Решение по дело №176/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260042
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20193200900176
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260042

 

Гр.ДОБРИЧ  17.12.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА 

 

При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№176/2019г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производството по делото е образувано по подадена от В.А.Т., ЕГН ********** ***, К.В.Т., ЕГН ********** ***, Д.Г.Я., ЕГН ********** *** и И.Д.Я., ЕГН **********, чрез своите родители и законни представители К.В.Т. и Д.Г.Я. искова молба, с която се претендира ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец, бул.„***“ №87 да бъде осъдено да им заплати следните суми, представляващи обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на 10.03.2019г. ПТП, виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Seat“ с рег.№***– Д.Г. ***, ЕГН **********, както следва:

на  В.А.Т.: сумата от 90 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и страдания, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 150.01 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 17.08.2019г. - крайната дата за произнасяне от ответника по претенцията до 22.08.2019г. -датата на подаване на исковата молба; сумата от 4 593.57 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 7.66 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 17.08.2019г. до 22.08.2019г. – датата на подаване на исковата молба;

на К.В.Т.: сумата от 100 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и страдания, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 166.68 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 17.08.2019г. – крайната дата за произнасяне от ответника по претенцията до 22.08.2019г. – датата на подаване на исковата молба; сумата от 4 005.85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 6.68 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 17.08.2019г. до 22.08.2019г. – датата на подаване на исковата молба;

на Д.Г.Я.: сумата от 40 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и страдания, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 66.67 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 17.08.2019г. – крайната дата за произнасяне от ответника по претенцията до 22.08.2019г. – датата на подаване на исковата молба;

на И.Д.Я.: сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и страдания, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 83.34 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 17.08.2019г. – крайната дата за произнасяне от ответника по претенцията до 22.08.2019г. – датата на подаване на исковата молба. Прави се и искане за присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Обстоятелствата, на които се основават исковите претенции: На 10.03.2019г. около 15.40 ч. по път III-2702  в посока с.Генерал Киселово, община Вълчи дол, област Варна се е движил лек автомобил марка „Volkswagen“ модел „Passat“ с рег.№ ***, управляван от ***. По същото време в противоположна посока по път III-2702  в посока към гр.Вълчи дол се е движил лек автомобил, марка „Seat“ модел „Ibiza„ с рег.№***, управляван от Д.Г. ***, ЕГН **********. Движейки се с несъобразена скорост водачът на лек автомобил марка „Seat“ при приближаване на лек автомобил „Volkswagen“ предприема лек завой надясно, губи контрол над МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска челно движещия се насреща лек автомобил „Volkswagen“, с рег.№***, в който са пътували ищците, в резултат на което на всички  тях са нанесени телесни увреждания.

Произшествието е настъпило извън населено място, през светлата част на денонощието, при добра видимост, на сух асфалтов участък. Веднага след настъпването на ПТП то е било посетено от служители на МВР и при първоначалната  проверка е установено, че водачът на лек автомобил „Seat“- Д.Г. *** е неправоспособен водач.

Във връзка с настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство № 2036/2019г. по описа на Полицейски участък – гр.Вълчи дол/пр.пр. № 196/2019г. по описа на Районна прокуратура, гр.Девня, производството по което все още не е приключило.

Причината за настъпване на ПТП се корени в субективните действия на  водача на лекия автомобил „Seat“- Д.Г. ***, който допуска виновно нарушение на чл.150, както и на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Непосредствено след настъпване на произшествието  пострадалите ищци са били транспортирани с линейка и приети по спешност в Спешно отделение при МБАЛ „ Света Анна-Варна“АД.

В.А.Т. е приета с директна травма в поясната област, с остри болки в кръста, което е наложило да бъде приета по спешност в Клиниката по неврохирургия към същото болнично заведение. Извършени са гръбначни и гръбначно­мозъчни оперативни интервенции с много голям обем и сложност. Установено е, че тялото на LЗ е леко снижено и че вследствие на претърпяното произшествие е получена полифрагментна компресионна фрактура на краниалния сегмент на корпуса на LЗ и травматична конвексна протрузия на диска с умерено изразена компресия на дуралния сак. При извършената хирургична интервенция е осъществена и перкутанна транспедикулна стабилизация L2-L3-L4 с 6 винта. Тежкото общо състояние и лечението на пострадалата са наложили осемдневен болничен престой в Клиниката по неврохирургия при МБАЛ „Света Анна -Варна" АД, след което пострадалата е изписана за домашно лечение. Възстановителният период  е изключително бавен и мъчителен за В.Т.. След изписването й от болничното заведение, същата е предимно на легло, трудно подвижна, тъй като все още изпитва силни болки в поясната област при движение. Предвид своето състояние пострадалата разчита на помощта на своите близки за елементарни хигиенни и физиологични нужди. Силните болки са наложили пострадалата Т. често да приема болкоуспокоителни. След изписване от болничното заведение на В.Т. и е предписана физикална терапия, както и да избягва движенията и физическото натоварване. Преживяното и получените вследствие на произшествието травми са се отразили и на психическото състояние на пострадалата, която не може да се отърси от шока и чувството, че е можела да загуби живота си. Освен ежедневните болки, които В.Т. е принудена да търпи, тя изпитва и едно постоянно чувство на тревожност и страда от безсъние. Пострадалата се притеснява, че такъв тип травма може да повлияе на качеството й на живот за в бъдеще. Към настоящия момент Т. е неработоспособна, същевременно нейното лечение е свързано със сериозни разходи. За поставените по време на оперативната интервенция медицински изделия и последващи прегледи В.Т. е заплатила сумата от 4 389,00 лева: 43,00 лева - кожен степлер, 65,17 лева - лекарства, 46,40 лева - потребителска такса в МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, вторичен преглед - 50,00 лева.

К.В.Т. е приета със силни болки в областта на дясно бедро и ляво рамо, с невъзможност да извършва активни движения. По спешност е приета в Клиниката по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД за оперативно лечение поради спонтанна и палпаторна болка в областта на дясно бедро и ляво рамо, с отоци и видими деформации на същите тези области, а именно фрактура на дясна бедрена кост в средна трета с голяма дислокация и фрактура на ляв хумерус в поксимална трета с голяма дислокация. Извършени са открито наместване на фрактура с вътрешна фикция, фемур, а чрез латерален достъп под РГ контрол се достига до фрактурата на дясна бедрена кост, извършена е репозиция и фиксация със заключващ пирон. Последвало е още едно открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус в ляво, след това е извършена репозиция и фиксация със заключващ пирон на ляв хумерус. Тежкото общо състояние и лечението на пострадалата са наложили десетдневен болничен престой в Клиниката по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, след което пострадалата е изписана за домашно лечение с предписания за извършване на превръзки през 2-3 дни и повторно посещение за сваляне на конци на 14-тия следоперативен ден. Към настоящия момент пострадалата търпи ежедневни интензивни болки и страдания, същата не може да стъпва на десния си крак и се придвижва единствено с помощни средства - патерици. Вследствие на влошеното си здравословно състояние К.Т. е нетрудоспособна и в невъзможност пълноценно да изпълнява ежедневните си задължения от битов характер, особено напрегната и тревожна се чувства поради невъзможността да бъде пълноценно до детето си, което също е пострадало при произшествието. Поради забраната за натоварване на крака, пострадалата е преимуществено на легло и почти не излиза от дома си. Поради силните болки, които изпитва, тя приема обезболяващи медикаменти, тъй като болката пречи и на съня й. Състоянието в което се намира създава изключителни трудности и неудобства за нея, дори и за ежедневните нужди като баня и преобличане, с които тя не може да се справя без помощта на своите близки. Шокът от преживяното се е отразил и на психическото състояние на пострадалата, която е станала нервна, напрегната и отчаяна, тъй като се притеснява за собственото си здраве, за здравето на мъжа си и за здравето на детето си, както и за разходите, които ще възникнат във връзка с лечението им. До настоящия момент пострадалата е заплатила следните суми във връзка със своето лечение: 3 520,00 лева - медицински изделия/пирони/; 58,00 лева - потребителска такса; 252,85 лева - лекарства; 55,00 лева -хидро-лечение и 120,00 лева - медицински прегледи.

Д.Г.Я. е приет в Спешното отделение при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД с травма на главата и силно кръвотечение от носа, вследствие на удара и с болки в гърдите при дишане.  За да се установят причинените увреждания  са се наложили клинико-лабораторни изследвания на кръв и плазма/серум и клинична химия. Пострадалият е бил подложен на рентгенологично изследване за установяване на травматични промени в областта на главата и гръдния кош. По-късно през деня е извършено и ултразвуково изследване - ехография на коремни органи. След обстойните прегледи пострадалия е изписан за домашно лечение. Състоянието на пострадалия, трудностите, които търпи и шока от преживяното произшествие са се отразили значително върху психиката на Я. и върху ежедневието му, съшият е притеснен, за своето здраве, но най- вече за здравето на съпругата и детето си. След произшествието те разчитат единствено на него за всичко. Трудно преживява факта, че поради влошеното здравословно състояние на членовете на семейството му е принуден да взема заеми от роднини и познати, за да осигури лечението и издръжката на семейството.

И.Д.Я. е приета в Отделението по детска хирургия при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД в съзнание, с травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Състоянието й е увредено, като има оток в челната област и екскориации, установена е дифузна слаба палпаторна болезненост, а перисталтиката е леко усилена. Общото състояние и лечението на пострадалото дете са наложили тридневен болничен престой в Отделението по детска хирургия при МБАЛ „Света Анна -Варна" АД с указания за хигиенно-диетичен режим след изписването й от болничното заведение. Тя е само на 3 години и този пътен инцидент е повлиял изключително неблагоприятно на крехката детска психика. Няколко дни след инцидента И. се страхува да излезе навън и да се вози в автомобил, не иска да си играе, с постоянно стои прилепнала до майка си.

Към датата на настъпване на произшествието лекият автомобил марка „Seat“ с рег.№ ***, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то е валидно застрахован в ответното дружество по риска „Гражданска отговорност “ по силата на полица № BG/02/118001623573, сключена на 02.06.2018г., с начална дата на покритие от 02.06.2018г. и крайна дата на покритие до 01.06.2019г.

 Съгласно чл.380, ал.1 от КЗ ищците са отправили претенции до ответника за изплащане на обезщетения за  претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие претърпяното на 10.03.2019г. ПТП, по които застрахователното дружество е образувало щети, както следва: по отправена претенция от В.А.Т. – щета № 19100116869; по отправена претенция от К.В.Т. - щета № **********; по отправена претенция от Д.Г.Я. - щета № **********; по отправена претенция от И.Д.Я., чрез нейните родители- щета № 19100116876.  Ответникът не се е  произнесъл по образуваните щети в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, което обосновава правния интерес на ищците от завеждане на настоящото дело.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№ 6743/22.10.2019г.

Предявените искове се оспорват като недопустими с искане производството по тях да бъде  прекратено, по следните съображения:   Към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл срока по чл.498, ал.3, във вр. с чл.496 във вр. с чл.380 от КЗ. Това е така, защото застрахователят не е бил надлежно сезиран. Ищците са депозирали претенцията си, чрез пълномощник на 17.05.2019г. Видно от представената с исковата молба застрахователна претенция не е налице предявена надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на чл.380 от КЗ, съдържаща пълни  и точни данни за обстоятелствата, от значение за нейната основателност и за преценка на размера на евентуалното обезщетение. Предвид липсата на надлежно сезиране на ответника, не е поставен началния момент, от който текат сроковете за произнасяне по чл.496 от КЗ, съответно сроковете по чл.498, ал.3 от КЗ, поради което предявените искове за заплащане на вреди и изтекли върху тях лихви се явяват недопустими. Извън горното, сред представените с претенцията документи няма нито един, от който да е видно наличието на деяние, неговата  противоправност, виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите вреди, за да се ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на тези вреди, поради което ответникът е поставен във фактическа невъзможност да прецени налице ли са основания за изплащане на обезщетение, съответно да определи размера му.   Гореизложеното е от значение и за момента, от който ищците могат да претендират законна лихва за забава върху евентуално определените обезщетения за вреди от процесното ПТП. В случая застрахователят е изискал по реда на чл.106, ал.3 от КЗ конкретни документи от увредените лица, които не са му били предоставени.

 По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни.   Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, размера им, като счита същите за недължими, респ.за  прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в  чл.52 ЗЗД.

Твърди се, че е налице изключителен принос на пострадалите за настъпване на процесното ПТП, тъй като те са се качили в автомобила без да  поставят предпазни колани.

На самостоятелно основание се поддържа и, че исковите суми са недължими, поради самоувреждане на пострадалите, респ.прекомерни по арг. от чл.51, ал.2 ЗЗД. 

Дори да се приеме, че вредите са настъпили вследствие твърдяното ПТП, те не са резултат от деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а на случайно деяние според чл.15 от НК.

В допълнителна искова молба с вх.рег.№7155/07.11.2019г. ищците  оспорват възражението на ответната страна, че не е била надлежно сезирана, като твърдят, че към застрахователя е отправена претенция, съдържаща пълни и точни данни за обстоятелствата, на които тя се основава. Ищците са били в обективна невъзможност освен протокола за ПТП да представят и други писмени доказателства, тъй като такива не са изготвени предвид неприключилото досъдебно производство, образувано по случая. Освен това, евентуалната липса (непредставяне) на доказателства няма отношение към допустимостта на исковете, а към тяхната основателност.

В допълнителната искова молба се поддържат изцяло изложените в исковата молба твърдения относно причината за настъпване на ПТП, като се оспорва наличието на случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК, както и наличието на самоувреждане на пострадалите. Ако не беше допуснал посочените в исковата молба нарушения на ЗДвП, Д.Г. *** е имал възможност да предотврати ПТП. Оспорва се като неоснователно и твърдението на ответника, че ищците са били без поставени обезопасителни колани по смисъла на чл.137а от ЗДвП. Относно размера на претендираните обезщетения се изразява становище, че той кореспондира с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД предвид търпените от ищците болки и страдания.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с вх.рег.№ 8270/27.12.2019г., в който изцяло поддържа направените в отговора възражения.

На основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето и предвид обстоятелството, че ищцата И.Д.Я. е дете съдът е конституирал като контролираща страна Дирекция “Социално подпомагане“ Добрич.

По делото е представен социален доклад. От извършеното социално проучване се установява, че основни и непосредствени грижи за детето И. се полагат от родителите, като дядото и бабата по майчина линия оказват помощ и подкрепа в отглеждането на И.. Към  момента на проучването, по данни на майката, детето е в значително по-добро здравословно състояние.

Семейството живее в дома на родителите на К.Т. ***.  Къщата представлява стабилна постройка, състои се от 4 стаи, санитарни помещения и кухня. Момиченцето разполага със собствена стая, където има място за игра и почивка. Жилището е обзаведено с уреди и мебели, необходими в домакинството. Майката на малолетната е споделила, че работи на трудов договор в счетоводна кантора в гр.Добрич на длъжност "специалист ТРЗ" и  реализира доход в размер на 615.00 лв. месечно. Същата е информирала, че бащата на И. е назначен на 4-часов работен ден, на длъжност "общ работник“  към ЗП "В. Тончева Я.". През настоящата учебна година И. е записана в I група, в ЦДГ №27 "Славейче“, гр.Добрич. Родителят е споделил, че малолетната е живо и спокойно дете, разбира се с връстниците си. Личен лекар на И. е д-р Гашков,  практикуващ в МБАЛ-Добрич. Момичето е с редовен имунизационен паспорт. Боледува от респираторни заболявания, характерни за възрастта.

По данни на майката, всички са преживяли емоционални травми след претърпяното ПТП. К.  Т. е споделила, че детето понякога си спомня моменти от инцидента. Същата е на мнение, че с времето момичето ще забрави инцидента, затова не е търсила услугите на психолог за детето.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК е признато за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че  лек автомобил марка  Seat“ с рег.№ ***е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на застрахователна полица № BG/02/118001623573, сключена на 02.06.2018г., с начална дата на покритие от 02.06.2018г. и крайна дата на покритие до 01.06.2019г.

По делото не се спори възникването на ПТП на 10.03.2019г.   Всички останали релевантни за спора обстоятелства са спорни.

Поради липса на произнасяне на наказателен съд и на влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд относно изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, тези обстоятелства следва да бъдат установени в настоящото производство.

Във връзка с установяване механизма на настъпилото ПТП ищецът представя с исковата си молба и по делото е приет като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 924/10.03.2019г. /л.9/. В същия в качеството на участници в произшествието са вписани ППС с рег.№В2860ВН, управлявано от водача Д.Г. *** /неправоспособен/ като участник 1 и участник 2 ППС с рег.№***, управляван от водача ***. В обстоятелства и причини за ПТП е отразено: участник 1 с несъобразена скорост на десен завой навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска челно в участник 2. Записано е, че са пострадали пътниците от ППС с рег.№***: В.А.Т. – фрактура на лумбален прешлен; К.В.Т.- фрактура на десен крак и лява ръка; Д.Г.Я. – контузия на гръден кош и И.Д. Ямлобова – контузия на глава.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

За установява механизма на ПТП по искане на страните по делото е назначена авто-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обосновано и мотивирано. От същото се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 10.03.2019 г. около 15.00 ч., по път III 2702, на около км.19+500 в посока от гр.Вълчи дол към гр.Добрич се е движил лекият автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № ***, управляван от ***. В същото време, по същия път, но в противоположна посока се е движил лекият автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег.№ ***, управляван от Д.Г. ***. В двата автомобила заедно с водачите са пътували максимален брой пътници, по четири във всеки автомобил освен водача. Водачът на лекият автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** *** Тодоров, навлизайки в левия за него завой в посока му за движение - гр. Добрич е започнал да управлява автомобила си със скорост около 72 км/ч. Когато лекият автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***е подминал групата пътни знаци В26, В24, А1, разположени на около 110 м. от ОР1 в дясно от него автомобилът се е движил с около 60,00 км/ч., след което водачът е започнал да отклонява автомобила си на свое ляво и да навлиза в насрещната пътна лента, по която лента в този момент в противооположна посока се е движил лекият автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № ***. В момента в който лекият автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***е пресякъл осовата линия и е навлязъл в насрещната пътна лента, разстоянието между двата автомобила и зоната на пряка видимост на двамата водачи един към друг е била около 53,19 м., като отстоянието на лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***от мястото на удара е било около 25,44 м., а в този момент, отстоянието на лекия автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** от мястото на удара е било около 27,75 м. В момента в който водачът на лекият автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** вижда, че срещу него се движи лекият автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***предприема опит за спасителна маневра, отклоняване в ляво, вследствие на което автомобилът му успява да се приближи с левите си колела до дясната граница на осовата линия по посоката му на движение. Водачът на лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***непосредствено преди удара е възприел движещия се срещу него лек автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** и е успял да отклони частично автомобила си на свое ляво, след което настъпва челен удар между двата автомобила в зоната на предните им части. Мястото на удара между лекия автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** и лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***се е намирало от около 4,00 м. до около 2,00 м. в ляво от ДРПП и на около 94,23 м. преди ОР1, като след удара лекият автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" остава на място, а лекият автомобил "СЕАТ ИБИЗА" се отмества назад, мерено спрямо първоначалната му посоката на движение на около 2,00 м., след което се установява в покой. Вследствие на настъпилото пътно транспортно произшествие, двата леки автомобилите получават значителни деформации по предните части, а пътниците от двата автомобила получават различни по тежест травми. Движението на двата автомобила се е извършвало в зона на суха пътна настилка, равна, в добро състояние, без неравности и повреди по нея, обозначена с вертикална и хоризонтална маркировка при дневна светлина и добра метеорологична видимост.

Мястото на удара между лекия автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** и лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***се е намирало от около 4,00 м. до около 2,00 м. в ляво от ДРПП и на около 94,23 м. преди ОР1, по посока гр. Добрич.

Причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие на 10.03.2019г. от технически характер е взаимното пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** и лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***, в резултата на навлизането на втория автомобил в лентата за насрещно движение, в която лента за движение в този момент в противоположна посока се е движел първия автомобил. Действията предприети от водача на лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***Д.Г. *** са били технически неправилни и те са довели до настъпването на ПТП. Съответно от страна на водача на лекия автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** не е имало правилни предприети действия, при които той е имал техническа възможност да предотврати удара с лекият автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***и настъпването на ПТП.

Според вещото лице, като се има предвид механизма на настъпване на ПТП,  поведението на водача на лекия автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** *** е било съобразено с конкретната пътна обстановка, а поведението на водача на лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег.№ ***Д.Г. *** не е било съобразено с конкретната пътна обстановка. Непосредствено преди произшествието лекият автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** се е движел със скорост 72 км/ч., при максимално разрешена скорост за участъка в който е станало произшествието 50 км/ч. Но отчитайки данните относно параметрите на движение на двата автомобила следва, че както при скорост на движение 72 км/ч., така и при скорост на движение 50 км/ч. на лекия автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № ***, ако водачът му е реагирал своеврменно и е предприел спиране в момента, в който лекият автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***е започнал да навлиза в лентата му за движение, водачът на първия автомобил не е имал техническа възможност да спре автомобила си преди мястото на удара. Още повече, че за предотвратяване на удара е необходимо спирането на двата автомобила преди мястото на удара, а няма данни по делото водачът на втория автомобил да е предприел спиране. От това следва, че движението на лекия автомобил "ФОЛКСВАГЕН  ПАСАТ" с рег. № *** със скорост 72 км/ч., т.е. с 22 км/ч. по- висока от максимално разрешена скорост за движение в участъка, в който е станало произшествието - 50 км/ч., не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.

Съгласно данните съдържащи се в Протокол за оглед на ПТП от 10.03.2019 г., максимално разрешената скорост на движение в участъка, в който е станало произшествието, за превозните средства движещи се в посока към гр. Добрич и към гр. Вълчи дол е била 50 км/ч.

В протокола за оглед на ПТП от 10.03.2019 г. е посочено, че пътното платно е покрито с асфалтова настилка, суха, съставено от две пътни ленти за движение във всяка посока, разделени с бяла единична непрекъсната линия. Всяка една пътна лента е с ширина по 4,00 м. За основен ориентир (ОР1) е приета табела, указваща направление към гр. Добрич и яз. Ген. Киселово, както и наличие на ж.п. прелез. ОР1 е разположен в дясно от десен ръб на пътното платно (ДРПП), мерено в посока към гр. Добрич.

На 110 м. след ОР1 в посока към гр. Добрич в ляво от ЛРПП (в дясно по посока гр. Вълчи дол) са поставени на обща основа един над друг три пътни знака : В26 - Забранено е движение със скорост, по-висока от означената 50 км./ч.; В24-Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош; А1 – опасен завой надясно.

На 780,00 м. преди ОР1 в посока към гр. Добрич в дясно от ДРПП са поставени на обща основа един над друг три пътни знака: В26- Забранено е движение със скорост, по-висока от означената 50 км./ч.; В24-Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош; А2 – опасен завой наляво.

Непосредствено преди мястото на настъпване на ПТП, лекият автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № ***, управляван от *** се е движел със скорост около 72 км/ч. Непосредствено преди мястото на настъпване на пътно транспортното произшествие, лекият автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***, управляван от Д.Г. *** се е движел със скорост около 60 км/ч. Според вещото лице скоростите на движение на двата автомобила са били съобразени с конкретната пътна обстановка.

Водачите на лекия автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** и лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***не са задействали спирачната система на управляваните от тях автомобили. Те не са имали тази възможност, поради това, че отстоянието им от мястото на удара в момента в който са могли да се възприема взаимно не им е позволявало да реагират и задействат спирачната система на автомобилите си.

Водачът на лекия автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** *** не е имал техническа възможност да предотврати удара с лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***и настъпването на ПТП чрез спиране или предприемане на други маневра, както при установената му скорост на движение 72 км/ч., така и при скорост на движение 50 км/ч. Водачът на лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***Д.Г. *** е имал техническа възможност да предотврати удара с лекия автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № *** и настъпването на ПТП ако е управлявал автомобила си по такъв начин, че да упражнява постоянен контрол над поведението му, като по този начин да не допуска навлизането му в лентата за насрещно движение, в която лента за движение в този момент, в противоположна посока се е движел лекият автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № ***. Това е било възможно за конкретния пътен участък, както при установената скорост на движение на лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег.№ ***60 км/ч., така и при скорост на движение 50 км/ч., понеже, критичната скорост за безопасното преодоляване на кривата на завоя в района където е станало пътно транспортното произшествие е 98,30 км/ч. Т.е. движението на лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***със скорост 60 км/ч., с 10 км/ч. по-висока от максимално разрешена скорост за движение в участъка, в който е станало произшествието - 50 км/ч., не е причина за преминаването му в лентата за насрещно движение и не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.

Лекият автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с  рег. № *** е оборудван с автоматични предпазни колани за предните лява и дясна седалки и за трите места на задната седалка.

С оглед установяване вида, характера и продължителността на настъпилите за ищците травматични увреждания е назначена съдебно-медицинската експертиза, чието заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от страните, съдът кредитира. След преглед на представените по делото медицински документи вещото лице докладва, че ищцата В.А.Т. е получила компресионно счупване на тялото на трети поясен прешлен на гръбначния стълб. Извършена е оперативна интервенция - транспедикуларна стабилизация на Л2-ЛЗ-Л4 с шест винта. Компресионното счупване на тялото на трети поясен прешлен е в резултат на осъществен натиск /компресия/ вследствие на удара в посока отгоре надолу за гръбначния стълб. Травматичното увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От приложената медицинска документация се установява, че на пострадалата В.Т. е била извършена оперативна транспедикуларна стабилизация на травмирания прешлен на гръбначния стълб с шест винта, вложени интраоперативно. В приложената медицинска документация няма данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалата, поради което вещото лице приема, че е дифинитивно излекувана. Обичайно периода на възстановяване на подобно увреждане на гръбначния стълб е до 5-6 месеца. Всички представени фактури за закупуване на лекарствени средства и медицински изделия са във връзка с приложеното лечение на травматичните увреждания, получени вследствие на ПТП.

Ищцата К.В.Т. е получила счупване на тялото на бедрената кост на десния долен крайник и счупване на тялото на раменната кост на лявата ръка. Счупването на дълги тръбести кости на крайници, в конкретният случай бедрена кост и раменна кост могат да се получат, както по пряк механизъм т.е. от директен удар в мястото на счупването, така и сравнително по-рядко по индиректен механизъм вследствие на усукване /торзия/ или падане при изпъната ръка и т.н. В конкретния случай същите са в резултат на възникнала травма в купето на автомобила. Травматичните увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Приложеното лечение е оперативно, изразяващо се в открито наместване на фрактурата на бедрената кост и раменната кост и фиксиране със заключващ пирон. Според приложената медицинска документация - амбулаторни листи, три месеца след травмата пострадалата се придвижва с помощта на бастун и е с ортеза на лявото рамо с консолидирала фрактура на бедрото и ограничени движения в консолидирала вече фрактура на раменната кост. При извършен преглед и отразен в амбулаторен лист шест месеца след травмата, фрактурите са консолидирали т.е. зарастнали, но е налице абдукционен дефицит на движенията на дясната ръка. Обичайно подобни травми приключват с пълно излекуване за около 5-6 месеца. Всички представени фактури за закупуване на лекарствени средства и медицински изделия са във връзка с приложеното лечение на травматичните увреждания, получени вследствие на ПТП.

Ищецът Д.Г.Я. е получил травма на главата, с кръвотечение. Ищцата  И.Д.Я. е получила тъпа коремна травма, оток и разкъсно контузна рана в челната област. Установените увреждания са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по механизма на травма в купето на автомобила. Налице е причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилото ПТП. Обичайно подобни травматични увреждания преминават за около месец.

Според вещото лице в  зависимост от деформациите в купето на автомобила, установените увреждания на пострадалите ищци биха могли да се получат в същия вид и обем и при поставени предпазни колани. В представената медицинска документация не са описани характерните за поставен предпазен колан увреждания от самия колан /обичайно лентовидни кръвонасядания и ожулвания на кожата/, но тези увреждания в никакъв случай не са задължителни. Още повече, че в конкретния случай пострадалите ищци не са освидетелствани от съдебен лекар, който задължително би ги описал, а са извършени прегледи от клинични лекари, които лекуват основните травми.

Ищцата В.А.Т. представя по делото  писмени доказателства /л.24-29/ за закупени медицински изделия и извършени прегледи на обща стойност 4593,57 лв.

Ищцата К.В.Т. представя по делото  писмени доказателства /л.30-40/ за закупени медицински изделия и извършени прегледи и дейности на обща стойност 4005,85 лв.

   Установява се, че на 17.05.2019г. е входирана в ответното дружество с вх.№ОК-296628 на ЗД „БУЛ ИНС“ АД застрахователна претенция на ищците  за  изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от същите вследствие на ПТП от 10.03.2019г.  вреди. С писма с изх.№ от 04.06.2019г. /л.45-48 по делото/, с оглед произнасянето, от ищците са изискани документи, подробно посочени в същите. 

Ищците са ангажирали по делото гласни доказателства с показанията на свидетелите ***(без родство с ищците), *** (родственик на ищцците), Златко Г.В. (без родство с ищците).

Според показанията на свидетеля ***процесното ПТП е станало докато ищците са пътували към гр.Добрич, след гостуване в нейния дом. За станалото ПТП свидетелката е узнала от *** – съпруг на ищцата В.. На следващия ден свидетелката отишла в болницата в гр.Варна, в която били настанени ищците. Ищцата В. била на легло, с големи болки. В друго отделение, в същото болнично заведение била и ищцата К.. Тя също била на легло, „разпъната буквално на кръст“ на екстензия. Била неподвижна и също с болки. Малката И. също била в болницата, но свидетелката не я е виждала. Свидетелката заедно със съпруга си съдействала за намирането на необходимите парични средства за извършване на операции на ищците В. и К.. В. предпочела първа да бъде оперирана дъщеря й К., тъй като била по-зле. Този избор се наложил, тъй като към този момент били осигурени необходимите парични средства само за една операция. На  следващия ден била оперирана и В.. През това време св.*** обслужвала двете ищци – К. и В.. След операциите *** била придружител на ищците В. и К. в болницата. Ищцата В. престояла в болницата една седмица, а К. две седмици. Свидетелката определя състоянието на ищците К. и В. след извършените операции като „ужасно“. Имали силни болки. К. вдигала температура до 40 градуса. Била с памперс и катетър. *** обслужвала двете ищци по време на престоя им болницата – закупуване на лекарства, сутрешен и вечерен тоалет и пр. След втория ден от престоя в болницата, болките на ищцата В. започнали леко да отминават, но била на легло и не можела да става. Свидетелката я придружавала до тоалетната цяла седмица, тъй като ищцата не можела да пази равновесие. След изписването на ищцата В., същата ходела самостоятелно, докато ищцата К. до третия месец не можела да става. За нея била осигурена инвалидна количка. Около един месец ищцата В. можела само да става и да отива до тоалетна. Наложило се да наеме жена, която да се грижи за нея, за дъщеря й К. и за малката И.. След втория месец В. започнала да става и да готви. И. имала драскотини по челото и носа. Тя била в болница само три дни, тъй като имала и травма на корема. Два дни след изписването започнала да повръща и отново била настанена в болница за още една седмица. Два-три месеца след ПТП свидетелката отново посетила ищците в дома им. При това ищцата В. вече ходела и можела донякъде да се грижи за детето И. – да сготви, да го нахрани. Но не можела да тича след нея, защото се изморявала. Ищцата К. била на количка около три месеца. След това започнала да се придвижва с помощта на бастун и патерици. Правела само по няколко крачки в къщи, без да излиза навън. Започнала да излиза след 4-5 месец. Свидетелката определя състоянието на ищците към момента като „горе-долу добре“, с продължаващи оплаквания. Ищцата В. винаги, когато се навежда и изправя усеща дискомфорт, дърпане от тези болтове, които са й поставени. К.  ходи вече без бастун, без патерици, но на нея й предстои още една операция, за да й извадят пирона. За момента крака й е добре, но не може да движи както преди ръката си. Усеща болка, не може хубаво да я вдигне нагоре или настрани, има някакъв дискомфорт. Според *** произшествието се е отразило  на психическото състояние на И.. Според *** й е станала някаква травма, защото винаги когато я види й казва: „Ти знаеш ли, че ние катастрофирахме?“. В. изпитва страх при шофиране и избягва да шофира. К. шофира, но със страх, особено ако насреща има движение. К. не е така емоционална, както преди, не е весела. Д., който е съпруг на К. е психически травмиран от катастрофата. Той имал по-леки травми по лицето най-вече по  главата.

В показанията си свидетелят А.Тодоров посочва, че е син на ищцата В., К. му е сестра, Д. е съпруг на сестра му, а И. е негова племенница. Свидетелят пристигнал на мястото на ПТП 15 мин. след като му се обадил баща му ***, който шофирал колата и имал по-леки травми. К. стояла неподвижна в колата, не можела да се движи. Била със счупен крак и счупена ключица. Майка му ***а лежала отстрани на колата и споделила,  че много я боли гръбнака. Баща му също бил отстрани на колата с наранявания на ръката. Д. бил с племенницата му по-настрани, за да не гледа пострадалите. Племенницата му имала охлузвания по лицето. Свидетелят ги видял в болницата на следващия ден. И. престояла три дни в болницата, сестра му К. около 10 дни, а майка му В. около седмица. На майка му била направена операция на 2,3,4 прешлен, трети бил натрошен на парченца буквално и й сложили имплант. На сестра му К. била направена операция на ключицата на лявата ръка и на дясното бедро, което  било много натрошено. Свидетелят ги посещавал в болницата. Сестра му К. била в тежко състояние. Кракът й бил опънат с една тежест, било много болезнено. Тя споделяла, че много я болят крака и рамото. Била неподвижна, нищо не можела да върши сама. Свидетелката ***била придружител на К. и В.. След направената на В. операция, същата можела единствено да ходи до тоалетна. Операцията била много болезнена и опасна, защото имало вероятност да остане инвалид, ако някое парченце от прешлена заседне в костния мозък. След изписването от болницата, К. била на легло близо два месеца и имала нужда от помощ за да става. Придвижвана била с инвалидна количка. След тези два месеца постепенно започнала да се движи с бастун или с патерица на един крак. След 3-4 месец започнала сама да стъпва на крака си. Все още я болят и крака и рамото. Ръката й е ограничена, не може да я вдига повече от едно положение. Предстояла й операция, която трябвало да се направи, за да й махнат имплантите, но заради пандемията не била направена. В. първите два, три месеца почти нищо не можела да върши сама. Можела само да се преоблича, да ходи до тоалетна, да се изкъпе. Към настоящия момент здравословното състояние на К. и В. е нормално. Първите месеци след ПТП били доста тежки психически. К. била на легло. И. не живеела с майка си и постоянно плачела като я види. К. споделяла, че крака и рамото я болят. Било й мъчно, че не може да се грижи детето си. Майка му  В. също не можела да помага по никакъв начин. Към момента като шофьори и К. и В. изпитват страх, особено в завои, когато идва кола насреща. И. също е стресирана.  Когато види колата, казва: „Колата, блъснаха ни, катастрофирахме“. Когато види сива кола също реагира: „Тази кола е като нашата, но нашата е блъсната“ и в продължение на няколко минути възстановява спомена за случилото се. Според свидетеля в такива моменти детето се замисля и гледа в една точка, а близките се опитват да я разсейват. На мястото на катастрофата свидетелят видял, че ищецът Д. е с подуто лице. Той се бил ударил в седалката отпред. На  следващия ден го видял в болницата, където Д. бил настанен заедно с И.  в една стая в детското отделение, като придружител. Били са му направени изследвания и имал силно кръвотечение от носа. Бил се ударил и в гръдния кош. В продължение на седмица изпитвал болка и трудно дишал. Лицето му било подуто и носа му бил запушен. Първите месеци били много тежки за Д., който станал по-мълчалив, постоянно гледал с каквото може да помага. За период от около два месеца след изписването на всички ищци от болницата, за обгрижването им  помагала една жена. 

Св.З.В. излага, ПТП е станало докато ищците са пътували към гр.Добрич, след гостуване в неговия  дом в гр.Казанлък. На следващия ден свидетел посетил ищците в болницата. Ищцата В. била на легло,  обездвижена. Обяснено им било, че има два, три натрошени прешлена.  За малко свидетелят видял и ищцата К., която я също била на легло с опънат крак и гипсирана ръка. Съпругата на свидетеля била придружител на двете ищци за около една седмица.  В. била в болница 10 дни, а К. около две седмици. След два месеца свидетелят посетил ищците, при което състоянието на К. било лошо – на легло, докато В. се движела, макар също да не била добре. К. била на легло около 2-3 месеца. После започнала да става, да сяда. Свидетелят донесъл количка - стол, с който да се обслужва. След катастрофата ищците вече гледат с друго око на нещата. При тях има голяма промяна, особено при К.. Тя станала по-затворена, по-стресирана, по-резервирана. К. все още е с пироните в крака и в рамото. Предстои й операция, за да се извадят имплантите, но заради пандемията се отлага. К. работи, но има проблем с ръката - не може да я вдига на 100 %. Не може да извършва всякаква физическа дейност, докато с крака е малко по-добре. И. била цялата охлузена, лицето й било подпухнало. Тя имала външни следи, както  и коремчето й не било добре. Тя също била в болница за три дни. Детето е стресирано след катастрофата. Все още като види колата и започва да говори за това или като се вози в някоя опасна ситуация, веднага в съзнанието й изниква катастрофата. Д.  също бил с външни наранявания. Според свидетеля психически ищците като хора преживяли катастрофа са с едно наум в главата.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.

Предявените главни искове черпят правното си основание от разпоредбата на  чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеците на валиден застрахователен договор; настъпило по време на действие на застрахователния договор застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищците са претърпяли неимуществени и имуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди.

Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени доказателства относно изпълнението на задълженията на ищците по чл.380 от КЗ. Ищците са депозирали претенцията си пред ответника, чрез пълномощник на 17.05.2019г. Към момента на подаване на исковата молба - 22.08.2019г. срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да са определени и изплатени обезщетения на пострадалите или пък да е бил даден от застрахователя мотивиран отговор на предявените претенции, което обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело.   Неоснователно е възражението на ответника, че извънсъдебната претенция на ищците не била надлежно предявена, тъй като не съдържала пълни  и точни данни за обстоятелствата, от значение за нейната основателност и за преценка на размера на евентуалното обезщетение, а освен това сред представените с претенцията документи нямало нито един, от който да е видно наличието на деяние, неговата  противоправност, виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите вреди, за да се ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на тези вреди, поради което ответникът бил поставен във фактическа невъзможност да прецени налице ли са основания за изплащане на обезщетение, съответно да определи размера му.  Отправената  претенция съдържа пълни и точни данни за обстоятелствата, на които се основава. Към нея е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 924/10.03.2019г., който съдържа описание на обстоятелствата и причините за ПТП и съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила относно отразеното в него. Доколкото в чл.436, ал.3, т.1 от КЗ изрично е записано, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка“ГО“, когато за удостоверяването на ПТП е бил  представен констативен протокол за ПТП, ответникът не е имал основание да изисква от пострадалите с писма от 04.06.2019г. представянето на документи, които кодексът не предвижда в посочената ал.3, а именно - влязъл в сила съдебен акт, автотехническа, съдебно-медицинска експертизи и др., съответно непредставянето им не би могло да  доведе до невъзможност за застрахователя да се произнесе в срока по чл.496, ал.1 от КЗ. От друга страна ал.4 на чл.496 КЗ предвижда при нужда застрахователят сам да се снабди с нужните му документи от други компетентни органи или лица, но събирането на такива доказателства не удължава срока по чл.496, ал.1 от КЗ, в който срок той е длъжен да се произнесе, а именно – до три месеца от предявяване на претенцията по реда на чл.380 от КЗ.   Предвид гореизложеното, исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищците установяват наличието на всички елементи от фактическия състава на  чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на настъпилите за тях  в резултат на деликта неимуществени и имуществени вреди.

Предвид събраните доказателства, се установява несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и вината на водача на МПС.

Установява се, че на 10.03.2019 г., около 15.00 ч., по път III 2702, на около км.19+500 в посока от гр. Вълчи дол към гр. Добрич е настъпило ПТП межу лек автомобил "ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ" с рег. № ***, управляван от *** и  лек автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег.№ ***, управляван от Д.Г. ***.  В конкретната пътна обстановка, лекият автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег.№ ***, управляван от Д.Г. *** навлязъл в насрещната пътна лента, в която в този момент в противоположна посока се е движел първия автомобил, при което настъпва челен удар между двата автомобила в зоната на предните им части. Съгласно доклада на вещото лице действията, предприети от водача на лекия автомобил "СЕАТ ИБИЗА" с рег. № ***Д.Г. *** са били технически неправилни и те са довели до настъпването на ПТП. С поведението си същият е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „ На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл.150 от ЗДвП: „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“. Не е налице случайно деяние.

Не са ангажирани доказателства, които да опровергават вината на извършителя.

С пълно и пряко доказване ищците доказват и наличието на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за тях болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.

Налице е и хипотезата на  чл. 432, ал. 1 КЗ.

Доказва се наличието на валиден договор за застраховка "ГО" през периода, в който е реализирано ПТП - 02.06.2018 г. до 02.06.2019г. между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска.

Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал. 1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.

Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл. 52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По исковете на В.А.Т.:

В конкретния случай ищцата В.А.Т. е жена в трудоспособна възраст; към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически здрава. В резултат на процесното ПТП е получила компресионно счупване на тялото на трети поясен прешлен на гръбначния стълб. Получената увреда е наложила оперативна интервенция - транспедикуларна стабилизация на Л2-ЛЗ-Л4 с шест винта. В приложената медицинска документация няма данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалата, поради което вещото лице приема, че е дифинитивно излекувана. Според вещото лице обичайно периода на възстановяване на подобно увреждане на гръбначния стълб е до 5-6 месеца. Установено е по делото, че предоперативния и следоперативния период са били придружени със силни болки и дисконфорт. Претърпяното ПТП внася в живота на ищцата промяна в ежедневните й навици и начин на живот. Активното й участие в обгрижването на дома и близките е било ограничено за период от около един месец. С оглед на състоянието си ищцата В.Т. е била лишена и от възможността да се грижи за пострадалите в същата катастрофа нейни родственици – дъщеря и внучка. Продължават болките при навеждане и изправяне, усеща дискомфорт от болтовете, които са й поставени. Същата след инцидента изпитва страх при шофиране и при пътуване в автомобил.

Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват висока по степен и продължителност, понесена от ищцата В.Т. травма, като свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 60 000 лева, до който размер искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен, а за разликата над 60 000 лева до първоначално претендирания размер от 90 000 лева отхвърлен.

Несъмнено настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени травматични увреждания, е съпътствано с извършване на разходи по лечение и възстановяване. От представените по делото писмени доказателства и експертно заключение се установява причинно-следствената връзка между извършените разходи и настъпилото събитие. При това основателен и доказан е и предявения осъдителен иск за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 4593,57 лева.

По исковете на К.В.Т.:

Ищцата е К.В.Т. е млада жена в трудоспособна възраст; към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически здрава. В резултат на процесното ПТП е получила счупване на тялото на бедрената кост на десния долен крайник и счупване на тялото на раменната кост на лявата ръка. Получените увреди са наложили оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на фрактурата на бедрената кост и раменната кост и фиксиране със заключващ пирон. Според приложената медицинска документация - амбулаторни листи, три месеца след травмата пострадалата се придвижва с помощта на бастун и е с ортеза на лявото рамо с консолидирала фрактура на бедрото и ограничени движения в консолидирала вече фрактура на раменната кост. При извършен преглед и отразен в амбулаторен лист шест месеца след травмата, фрактурите са консолидирали т.е. зарастнали, но е налице абдукционен дефицит на движенията на дясната ръка. Обичайно подобни травми приключват с пълно излекуване за около 5-6 месеца. Установено е по делото, че предоперативния и следоперативния период са били придружени със силни болки и дисконфорт. Претърпяното ПТП внася в живота на ищцата значителна промяна в ежедневните й навици и начин на живот. За период от около шест месеца я лишава от активното й участие в обгрижването на дома и близките. Ищцата е била лишена от възможността да се самообслужва и да полага грижи за пострадалите в същата катастрофа нейни родственици – малолетна дъщеря на 3 години и майка. Понастоящем същата страда от остатъчни явления, изразяващи се в ограничени движения на травмираната ръка. Предстой й операция за отстраняване на поставените импланти. Същата след инцидента станала по-затворена, по-резервирана. Изпитва страх при шофиране и пътуване в автомобил.

Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват висока по степен и продължителност, понесена от ищцата К.Т. травма, като свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 75 000 лева, до който размер искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен, а за разликата над 75 000 лева до първоначално претендирания размер от 100 000 лева отхвърлен.

Настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени травматични увреждания, е съпътствано с извършване на разходи по лечение и възстановяване. От представените по делото писмени доказателства и експертно заключение се установява причинно-следствената връзка между извършените разходи и настъпилото събитие. При това основателен и доказан е и предявения осъдителен иск за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 4005,85 лева.

По иска на Д.Г.Я.:

За ищеца Д.Г.Я. са налице данни, че в процесното ПТП е получил травма на главата, с кръвотечение. Липсват данни за предприето болнично лечение. Според експерта по СМЕ  подобни травматични увреждания преминават за около месец. Разпитаните по делото свидетели излагат данни, че в продължение на седмица ищец Д.Я. изпитвал болка и трудно дишал, носът му бил запушен. Тежко преживял първите месеци след инцидента, станал по-мълчалив.

Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват  ниска по степен и продължителност, понесена от ищеца Д.Я. травма, като свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 10 000 лева, до който размер искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен, а за разликата над 10 000 лева до първоначално претендирания размер от 40 000 лева отхвърлен.

По иска на И.Д. Ямболиева:

Ищцата И.Д. Ямболиева към датата на процесното ПТП е била на 3 години. В резултат на ПТП е получила тъпа коремна травма, оток и разкъсно контузна рана в челната област, като е престояла в болнично заведение три дни. Според експерта по СМЕ  подобни травматични увреждания преминават за около месец. След катастрофата детето е страдало, тъй като е било лишено от грижата на майка си и баба си. В случая другите фактори, предпоставящи размера на дължимото обезщетение са от една страна негативното отражение на ПТП върху  психиката на детето от преживяното, за което са изнесени данни от разпитаните по делото свидетели, а от друга ниската  му  възраст, обуславяща бързото му възстановяване, без последици за физическото и психичното му развитие.

Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват  ниска по степен и продължителност, понесена от ищцата И.Я. травма, като свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 15 000 лева, до който размер искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде уважен, а за разликата над 15 000 лева до първоначално претендирания размер от 50 000 лева отхвърлен.

Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения за нарушаване на императивните правила за поведение на пътниците в МПС за поставяне на обезопасителен колан по време на движение на автомобила. При разглеждането на възражението съдът следва да извърши преценка доколко поведението на пострадалите ищци  е способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г.,  т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).  В случая съпричиняване вследствие на липсата на поставен предпазен колан от ищците в колата не е доказано. От приетата по делото СМЕ се установява, че установените увреждания на пострадалите ищци биха могли да се получат в същия вид и обем и при поставени предпазни колани.

С оглед изхода от спора по главните искове, следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди съобразно искането от предявяване на исковата молба – 22.08.2019г. до окончателното заплащане.

С оглед изхода от спора по главните искове на ищците, следва да бъдат разгледани и претенциите с правно основание чл.497, ал.1, т.2 от КЗ за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. На основание чл.45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователя на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 494, т. 10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016 г./, приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал. 3 от КЗ). В случая ищците са уведомили застрахователя за събитието, настъпило на 10.03.2019 г., с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, входирана на 17.05.2019г.  С оглед на установеното по делото, съдът намира, че срокът, в който ответникът/застраховател е изпаднал в забава е този по чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, а именно след изтичане срока за произнасяне на застрахователя /17.08.2019г./. Застрахователят е изпаднал в забава за заплащане на дължимото на ищците  обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, считано от 18.05.2019г.

При извършените служебно от съда изчисления с лихвен калкулатор, подлежат на уважаване исковете на В.А.Т. за сумата от 66,67 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г. и за сумата от 6,38 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г.; исковете  на К.В.Т. за сумата от 104,18 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г. и сумата от 5,56 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г.; иска на Д.Г.Я.  за сумата от 13,89 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г.  и иска на И.Д.Я. за сумата от 20,84 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г. За горницата над горепосочените размери до първоначално предявените такива и за дата 17.08.2019г. исковете следва да се отхвърлят.

По разноските:

Съобразно на уважената част от исковете се дължат сторените от ищците съдебно-деловодни разноски. Ищците са сторили разноски в размер на 823 лв. (20 лв. – държавна такса за издаване на удостоверения;  800 лв. – депозит по комплексната експертиза и разноски за банковия й превод в размер на 3 лв.). Съобразно уважената  част от исковите  претенции в полза на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 480,61 лв.  Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на ищците – адм.М.Д.Я. им е указал безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл. 36, ал. 2 от ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по делото. По минимума на Наредба №1/2008 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  и съобразно на уважената част от исковете се дължи на адв.М.Я. възнаграждение с включен ДДС, тъй като адвокатът е данъчно регистрирано лице, както следва: за В.А.Т. - сумата от 2470 лв. без ДДС или 2964  лв. с вкл.ДДС, за К.В.Т. - сумата от 3203,47 лв. без ДДС или 3844,16  лв. с вкл.ДДС, за Д.Г.Я. - сумата от 830,42 лв. без ДДС или 996,50  лв. с вкл.ДДС и за И.Д.Я. - сумата от 980,63 лв. без ДДС или 1176,76  лв. с вкл.ДДС, или общо сумата от 8981,42 лв. С оглед наведеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, няма основание за намаляване на същото, тъй като то се присъжда в минималния размер по Наредбата.

На ответната страна също се следват сторени по делото разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил разноски в размер на  300 лв. – депозит по комплексната експертиза и 8760 лв. – адвокатско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената част от исковите  претенции в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на  3769,15 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Ищците са били освободени от внасяне на държавна такса в производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 7043,97 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от исковете.

Водим от горното Окръжният съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ОСЪЖДА  ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец, бул.„***“ №87 да заплати на В.А.Т., ЕГН ********** ***, К.В.Т., ЕГН ********** ***, Д.Г.Я., ЕГН ********** *** и  И.Д.Я., ЕГН **********, чрез нейните родители и законни представители К.В.Т. и Д.Г.Я. следните суми, представляващи обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на 10.03.2019г. ПТП, виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Seat“ с рег.№***– Д.Г. ***, ЕГН **********, както следва:

на  В.А.Т.:

сумата от 60 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и страдания, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 60000.00 лв. до претендирания размер от 90000.00 лв.;

сумата от 66,67 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г., като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 66,67 лв. до претендирания размер от 150.01 лв. и за дата 17.08.2019г.

сумата от 4 593.57 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане;

сумата от 6,38 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г., като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 6,38 лв. до претендирания размер от 7,66 лв. и за дата 17.08.2019г.

на К.В.Т.:

сумата от 75 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и страдания, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 75 000.00 лв. до претендирания размер от 100 000.00 лв.

сумата от 104,18  лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г., като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 104,18 лв. до претендирания размер от 166.68 лв. и за дата 17.08.2019г.

сумата от 4 005.85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане;

сумата от 5,56 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г., като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5,56  лв. до претендирания размер от 6.68 лв. и за дата 17.08.2019г.;

на Д.Г.Я.: сумата от 10 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и страдания, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 10 000.00 лв. до първоначално претендирания размер от 40 000.00 лв.;

 сумата от 13,89 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г., като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 13,89  лв. до претендирания размер от 66.67 лв. и за дата 17.08.2019г.;

на И.Д.Я.:

сумата от 15 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и страдания, ведно със законната върху тази сума, считано от 22.08.2019г. до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 15 000.00 лв. до първоначално претендирания размер от 50000.00 лв.;

сумата от 20,84 лв., представляваща законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 18.08.2019г. до 22.08.2019г., като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 20,84   лв. до претендирания размер от 83.34 лв. и за дата 17.08.2019г.

ОСЪЖДА  ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец, бул.„***“ №87 ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Т., ЕГН ********** ***, К.В.Т., ЕГН ********** ***, Д.Г.Я., ЕГН ********** *** и  И.Д.Я., ЕГН **********, чрез нейните родители и законни представители К.В.Т. и Д.Г.Я. сторени по делото разноски в размер на 480,61  лв. 

ПРИСЪДЕНАТА СУМА може да бъде заплатена по следните банкови сметки:

на В.А.Т. – BG91UBBS80021086142540;

на К.В.Т. – BG72UBBS8002109231313440;

на Д.Г.Я. – BG75STSA93000026298472;

на И.Д.Я. – BG69UBBS800228081637640.

ОСЪЖДА  ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец, бул.„***“ №87 да заплати на адв.М.Д.Я. сумата от 8981,42  лв. представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,  във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА В.А.Т., ЕГН ********** ***, К.В.Т., ЕГН ********** ***, Д.Г.Я., ЕГН ********** *** и  И.Д.Я., ЕГН **********, чрез нейните родители и законни представители К.В.Т. и Д.Г.Я. ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец, бул.„***“ №87 сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 3769,15  лв.,  пропорционално на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА  ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, район Лозенец, бул.„***“ №87 да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 7043,97 лв. - дължима държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: