Р Е Ш Е Н И Е
№ 260587,14.04.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на шести април две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Илияна
Гальова като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 496 по
описа за 2021 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В.Л.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска
кредитна асоциация на частни стопани Агроинвест“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №34, вх.Б, ет.1, ап. 2,
представлявана от Наско Станев Гюров, с която се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумите от 2944.04 лева /две хиляди
деветстотин четиридесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща
главница по договор за кредит № 1104/02.06.2009г., сумата от 595.79 лева
/петстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/ договорна
лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на Решение
№754/30.04.2013 г. по гр.д. №7841/2012 г. на Районен съд-Бургас, които суми са
предмет на изп. дело №20178010400654 на ЧСИ Трифон Димитров, рег. №801 на КЧСИ.
Ищецът твърди, че сумите са били предмет на договор за
кредит от 02.06.2009 г., изпълнителният лист въз основа на който е образувано
изпълнителното дело е от 03.06.2013 г., а е получено запорно съобщение от
14.01.2021 г. Твърди се, че са изминали повече от пет години и вземанията са
погасени по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала
писмен отговор, с който оспорва исковата молба като неоснователна. Сочи се, че
с образуването на гр.д №7841/2012 г. на БРС е прекъсната давността, а с искане
от 10.08.2017 г. е образувано изп. дело №654/2017 г. на ЧСИ Трифон Димитров.
Твърди се, че след постигнато н 04.08.2020 г. споразумение с ищеца е депозирана
молба до ЧСИ за спиране на изпълнителното дело. Поддържа се, че давността е
многократно прекъсвана и не е изтекла в полза на ищеца. Сочи се, че общия
размер на дълга по изп. дело е 6743.07 лева.
Като
прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:
На 02.06.2009 г. между
ответника- Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на
частни стопани Агроинвест“ и ищеца В.Л.П. е сключен договор за кредит №1104 /л.
4-6 от делото/, по силата на който кооперацията се
задължила да предостави на заемателя сумата от 3000 лева, която следва да бъде
върната в срок до 36 месеца. Заемателят също така се е задължил да плати
възнаграждение в размер на основния лихвен процент за целия период на кредита,
но не по – малко от 5% годишна лихва плюс твърда надбавка от 9%.
Не се
спори, че е образувано гражданско дело № 7841 по описа за 2012г. на Районен
съд-Бургас, по което е постановено решение, с което В.Л.П. е осъден да заплати на ”Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Агроинвест”:
-сумата от 2944.04
лева /две хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и четири стотинки/,
представляваща главница по договор за кредит № 1104/02.06.2009г.,
-сумата от 595.79
лева /петстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/ договорна
лихва за периода от 02.06.2009г. до 26.09.2012г.,
-сумата от 1591.54
лева /хиляда петстотин деветдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/
наказателна такса /неустойка/ за периода от 02.06.2009г. до 26.09.2012г.,
- законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 27.09.2012г. до
окончателното изплащане,
-сумата от 436.42
лева /четиристотин тридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Въз основа на
влязлото в сила Решение №754/30.04.2013 г.
по гражданско дело № 7841 по описа за 2012г. на Районен съд-Бургас на
03.06.2013 г. е издаден изпълнителен лист/л. 7 от делото/.
На 21.08.2017 г. е
депозирано искане с вх. №3031 на ЧСИ Трифон Димитров /л 1 от изп.дело/ за
образуване на изпълнително производство от ”Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Агроинвест” срещу В.Л.П., като с молбата на основание чл. 18 от ЗЧСИ
взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител всички правомощия, в т.ч. да
определя начина на изпълнението.
Със Запорно
съобщение изх.№4176/21.08.2017 г. /л. 11 от изп. дело/, отправено до
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и получено на 24.08.2017 г. е наложен запор върху
банковите сметки на ищеца в съответната банка до размера на сумата от 4870.95
лева.
Със Запорно
съобщение изх.№4175/21.08.2017 г. /л. 12 от изп. дело/, отправено до ОДП
Бургас-Пътна полиция и получено на 22.08.2017 г. е наложен запор върху собствен
на ищеца лек автомобил с рег. № ТХ 4002 АА, марка „Датсун Блубъри“.
Със Запорно
съобщение изх.№2120/26.03.2018 г. /л. 31 от изп. дело/, отправено до „Банка
ДСК“ ЕАД е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в съответната банка до
размера на сумата от 5053.13 лева.
С молба вх.
№577/30.01.2020 г./л.32 от изп. дело/ взискателят „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Агроинвест” е поискал от частния
съдебен изпълнител да наложи запори върху банкови сметки трудови възнаграждения
и пенсии, възбрана на имоти и опис и продажба на имуществото на длъжника В.Л.П..
Със Запорно
съобщение изх.№703/04.02.2020 г. /л. 47 от изп. дело/, отправено до „Джеййлпи“
ЕООД, получено на 05.02.2020 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на
ищеца.
Със Запорно
съобщение изх.№705/04.02.2020 г. и Запорно съобщение изх.№706/04.02.2020 г. /л.
48-49 от изп. дело/, отправени до „Обединена Българска Банка“ АД и „Юробанк
България“ АД, получени на 07.02.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки
на ищеца в съответната банка до размера на сумата от 5711.84 лева.
С Постановление
изх. №3819/04.08.2020
г. /л. 71 от изп. дело/ във връзка с молба с вх.
№2363/04.08.2021 г. /л.69 от изп. дело/ от ищеца, частният съдебен изпълнител е
спрял изпълнението по изпълнителното дело.
С молба вх. № 175/13.01.2021 г./л. 77 от
изп.д./ взискателят Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски
стопани – Агроинвест” е поискал от частния съдебен изпълнител да наложи запори
върху банкови сметки трудови възнаграждения и пенсии, възбрана на имоти и опис
и продажба на имуществото на длъжника В.Л.П. и с постановление изх.
№221/14.01.2021 г./л.94 от изп. дело/ съдебният изпълнител е възобновил
изпълнението.
Със Запорно
съобщение изх.№224/14.01.2021 г. /л. 96 от изп. дело/, отправено до „Джеййлпи“
ЕООД, получено на 15.01.2021 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на
ищеца.
Със Запорно
съобщение изх.№698/05.02.2021 г. /л. 111 от изп. дело/, отправено до ОДП
Бургас-Пътна полиция, получено на 05.02.2021 г. е наложен запор върху собствени
на ищеца леки автомобили : „Ауди 80“ с рег. №А1008АТ, „Форд Транзит“ с рег.
№А4586КА, „Пежо 406“ с рег. №А7396АМ.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство
може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
В процесният случай
ищецът се позова на изтекла погасителна давност.
Давността относно
изискуемите вземания по договор за кредит №1104 от 02.06.2009 г е прекъсната с
предявяване на иска и е била спряна/ не
е текла на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/ докато е бил висящ съдебният процес
относно вземането- гр.д. №7841/2012 г. на Районен съд-Бургас.
На 30.04.2013 г. е
постановено неприсъствено решение, влязло в датата на постановяване в законна сила.
Според чл.
117, ал. 2 от ЗЗД във вр. ал. 1 при вземане установено
със съдебно решение, започва да течена нова давност и срокът на новата давност е пет години.
Началната дата, от която започва да тече давността е 30.04.2013 г.
Съгласно чл. 116,
б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането.
Съгласно т. 10 от
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
В процесният случай
давността е прекъсната на 22.08.2017 г. и на 24.08.2017 г. с получаване на
запорните съобщения съответно от „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ОДП
Бургас-Пътна полиция.
На основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. На
основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Според Постановление № 3
от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, бе дадено различно тълкувание по отношение на погасителната
давност – според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
"д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд.Процесното изпълнително дело е образувано след
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и то намира приложение.
Със Запорно съобщение
изх.№2120/26.03.2018 г. /л. 31 от изп. дело/, отправено до „Банка ДСК“ ЕАД е
наложен запор върху банковите сметки на ищеца в съответната банка до размера на
сумата от 5053.13 лева. Няма данни изпратеното запорно съобщение, отправено до
„Банка ДСК“ ЕАД да е получено от банката, тъй като такова отбелязване липсва.
Върху запорното съобщение има полета „дата и час“ и „получател и длъжност“, но
те не са попълнени. Няма приложено по изпълнителното дело и известие за
доставяне, от което да е видно, че е получено запорното съобщение от банката.
Съобразно чл. 450,
ал. 3 от ГПК запорът се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня,
в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507. Според настоящият
съдебен състав изготвянето на запорно съобщение изх.№2120/26.03.2018
г. от съдебния изпълнител има действие по отношение на страните по
изпълнителното дело и е годно изпълнително действие, прекъсващо давността, а
връчването на запорното съобщение е от значение за действието му спрямо третите
лица.
В случай, че се
приеме, че запорът от 26.03.2018 г. не е годен да прекъсне давността, то в
период т 2 години след 24.08.2017 г./последния валидно наложен запор/ не са
извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца, включени в конкретни
изпълнителни способи и няма данни по изпълнителното дело взискателят
(ответникът) да е поискал извършването на такива. В този случай изпълнителното
дело би било прекратено по силата на закона и новата давност по отношение на
процесните вземания би започнала да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, в случая от 24.08.2017 г.
По отношение на процесните вземания се прилага общия пет-годишен давностен срок
по чл.110 от ЗЗД във вр. чл. 117, ал.2 от ЗЗД, с изтичането на който – на 24.08.2022
г. вземанията на ответника биха били погасени по давност. В този случай искът би бил неоснователен.
Независимо от това
настоящият състав счита, че запорът от 26.03.2018
г. е валидно изпълнително действие спрямо длъжника и прекъсва давността.
Давността е прекъсната и с последващите изпълнителни действия на 04.02.2020 г,
05.02.2020 г., 07.02.2020г., 15.01.2021 г. и 05.02.2021 г
Ето защо последните
изпълнителни действия по изпълнителното дело, които са от естество да прекъснат
давността, са започнати на 05.02.2021 г., а това от своя страна, при
постановката на т.10 от ТР № 2/2015 год., ОСГТК и отчитане правилата на чл.110
и сл. от ЗЗД, обуславя неоснователност на иска, тъй като вземанията биха били
погасени по давност едва на 05.02.2026 г.
Ето защо
позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на сумите, описани в
исковата молба- предмет на изп. дело №20178010400654 на ЧСИ Трифон Димитров,
рег. №801 на КЧСИ не намира опора в доказателствата по делото и искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва
да бъде посочено, че и при бъдещо приложение разпоредбата на чл. 112 ЗЗД/
влизаща в сила от 02.06.2021 г./, че с изтичането на десетгодишна /абсолютна/ давност
се погасяват парични вземания срещу физически лица, процесните вземания отново
не биха били погасени по давност. Това е така, тъй като в § 2 от ПЗР към ЗИДЗЗД /обн. бр. 102 от 200 на
ДВ/ е предвидено, че при висящо
изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по
изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на
акта, с който е признато вземането.
Съобразно изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна се присъждат
деловодни разноски в размер на 300 лв. –платено адвокатско възнаграждение.
Водим от
изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТВХЪРЛЯ исковете на В.Л.П., ЕГН **********, с адрес: *** предявени срещу Кооперация
„Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани
Агроинвест“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Сливница“ №34, вх.Б, ет.1, ап. 2, представлявана от Наско Станев Гюров, за признаване зае установено по отношение
на ответника, че ищеца не му дължи сумите от 2944.04 лева /две хиляди
деветстотин четиридесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща
главница по договор за кредит № 1104/02.06.2009г., сумата от 595.79 лева /петстотин деветдесет и пет лева и седемдесет
и девет стотинки/ договорна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист
въз основа на Решение №754/30.04.2013 г. по гр.д. №7841/2012 г. на Районен
съд-Бургас, и които суми са предмет на изп. дело №20178010400654 на ЧСИ Трифон
Димитров, рег. №801 на КЧСИ.
ОСЪЖДА В.Л.П., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частни стопани Агроинвест“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №34, вх.Б, ет.1, ап. 2,
представлявана от Наско Станев Гюров сумата
от 300 лева-разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/ К.Вълев
Вярно с оригинала:
И.Г.