РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1226
Град Пловдив, 07 юни 2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на осми
май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 182 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Виктория
груп ВМ“ ЕАД – гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от А.А., против решение № 559 от
20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на лицето против постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С100016-023-0004152 от 27.11.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление от дружеството,
находящи се в ТБ“Инвестбанк“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД,
„Търговска банка“ АД и „Обединена българска банка“ АД.
Посочва се в жалбата, че издаденото
решение, както и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, са неправилни, незаконосъобразни.В тази връзка моли да се
отмени незаконосъобразното решение на директора на ТД на НАП, както и
издаденото постановление, и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът - директор на ТД на НАП Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. М., намира жалбата за неоснователна, а
решението – правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Пловдив в
настоящия си състав, намери за установено следното.
Жалбата е подадена от надлежна
страна и в преклузивния 7-дневен срок чрез ТД на НАП – Пловдив на 10.01.2019
г., видно от поставеното датно клеймо чрез ТД на НАП – Пловдив. В представената
обратна разписка неправилно е посочено, че решението на директора на ТД на НАП
- Пловдив до жалбоподателя е получено от лицето С. на 03.12.2018 г., тъй като
самото решение е издадено на 20.12.2018 г., а писмото до жалбоподателя е
изходирано на 27.12.2018 г. Предвид липсата на други данни за датата на
връчването на решението, съдът намира, че жалбата на дружеството против това
решение е подадено в срок, което налага извода за нейната допустимост.
След като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
Във връзка с възраженията на
ответника относно просрочието на жалбата пред директора на ТД на НАП против
постановлението за наложени предварителни обезпечителни мерки, по делото се
изслуша св. С.К.С., който посочва, че работи във „Виктория груп корпорейшън“ от
м. декември 2018 г. до момента като портиер в офис-сграда на бул. „Мария Луиза“
№ 8, гр. Пловдив. Посочва, че не е задължен да приема пратки и съобщения, както и
че няма дадени пълномощия за това. Посочва, че се намира на пропускателния
режим в сградата, приема съобщения. За лицата, които не искат упълномощено лице
да вземе пратката, ги приема той. Пратките му се предоставят за това, че е
портиер. След като приеме пратките, минава човек от етажа и си ги взима. Обиковено
ги предава на същия ден. Свидетелят не разнасял пратки, а идвали да си ги
вземат - някой от етажа или от деловодството. Като предоставя пратките, не ги предоставя
на едни и същи хора, а на различни. Служителите на фирмите ги знае по
физиономия, но като длъжност не знае какво работят. Няма представа кое лице
отговаря за книжата на „Виктория груп ВМ“. Посочва, че на адреса има такава
фирма.
Съдът намира, че в случая не се
събраха категорични доказателства, които да установят, че лицето, получило
пратката – св. С. е бил упълномощен да подписва и да получава съобщения и
пратки от името на дружеството жалбоподател. От представената справка от ТД на
НАП се установи безспорно, че същият е назначен и работи във фирма „Виктория Тур“,
съответно „Виктория Тур корпорейшън“ като портиер, но няма данни да са му
вменени задължения от името на дружеството „Виктория груп ВМ“ ЕАД, заемаща
помещения в обекта, да получава кореспонденция и пратки от името на фирмата.
Видно от представената и в оригинал
на л.55 по делото разписката, в същата е посочен номер и година на пълномощно,
но няма данни какъв е неговият обхват и от кого е издадено. Не е представено
такова и в настоящото производство.
Ето защо съдът намира възраженията
на ответника относно недопустимостта на жалбата пред директора на ТД на НАП –
Пловдив за неоснователни.
По съществото на спора съдът намира,
че направените с жалбата възражения са неоснователни.
За да наложи посочения с
постановлението запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление от дружеството, находящи се в
ТБ“Инвестбанк“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Търговска банка“
АД и „Обединена българска банка“ АД, публичният изпълнител се е мотивирал с
наличието на започнало ревизионно производство със ЗВР № 16001618005380-020-003
от 06.11.2018 г., въз основа на искане № З-16001618005380-039-001 от 23.11.2018
г. на инспектор по приходите, ръководител на ревизията. В искането се сочи
очакваният размер на задълженията, който е 10000 лв. главница и 1000 лв. лихви.
Постановлението е издадено въз основа на
обстоятелството, че ще се затрудни събирането на бъдещото публично задължение.
За да издаде оспореното решение,
предмет на настоящото дело, директорът на Териториалната дирекция на НАП град
Пловдив е приел, че издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки
е законосъобразно. Приел, е че същото е издадено
от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на
материалните и процесуални изисквания, както и при наличието на съществуваща
обезпечителна нужда – да обезпечи публични задължения в предполагаемия
значителен размер. Административният орган е приел, че издаденото постановление
на основание чл.200 от ДОПК във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е издадено от
компетентен орган, в кръга на предоставената му материална и процесуална
компетентност, в писмена форма и с необходимите реквизити, при спазване на
закона.
По отношение на постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки, е прието че същото е издадено в
хипотезата на чл.121, ал.1 ДОПК – очаквани публични задължения в особено големи
размери и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото
на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Административният орган се е
мотивирал и с обстоятелството, че при предприемането на подобни действия за
предварително обезпечение, публичният изпълнител действа в условията на
обвързана компетентност по отношение на предполагаемия размер на задълженият,
както и относно мотивите, обуславящи налагането им. Посочва се, че налагането на
запора няма за цел да затрудни извършваната от ревизираното лице дийност, тъй
като законът е предвидил други механизми за отстраняване на тези препятствия, а
освен това наложеният запор е само в рамките на посочения размер. Всички
останали постъпления и наличности на дружеството по сметките е на разположение
на жалбоподателя. Освен това изборът на вида запор е изцяло в компетентността
на публичния изпълнител, който преценява кое имущество е високоликвидно и би
гарантирало ефективно удовлетворяване. Освен това не са били представени
доказателства за друго равностойно обезщететие по реда на чл.99 от ДОПК.
В хода на настоящото съдебното
производство от ответника са представени копие от определение № 509 от
05.03.2019 г. по частно адм.д. № 616 по описа за 2019 г. на Административен съд
–Пловдив, определение № 2355 по частно адм. дело № 3399 по описа за 2019 г. на
Административен съд –Пловдив, известие за доставяне на решение № 559 на
директора на ТД на НАП, три броя отговори по запорните съобщения от страна на банките,
запорно съобщене до ОББ, постановление на Специализирана прокуратура – София
изх.№ 1394 от 31.08.2018 г. по ДП № 1288
2018 г. и служебна справка за висящността на ревизионното производство към
момента на представянето й.
При така представените доказателства
съдът намира обжалваното решение за издадено от оправомощен орган, в пределите
на неговата материална компетентност и в рамките на установения в чл. 197, ал.
1 от ДОПК срок. Решението е издадено в писмена форма, след обсъждане на
наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало
жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред ПНОМ също е
издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната Териториална
дирекция на НАП - гр. Пловдив, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и
в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в
предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1
задължителни реквизити.
Следва да се има предвид, че налагането
на запор върху банковите сметки на дружеството е най-бързият и най-лесният
начин за събиране на дължимите публични задължения, поради което в обществен и
публичен интерес е налагането именно на казаната обезпечителна мярка. Освен
това по делото не са представени доказателства, ни то е направено искане от жалбоподателят
за замяна на наложеното обезпечение с обезпечение върху друго имущество, което
да послужи за гарантиране на бъдещото вземане.
Общественият и публичен интерес в
случая обосновават и обстоятелството, че при предварителното обезпечително
производство по ДОПК, уредено изрично в разпоредбите на чл.121 във връзка с
чл.195 ДОПК, за обезпечаване на евентуалното бъдещо публично вземане, което би
могло да възникне в хода на една ревизия, не се изисква някакъв набор от
доказателства като условие за неговото допускане и които да доказват неговото
съществуване. Напротив, преценката за съществуването на такова публично вземане
е предоставена изцяло на органа по приходите и по-конкретно на органите, които
установяват този род задължения. Точно поради тази причина е и предвидения
кратък четиримесечен срок или до издаването на ревизионния акт, в който мярката
може да бъде наложена, с оглед препятстване възможността за злоупотреби от
страна на компетентните правоимащи лица. Предвид казаното и в тази връзка не е
необходимо представянето на други доказателства, данни за наличие на публично
задължение от страна на ответника в настоящото производство, тъй като по този
начин спорът за законосъобразността на постановлението се измества и навлиза в
този по същество – за наличието или липсата въобще на такива задължения.
С оглед на изложеното
законосъобразно и правилно се явява решението на ответника, с което е потвърдено
посоченото постановление на публичния изпълнител, което обосновава извода на
настоящия състав за неоснователност на жалбата.
От страните се претендират разноски,
които следва да се присъдят на ответника. Същите се констатират в размер на 500
лева, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по - горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХIV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба на „Виктория
груп ВМ“ ЕАД – гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А.А., против
решение № 559 от 20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА
Виктория груп ВМ“
ЕАД – гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А.А., да заплати на Национална
агенция за приходите, Териториална дирекция – Пловдив сумата от 500 /петстотин/
лева разноски за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: