Р Е Ш Е
Н И Е
№ 89
град Велико Търново, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на десети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 791/2020
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Т.П.
Д. с постоянен адрес *** и с адрес за кореспонденция ***срещу отказ за връщане
на лек автомобил Ауди А3 с рег. номер ***, обективиран
в писмо рег. № 173900-18020/10.11.2020 г. на началника на РУ на МВР – В.
Търново. Жалбоподателката счита постановения отказ за незаконосъобразен. Твърди,
че липсват реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Излага доводи, че за процесния автомобил не е постъпило искане за връщане от
държавата, подала сигнала, а също така не е налице основание за предаване на
вещта за целите на наказателно производство, каквото няма образувано. Сочи, че
ако номерът на рамата на автомобила е WAUZZZ8LZYA071223, то за такъв автомобил няма подаден
сигнал за издирване по чл. 84, ал. 1 от ЗМВР, поради което няма основание той
да бъде задържан и съхраняван от органите на МВР. Релевира,
че е закупила автомобила през 2011 г. с договор с нотариално заверени подписи и
на това основание го е владяла много повече от 5 години, а въпросът за
установяване на правото на собственост не е от компетентността на
административния орган, и не е основание за задържане на автомобила. По тези
съображения, доразвити в съдебно заседание от пълномощника й, жалбоподателката иска от съда да обяви
за нищожен или да отмени оспорения отказ и да изпрати преписката на
административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – началникът
на Районно управление на МВР – В. Търново, оспорва жалбата по съображения в
писмено становище /справка/ и в съдебно заседание. Сочи, че е невъзможно да се
върне автомобила, тъй като е иззето МПС с един идентификационен номер, а чрез
експертните справки е установен друг номер, т.е. друга вещ, като действителният
номер не е този, описан в протокола за изземване.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.10.2011 г. с договор
с нотариална заверка на подписите жалбоподателката Т.П.
Д. е закупила от Й.Г.и Е.Г.лек автомобил Ауди А 3 с рег. номер ***и рама № WAUZZZ8LZYA138071, за което от МВР В. Търново са
издадени нови свидетелство за регистрация на МПС част I и част II.
На 27.05.2019 г. при
извършена проверка за неправилно паркиране е установено, че автомобил със
същият номер на рамата е обявен за издирване в НШИС с инициатор Нидерландия и с
дата на създаване на сигнала 28.09.2015г. На същата дата автомобилът е предаден
от жалбоподателката с Протокол за доброволно предаване на вещ по чл. 84, ал. 2
от ЗМВР.
Съгласно писмо рег. №
А-18113/27.06.2019 г. на началник отдел „СИРЕНЕ“ при МВР, на 28.05.2019 г.
отдел „СИРЕНЕ“ – ДМОС е информирал бюро СИРЕНЕ-Холандия за изземването на
автомобила в България, вкл. че ако в срок до 60 дни не постъпи искане за
връщане на вещта от компетентните холандски власти, вещта ще бъде върната на
лицето, от което е приета или иззета, освен ако не е необходима за целите на
наказателното производство съгласно българския НПК. От Холандия е постъпил
отговор, че автомобил с такъв номер на рамата е регистриран от юли 2000 г. с
рег. № 05FVTK
и до август 2015 г. автомобилът е имал само един собственик – лицето заявило
кражбата. Изразено е предположение, че автомобилът е с подправена рама. С
допълнително писмо от 03.12.2019 г. началникът на отдел „СИРЕНЕ“ при МВР е
посочил, че е постъпило съобщение от бюро СИРЕНЕ-Холандия, според което
автомобил с такава рама е бил откраднат в периода от 13:00 ч. на 28.09.2015 г.
до 00:40 ч. на 29.09.2015 г. в Нидерландия, като престъплението е заявено на
29.09.2015 г. До бюро СИРЕНЕ-Холандия било отправено допълнително запитване
относно намеренията на собственика спрямо превозното средство. Липсват данни
получен ли е отговор и какъв е той.
Извършени са две
експертизи, според които са установени следи от интервенция по номера на рама WAUZZZ8LZYA138071 на лек автомобил Ауди А 3 с
рег. номер ***, като оригиналният номер на рамата е WAUZZZ8LZYA071223. МПС с такъв номер не е
регистрирано никога в страната, нито е въведено за издирване в АИС „Издирвателна дейност“.
Установено е, че процесното МПС Ауди А 3 е било първоначално регистрирано в
Р. България с номер на рамата WAUZZZ8LZYA138071 на 16.05.2000 г. в КАТ Пловдив от
собственик Ф.Х.Х./починал през 2010 г./, като
документите за това не се съхраняват. Последващи
собственици преди Т.П. Д. са „Набкос“ ЕООД /придобит през
2004 г./, Д.Л.П./през 2006 г./ и Й.М.Г./през 2007 г./, като са снети обяснения
от посочените лица, които потвърждават, че автомобилът е бил тяхна собственост
и впоследствие е препродаден.
С постановление №
2665/2019 г. от 05.03.2020 г. на прокурор в Районна прокуратура гр. В. Търново
е постановен отказ за образуване на досъдебно производство и е прекратено
производството по пр. пр. № 2665/2019 г. В мотивите на постановлението е
посочено, че за престъплението по чл. 345а, ал. 1 от НК, свързано с подправката
на номера на рамата, е изтекла давността, като това се отнася и до давностните срокове за престъпления по чл. 308, чл. 309 или
чл. 316 вр. с чл. 308 или с чл. 309 от НК, ако при
регистрацията на автомобила в гр. Пловдив са използвани неистински документи.
На 07.10 2020 г. Т.П. Д. е
подала молба до ОДМВР – В. Търново за връщане на автомобила. С писмо от
27.10.2020 г. на началника на РУ на МВР – В. Търново молбата е изпратена на РП
– В. Търново, като са развити съображения, че задължението за разпореждане с
вещта е на наблюдаващия прокурор. С писмо от 29.10.2020 г. на прокурор при РП – В. Търново е посочено, че в хода на
проверката е била констатирана подправка на рамата на автомобила, но
наказателното преследване за това деяние е изключено по давност, поради което
не е образувано досъдебно производство и процесният
автомобил не е бил приобщаван като веществено доказателство, респ. не следва
прокуратурата да се произнася по въпроса за връщане на предадения и съхраняван
от органите на основание ЗМВР автомобил.
При тази фактическа обстановка
от началника на РУ на МВР – В. Търново е издадено писмо рег. №
173900-18020/10.11.2020 г., с което е отказано връщането на лек автомобил Ауди
А3 с рег. номер *** с установен оригинален номер на рама WAUZZZ8LZYA071223 и СРМПС част II с номер ********* от 17.10.2011 г.
Изложени са мотиви, че въпреки отказа на ВТРП да възбуди наказателно
преследване за престъпление по чл. 345а от НК все още стои въпроса за правото
на собственост върху вещта. Посочено е, че не е изключена възможността към МПС
с автентичен номер на рама WAUZZZ8LZYA071223
да се предявят претенции от страна на гражданин на чужда държава, а от друга
страна жалбоподателката притежава документи за собственост на МПС с номер на
рама WAUZZZ8LZYA138071,
като очевидно при първоначалната регистрация на това МПС в страната са били
използвани неистински документи, от което следва, че всички останали
регистрации на МПС са били извършвани въз основа на неистински първични
документи. Писмото е изпратено без обратна разписка според признанието на
ответника и няма данни кога същото е връчено на жалбоподателката. Недоволна от
постановения отказ за връщане на автомобила, Т. Д. го е оспорила пред съда с
жалба, подадена чрез ответника на 14.12.2020 г.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, срещу годен за оспорване акт,
доколкото постановеният отказ представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, засягащ права и законни интереси на
жалбоподателката. Предвид липсата на данни кога отказът е съобщен на
жалбоподателката следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок, още повече, че в писмото не е
посочено пред кой съд и в какъв срок може да се оспори отказа, т.е. налице е
хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е
основателна, предвид следните съображения:
Отказът за връщане на автомобила е
постановен от компетентен орган – началникът на РУ на МВР – В. Търново по арг. от чл. 84, ал. 9 от ЗМВР. Издаден е в писмена форма, с излагане
на съответните мотиви – фактическите основания за това. В действителност в
писмото не са изложени правни основания за постановения отказ, но подробно
изложените фактически основания дават възможност на адресата да организира
защитата си и да бъде упражнен съдебен контрол. Не се установяват допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице
основания да се счита, че отказът е нищожен акт.
Отказът обаче е издаден в нарушение на
материалния закон. Съгласно чл. 84, ал. 6 от ЗМВР след съставяне на протокола
по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за
утвърждаване от ръководителя на териториално звено на ГДГП, гранично полицейско
управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна
дирекция на МВР, в което се съхранява вещта. За предаването или изземването се
уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.
Според чл. 84, ал. 9 от ЗМВР ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела
сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е
приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал.
6. Съгласно чл. 84, ал. 11 от ЗМВР алинеи 8 и 9 не се прилагат, когато: 1.
вещта е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на
Република България; 2. вещта е доказателство, обект на обезпечителни мерки или
предаването й може да затрудни наказателно производство, образувано в Република
България; 3. притежаването на вещта е забранено от законите на Република
България.
В случая е безспорно установено, че идентификационният
номер на автомобила на жалбоподателката е бил подправен, неизвестно кога, къде
и от кого – от WAUZZZ8LZYA071223
на WAUZZZ8LZYA138071,
с какъвто номер на рама е регистриран в страната на 16.05.2000 г. в
КАТ-Пловдив. Безспорно се установява
също така, че държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС на автомобил
с номер на рама WAUZZZ8LZYA138071
е била уведомена своевременно за извършеното предаване на автомобила на
българските органи, но в 60-дневния срок от нейните органи не е постъпило
искане за връщане на автомобила, откраднат в Кралство Нидерландия през 2015 г.
Последното е съвсем логично, той като от доказателствата става ясно, че в
случая откраднатият в Нидерландия автомобил очевидно е друг автомобил, различен
от предадения от жалбоподателката. Предвид това, по отношение на предадения от Т.
Д. автомобил е налице хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, при което началникът
на РУ на МВР – В. Търново е следвало да издаде заповед за връщане на вещта на
лицето, от което е приета. Същевременно не се установява нито една от пречките
за връщане на вещта по чл. 84, ал. 11, т. 1-3 от ЗМВР, доколкото извършената
проверка от ВТРП е приключила с отказ да се образува наказателно производство. Подправеният
номер на рама не е пречка за връщане на автомобила, а за неговата регистрация,
като в тази насока следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата и на Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. за
определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно
средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и
предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на
идентификационен номер на пътно превозно средство, издадена от министъра на
вътрешните работи.
Следва също така да се посочи, че по
отношение на автомобил с номер на рама WAUZZZ8LZYA071223 /оригиналният идентификационен
номер/ безспорно липсват данни да е подаван сигнал за издирване в ШИС и/или в
информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция
(Интерпол). С оглед на това не е налице основание за продължаващото му
съхранение на основание чл. 84 от ЗМВР, а същевременно не е налице акт на друг
компетентен орган за подобно действие. В противоречие с материалния закон е становището
на ответника, че в бъдеще е възможно по отношение на процесното
МПС да се появят претенции от страна на гражданин на чужда държава, тъй като
законодателят изисква сигналът за издирване да предшества
предаването/изземването на вещта. Несподелимо е и
възражението, че автомобилът не може да бъде върнат предвид установеното
различие в номера на рамата, т.е. налице била друга вещ, различна от описаната
в протокола за предаване по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР. Вещта е една и съща, като в
протокола автомобилът е идентифициран не само с номер на рама, а и с марка,
модел и регистрационен номер, т.е. не е налице каквато и да е пречка за
надлежната му идентификация и връщане на Д. – легитимирала се като собственик
на валидно правно основание.
С оглед изложеното постановеният отказ
за връщане на автомобил следва да се отмени като незаконосъобразен. Тъй като
спорът не може да бъде решен по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да бъде изпратена на административния орган за издаване на
нов акт в 14 –дневен срок от влизане в сила на решението, съобразен със
задължителните указания по тълкуването и прилагане на закона, дадени в мотивите
му.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски,
представляващи държавна такса – 10 лв. и
адвокатско възнаграждение – 400 лв., платими от ОД на МВР – В. Търново –
юридическото лице по чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ отказ за връщане на лек
автомобил Ауди А3 с рег. номер ***, обективиран в
писмо рег. № 173900-18020/10.11.2020 г. на началника на РУ на МВР – В.
Търново. ИЗПРАЩА
административната преписка на началника на РУ на МВР – Велико Търново за
произнасяне с нов акт по молба с вх. № 366000-26097/07.10.2020 г. на Т.П. Д.,
съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по
тълкуването и спазването на закона, като определя срок за това 14 дни след
влизане в сила на настоящото решение. ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на Т.П.
Д. с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата от 410 лв. /четиристотин и
десет лева/, представляваща разноски по делото. Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. |
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: