Р Е Ш Е Н И Е
26.04.2018 Дупница
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
28.03. 2018
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 91 2018
дело № по описа за год.
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул."Панчо Владигеров" №21, бизнес център
„Люлин –
Ищецът твърди, че на 25.07.2013г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (кредитор), от една страна и Георги Генчев Б. (кредитополучател) от друга, е подписан договор №1220708 за потребителски паричен кредит за сума в размер на 8 832.80 лв., от които 7 600 лв. са чистата стойност на кредита, 1 054.80 лв. - застрахователна премия и 228 лв. - такси и комисионни. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 месечни вноски, всяка от които в размер 137.90 лв., като първата падежна дата е 01.09.2013г. Общата дължима сума, която следва да бъде върната по сметка на кредитодателя в края на периода, е в размер на 16 548 лв. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е отпуснал договорената заемна сума на кредитополучзтеля, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения договор за кредит. Кредитополучателят Георги Г.Б. е направил 23 вноски за погасяване на задължението /22 вноски в пълен размер и последната 23-та вноска в размер на 10,57 лв./ на обща стойност 3 048.49 лв., от които начислена лихва за просрочие в размер на 4.12 лв. Последната пълна вноска, която е направена от кредитополучателят е с падежна дата 01.06.2015г. След тази дата длъжникът не е направил оставащите 98 вноски и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал е забава. Съгласно чл.16 от общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, последното дружество има право едностранно да прекрати кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски в пълен размер по кредита (главница и лихви), при условие че просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на падежа на погасителната вноска. В резултат на неизпълнение на договорните задължения, изразяващо се е липсващо плащане на оставащите дължими 98 бр. вноски по кредита от страна на Георги Г.Б., са настъпили основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга. На 21.12.2015г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания договор за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно договора за цесия, „Уникредит кънсюмъз Файненсинг" ЕАД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение 1, представляващо неразделна час от договора. В предмета на сключения договор за цесия от 21.12.2015г. е включено и вземането по договор за потребителски кредит № 1220708 от 25.07.2013г. При цедирането на вземането и при отписване на кредита, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума 4 871.69 лв., които представляват недължими редовни лихви. С пълномощно от 21.12.2015г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения договор за цесия, предишният кредитор е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по прехвърлените вземания. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Георги Г.Б. чрез препоръчана поща с обратна разписка на посочения в договора за потребителски кредит адрес. На 16.06.2017г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е подало заявление до РС Дупница за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу наследника на длъжника Георги Г.Б., починал на 02.05.2015г., неговият брат Е.Г.Б..
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни по подробно изложени съображения. Твърди, че в разглеждания случай не е налице твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Оспорва, че той или неговият наследодател са уведомявани за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията. Посочва, че вземането е недължимо, доколкото кредиторът е следвало да се обърне към застрахователя по застраховката на кредита при настъпването на застрахователното събитие – смъртта на неговия наследодател на 02.05.2015г. Поддържа, че процесният договор за цесия се отнася до други вземания, различни от претендираните от ищеца и че договорът за цесия не е породил правно действие по отношение на неговия наследодател. Оспорва, че е уведомяван за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорно установено между страните по делото е, че на 25.07.2013г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (кредитор), от една страна и Георги Генчев Б. (кредитополучател) от друга, е подписан договор №1220708 за потребителски паричен кредит за сума в размер на 8 832.80 лв., от които 7 600 лв. са чистата стойност на кредита, 1 054.80 лв. - застрахователна премия и 228 лв. - такси и комисионни. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 месечни вноски, всяка от които в размер 137.90 лв., като първата падежна дата е 01.09.2013г. Общата дължима сума, която следва да бъде върната по сметка на кредитодателя в края на периода, е в размер на 16 548 лв. Последната пълна вноска, която е направена за заплащане на задълженията е с падежна дата 01.06.2015г. След тази дата длъжникът не е заплатил оставащите 98 вноски.
Също така не е спорно между страните, че на 02.05.2015г. Георги Г.Б. е починал и че ответникът в настоящото производство Е.Г.Б. (негов брат) е наследник по закон, който е приел наследството на кредитополучателя по процесния кредит, а именно Георги Г.Б..
Спорни в производството са обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит, както и валидността и обхвата на сключения на 21.12.2015г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД договор за цесия.
Съдът счита,
че разпоредбата на чл.16 от общите условия за предоставяне на потребителски
паричен кредит с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, съгласно която последното
дружество има право едностранно да прекрати кредитното правоотношение и да
обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при
допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски в
пълен размер по кредита (главница и лихви), при условие че просрочените вноски
не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на падежа на
погасителната вноска, е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП вр. с чл.146,
ал.1 ЗЗП. Ето защо същата не следва да бъде прилагана от съда. Освен това
същата противоречи е и в
противоречие със задължителните указания на ВКС, дадени с т.18 от ТР №4/13г. по
тълк. дело №4/2013г., които изискват надлежно достигане на уведомление за
предсрочна изискуемост до кредитополучателя. В разглежданият случай кредитополучателят
е починал на 02.05.2015г., като към тази датата е безспорно, че
погасителните вноски са били заплащани редовно. Твърдяната от ищеца за
настъпила предсрочна изискуемост след 01.06.2015г., когато кредитополучателят е
бил вече починал, за да обвързва неговият наследник по закон Е.Г.Б., е следвало
последният да бъде поканен съгласно чл.84, ал.1, изр. последно ЗЗД в седем дневен
срок от получаване на поканата да изпълни задълженията на своя наследодател
като заплати непогасени вноски съгласно погасителния план. Едва след изтичането
на този срок кредиторът е имал възможността да обявява кредита за предсрочно
изискуем. Няма данни ответникът Е.Г.Б. да е бил канен да погасява задължения на
своя наследодател по процесния договор за кредит. Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до Е.Г.Б. е видно, че не е получено от него и е върнато
на 11.01.2016г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, действащ като пълномощник
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Освен това въпросното уведомление
не касае предсрочната изискуемост на задълженията, а се отнася до сключения на
21.12.2015г. договор за цесия. От гореизложеното може да се заключи, че по
отношение на ответника в настоящото производство Е.Г.Б. не е настъпила
твърдяната предсрочна изискуемост. Последният дори не е в забава за изплащане
на задълженията на своя наследодател, доколкото не е канен за това от кредитора
съгласно чл.84, ал.1, изр. последно ЗЗД.
С договор за цесия от дата 21.12.2015г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедира вземанията си по договори за потребителски кредити по рамков договор от 05.12.2013г. на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/, необслужвани от длъжниците – физически лица с над 180 дни просрочие . Съгласно точка 1.2 от този договор за цесия прехвърлените на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за потребителски кредити, са подробно описани в Приложение 1, представляващо неразделна час от договора. По делото обаче не е представено посоченото Приложение №1, съставляващо неразделна част от договора за цесия. Представеното Приложение №1 към индивидуален (каквото и да означава това понятие) договор за цесия от 21.12.2015г., представлява три хвърчащи листа без подписи и печати на съставилите го лица и без дата на неговото съставяне. Напълно неоснователно не е представен за констатация от съда оригинал на цитираното приложение, поради абсурдния предлог, че съдържанието му представлява търговска тайна. Това приложение към „индивидуален” договор за цесия от 21.12.2015г. не е годно доказателство, което да удостовери, че вземането на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД по договор за потребителски кредит № 1220708 от 25.07.2013г. е предмет на процесния договор за продажба и прехвърляне на вземания. Липсата на датата на съставяне на въпросното Приложение №1 също буди съмнение, че то е съставено впоследствие, само за нуждите на настоящото производство. Освен това видно от т.1.1 от процесния договор за цесия е, че цедираните вземания касаят рамков договор от 05.12.2013г., като към тази дата процесният договор за потребителски паричен кредит няма спор, че е бил редовно обслужван, което изключва по един категоричен начин възможността да е част от цедираните вземания в полза на ищеца в настоящото производство. Не случайно "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД не представя като доказателство въпросния рамков договор, защо ако има в действителност такъв, от неговото съдържание ще стане ясно, че процесното вземане не е цедирано. С оглед на изложеното може да се направи извод, че не е доказано, че вземането по договор за потребителски кредит № 1220708 от 25.07.2013г. е било част прехвърлените вземания с договора за цесия от 21.12.2015г. Поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2 на чл. 99 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Дори да допуснем, че част от процесния договор за цесия е вземането по договор за потребителски кредит №1220708 от 25.07.2013г. в размер на 8 639.13 лв., предвид обстоятелството, че към 21.12.2015г. е липсвала предсрочна изискуемост, то такова вземане реално не е съществувало. Поради тази причина то не е могло да бъде прехвърлено, а договорът за цесия в частта за вземането по договор за потребителски кредит №1220708 от 25.07.2013г. в размер на 8 639.13 лв. е нищожен поради липсата на предмет – чл.26, ал.2, пред. първо ЗЗД. С оглед и на тези съображения, съдът приема, че спрямо ответника в настоящото производство договорът за цесия няма действие.
Предвид всичко гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1052/2017г. по описа на РС-Дупница, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК се дължат своевременно претендираните деловодни разноски в размер общо на 770 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение, за което има представени надлежни доказателства и нарочен списък по чл.80 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул."Панчо Владигеров" №21, бизнес център „Люлин –
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 ГПК „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул."Панчо Владигеров" №21, бизнес
център „Люлин –
Решението подлежи на обжалване
пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: