Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа
година в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1201 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на „ЦИП Мениджмънт“
ЕООД, предявена чрез пълномощника на дружеството адвокат В.Д., срещу заповед
№ 122-ФК/17.05.2021 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна
административна мярка запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него
търговски обект: хотел ALEKTA в гр. Варна, местност „Свети Никола“ № 28 и на
основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него. По
съображения за неизясненост на обстоятелствата, при които е извършена
контролната покупка, за която не е издаден фискален касов бон, а оттук и за
недоказаност на факта на извършване на нарушението; за отсъствието на мотиви в
заповедта, обуславящи прилагането на ПАМ, включително и досежно определения
срок на действието й; за несъответствие на ПАМ с прокламираните в чл. 22 ЗАНН
цели; за нарушаване с налагането й на прокламирания в чл. 6 АПК принцип на
съразмерност, предвид факта, че прилагането й ще доведе до причиняване на вреди
на търговеца, несъизмерими с преследваната от закона цел, както и с твърдения,
че ПАМ е наложена преди за нарушението да е съставен АУАН, въз основа на който
да е образувано административно-наказателно производство, се иска заповедта по
чл. 186 ал. 3 ЗДДС да се отмени от съда поради нейната незаконосъобразност и на
жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски.
В
проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се представлява. С предявени от пълномощника му адвокат В.Д. молби
с. д. № 9752/29.06.2021 г. и с. д. № 13134/08.09.2021 г. поддържа изцяло жалбата
на изложените в нея основания като в молба с. д. № 9752/29.06.2021 г. сочи допълнително
основание за незаконосъобразност на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, а именно, че
за нарушението не е издадено наказателно постановление като по този начин
търговецът е лишен от правото да заплати наложената имуществена санкция и да се
възползва от разпоредбата на чл. 187 ал. 4 ЗДДС.
Началникът
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, се
представлява по делото от юрисконсулт Д.П., която изцяло оспорва жалбата. В
становището по същество на спора сочи, че в случая не става дума за изолирано
нарушение от страна на търговеца, тъй
като в съставения от проверката протокол освен констатациите за неиздадения за
продажбата касов бон се съдържат и такива за установена от проверяващите
разлика между документираната и реалната касова наличност в търговския обект. Моли
съда да отхвърли оспорването като неоснователно и да присъди в полза на ТД на
НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото
процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът
като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е
сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на
съдебен контрол ИАА в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл.
186 ал. 4 ЗДДС, намира производството по делото за процесуално допустимо и
поради това за подлежащо на разглеждане по основателността на предявеното с
жалбата оспорване.
За да
се произнесе по основателността на оспорването, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
С
обжалваната по делото заповед № 122-ФК/17.05.2021 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, е наложил на „ЦИП
Мениджмънт“ ЕООД при позоваването на протокол серия АА № 0435841/13.05.2021
г. от проверка на контролните органи на НАП в процесния търговски обект: хотел ALEKTA в гр.
Варна, местност „Свети Никола“ № 28, принудителна административна мярка по чл.
186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС - запечатване на търговския обект за срок от 14 дни,
като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.
С
цитираната в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС и приложена по административната
преписка заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изпълнителният директор на НАП е
делегирал, на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на
директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и на началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП правомощията да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по чл. 186 ЗДДС.
В
мотивите на обжалваната по делото заповед административният орган е обосновал
прилагането на принудителната административна мярка с наличието на
предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, свързана с извършената от
контролните органи на НАП на 13.05.2021 г. в 13:45 ч. преди легитимацията им в
търговския обект контролна покупка на стойност 80 лв. на една нощувка в двойна
стая, заплатена в брой с банкнота от 100 лв. от единия от проверяващите
инспектори /при върнато ресто от 20 лв./, без за нея да е издаден фискален
касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка
от кочан. Посочено е още, че от изведения за деня КЛЕН от фискалното устройство
е установено, че няма маркирана продажба на стойност 80 лв. като същевременно при
проверката е отчетена положителна разлика в парите между разчетената касова
наличност от фискалното устройство и фактическата касова наличност от 110 лв. Въз
основа на тези констатации началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е извел извод, че търговецът в качеството
на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ не регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки и услуги в търговския обект чрез издаването
на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство, с което е извършил нарушение на чл. 25 ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. ЗДДС. Като доказателства за
установеното нарушение са посочени и съответно са приложени по преписката
съставеният от контролните органи протокол от проверката серия АА № 0435841/13.05.2021
г., КЛЕН за деня на проверката, дневен отчет от ФУ и опис на паричните средства
в касата към момента на проверката.
В
съставения от проверката протокол серия АА № 0435841/13.05.2021
г. нарушението, за което е приложена
ПАМ, е индивидуализирано по напълно идентичен начин като е отбелязано, че
протоколът се изготвя в присъствие на
лицето Мария Пламенова Стоянова, приела сумата за покупката, и на
управителя на търговското дружество Павел Христов Монев. Протоколът е подписан
без възражения от страна на представляващия дружеството, който в писмена
декларация от същата дата 13.05.2021 г. е заявил, че на тази дата е обучавал
Стоянова за работа на рецепцията в хотела, но тя е останала сама в обекта, тъй като
му се наложило да излезе около 13:10 ч. Същевременно според подписаната и
приложена по преписката писмена декларация от Мария Стоянова тя е пристигнала
на обучение в хотела в 13:30 ч., но по време на обучението се наложило да остане
сама зад рецепцията за 15 минути, когато пристигнали гостите и тъй като все още
не й било обяснено как се работи с касовия апарат, решила да изчака колежката
си, за да маркират заедно. Не става ясно коя е тази колежка, след като според
протокола от проверката в обекта са били заети общо три лица, а единствената
друга подписана декларация е на камериерката в хотела Галина Станчева Христова
като при това декларираните от нея обстоятелства нямат никакво отношение към
фактите по делото. Констатират се при това и противоречиво декларирани обстоятелства
в декларациите на приелото сумата от 80 лв. лице Мария Пламенова Стоянова и
управителя на дружеството П. Христов Монев, като се има предвид, че ако са верни
твърденията на Монев, че в 13:10 ч.
е излязъл от хотела, където е обучавал Стоянова на рецепцията, то няма как да е
вярно и декларираното от Стоянова обстоятелство, че е пристигнала на обучение в
хотела в 13:30 ч. /време, по което управителят би трябвало вече да не е бил там,
за да проведе обучението/. Буди съмнение и изглежда напълно житейски неоправдано
и декларираното от двамата обстоятелство, че Стоянова тепърва била започнала да
се обучава и при това според твърденията й все още не знаела как да работи и с
касовия апарат, а същевременно е била оставена сама на рецепцията. Дори и да е
така обаче, това не променя законоустановеното задължение на търговеца да регистрира
във ФУ и издаде документ /ФКБ/ за всяка извършена продажба в търговския обект. А
обстоятелството, че за продажбата от 80 лв. не е издаден фискален касов бон от
работещото в обекта фискално устройство, освен че косвено се потвърждава от
двете декларации, но е видно и от приложения по преписката КЛЕН от ФУ за датата
13.05.2021 г., според който за тази дата няма абсолютно никакви регистрирани чрез
ФУ продажби.
Същевременно
от приложения опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката е видно, че в касата е била установена фактическа наличност от 110
лв., включваща една банкнота от 100 лв. и една банкнота от 10 лв. Обяснение защо
тези пари са се намирала в касата няма, тъй като според протокола от проверката
и според приложения дневен финансов отчет този ден не е имало регистрирано във ФУ
въвеждане на пари в каса.
За
нарушението е съставен и приложен по преписката АУАН № F613129/25.05.2021
г. като впоследствие началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на
НАП е издал въз основа на него и представеното като доказателство по делото в
хода на съдебното производство Наказателно постановление № 584480-F613129/25.06.2021
г., влязло в законна сила според представената разпечатка от информационния
масив на НАП на 17.07.2021 г. /л. 20 – 22 от делото/.
Освен
доказателствата по административната преписка и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства, в хода на съдебното следствие
са събрани и гласни доказателства като в с. з.
на 08.09.2021 г. е разпитан като свидетел единият от инспекторите,
извършили проверката в обекта и съставили протокол № 0435841/13.05.2021 г.
Става въпрос за свидетеля П.Б.К., който в показанията си пред съда потвърждава
изцяло съдържащите се в протокола констатации – че при извършената през месец
май тази година проверка на процесния хотел в местност „Свети Никола“ той и
колегата му инспектор Денислав Боев поискали от момичето на рецепцията да си
платят за една нощувка в двойна стая на стойност 80 лв. като свидетелят лично
извършил плащането с банкнота от 100 лв., при което му било върнато ресто от 20
лв., но не бил издаден абсолютно никакъв документ за самото плащане /нито
касова, нито ръчна бележка от кочан/. Свидетелят сочи в показанията си, че при
преброяване на парите в касата двамата с колегата му установили положителна
разлика от 110 лв., която е отделно от контролната покупка. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля, поради тяхната вътрешна безпротиворечивост и
пълната им кореспонденция с останалия доказателствен материал.
При така
събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:
Обжалваната
заповед, с която е наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, е акт на
компетентен административен орган, предвид издадената заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г., с която изпълнителният директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал.
1 т. 1 ЗНАП е делегирал на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на
основание чл. 186 ал. 3 ЗДДС, правомощията за налагането на ПАМ по чл. 186 ал.
1 ЗДДС.
Ръководейки
се от императивното изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, административният орган е
изложил в заповедта конкретни мотиви относно основанието за прилагане на
мярката като посочените от него факти относно извършеното от „ЦИП Мениджмънт“
ЕООД нарушение на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ кореспондират
изцяло с посочените в протокола от проверката на приходните органи. Последният
като издаден на основание чл. 110 ал. 4 ДОПК и по определените форма и ред от
длъжностни лица в това им качество и във връзка с изпълнението на служебните им
задължения има характера на официален удостоверителен документ, ползващ се с
материална доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства от
проверката. Независимо от това те се потвърждават напълно и от описаните в
протокола и приложени по административната преписка писмени доказателства –
КЛЕН; дневен финансов отчет и опис на паричните средства в касата на обекта,
както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
С така
индивидуализираното в протокола и в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС
изпълнително деяние, обективирано в бездействието на търговеца да издаде
изискуемия за продажбата документ – фискална касова бележка, е нарушено
изискването на чл. 25 ал. 1 т. 1 от издадената от министъра на финансите на
основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вменяващ в
задължение на лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от документирането с първичен
счетоводен документ да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална
касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично
изброените в разпоредбата случаи, между които не попада процесният по делото.
След като провереният търговски обект – хотел, отговаря на легалното дефиниране
за търговски обект по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на
продажби на стоки или услуги в него за търговеца на общо основание е относимо
задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. Преценено съвкупно, това означава, че в случая действително
е било налице материално-правно основание за запечатване на търговския обект по
смисъла на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС.
При наличието на регламентираната в чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС материално-правна
предпоставка, обективирана в неиздаването на съответния документ за продажба по
чл. 118 ЗДДС /фискална касова бележка/, компетентният административен орган
действа в условията на обвързана компетентност като е длъжен да наложи
предвидената в нормата принудителна административна мярка. При това издаването
на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС не е обусловено от предварителното образуване
на административно-наказателно производство за нарушението въз основа на
съставен за него АУАН, както твърди жалбоподателят, съответно не е обусловено и
от наличието на издадено за него наказателно постановление, тъй като става
въпрос за две отделни и напълно независими едно от друго производства –
административното по издаване на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС и административно-наказателното
по налагане на следващото се за нарушението административно наказание с
издадено за целта наказателно постановление. Поради това производството по
налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е подчинено изцяло на правилата на АПК,
докато производството по налагане на административното наказание – на правилата
на ЗАНН. Що се отнася до приложимостта на чл. 187 ал. 4 ЗДДС, той има изцяло
отношение към изпълнението на наложената ПАМ, но не и към нейната законосъобразност,
поради което е неоснователен и наведеният в тази връзка довод на жалбоподателя за
незаконосъобразност на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС.
Що се
отнася до времетраенето на ПАМ, в чл. 186 ал. 1 ЗДДС то е регламентирано
единствено с горна граница /до 30 дни/, поради което във всеки отделен случай в
условията на оперативна самостоятелност административният орган трябва да
определи точната продължителност на мярката в рамките на нормативно зададената
максимална такава от 30 дни. Съгласно чл. 169 АПК съдебният контрол върху
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, що се отнася до избраното с нея времетраене на
наложената принудителна административна мярка, се изчерпва с проверка дали
действително административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност
/което в случая е безсъмнено/ и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт. За да е законосъобразен актът, що се отнася до
определения с него срок за запечатване на търговския обект, трябва във всеки
отделен случай административният орган конкретно да обоснове избраната
продължителност на запечатването като при това тя трябва да е такава, че с нея
да не се нарушава прокламираният с чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, според
който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Целите при прилагането на ПАМ са нормативно определени в чл.
22 ЗАНН – за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В мотивите
на заповедта при определянето на срока за прилагане на ПАМ административният орган изрично се е позовал
на тежестта на нарушението, което в случая освен от неиздадената касова бележка
за продажбата от 80 лв. се обуславя и от установената към началото на
проверката фактическа наличност от 110 лв. в касата на обекта. Тези пари не са били
отчетени във ФУ нито като служебно въведени, нито като регистрирани продажби, тъй
като видно от изведения за деня КЛЕН и от дневния финансов отчет, във ФУ не са
били регистрирани никакви продажби за деня, а сумата от 160 лв. по дневния
отчет е от плащане с ПОС-терминал. Наличието им при това положение в касата на
обекта предполага именно нерегистрирани продажби.
Като
се има предвид, че в случая не става въпрос за пренебрегване на вмененото с чл.
118 ал. 1 ЗДДС задължение за фискално отчитане на продажба, която да е от абсолютно
незначителен порядък /например на стотинки или на няколко лева/, се налага
извод, че при избирането на срок за прилагането на ПАМ, близък до средния
нормативно установен, административният орган не е нарушил изискването на чл. 6 АПК, защото винаги трябва да се взема под внимание фактът, че срещу интересите
на нарушителя противостои общественият интерес за коректно отчитане чрез ФУ на
извършените продажби като само по този начин като краен резултат ще се защити
фискът и ще се създадат условия за спазване на фискалната дисциплина и за реално
отчитане на приходите от дейността на търговеца, което пък е свързано и с
точното определяне на дължимите от него данъци по ЗКПО. Що се отнася до целта, която се преследва с прилагането на
мярката, тя е ясна и е в пълна кореспонденция с чл. 22 ЗАНН – да се преустанови
извършването на подобни нарушения, които биха довели до още по-голям размер на неотчетените
продажби, а оттук и на приходите от тях, рефлектирайки по този начин негативно
върху коректното определяне на данъчните задължения на търговеца.
Поради
това съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея
следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и при съобразяване на изрично направеното в това отношение
искане на пълномощника на ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ТД на НАП-Варна, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт, което предвид
невисоката сложност на делото, следва да се определи на 100 /сто/ лева по чл.
24 НПП вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЦИП Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, срещу заповед № 122-ФК/17.05.2021
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на дружеството
е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 14 дни на
стопанисвания от него търговски обект: хотел ALEKTA в гр.
Варна, местност „Свети Никола“ № 28 и на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е
забранен за същия срок достъпът до него.
ОСЪЖДА
„ЦИП Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ТД на НАП –
Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева за осъщественото по делото процесуално
представителство от юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
на страните по делото.
СЪДИЯ: