№ 328
гр. Варна, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500080 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 76001 от
04.11.2022г. на ЗАД „Армеец” АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ”Стефан Караджа” № 2, действащо чрез
пълномощника юрк С. П. срещу Решение № 3020 от 11.10.2022г.,
постановено по гр.д. № 5061/2022г. по описа на ВРС, с което ЗАД “АРМЕЕЦ”
АД ЕИК ********* гр. София е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. М., ЕГН
**********, *********************** сумата от 3 317.46 лв. /три хиляди
триста и седемнадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща остатък
от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
хипотезата на “тотална щета”, в резултат на настъпило на 10.02.2022г. пътно
– транспортно произшествие в гр. Варна, на кръстовището между
бул.”Сливница” и бул.”Христо Смирненски” в посока центъра, предизвикано
от М. Й., водач на лек автомобил марка “************”, рег. № *********,
1
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица, със срок на застрахователно покритие
от 23.08.2021г. до 22.08.2022г., при което са настъпили щети по лек
автомобил марка “С********”, рег. № *****, управляван от Л. М., ведно със
законната лихва, считано от датата на представяне през застрахователя на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила.
Въззивникът в подадената от него жалба, излага оплаквания за
неправилност на постановеното решение, с което е уважен предявения иск.
Въззивникът оспорва извода на съда, като поддържа, че при наличие на
тотална щета, меродавна за приспадане от действителната стойност на
автомобила е стойността на запазените части, а не тази получена за скраб.
Счита за неправилен извода на съда, че застрахователят следва да доказва
функционалността на запазените части. Позовава се на представените описи
по щетата като твърди, че същите са били на разположение на вещото лице,
което е могло да определи запазените части и да определи стойността им.
Моли се за отмяна на първоинстанционния акт и присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено. Настоява се за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена от лице, легитимирано чрез
правен интерес от обжалване решението на ВРС.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
2
са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ,
бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на
прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1
от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
(действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на
причинителя се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
Не се спори и видно от представено по делото свидетелство за
регистрация част първа лек автомобил марка и модел С******** с рег. №
******** и рама ************** е собственост на Л. М. М..
От ангажираните по гр.д.№ 5061/2022г. по описа на ВРС писмени
доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 156 от
10.02.2022г.; опис-заключение по щета на МПС № 013022100100047 от
22.02.2022г.; опис-заключение по щета на МПС № 013022100100047 от
01.03.2022г.; опис на щетите по претенция № 13022100100047, извършена
проверка в електронната партида на Гаранционен фонд, се установява, че към
момента на настъпване на ПТП на дата 10.02.2022г. ответното
застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача
на лек автомобил марка и модел ****** ИХ 35 с рег. *******, въз основа на
сключения договор за задължителна застраховка „ГО”, обективиран в
застрахователна полица № BG/11/121002251116, валидна в периода от
3
22.08.2021г. до 22.08.2022г.
Въз основа на писмените доказателства, вкл. констативен протокол за
ПТП, по безспорен начин се определя механизма на ПТП, съгласно който на
10.02.2022г. около 14:30 ч. е настъпило пътно – транспортно произшествие,
при което при управление на лек автомобил марка “************” рег.
******* в гр. Варна, на кръстовището между бул.”Сливница” и бул.”Христо
Смирненски” в посока центъра, водачът му М. Й., е ударил спрелия на червен
сигнал на светофарната уредба лек автомобил марка “С********”, рег. №
*****, управляван от Л. М..
Настъпилото ПТП е посетено от орган на КАТ – ПП, от когото бил
съставен Протокол за ПТП под № 150.
Собственикът на пострадалия автомобил, ищецът М. уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, ответното дружество,
като служебно лице на същия на дати 22.02.2022г. и на 01.03.2022г. извършва
оглед на автомобила, изготвя снимков материал и съставя Опис - заключение
за вреди на МПС по щетата, като в него подробно са описани увредените
детайли.
Между страните не е спорно, че на 11.03.2022г. (преди завеждане на
исковата претенция) ищецът е получил от ответното дружество като
застрахователно обезщетение за нанесените щети по автомобила сумата от
1823.94 лева. Извършеното плащане съдът кредитира като признание от
страна на застрахователя на делинквента относно наличието на всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл.
настъпването на конкретното застрахователно събитие и вината на
застрахования при дружеството водач.
Предмет на оспорване в исковото производство, който с оглед
въведените основания за обжалване на постановения от първоинстанционния
съд съдебен акт, и поставен на разглеждане и във въззивното производство, е
размерът на дължимото обезщетение, с оглед начина на неговото определяне.
За определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът
съобрази нормата на чл.386, ал.2 от КЗ. Същата предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
4
увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи
друго със същото качество, съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).
По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на
разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ
за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при
възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при изплащане на
парично обезщетение.
Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия
автомобил марка ****** към датата на събитието, съгласно заключението по
автотехническата експертиза е в размер на 5 700 лева. Съответно стойността
на разходите за ремонт по средни пазарни цени отново съгласно
заключението на експерта е 8623.04 лева при средни пазарни цени за труд и
материали по цени на сервизи, притежаващи сертификат за качество и такива,
които не притежават такъв и средна пазарна стойност на оригинални части
към датата на ПТП. Следователно е налице тотална щета, тъй като стойността
на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната
стойност на автомобила.
За определяне на дължимото застрахователно обезщетение
принципно следва да бъдат приспаднати запазените части от определената
пазарна стойност на моторното превозно средство. Установяването на
наличието на запазени части и тяхната стойност е в доказателствена тежест на
застрахователя. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне
собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на
запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.
За размера на запазените части съдът съобрази следното:
Доколкото е налице тотална щета по отношение на процесния
5
автомобил, същия представлява излязло от употреба МПС по смисъла
на параграф 1, т.1, б."а" от ДР на Наредбата за излезлите от употреба моторни
превозни средства, вр. чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. На основание чл.18, ал.1
от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства ищецът,
като собственик на автомобила е бил длъжен да предаде автомобила на
специализиран център за разкомплектоване, предвид изричната забрана в
чл.18, ал.2, т.1 и т.2 от наредбата, гласяща, че предаването на излезли от
употреба МПС или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от
предвидените в наредбата и на лица, които не притежават специално
разрешение.
В случая няма данни автомобилът да е бил предаден в център за
разкомплектоване, съответно да е получена стойност за запазени части. Това
обаче не се явява пречка за изчисляване на остатъчната стойност чрез
използването на експертни познания.
От заключението по съдебно автотехническата експертиза се
установява, че са налице запазени части, като тяхната остатъчна стойност,
която би била изплатена от оторизиран търговец е 558.60 лв., като в случай,
че автомобилът бъде предаден за скрап собственикът ще реализира цена в
размер на 466.29 лева.
Оплакванията на въззивника за намаляване на действителната стойност
не със стойността на автомобила като за вторични суровини, а със стойността
на запазените части, не се споделят от съда. На първо място следва да се
посочи, че установяването на наличието на запазени части и тяхната стойност
е в доказателствена тежест на застрахователя. В настоящия случай, нито пред
първа инстанция, нито пред настоящата, последният не е представил
категорични доказателства за действително съхранени детайли, които да
могат да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани резервни
части, за да се обоснове придобиване на ползи за ищеца, съхранил увредения
автомобил въпреки значителната му степен на увреждане. Съгласно
посоченото от вещото лице по САТЕ е, че размерът на неувредената част от
6
процесния автомобил може да бъде представена в процентно изражение само
приблизително като за вида на запазените части се съди от липсата на
описанието им като повредени от застрахователя. Без оглед и
разкомплектоване на автомобила обаче не може с категоричност да се
заключи каква е степента на износеност на съответната част и респективно
дали същата е годна за употреба. Ето защо и това косвено остойностяване не
може да послужи като основа за правни изводи.
Така, при липса на ангажирани категорични доказателства относно вида
на запазените части, възражението относно неправилно приложение на
материалния закон от страна на исковия съд се явява неоснователно, а
приспадането на стойността от реализация на автомобила като за вторични
суровини отговаря на забраната за неоснователно обогатяване.
Не се установяват нарушения на императивни материалноправни
разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ВКС, ОСГТК въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване, поради което се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически изводи, на
основание чл. 272 ГПК, съдът препраща.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила.
По разноските : Предвид изхода от спора и искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски, такива следва да й бъдат присъдени, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 760 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, доколкото възражението на въззивника за прекомерност е
неоснователно, с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3020 от 11.10.2022г., постановено по
гр.д. № 5061/2022г. по описа на ВРС, с което ЗАД “АРМЕЕЦ” АД ЕИК
********* гр. София е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. М., ЕГН **********,
7
*********************** сумата от 3 317.46 лв. /три хиляди триста и
седемнадесет лева и четиридесет и шест ст./, представляваща остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
хипотезата на “тотална щета”, в резултат на настъпило на 10.02.2022г. пътно
– транспортно произшествие в гр. Варна, на кръстовището между
бул.”Сливница” и бул.”Христо Смирненски” в посока центъра, предизвикано
от М. Й., водач на лек автомобил марка “************”, рег. № *********,
застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица, със срок на застрахователно покритие
от 23.08.2021г. до 22.08.2022г., при което са настъпили щети по лек
автомобил марка “С********”, рег. № *****, управляван от Л. М., ведно със
законната лихва, считано от датата на представяне през застрахователя на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД “АРМЕЕЦ” АД ЕИК ********* гр. София да заплати
на Л. М. М. ЕГН ********** сумата от 760 лева с ДДС, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8