РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Ихтиман, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200378 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на жалба, подадена от С. А. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., чрез адвокат М. И. – С., срещу Наказателно постановление
№ 24-0274-000169 от 07.06.2024 г., издадено от впд Началник РУ – в ОДМВР София, РУ -
Ихтиман, с което на жалбоподателя е наложена, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.
2 във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение
на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателят наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли съдът да го отмени изцяло, като с жалбата си излага съображения
в тази насока.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като не
се явява и негов процесуален представител. Преди последното съдебно заседание е
постъпила молба от процесуалния му представител, в която се изразява становище по
съществото на производството. Административно-наказващият орган не се явява и не
изпраща представител. Районна прокуратура също не изпраща представител.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок от санкционираното лице и е
насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от
фактическа страна следното:
На 10.04.2024 г. в община Ихтиман, на общински път №SFO3324, в района на първи
километър, с посока на движение от ПВ „Вакарел“ към с. Вакарел, С. А. В. е управлявал
автомобил категория №1 Рено Канго, с рег. № ********, собственост на „И. Д.“ ЕООД, като
предприема маневра изпреварване без да се е убедил, че не го изпреварва друго превозно
средство, а именно – Ауди А3 с рег. № ******** и реализира пътнотранспортно
1
произшествие с материални щети.
От полицейски служител на РУ - Ихтиман бис съставен Акт за установяване на
административно нарушение, като актът е предявен и връчен на С. А. В.. Впоследствие, въз
основа на акта, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложена, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 във вр. чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В настоящия случай наказателното постановление и предхождащият го акт за
установяване на административно нарушение са издаде при спазване на необходимите
законови изисквания, като в тях са отразени реквизитите по чл. 42 и по чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, според което наказателното
постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че
в него /а и в акта за установяване на административно нарушение/ ясно и точно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението според органа, отразено е мястото на
извършване на нарушението и лицето, за което се твърди, че е извършител. Не може да
намери подкрепа твърдението на жалбоподателя, че инцидентът се е случил повече от два
часа преди посочения в постановлението и в акта час – 16:46 часа. В тази връзка следва да се
посочи, че по делото няма доказателства, които да установяват, че действително
произшествието е реализирано в по-ранен час от посочения. Действително, по делото са
приложени други наказателно постановление и акт за установяване на административно
нарушение, издадени срещу същия жалбоподател, но за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗДвП, в които е записан определен час на нарушението, а малко след това се сочи, че
извършителят е пристигнал на местопроизшествието в по-ранен час от часът на
нарушението. Следва да се има предвид, че разминаването в часовете в друго наказателно
постановление, което макар и косвено свързано с настоящото нарушение, само по себе си не
е основание да се приеме, че и в оспорения по настоящото дело акт часът е отразен
неправилно. Независими от изложеното дотук, задължително следва да се държи сметка и за
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, където е разписано, че в
акта за установяване на нарушение и в наказателното постановление са описват
нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е
извършено. В споменатите разпоредби липсва изискване за посочване на точния час на
извършване на нарушението. Поради тези съображения съдебният състав приема, че дори и
да не е посочен точен час на извършване на нарушението, това обстоятелство не може да
повлияе върху редовността на съставените документи – акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление. Само за пълнота следва да се
посочи, че когато законодателят изисква в издаден административен акт да се посочи точен
час на извършване или установяване на нарушението, това изрично се предвижда в
конкретна разпоредба, какъвто пример може да се даде с нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
където е посочено, че при издаване на електронен фиш в него се посочват, наред с
останалите реквизити и „мястото, датата, точния час на извършване на нарушението“, а
2
както вече бе посочено, в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН липсва условие в акта или
наказателното постановление за се посочва час на извършване на нарушението.
В текста на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отразено, че водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго
пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това,
което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво.
В чл. 179, ал. 1,т. 5 от ЗДвП е записано, че се наказва с глоба в размер 150 лева, който
не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление.
Като свидетел по делото е разпитана С. П.. Същата разказва, че лицето, което е
инициирало настоящото дело, я е ударило с кола, като описва обстоятелствата, при които е
станало това. Сочи, че докато е шофирала пред нея са се движили автомобилът, управляван
от жалбоподателя и един камион. Уточнява, че е предприела маневра за изпреварване на
същите, а когато се е изравнила с колата на жалбоподателя, той е тръгнал също да
изпреварва и предната лява броня на неговия автомобил е ударила задната дясна броня на
нейния автомобил. Твърди, че първоначално другият участник в произшествието не е спрял,
поради което возещата се с нея позната е снимала номера на колата му, впоследствие
другият водач е отбил, но отново е потеглил, а свидетелката е повикала полиция. Заявява, че
след като са дошли полицаите са установили кой е човекът от другия автомобил и са
изчакали на място да се върне.
Свидетелят С. В. – служител на РУ – Ихтиман, заявява, че разпознава свой подпис –
срещу актосъставител, върху процесния акт за установяване на административно
нарушение. Допълва, че е бил изпратен по сигнал за ПТП, като на място бил установен само
единият водач, а другият бил напуснал. Заявява, че впоследствие другият водач бил
установен и се върнал. Свидетелят не си спомня дали някой се е признал за виновен.
Като свидетел по делото е разпитана Х. А.. Същата пояснява, че са се връщали от
Пловдив, а след като излезли от магистралата на една отсечка имало камион, след камиона
се движела друга кола и колата на С. П. била зад тях. Твърди, че С. тръгнала да изпреварва
автомобила пред нея, но същият ги ударил отзад вдясно, вследствие на което С. отбила, а
другото превозно средство продължило напред. Уточнява, че С. П. тръгнала след други
автомобил, той спрял, като в разговор с шофьора на същия, последния казал, че не го
интересува и отново потеглил. Сочи, че С. П. извикала полиция, а след като дошли
полицаите дошъл и другият водач. В края на показанията си свидетелката заявява, че когато
е било предприето изпреварването това е станало на права отсечка с прекъсната линия, като
отпред е имало място и е могло да се изпревари, не е идвала друга кола и е имало видимост,
а така също и че С. П. е дала мигач за изпреварване.
Следва да се посочи, че показанията на свидетелите за последователни, логични и
кореспондиращи помежду си, като между тях не се откриват противоречия. Именно поради
това съдът дава вярна на същите и счита, че посредством тях се изяснява настъпилата
фактическа обстановка, в това число извършеното от жалбоподателя административно
нарушение. От значение е това, че свидетелите В. и А. не са пряко заинтересовани от
произшествието, тъй като не са управлявали автомобили, които да са участвали при
реализиране на катастрофата, нито пък са им причинени имуществени вреди. Именно
поради това съдът приема, че техните показания са обективни. В същото време показанията
на тези свидетели и най-вече показанията на свидетелката А., която е очевидец на случилото
се, кореспондират с показанията на свидетелката П..
3
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че нарушението, описано в оспореното
наказателно постановление, е извършено от жалбоподателя С. А. В.. При това положение
жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление подлежи на потвърждаване.
Наказващият орган не е отправил претенция за съдебни разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0274-000169 от 07.06.2024 г.,
издадено от впд Началник РУ – в ОДМВР София, РУ - Ихтиман, с което на С. А. В., ЕГН
********** е наложена, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 във вр. чл. 179, ал. 1, т.
5 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4