Решение по дело №158/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 113
Дата: 15 декември 2021 г.
Съдия: Даниела Петрова Костова
Дело: 20213000600158
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-
Варна)
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600158 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на въззивната проверка е присъда №260001 от 06.04.2021г. по
НОХД №12/2020г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимият Т. СТ. Б.
бил признат за невинен в това, че в периода 15.02.-17.02.2018г. в гр.Девня и
гр.Белослав, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
платежен инструмент – дебитна карта с № 5169070003355046, издадена от
„Юробанк България" АД, на ATM устройства извършил 6 броя транзакции, на
стойност от 1930 лева, без съгласието на титулярите Т.И.Д. и Д. ИВ. АС.,
наследници на В.С.С., като деянието не съставлява по-тежко престъпление,
поради което и на основание чл.304 от НПК вр. чл.9 ал.2 от НК бил
ОПРАВДАВАН по възведеното му обвинение по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от
НК.
С присъдата, съдът се произнесъл и по въпроса със сторените разноски
по делото и веществените доказателства.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор
при Окръжна прокуратура – Варна, с който се атакува първоинстанционния
1
съдебен акт, като незаконосъобразен и неправилен. Отправя се искане за
отмяната му и постановяване на нова присъда, с която подс.Б. да бъде
признат за виновен по възведеното му обвинение. В допълнително изложени
мотиви към протеста, обвинението заявява, че при постановяване на
присъдата си, ВОС е извършил неправилна преценка на доказателствения
материал, което е довело до неправилни правни изводи по същество, че
деянието представлява маловажен случай. Според представителят на
прокуратурата първоинстанционния съд не е изследвал в пълнота следните
обстоятелства: наличието на 6 броя транзакции като индиция за проявена
престъпна упоритост; неправомерно изтеглената сума е в пълния размер,
съдържащ се в картата; фактът, че изтеглената сума била генерирана от
единствения месечен доход на починалата и неправомерното разпореждане с
нея поставило в невъзможност наследниците да я разходят за разноските по
погребението или по друго тяхно виждане. В заключение прокуратурата
счита, че несъобразяването на съда с горните обстоятелства, е довело и до
неправилна констатацията за наличието на предпоставките за
малозначителност на деянието по чл.9 ал.2 от НК. В условията на
евентуалност в допълнението към протеста се моли за отмяна и връщане на
делото за разглеждане от друг състав на съда при евентуална преценка за
неясни и противоречиви мотиви, без да са изложени аргументи в тази насока.
В съдебно заседание подс.Б., редовно призован се явява лично и с
адв.Н.. Защитата моли да се остави без уважение протеста на ВОП срещу
първоинстанционната присъда и да се постановяване на решение, с което да
бъде потвърдена.
В последната си дума подс.Б. моли делото да се приключи, тъй като
това рефлектира на здравословния му статус възможността му да ходи на
работа.
Представителят на Апелативна прокуратура, поддържа протеста на
ВОП, така както е депозиран, като развива подробни доводи в подкрепа на
становището за липса на предпоставките по чл.9 ал.2 от НК – визират се брой
транзакции, размер на последните – общо 1930лв.; неизследвана покупателна
съпоставимост на сумата към понятието за явно незначителна стойност.
Изказва становище, че мотивите на ОС – Варна, свързани с предходно
полаганите от подсъдимия грижи спрямо починалата му сестра, следва да се
2
третират само като смекчаващи отговорността обстоятелства или евентуално
като предпоставки за приложението на чл.55 от НК.
Повереникът на частният обвинител Д.И. - адв.П., подкрепя изцяло
съображенията на държавното обвинение и моли за постановяване на
осъдителна присъда.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид
жалбата, както и становищата на страните, а също и събраните пред първата и
въззивната инстанция доказателства, констатира следното:
Приема за установена от фактическа страна по делото следното:
Подс.Б. работел като шофьор на автобус в „Инжстрой Инженеринг“
ООД - Варна. Бил вдовец и живеел сам в гр.Белослав, Варненска област. Не
разполагал с финансови средства, извън тези, които получавал от работната
си заплата. Неосъждан.
В.С. (сестра на подсъдимия) била възрастна жена в силно увредено
общо здравословно състояние към началото на 2018г., изписана за домашно
лечение след болничен престой в края на 2017г. Живеела в гр.Девня. Брат й –
подс.Б., живеел в гр.Белослав, а сестра й – св.Х. – в с.Изворско. Двете й деца –
ч.о. Д.А. и Т.Д. (починал на 27.11.2019г.), живеели и работели в чужбина
(съответно в Германия и Франция). Последните били уведомени за
здравословното състояние на майка им и за желанието й да ги види, но не я
посетили приживе. Грижите за В.С. след изписването й от болницата
полагали нейният брат подс.Б. и св.Н.Н. - доведена внучка на св.С. Х. (сестра
на починалата В.С.). Доколкото било във възможностите й – помагала и св.Х..
Подс.Б. (въпреки, че живеел в друго населено място и работел на трудов
договор) се отзовавал на всяко телефонно обаждане на С. като изпълнявал
молбите й за осигуряване на помощ от различно естество (набавяне на храна,
лекарства, дърва за огрев, плащане на сметки и други). За домакинската
работа се грижела св.Н. (по взаимна уговорка между подс.Б. и св.Х., тъй като
св.Н. живеела в населеното място на починалата). Св.Н. първоначално
посещавала В.С. в дома й през ден, грижейки се за пазаруването, отоплението
и хигиената в къщата. В седмицата преди смъртта на В.С., св.Н. установила
влошаване на здравето й и това наложило посещенията й да станат
ежедневни.
3
На 14.02.2018г. вечерта В.С. починала, а на 15.02.2018г. тя била открита
в дома си от св.Н.. Подс.Б. звънял на 14.02.2018г. няколко пъти на сестра си,
но не можал да се свърже с нея, а на 15.02.2018г. се обадил на св.Н. с молба
да отиде да провери какво става. По-късно тя му се обадила и му съобщила
новината. Обадила се и на св.С. Х.. На 15.02.2018г. било издадено съобщение
№3 за смъртта на В.С., а впоследствие и Акт за смърт. Св.Д.А., която била в
Германия, била уведомена по телефона за кончината на майка си от
неустановен сродник. Св.А. се обадила на брат си Т.Д.. Двамата подготвили
пътуванията си до Р.България, и на 16.02.2018г. пристигнали в страната.
Тялото на покойната В.С. било оставено в частна хладилна камера на
погребална агенция „Покой-Р.Г.“ ЕООД в гр.Варна, до организирането на
погребението й, по инициатива на подс.Б..
В.С. притежавала разплащателна сметка в „Юробанк България" АД,
клон Девня, с IBAN BPBI7945 BG06BPBI79451066059901, разкрита на
27.10.2016г. по силата на договор от същата дата. Към сметката и била
издадена банкова карта - "Дебит Мастъркард" с № 5169070003355046, към
която й е бил даден запечатан плик, съдържащ ПИН-код за достъп до ATM
устройства. По посочената картова сметка всеки месец била превеждана
пенсията й. Дневния лимит за теглене на картата бил в размер на 800 лева. С.
предоставяла картата и ПИН-кода към нея на брат си (подс.Б.) след като
излязла от болницата при нужда от извършване на определени плащания (за
домът й и за нея). Усещайки, че състоянието й се влошава прогресивно, два-
три дни преди кончината си, тя заявила на подс.Б., че желае след смъртта й
именно той да посрещне разходите по погребението й с парите, налични по
банковата й сметка в „Юробанк България" АД като използва картата и
предоставения му ПИН код. Заръчала му да й направи и паметник, да
организира помена й за 40-те дни, а ако останат пари да ги даде на сестра йм –
св.Х..
На 15.02.2018г. в 11:19 часа подс.Б. отишъл на ATM устройство на
„Банка ДСК" в гр.Девня, Варненска област. Поставил дебитната карта на В.С.
в устройството, въвел съответния ПИН-код (1711) и успешно изтеглил сумата
от 400 лева. Веднага след това в 11:21 часа изтеглил още 400 лева.
На 16.02.2018г. в 16:16 часа и 16:18 часа подс.Б. отишъл на ATM
устройство на „ЦКБ" в гр.Белослав, Варненска област, като отново изтеглил
4
от картата на В.С. общо 800 лева.
На 17.02.2018г. в 11:44 часа подс.Б. изтеглил от ATM устройство на
„Банка ДСК" в гр.Девня, Варненска област, от картата на В.С. първо сумата
от 300 лева и след това в 12:29 часа - още 30 лева. Тези 30 лева били
последната останала сума по банковата сметка на починалата. Разбирайки
това, подс.Б. изхвърлил картата.
Част от изтеглените пари от сметката на починалата му сестра подс.Б.
употребил за разходите по погребението й на гробищата в гр.Девня
(погребение, хладилна камера, изкопаване на гроб, подавки). Закупил храна
за опечалените, дал пари на гробарите. Платил и за опелото на свещеника,
който го извършил – св.И.М., който потвърдил това в показанията си
(прочетени – л.30-33 от ДП), за което подписал съответен писмен документ
(л.74 от ДП). Тегленето и разходването на изтеглените пари подс.Б. направил
без знанието и съгласието на двамата наследници на В.С. - Д.А. и Т.Д..
Направил го само въз основа на даденото съгласие и на желанието на сестра
си (титуляр на сметката) преди смъртта й. Част от парите - 960 лв. (отново
както му казала) предал на сестра им - св.Х.. Скоро след извършеното на
17.02.2018г. погребение, децата на починалата отпътували. Те не присъствали
на отбелязването на 40-те дни на починалата, което било организирано в дома
на подс.Б. в гр.Белослав и платено от него. Подсъдимият заплатил и за
изработване и поставяне на надгробна плоча на гроба на сестра му. Всичко
това заплатил с изтеглените от картата на починалата пари, които не
достигнали и доплатил от своите.
Св.Д.А. и брат й Т.Д., прегледали документите на починалата в дома й.
Документите ги ориентирали в наличието на две банкови сметки – в ДСК и в
„Юробанк България" АД. Св.Х. им предала картата от банка ДСК.
Ненамирането на втората карта наложило посещение от страна на св.Д.А.
20.02.2018г. в офис на „Юробанк България" АД, където получила
разпечатката за движението на парични средства по сметката на майка й след
смъртта й, за които се усъмнила, че вероятно били осъществявани от подс.Б..
С молба от 20.02.2018г. адв.П. (повереник на наследниците) сезирала
Окръжна прокуратура – Варна, прилагайки съобщение за смърт, препис-
извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, договор на
починалата с „Юробанк България" АД и извлечение относно тегленията по
5
картата (л.8-13 от ДП).
По образуваното ДП Т.Д. (син на В.С.) представил копия от три
документа, касаещи разход на суми по погребението на майка си (л.21-22 от
ДП), заверени за вярност от самия него:
-„Договор–поръчка за уреждане на погребение“ от 17.02.2018г.,
сключен между св.Д.А. и агенция „Покой - Р.Г.“ ЕООД за сумата от 795 лв.;
-„Фактура“ за същата сума, от същата фирма с дата 25.04.2018г.,
издадена на Д.А.;
- Фискален бон за същата сума от 795 лв., от дата 25.04.2018г.
Същите документи в копие (без фискалния бон) били предадени и от
св.С.И. – управител на погребалната агенция, заверени за вярност от него
(л.82-83 от ДП).
Договорът за издаване и обслужване на персонална дебитна карта
„Debit MasterCard“, сключен между В.С. и „Юробанк България“АД, както и
другите изискани от банката документи в хода на ДП, потвърждават
безспорно издаването валидна дебитна карта с № 5169070003355046 на С.,
както и теглените на инкриминираните дати и часове суми.
Св.Д.А. представила още и заверено от „Юробанк“ извлечение относно
извършените тегления от картата на починалата (л.18 от ДП).
Официално писмо от банката с идентично съдържание е приложено на
л.36-37 от ДП. От него е видно движението по сметката на починалата С. в
инкриминирания период. То установява 6 броя транзакции (тегления), на
обща стойност от 1930 лева както следва:
1.- 400лв. на 15.02.2018г. в 11:19:46 часа в гр.Девня;
2.- 400лв. на 15.02.2018г. в 11:21:08 часа в гр.Девня;
3.- 400лв. на 16.02.2018г. в 16:16:00 часа в гр.Белослав;
4.- 400лв. на 16.02.2018г. в 16:18:00 часа в гр.Белослав;
5. - 300лв. на 17.02.2018г. в 11:44:44 часа в гр.Девня;
6. - 30лв. на 17.02.2018г. в 12:29:30 часа в гр.Девня.
От заключението на назначената в рамките на ДП видеотехническа и
лицевоидентификационна експертиза се установило, че върху предоставения
диск с видеофайлове и съответно експортирани снимкови кадри, поради
6
недостатъчна запълненост на кадъра и заснемания обект, ведно с
неподходящото разположение на камерата - въпросните файлове са негодни
за осъществяване на идентификация.
В проведеното пред въззивния съд съдебно следствие бе представената
и приета приходна квитанция за разкопаване на гроб (с дата 15.02.2018г.),
издадена от община Девня, от която е видно че за разкопаване на гроб е
заплатена сумата от 67.20 лв. с посочен вносител подс.Б.. Същият документ
бил предоставен по надлежния ред от Община Девня и в рамките на ДП (л.77-
78 от ДП).
До горната фактическа обстановка съдът достигна на базата на
съвкупния доказателствен материал – обясненията на подс.Б., свидетелските
показния, писмените документи, експертиза, справка за съдимост и други.
Сходна фактология приел и ОС – Варна, като направил анализ на
доказателствената съвкупност и посочил защо кредитира и защо не
определени свидетелски показания и как третира някои от представените
писмени доказателства, върху които гради фактическите си заключения.
Въззивната инстанция направи собствен анализ на доказателствената
съвкупност, констатирайки противоречивия й характер по отношение на
някои обстоятелства.
Първо съдът намира нужно да отбележи, че страните по делото нямат
никакъв спор по някои фактически положения:
-че към началото на 2018г. била със силно влошено здраве и се
нуждаела от помощ;
-че грижата за нея била организирана от подс.Б. и, че освен него помощ
оказвали св.Х. и св.Н.;
-че починалата В.С. е имала сметка в „Юробанк“;
-че след излизането й от болницата предоставяла от време на време на
брат си – подс.Б. дебитната си (като му съобщила ПИН-кода й) за различни
разплащания, а няколко дни преди кончината си му я предоставила
окончателно;
-че подс.Б. изтеглил всичката налична по картата сума в дните след
смъртта на сестра си (15.02.-17.02.2018г.), като нито поискал разрешение,
нито уведомил за това законните й наследници – дъщеря (св.А.) и син
7
(Т.Добрев).
Спорни между страните са обстоятелствата относно това кой е заплатил
разноските по погребението на С., поставения паметник и 40-те дни помен.
Тези факти са относими към предмета на делото, доколкото
първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, в
обсъждането на която са от значение фактическите изводи на съда по
посочените горе обстоятелства.
По тези факти въззивната инстанция кредитира напълно обясненията на
подс.Б., като ги третира като годен доказателствен източник, а не като
защитна теза.
В хода на цялото ДП подс.Б. се защитавал сам. Непосредствено след
образуването на ДП и след привличането му в качеството на обвиняем,
подс.Б. дал подробни обяснения, като признал, че дебитната карта на
починалата му сестра била в него, че знаел нейния ПИН-код и че именно той
изтеглил всички останали в нея пари след датата на смъртта сестра му. При
отричане на обвинението или запазване на мълчание, и при наличното
заключение на лицево-идентификационната експертиза, отговорността му
трудно би могла да бъде ангажирана и доказана. Целта на изложеното е да се
постави акцент върху добросъвестно изложеното от него относно деянието,
което е сплетено и със сложна емоционална обосновка.
Подс.Б. пояснил поведението си с житейски силно убедителни
аргументи, които намират опора и в голяма част от свидетелските показания
по делото, както и писмените доказателства. По думите му починалата била в
тежко здравословно състояние. В края на 2017г. престояла около две седмици
в болница, след което въпреки тежкото й състояние, била изписана за
домашно лечение. Състоянието й не позволявало да бъде оставена без надзор.
Подс.Б. към онзи момент работел по трудов договор и живеел в друго
населено място, но никога не отказвал да откликне с оказване помощ на
сестра си от каквото и да било естество. Тъй като имал лек автомобил,
успявал бързо да реагира на молбите й. В по-малка степен грижи оказвала
голямата сестра – св.Х. (поради семейни ангажименти и местоживеене в
друго населено място). Двамата с подс.Б. осигурили и допълнителна грижа за
сестра си, като уговорили да я посещава и да й помага св.Н., която живеела в
града на починалата, за което й заплащали малки суми. Подс.Б., на който В.С.
8
поверявала от време на време дебитната си карта, плащал сметките на
жилището, осигурявал набавянето на продукти за хранене, дърва за огрев,
лекарства и други. Посещавал я почти ежедневно във време, съобразено с
работните му ангажименти. Св.Н. почиствала и затопляла къщата на С.,
приготвяла храна, помагала за тоалета на болната жена и подменяла
памперсите й (особено в последните две седмици, в които състоянието й
осезаемо започнало да се влошава). След като смъртта на В.С. била
установена на 15.02.2018г., подс.Б. звъннал в погребалната агенция и
уговорил погребението, както и съхраняването на починалата в хладилна
камера до пристигането на децата й (които вече били уведомени от
родственици и заявили присъствие на погребението). В дома на починалата се
били събрали близки и някои от тях му оказали помощ в намирането на
траурна агенция (виж свидетелски показания на св.М.). На дошлите от
агенцията мъже, които взели тялото, подс.Б. платил на място в брой. Той
заплатил и за разкопаването на гроб в община Девня. Платил и за опелото на
извършилия го свещеник. Платил и разноските за осигуряване храна на
опечалените след погребението. Организирал отбелязването на 40-те дни от
смъртта на сестра си, както и поставил паметник на гроба на сестра си –
сторил го, защото тя приживе го помолила за всичко това. Част от
изтеглените пари дал на другата си сестра - С. Х. – отново според уговорката
му приживе със сестра му В.С.. След влошаване състоянието на В.С. (още в
края на 2017г.) и до настъпване на кончината й (14.02.2018г.) грижи за нея
били полагани от нейните брат и сестра, както и от св.Н.. Децата й били
уведомявани многократно от различни роднини за състоянието й, както и за
силното й желание да ги види, но никой от двамата не пристигнал да се грижи
за нея, нито оказал друг вид помощ. Двамата дошли за погребението,
издирили сметките на майка си, скоро след което отпътували. Изисканата от
ОС – Варна справка за пътуванията на св.Д.А. (л.99 от съдебното следствие)
установява категорично твърденията на свидетели по делото, че дъщерята на
В.С. е била в РБългария между 03.01.2018г. и 11.01.2018г., през което време
не намерила време да посети болната си майка. Подс.Б. плащал сметките по
горепосочените разходи, но не изисквал и не събирал доказателства за
плащанията си. Наложило му се да върши това, след като узнал за воденото
срещу него наказателно производство. То се оказало трудно начинание,
предвид обстоятелството, че някои от фирмите, които изпълнили определени
9
услуги срещу заплащане, не издавали своевременно на платеца надлежни
документи за това. Това обстоятелство обяснява и витиеватите показанията на
тези свидетелите по делото, в нежеланието им да дадат конкретен отговор на
подобен род въпроси.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите С. Х., Н.Н., Д.
М., И.М., А.Г.. В показанията си първите трима потвърждават съдържанието
на казаното от подс.Б.. Разбира се, в показанията има различия по дребни
детайли, но основната им насока подкрепя казаното от подсъдимия. И
тримата са потвърдили грижите за сестра му, както и разходите, направени от
него за погребението, паметника и 40-те дни. Св.Н. освен гореизложеното е
посочила и впечатленията си от разговори с В.С., в които тя й казвала, че брат
й ще се погрижи за всичко, защото „само той идваше там при нея и се
грижеше за нея, че той ще я погребе.“. А също и че „не чака на децата й да я
погребат“, както и че „тя се надяваше, че децата й ще дойдат, защото
искаше да говори последно с тях, но никой от тях не се свърза с нея.“, „тя
до последно звънеше на дъщеря си, но тя не й вдигаше телефона“. Добавила
е и друго: „наследниците въобще не са говорили с мен, нито ме питаха в
какво състояние намерих тази жена, нито едно благодаря не ми казаха, че
се грижих за нея“. Свидетелката в показанията си е потвърдила събирането
по повод 40-те дни на С., което твърди подсъдимия. Такъв помен потвърдила
пред съда и св.Х.. Последната в показанията си в подробности описала
последните месеци от живота на сестра си, посочила как са се грижили с брат
си за нея (основно той), как са ангажирали св.Н. да помага. Пояснила още, че
пред нея В.С. давала картата си на подс.Б., за да пазари. Подробно посочила
изразеното от починалата желание относно погребението, 40-те дни и
паметника, насочено за изпълнение към брат й, на който е поверила и
последните си пари, за да направи поисканото от нея, тъй както е вярвала, че
той ще го изпълни добросъвестно. Св.Х. подкрепя казаното от св.Н. относно
липсата на заинтересованост от страна на децата на С. към нейното състояние
– в телефонните разговори със св.А., св.Х. й обяснявала, че майка й е трудно
подвижна, че е зле. Молила я да се прибере да я види, да я гледа, което
последната отказвала под предлог собствени ангажименти. Св.Х. споменала
епизод, в който св.А. се прибирала в България, докато майка й още била жива,
но не й се обадила, нито я посетила – обстоятелство, потвърдено от справката
за пътуванията на св.А. (л.99 от съдебното следствие), от която е видно, че тя
10
е реализирала такова пътуване до РБългария в периода 03.01.2018г. и
11.01.2018г. – т.е. преди смъртта на майка си на 14.02.2018г. Св.Х. посочила
още, че след смъртта на Тодор (брат на св.А.), тя звъннала на св.А., за да я
помоли да съдейства за транспортирането на брат си до РБългария, но това не
се случило (видно от приложения по делото документ, издаден от
посолството на РБългария във Франция – л.52 от съдебното следствие).
Според тази свидетелка св.А. и брат й знаели, че картата на майка им е у
подс.Б. и че той заплаща с нея цялостните разходи по погребението и
съпровождащите го събития, защото постоянно му поръчвали да закупува
различни неща (в тази им част показанията й са изолирани и не се подкрепят
от други доказателствени източници). Тя потвърдила пред съда и предадената
от брат й на нея сума (от общо изтеглената от него след 14.02.2018г.), както и
обстоятелството, че е доплатил със свои собствени пари за изграждане на
паметната плоча на починалата. Според свидетелката след погребението тя не
е виждала повече децата на починалата (т.е. свидетелката би узнала, ако са
идвали, посещавали гроба на майка си или вършили някакви други дейности).
Справката за задграничните пътувания на св.А. сочи друго – същата е
пристигнала в РБългария на 24.04.2018г.и е напуснала територията й на
28.04.2018г. Този период съвпада със снабдяването й с представен от нея по
ДП документ от „Юробанк“ с дата 25.04.2018г., както и с проведения й
разпит по ДП от същата дата - 25.04.2018г. (л.17 от ДП). Този период съвпада
и с издаването на други документи – тези, от погребалната агенция, които ще
бъдат коментирани по-долу. Св.Д. М. (син на св.Х.) също потвърждава в
показанията си, че погребението било заплатено от подс.Б. („бях там като
дойде катафалката и видях, че от себе си ги плати“), въпреки, че не знае
чии са били парите – лични на подс.Б. или от картата на починалата. Споделя,
че не е знаел нищо за карта за банкомат. Добавя още, че за починалата се
грижил основно подс.Б. („само вуйчо ми се грижеше за нея“, „“децата й не
се грижеха за нея, пари не знам дали са й изпращали, те нямаха грижи
изобщо към майка си“; за погребението - „за два три дена дойдоха и веднага
изчезнаха“), както и че подсъдимият заплатил освен погребението още и „ на
гробарите, храната, цигарите, пазаруването, всичките й сметки той
плати“, „Деяна и Т.Д. не съм виждал нищо да плащат“). Отрича той да се е
обадил на св.А. или на брат й за смъртта на майка им, както и да е имал
каквато и да е връзка с тях преди и след този момент. За обаждането в
11
погребалната агенция сочи, че като се събрали в къщата на починалата,
намерили телефон в интернет и звъннали (не помни точно кой – той или
вуйчо му), след което от там дошли да вземат тялото, като поискали пари
заради предстоящ престой в хладилна камера до пристигането на близките.
Свидетелят потвърждава факта за състоял се помен за 40-те дни от смъртта на
С., който бил в дома на подсъдимия в гр.Белослав и който бил платен отново
от него – за храна, напитки, църковна молитва. Както и относно
обстоятелството, че паметник бил поръчан и заплатен отново от подс.Б.. В
тази насока са и показанията на св.А.Г., която издала в по-късен момент на
подс.Б. документ за поръчка на паметник. Въпреки големите девиации в
изявлението й по темата, все пак е заявила пред съда, че „понеже си спомних,
че имаше нещо такова“…“му издадох един лист от наши стари
бележки/бланки“. Показанията на св.М.Д. в случая са неотносими, тъй като
той работи в ЕООД „Орел 99“, докато издадения документ е от ДЗЗД
„монумент“,собственост на св.Г.. Св.И.М. в показанията си (четени от ДП),
потвърдил отслуженото на погребението опело и заплащането му от подс.Б.,
за което последният приложил и документ (л.74 от ДП).
Съдът кредитира частично показанията на втората група свидетели –
св.А.Т., св.С.И. св.Р.И., св.А. (дъщеря на починалата С.). Кредитира
показанията на св.А.Т. само относно споделеното от него обстоятелство, че за
прибиране на тялото на починалата му телефонирал мъж, който се
интересувал още по време на обаждането за цена на погребението, за
хладилна камера и т.н. В останалата част – че дъщерята заплатила сумата за
погребението, показанията му не се кредитират. Защо - ще бъде обсъдено по-
долу при обсъждане и на другите свидетелски показания по тази тема, както и
на някои от приложените документи по делото. Не се кредитират по
отношение на това кой заплатил сумата по погребението и показанията на
съпрузите Р.Г. и С.И. (собственици на погребалната агенция). Те са в
противоречие с казаното от първата група свидетели, в противоречие едни с
други и в противоречие с приложените писмени доказателства. И двамата
твърдят, че сумата била заплатена от дъщерята на починалата в офиса –
„около 700 лв., мисля, че на ръка“, „мисля, че платиха една част в евро, една
част в лева, понеже се беше върнала току-що от чужбина“, „в офиса стоя
само аз“ (св.Р.Г.); „в офиса дойде едно момиче с един мъж и платиха сумата
в евро“, „освен тези пари в евро никой не е плащал друго“, „аз и моята
12
съпруга приехме сумата“ (св.И.); св.Т. (служител на агенцията на св.Г. и
св.И.) е също заявил, че „за дейностите по погребението нейната дъщеря и
нейния съпруг платиха“. Парадоксално, но това не се твърди дори от самата
св.А., която в показанията си от ДП –л.17 (прочетени в с.з.) никъде не е
посочила, че именно тя е поела финансовата тежест по погребението на майка
си. Първо – разплащания в евро в България не са регламентирани. Второ –
агенцията е издала фактура и касов бон повече от два месеца след реалното
заплащане на сумата (на 25.04.2018г. при извършено погребение на
17.02.2018г.) – т.е. в абсолютно нарушение на раздел II от ЗСч относно
текущото счетоводно отчитане и датата на издаване на счетоводните
документи. Тук резонно възниква въпроса дали изобщо от ЕООД са щели да
издадат документите, ако те не са били поискани от св.А.. Както и има ли
законова възможност за издаване на касов бон за услуга след повече от два
месеца от извършването й. На последните два въпроса св.И. и св.Г. не са
отговорили. Между показанията на двамата има съществени противоречия. Те
са относно това кой е приел парите и в каква валута било извършено
плащането – св.Г. твърди, че била сама в офиса и че приела плащане в левове
и евро, а св.И. – че плащането било прието от двамата в офиса и било само в
евро. Това, което впечатлява във връзка с гореизложеното е, че св.Д.А. се е
сдобила с тези документи по време на пътуването си до РБългария в периода
24.04.-28.04.2018г., но не ги е представила при разпита си по ДП, проведен
25.04.2018г. Те са били предоставени (в копия) от починалия Т.Д. няколко
месеца по-късно - при разпита му на 16.08.2018г. По отношение на
свидетелите Р.Г., С.И. и А.Т. съдът заключава следното: първите двама са
семейство и притежатели на погребалната агенция, третия е техен служител
(т.е. в служебна зависимост). Това изяснява проявената упоритост
показанията им бъдат относително безпротиворечиви по отношение на
платеца на сумата. Следва да се отговори на въпроса защо. Отговорът се
съдържа в предоставените от тях документи, от съдържанието и датирането
на които става ясно, че същите не водят регулярно счетоводната си
документация, което рефлектира върху опита им в показанията си да
оправдаят поведението си, а също и да потвърдят обстоятелството, което са
отразили в издадените документи – че парите са били платени от св.А., тъй
като фактурата била издадена на нейно име. Изложеното горе във връзка с
противоречивите данни, съобщени пред съда от тримата свидетели, без
13
съмнение дискредитира показанията им.
По отношение разпита на св.А. следва да се каже следното – тя не
твърди да е поемала разноските по погребението на майка си. В разпита си
акцентирала най-вече върху тегленето на сумите от страна на подс.Б.,
твърдейки че то е извършено без знанието и съгласието на наследниците
(нейното и на брат й Тодор). Подробно разказала за обаждането за смъртта на
майка си, пътуването и погребението, но никъде не отбелязала те с брат си да
са заплатили последното. Съдът не кредитира показанията й в частта им, че
научила от обаждане на братовчед си - св.Д.М. за тегления от картата от
страна на подс.Б., тъй като св.М. отрича изобщо да е знаел за картата и за
това чия е била, кой я е държал и кой е теглил от нея. Ако се допусне, че той
би могъл да „синхронизира“ показанията си с тези на майка си и вуйчо си, то
той би могъл да „свидетелства“ в полза на вуйчо си – подс.Б. и относно
дебитната карта. Той обаче не го е направил, което мотивира съда да
кредитира с доверие показанията му. Липсата на знание за дебитната карта
съответно не може да се свърже с негово „предупредително“ обаждане към
св.А., че подс.Б. на 15.05.2018г. с дебитната карта е изтеглил последните
400лв., както твърди св.А.. Още повече - това не отговаря на справката от
транзакциите, както и не кореспондира с казаното от св.М., че никога не е бил
близък с тази си братовчедка (св.А.).
По отношение на писмените документи съдът намира нужно да
отбележи следното:
Договор-поръчка за уреждане на погребение от 17.02.2018г. е подписан
между Д.А. и „Покой-Р.Г.“ЕООД и в него било записано, че общата дължима
договорена сума била в размер на 795лв. като е посочено, че капаро не е било
дадено. Същевременно свидетели по делото посочили, че след като разбрали,
че тялото трябва да се съхранява за известно време в камера, служителите на
траурната агенция изискали плащане на място и че парите били платени от
подс.Б.. Поради това и съдът добива увереност в обстоятелството, че
плащането е било фактически извършено от подс.Б., въпреки, че договорът е
бил сключен от името на св.А.. Името на св.Д.А. в договор-поръчка от
17.02.2018г. намира опора в обясненията на подс.Б., според който
организирайки всичко около погребението, той помолил св.А. да отиде поне
да оправи документите в погребалната агенция. Заради всички горни
14
констатации и името й в договора не се възприема като доказващо, че
заплащането било извършено от нея. Сходни са изводите на съда и по
отношение на издадените фактура и касов бон. Това, че фактурата е била
издадена на името на св.Д.А. с два и повече месеца закъснение от момента на
възникване на задължението за въпросното ЕООД, както и че ведно с касовия
бон са представени по делото в копия (а оригиналите би следвало да са във
владение на св.А., без да да представени по делото), поражда обосновано
съмнение в почтеността и целите на събирането на тези документи от
посочената свидетелка.
Заради това съдържанието на горните документи се подлага от съда на
сериозно съмнение, което не е обосновано оборено в хода на съдебното
производство от държавното и частното обвинение.
Що се касае до другите писмени документи, касаещи поръчката за
паметника и опелото, както и приходната квитанция от Община Девня за
разкопаването на гроб – същите не са оспорени от страните, подкрепени са
със свидетелски показания, заради което и съдът ги, кредитира с доверие.
По възраженията в протеста:
Според представителя на прокуратурата първоинстанционния съд не е
изследвал в пълнота следните обстоятелства: наличието на 6 броя транзакции
като индиция за проявена престъпна упоритост; неправомерно изтеглената
сума е в пълния размер, съдържащ се в картата; фактът, че изтеглената сума
била генерирана от единствения месечен доход на починалата;
неправомерното разпореждане с нея поставило в невъзможност наследниците
да я разходят за разноските по погребението или по друго тяхно виждане.
Горните обстоятелства според прокуратурата сочат на неправилност на
констатацията на ОС – Варна за наличието на предпоставките по чл.9 ал.2 от
НК. Аргументите са доразвити от прокурора, участвал в съдебното
производство пред АпС с обръщане на внимание на броя транзакции и
размера на изтеглената сума (6 тегления на обща стойност 1930лв.); на
стойността като неизпълваща понятието за „явно незначителна стойност“.
Изказва се становище, че мотивите на ОС – Варна, свързани с предходно
полаганите от подсъдимия грижи спрямо починалата му сестра, следва да се
третират само като смекчаващи отговорността обстоятелства или евентуално
като предпоставки за приложението на чл.55 от НК.
15
Възраженията на обвинението са несподелилми от този съдебен състав.
Несъмнено, инкриминираните действия на подсъдимия формално
осъществяват признаците на неправомерно ползване на платежния
инструмент и с оглед на това попадат в обсега на наказателноправната
забрана по чл.249 ал.1 от НК. Но изложените аргументи на контролираната
инстанция показват необходимото разискване на нормата на чл.9 ал.2 от НК и
по същество се споделят от въззивния състав. Както е известно, конкретиката
на всеки случай е тази, която обосновава позицията за наличието или не на
условията, заложени в посочения законов текст. Престъпленията, засягащи
правилното функциониране и правилата в паричната система, поначало са
такива със завишена степен на обществена опасност. Това обаче не може да
бъде пречка за приложението на чл.9 ал.2 от НК, ако при обсъждането на
конкретното деяние се разкрива неговата малозначителност – липса или
съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените
отношения. При конкретната фактическа обстановка настоящият състав
намира, че поведението на подсъдимия Б. може да се разглежда на плоскостта
на предпоставките по втората алтернатива – явна незначителност на
обществената опасност на деянието. Същевременно спецификата на
конкретната престъпна проява на Б. съдържа в себе си изключително нисък
потенциал за засягане на защитените обществени отношения. Действията му
са мотивирани от даденото по-рано съгласие на титуляря на платежния
инструмент да борави с него. Нещо повече при ясно съзнаване от негова
страна, че изпълнява завета на сестра си с една част от изтеглената сума да
погаси задължението по обредите във връзка със смъртта й, а останалата да
даде на другата й сестра, която според нея имала най-голяма нужда от тях.
Доказателствата по делото сочат на безспорна незаинтересованост на децата
на починалата към нея приживе - към нейните проблеми, към нейното
състояние. Независимо, че живеели в чужбина, те не поддържали дори
телефонен контакт с нея (св.А. не й вдигала, а за брат й, свидетел посочил, че
той работел такава работа, че изобщо не му разрешавали да говори по
телефона - което граничи с абсурд). Безспорно са установени конкретни
действия на св.А., които говорят самостоятелно за моралния си облик.
Същата била на територията на РБългария през януари 2018г. и не е посетила
майка си. Но пристигнала за погребението й. Житейската логика налага
заинтересован за състоянието на родителя си да стори тъкмо обратното – да
16
го види, обгрижи, поговори и да му помогне приживе. Тъкмо това правел
подсъдимия – с наличния си ресурс (който не бил значим откъм финансово
изражение) се опитвал всячески да помага на болната си сестра. Последната
очевидно демонстрирала към него отношение като към единствена опора в
трудната ситуация, в която я поставил живота. Доверието й било практически
изявено в действията й – редовно му предоставяла дебитната си карта за
определени обслужващи я плащания, поради нейната болест и затруднена
подвижност. Брат й се оказал единственият човек, на който можела да
разчита. Заради това и в последните дни от живота си му поверила картата си,
като му пояснила изрично волята си как да бъде погребана и какви ритуали би
желала да бъдат изпълнени. По делото е установено, че цялата изтеглената
парична сума е разходвана така, както пожелала починалата. В този ред на
мисли не могат да се споделят възраженията в протеста. Да – извършени били
шест тегления от картата; да – това били пари от пенсията на починалата; да –
стойността на сумата не е в незначителен размер. Но тази парична сума
подс.Б. не употребил за свои нужди. Той посрещнал разходите за
погребението на сестра си, изпълнявайки последните й предсмъртни желания,
към които се отнесъл с нужния респект. За разлика от собствените й деца.
Подс.Б. бил на 62 години към момента на деянието, неосъждан,
работещ. От свидетелските показания по делото за него съда би могъл да
извлече основно положителни характеристични данни. А всички тези
упоменати обстоятелства вкупом го определят като личност със силно
занижена обществена опасност. Което е пречка да се стигне до извод за
завишена обществената опасност на самото деяние (което би могло да стане
при констатирана висока обществена опасност на дееца).
По отношение обществената опасност на деянието съдът споделя
вижданията на първостепенния съд. Престъплението по чл.249 от НК
поначало е с висока обществена опасност, но това не би могло да препятства
приложението на чл.9 ал.2 от НК. Анализът на обстоятелствата по делото е
основата, на която следва да бъде оценена обществената опасност на деянието
и степента, в която то засяга защитените обществени отношения. Базирайки
се на установеното съдът намира, че обстоятелствата при които е извършено
деянието разкриват незначителност на отрицателно въздействие върху
засегнатите обществени отношения. Действията на подс.Б. били
продиктувани единствено от желанието му да изпрати подобаващо и според
17
нейните желания тежко болната му сестра. Той без съмнение не изискал
съгласие от наследниците й за извършване на инкриминираните транзакции,
но това сторил защото виждал тяхното отношение към нея, белязано от
липсата на чисто човешко отношение, включващо в себе си прояви като
интерес, уважение, помощ, загриженост, съпричастност.
Изброените горе фактори, оценени в тяхната съвкупност, разкриват
присъствие на втората форма на "малозначителност" по чл.9 ал.2 от НК
обществената опасност на деянието е явно незначителна, което води до
изключване на неговия престъпен характер. В сходен смисъл и решение на
ВКС № 36 от 06.04.2021г. по н.д.1006/2020г., I н.о.
Затова и като е стигнал до тези правни изводи, окръжният съд не само
не е постановил една необоснована присъда. Напротив – правните му изводи
като напълно подкрепени от доказателствата по делото се явяват обосновани
и правилни.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК Варненският
апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260001/06.04.2021г. по НОХД
№12/2020г. на Варненски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок,
считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18