Присъда по дело №1228/2017 на Районен съд - Перник

 

ПРИСЪДА

 

Номер 462            Година 2017          Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд                      ІІ нак.състав

На 30 август                                 Година 2017

 

В публично заседание в следния състав:

 

      Председател: ПЕТЯ КОТЕВА

         

     Съдебни заседатели:

   

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА МАЛИНОВА

Прокурор: СТАНИСЛАВ СТРАШИМИРОВ

Като разгледа докладваното от съдия КОТЕВА НОХ дело номер 01228 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимият С.И.Ж. - роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, ***, ***, ***, ***, ***, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от м. май 2013 г. до м. април 2017 г., включително в град Перник, след като е бил осъден да издържа своя низходящ – сина си И.С.Ж., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 48 такива, поради което и на основание чл.183, ал.1 във вр. чл. 54 във вр. чл. 57 ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЕ „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от 12 месеца, с периодичност на изпълнение два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител” с продължителност от 12 месеца.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Пернишки окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вярно с оригинала,

Ц.М.

Мотиви към присъда № 462/30.08.2017 г. по нохд № 01228/2017 г. по описа на Районен съд – Перник:

 

С обвинителен акт Районна прокуратура – Перник е повдигнато обвинение на С.И.Ж. за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, тъй като за периода от месец май 2013г. до месец април 2017г. включително, в гр.Перник, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си И. С.Ж., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 48/четиридесет и осем/ такива.

 В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание "пробация" с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес”   и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" с продължителност от по осемнадесет месеца, с периодичност на изпълнение на първата два пъти седмично.

По делото е допусната в качеството на частен обвинител Ц.П.В. – майка и законен представител на малолетния И.Ж., която поддържа предявеното срещу С.Ж. обвинение.

Подсъдимият С.И.Ж. в хода на съдебното следствие дава обяснения, чрез които не отрича, че не е плащал редовно и изцяло дължимата издръжка за посочения инкриминиран период. Изразява съжаление за това, изтъквайки като причина невисокия си образователен ценз, поради което трудно намирал работа.   

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С.И.Ж. е роден на *** ***, където и живее. Има основно образование. От 08.08.2017 г. работи на длъжност “работник строителство” в “*****” ООД, гр. С.. Не е осъждан.

Подсъдимият С.Ж. и свидетелката Ц.В. са живеели във фактическо съжителство, от което имат едно дете – малолетния И. С.Ж. /роден на *** г./.

С решение № 117-84/17.04.2013 г. по гр.дело № 16475/2012 г. на Софийски районен съд  С.Ж. бил осъден да плаща ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лева, дължима на неговия низходящ чрез свидетелката Ц.В. в качеството й на майка и законен представител на И.Ж., която била платима в гр.Перник. Съдебният акт влязъл в сила на 11.05.2013 г.

Подсъдимият не е изпълнявал горното си задължение редовно и изцяло за периода от месец май 2013г. до месец април 2017г. включително  или в общ размер на 48 месечни вноски, като извършил единствено следните десет парични преводи в полза на частния обвинител: на 09.03.2013г. за сумата от 60,00 лева /същата не е относима към предявеното обвинение/, на 04.06.2013 г. за сумата от 50,00 лева, на 05.08.2013 г. за сумата от 100,00 лева, на 01.10.2013 г. за сумата от 80,00 лева, на 28.04.2014 г. за сумата от 300,00 лева, на 07.01.2015 г. за сумата от 40,00лева, на 30.12.2016 г. за сумата от 30,00 лева, на  09.04.2017 г. за сумата от 200,00 лева, на 21.05.2017 г. за сумата от 150,00 лева и на 02.06.2017 г. за сумата от 100,00 лева, като последните два превода, с оглед датата на плащането им не са относими към инкриминирания период.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка настоящият състав прие за безспорно доказана на базата на обясненията на С.И.Ж., които кореспондират със свидетелските показания на Ц.В., както и с приетите в съдебно заседание на 30.08.2017 г. писмени доказателства.

Задължението на подсъдимия за ежемесечна издръжка на малолетния низходящ И.Ж. по несъмнен начин се доказва от приетия по делото като писмено доказателство  препис на решение № 117-84/17.04.2013 г. по гр.дело № 16475/2012 г. на Софийски районен съд.

Не е спорно, че деянието е извършено в гр. Перник, където е местоживеенето на детето на подсъдимия, и където свидетелката В. е трябвало да получава паричните вноски, с оглед чл. 68 от ЗЗД.

Съдът прие като безспорно доказано, че през инкриминирания период подсъдимият не е изпълнявал задължението си за издръжка, предвид естеството на  последното, което цели задоволяване на ежедневни нужди на детето, поради което същото е периодично, ежемесечно дължимо и цели да гарантира участието на С.Ж. в издръжката на своя низходящ.

 От правна страна:

Съдът намира, че подсъдимият С.И.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна фактическият състав на чл. 183 ал.1 от НК, тъй като за периода от месец май 2013г. до месец април 2017г. включително, в гр.Перник, след като е бил осъден да издържа свой низходящ – сина си И. С.Ж., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 48/четиридесет и осем/ такива.

 От обективна страна деянието е  извършено чрез бездействие – подсъдимият не изпълнявал задължението си да издържа своя малолетен низходящ И.Ж., като съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 48 такива.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Причина за извършване на деянието е заниженото правно съзнание на подсъдимия.

По вида и размера на наказанието:

Съдът намира, че с оглед изложените по-горе правни изводи, подсъдимият С.Ж. следва да бъде признат за виновен за извършеното престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК. Преценявайки визираните в разпоредбата на чл.54 от НК предпоставки, както и тези посочени в чл.57 ал.1 от НК, настоящият състав намери, че най-подходящо по вид и размер наказание за  горепосоченото престъпление е „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от 12 /дванадесет/ месеца, с периодичност на изпълнение два пъти седмично, и „задължителни срещи с пробационен служител” с продължителност от 12/дванадесет/ месеца, на което и осъди С.Ж..

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете наличието на следните смекчаващи отговорността обстоятелства: оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина,  изразеното от него искрено съжаление за извършеното, факта, че от 08.08.2017 г. той е в трудови правоотношения с “*****” ООД, съгласно приетия като писмено доказателство трудов договор № 333/08.08.2017 г., чистото му съдебно минало, както и плащането на част от дължимата издръжка.

 Настоящият състав не определи визираните по-горе пробационни мерки към минимално предвидения от законодателя размер, тъй като взе предвид като отекчаващи отговорността обстоятелства продължителния период, през който подсъдимият не е изпълнявал  задължението си за издръжка, както и влошеното здравословно състояние на детето, с оглед приетото като писмено доказателство експертно решение № 1683/29.08.2013 г., с което И.Ж. е преосвидетелстван във връзка с установено негово заболяване, което е налагало и полагането на грижи, които са свързани с по-големи материални разходи. Така посочените обстоятелства, обаче, не следва да бъдат надценявани, поради което и съдът не прие лансираната от обвинението теза да определи горепосочените пробационни мерки с продължителност от по осемнадесет месеца.

Мотивиран от горното и в същият смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ