РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Перник, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500243 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК и е образувано по подадена въззивна жалба
ОТ:„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В,
ЧРЕЗ пълномощника си ю.к. Т.К..
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 29 от 13.01.2022 г., постановено по
гр. дело № 4687 / 2021 г. по описа на Районен съд - Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, като неправилно и се моли да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено в частта му, в която се отхвърля
претенцията на дружеството, относно главница в размер на 5000.00 лв. и договорно
възнаграждение в размер на 1943.25 лв., дължими на основание Договор потребителски
кредит № ***, сключен между дружеството и Л. М. Д..,
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение
било неправилно и незаконосъобразно в частта, в която с решението е оставена без
уважение исковата претенция за главницата в пълен размер от 5000.00 лв. - главница и
договорно възнаграждение в размер на 1943.25 лв. Въззивника счита за неправилен извода
на първоинстанционния съд, че претендираните суми за главница и договорно
възнаграждение от дружеството са недължими на основание бездействие от страна на
ищеца. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е счел, че дружеството ищец е
бездействало по назначена съдебно - икономическа експертиза. Счита, че този извод е
неоснователен, тъй като на дружеството ищец не е давано указание за заплащане за
1
назначена експертиза, нито е определено вещо лице което да изготви същата. Счита, че
претенцията е безспорно доказана, доколкото ответникът не е ангажирал никакви
доказателства в подкрепа на факта, че е изпълнил задълженията си точно и съгласно
уговореното в договора. Моли съдът да приеме, като безспорно доказан факта, че е налице
неизпълнение от страна на ответника, доколкото доказателствената тежест да докаже точно
изпълнение съгласно уговореното е негова, а в тази насока липсват каквито и да е
доказателства..
Счита, че оглед на това съдът е следвало да присъди дължимата сума за главница в
размер на 5000.00 лв. и дължимата възнаградителна лихва е в размер на 1943.25 лв. ведно
със законовата лихва.
В срока по чл. 259 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на
подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не изпраща представител,
депозирал е молба, с която няма възражения при наличие на процесуални предпоставки по
хода на делото, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по подробно изложените съображенията във въззивната
жалба, като бъдат присъдени и направените в хода на настоящото производство разноски по
представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не
изпраща представител, не изразява становище по хода на делото.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните в производството пред
районния съд писмени доказателства, че между “Профи Кредит”ЕООД като заемодател и
ответницата Л. М. Д. като заемополучател на *** е сключен договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт №***, по силата на който заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя паричната сума от 5000.00 лв. под формата на потребителски заем
срещу задължението на заемателя да върне на заемодателя сума в общ размер от 8590.46 лв.
на 36 месечни погасителни вноски в размер от 238.68 лв., с падеж на 15-то число от месеца,
съгласно инкорпорирания в договора погасителен план, с първи падеж – *** и последен
падеж – ***, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41.00 % и годишен процент
на разходите от 49,02 %. Договорът за кредит и приложените към него общи условия са
подписани на всяка страница от ответницата, като собственоръчно са изписани и трите
имена.
Съгласно т. 5 от договора за кредит е постигната договореност и заемополучателя е
пожелал да бъде извършено рефинансирана на старо нейно задължение към дружеството със
сумата 3488.33 лева по договор за потребителски кредит № **********. Представеният по
делото договор за паричен кредит е копие на оригинала, но върху същия фигурира подпис
на представител на дружеството- заемател, както и такъв на кредитополучател, с изписано
на ръка име на кредитополучателя и дата на подписване. С подписването на договора,
ответникът е удостоверил, че е запознат с всяка една от клаузите на договора и с
инкорпорирания в него погасителен план.
Настоящият състав на съда, като съобрази предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията на сключения договор, намира за основателни доводите на
жалбоподателя, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност
съобразно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1,
т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената
сума, общия размер, който потребителят следва да върне, месечен лихвен процент, съдържа
като приложение погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и
2
датите на плащане на погасителните вноски. Не е приложимо изискването на чл. 11, ал. 1, т.
8 ЗПК, доколкото договорът не е за стоков кредит.
Имайки предвид, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок
на договора и за всички вземания по него изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за
посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не се
отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка
от погасителните вноски. В случая погасителният план към процесния договор в
съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване
отделно на главницата, лихвата и допълнителните разходи в рамките на отделната
погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, която касае
ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит
и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и
разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗПК, според която, когато се прилага чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК,
кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените
и предстоящи плащания. От това следва, че хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК не следва
да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложимата в настоящия случай и
съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към
погасителния план. Нормите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК транспонират в българското
законодателство изискванията на член 10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48.
По повод на тълкуването на тази правна норма действие има решение на съда на ЕС по дело
С-42/15 от 09.11.2016 г., според което член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под
формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1
от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че между страните по
делото е възникнало валидно облигационно отношение по договор за заем. Договорът е
сключен съгласно законовите изисквания, в предвидената по закон форма и съдържание,
поради което и на основание чл.20а ЗЗД има силата на закон между страните. При
установяване, че ищецът е изпълнил договорното си задължение, то в тежест на ответника е
да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора, а именно да върне
предоставената му в заем сума, ведно с надбавките и в сроковете, уговорени в договора.
Съдът намира, че не е налице порок, който да обоснове наличието на неравноправна
клауза. В този смисъл, въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния
съд за неравноправност на договорните клаузи, водещи до нищожност на договора за
кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. След като договорът е действителен, на
кредитора се дължат освен чистата стойност на кредита, но и съответните лихви и разноски
по него.
В договора за кредит е посочено, че с част от кредита на стойност 3488.33 лева е
рефинансирана сума, с която се погасяват задълженията на ответницата по предходен
сключен със заемодателя “Профи кредит”ЕООД договор за кредит с № **********. По
делото не се спори, че заемодателят е удържал сумата от 3488.33 лева от общия размер на
кредита от 500.00лева, и е превел остатъка от 1511.67 лева по банков път по посочената в
договора сметка на кредитополучателя на ***.
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
3
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице. В първото по делото заседание, първоинстанционния съд е
допуснал съдебно –счетоводна експертиза, определил е депозит за изготвянето й, както и е
определил вещо лице, което да даде заключение относно пълния размер на дължимите суми
по пера. Същата не е изготвена и не е представена.
В частта, с която искът за заплащане на възнаграждение за закупени услуги Фаск,
Флекси, лихва за забава и законна лихва е отхвърлен, първоинстанционното решението е
влязло като необжалвано, поради което тази претенция не е предмет на въззивния контрол.
По делото не са представени доказателства за платени вноски съобразно
представения погасителен план.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че с
оглед направени частични плащания, с представени от ответницата документи, както и това
че ищците са проявили бездействие и пасивност за доказване на установяване на размера на
претендираното вземане, искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Изчислено от съда съгласно чл. 162 ГПК и съобразно посочената таблица от ищеца, в
която са отразени размерите на главниците и договорните лихви във всяка погасителна
вноска, остатъкът от неплатената главница е на стойност от 5000.00 лева, а договорната
лихва - 1943.25 лева. За тези суми исковете за главница и лихва следва да бъдат уважени и
съответно отхвърлени за разликите над сумата от 6943.25 лева до целия предявен размер.
Следва да се присъди и законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.06.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането като законна последица от уважаване на иска и съобразно искането на ищеца.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на обжалваното решение.
Поради частично не съвпадане на крайните изводи на първата и на въззивната
инстанции по отношение на исковете за главницата, договорната лихва и за обезщетението
за забава върху главницата по процесния договор за кредит, решението следва да бъде
отменено в тези части и да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени в
описаните им по-горе части.
В останалата му обжалвана част решението на първоинстанционният съд е правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По исканията за присъждане на разноски в производството, настоящият съдебен
състав за да се произнесе взе предвид следното.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно общият
размер на разноските на жалбоподателя за въззивното производство възлиза на 207.50 лева,
от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно правилата на
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 107.50 лева- държавна такса.
Поради това и с оглед изхода на спора на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя
направените разноски за въззивното производство, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно сумата в общ размер от 207.50 лева.
Водим изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 29/13.01.2022 г., постановено по гр.д. № 4687/2021г. на
4
Районен съд-Перник, В ЧАСТИТЕ, с която са отхвърлени предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
срещу Л. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество в качеството
му на кредитор Договор потребителски кредит № ***, сключен между дружеството и Л. М.
Д. следните суми: 1. сума от 5000.00 лв /пет хиляди лева/, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №***, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
23.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2. сумата от 1943.25 /хиляда
деветстотин четиридесет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща договорно
възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
698/26.06.2021 г. по ч.гр.д. № 3261/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд, като вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Л.
М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество:
сума от 5000.00 лв /пет хиляди лева/, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит „Профи кредит Стандарт“ №***, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.06.2021г. до окончателното
изплащане на вземането; и сумата от 1943.25 /хиляда деветстотин четиридесет лева и
двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща договорно възнаграждение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 698/26.06.2021 г. по ч.гр.д. №
3261/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/13.01.2022 г., постановено по гр.д. № 4687/2021 г.
на Районен съд-Перник, в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА Л. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, да заплати на „„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 207.50 /двеста и седем лева и
петдесет стотинки/ лева - съдебни разноски за въззивното производство съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5