Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 66/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от П.В.П. с ЕГН ********** ***
срещу „Семела Инвест“АД,
с ЕИК *********
със седалище и
адрес на управление гр. Варна, Западна промишлена зона, ул. „Уста Кольо Фичето“
№ 55, обективно съединени искове с правно
основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на ОСА, проведено на 20.10.2018 г., с които са
променени чл.18, ал.2 и 4, чл.20, ал.5 и чл.34, т.8 от устава на
дружеството.
Ищецът твърди, че e акционер в ответното дружество, като притежава 81408
акции. Твърди, че на 20.10.2018г. е проведено ОСА, което счита за нередовно
свикано, тъй като липсва решение на съвета на директорите за свикване на ОСА,
поканата не съдържа предвидените в чл.223, ал.4, т. 1, 3 и 5 ТЗ реквизити, а
ОСА е проведено след отмяна на първоначално свиканото за 16.10.2018г. без
повторно оповествяване. Навеждат се доводи и за материална незаконосъобразност
на атакуваните решения, с които прехвърлянето на акции се поставя в зависимост
единствено от волята на останалите акционери, на които се дава право
едновременно да откажат да изкупят предлаганите им акции и да не дадат съгласие
за прехвърлянето им. Лишаването на акционера от право на разпореждане с
притежаваните от него акции представлява недопустимо ограничение на правото на
собственост и противоречи на чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ и чл.289 от ТЗ.
Атакуваното решение за изменение на устава не е вписано в търговския регистър и
не е изготвен протокол. За взетите решения ищецът е узнал на 15.01.2019г.,
когато проектът за протокол му е изпратен от друг акционер.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
в който се съдържа бланкетно оспорване на иска и всички факти и обстоятелства,
изложени в исковата молба.
В срока по чл. 372, ищецът депозира
допълнителна искова молба, в която поддържа, че направеното от ответника
оспорване е общо и голословно.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, в
който поддържа, че разпоредбата на чл.231, ал.3 от ТЗ предвижда влизане в сила
на решенията относно изменение на устава едва след вписването им в ТР.
Вписването на твърдяното от ищеца решение в ТР чрез обявяване на актуален устав
не би могло да се проведе успешно без то да бъде представено и удостоверено в
изискуемата форма – протокол, подписан от председателя и секретаря на
събранието и от преброителя на гласовете, който е придружен на основание
чл.232, ал.3 от ТЗ от изискуеми приложения. Изразява становище за недопустимост
на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, за които законът
изисква писмена форма.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представена е адресирана до
ищеца покана за участие в ОСА на 16.10.2018г. от 17.30 ч. на адреса на
управление на дружеството, без посочване на неговото наименование и ЕИК, без
подпис на адресанта В.Д.– председател на СД и без данни за дата и начин на
връчването й на ищеца, при следния дневен ред: 1. Вземане на решение по въпроса
за разпределяне на дивидент – ОСА взема решение да не бъде разпределян дивидент;
2. Вземане на решение за промяна в устава – като условие за продажба на акции
на лице, което не е акционер, се въвежда ново условие – съгласие на ОСА, като е
посочено, че при липса на кворум заседанието ще се проведе на 02.11.2018г. в
17.30 ч.
Представен е неподписан
проект на протокол от извънредно общо събрание на акционерите на „Семела
Инвест“АД, проведено на 20.11.2018г. в
17.30 ч. в гр.Варна, ул. „Уста
Кольо Фичето“ № 55, в който е обективирано решение по т. 2 от дневния ред за
изменение на чл.18, ал.2 и 4, чл.20, ал.5 и чл.34, т.8
от устава на дружеството, които придобиват следната редакция:
„Чл. 18 (2): Поименните акции
могат да бъдат прехвърляни на лица, които не са акционери, само със съгласие на
Общото събрание на акционерите и след като са били предложени за прехвърляне на
всички поименни акционери при същите условия и последните са отказали да ги придобият.
Предложението трябва да бъде в писмена форма и да бъде връчено лично на всеки
акционер. Липсата на отговор в едномесечен срок означава, че предложението не е
прието. Ако предложението бъде прието от повече от един от поименните
акционери, всеки има право да получи част от предложените акции съобразно
съотношението между акциите, притежавани от придобиващите акционери към
съответния момент. Искането за прехвърляне на акции на лица, които не са
акционери се прави чрез Съвета на директорите, като към него са прилагат
доказателства за направените предложения до всички поименни акционери. Съветът
на директорите включва искането за разглеждане в дневния ред на първото свикано
след постъпване на искането редовно или извънредно Общо събрание.
Чл. 18 (4): Поименни акции се
залагат само със съгласие на Общото събрание на акционерите, с джиро с уговорка
"за гаранция", "за залог" или с друг израз, който означава
обезпечение. Залогът има действие спрямо Дружеството от вписването му в книгата
на поименните акционери. Правото на глас по заложени акции се упражнява от
акционера, освен ако в договора за залог е предвидено друго.
- Чл.20 (5): Прехвърлянето на временното удостоверение се
извършва по реда на чл. 18 от настоящия устав, с джиро и трябва да бъде вписано
в книгата на акционерите за да има действие спрямо Дружеството.
- Чл.34, т.8: „Общото събрание на акционерите решава
издаването на облигации и дава съгласие за прехвърляне или залагане на акции“.
С определение 2194/12.06.2019г.
съдът е задължил на основание чл.190 от ГПК ответника да представи извлечение от акционерната книга и списък на
акционерите, присъствали на общото събрание на 20.10.2018г. и на основание чл.176 от ГПК председателя
на СД
В.П.Д. да се
яви лично в първо по делото заседание и да даде отговор на следните въпроси: 1.
Вярно ли е, че представеният с исковата молба проект за протокол от общото
събрание на акционерите на „Семела Инвест“АД, проведено на
20.10.2018г., е изготвен от председателя на събранието – представителя на
акционера В.Д.Ц.Л., 2. Вярно ли е, че на проведеното на 20.10.2018г. общо
събрание на акционерите на „Семела Инвест“АД
са взети твърдяните от ищеца решения за промяна на чл.18, ал.2 и 4, чл.20, ал.5
и чл.34, т.8 от устава на дружеството, със съдържанието, посочено в петитума на
исковата молба, 3. Вярно ли е, че не е съставян окончателен протокол за
проведеното на 20.10.2018г.
общо събрание на акционерите на „Семела Инвест“АД,
като на ответника е указано, че на основание чл.161 от ГПК съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които страната е създала пречки по събиране на
допуснатите доказателства.
Ответната страна не е представила
изисканите писмени доказателства, нито е осигурила явяването на законния си
представител за даване на обяснения, без да се е позовала на уважителни причини
или да е поискала определяне на срок за събиране на доказателствата. По
изложените съображения и доколкото липсват представени доказателства в обратен
смисъл, съдът намира, че на основание чл.161 от ГПК следва бъдат приети за установени
фактите, чието доказване е възпрепятствано от ответника, а именно: че ищецът е
акционер в ответното дружество и че на 20.10.2018г. е проведено ОСА на
дружеството, на което са взети решения с посоченото в исковата молба
съдържание. Предвидената в чл.164, ал.1 от ГПК забрана за установяване на
формални актове с гласни доказателства се отнася само за свидетелските
показания, но не и за обясненията на страна по чл.176 от ГПК, които са
допустими за доказване на всички видове факти.
При тази фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Искът по чл.74 ТЗ
представлява предоставено на акционера потестативно право да иска отмяна на
решението на ОС, когато то противоречи на закона или устава на дружеството,
като същото може да бъде упражнено само в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.
С оглед преклузивния характер на срока за предявяване на иска, съдът се
произнася само по релевираните в този срок основания.
Предвид липсата на спор и
приетото за установено по реда на чл.161 от ГПК, съдът намира, че ищецът има
качеството акционер към момента на провеждане на процесното Общо събрание,
поради което е активно легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите
решения на това събрание. Оспорването на конкретните решения се явява допустимо и с оглед
постановките на ТР № 1/6.12.2002г. на ВКС по т.д.№
2/2012г. на ОСТК, в което изрично е посочено, че всички решения на общото
събрание, независимо от това дали подлежат на вписване в ТР, могат да бъдат атакувани
по реда на чл.74 от ТЗ. Предметът на иска по чл.74 от ТЗ не се ограничава само
до влезли в сила решения. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството, че в
случая решенията за изменение в устава не са вписани в ТР, с което чл.231, ал.3
от ТЗ свързва влизането им в сила. В противен случай правото на защита на
акционера би могло да бъде осуетено, ако решението бъде заявено за вписване
след изтичане на преклузивния тримесечен срок, тъй като в този случай искът би
се явил преклудиран.
По отношение на спазването на срока по делото не са
представени доказателства на ищеца да е връчена изискуемата според устава
писмена покана за свикано за 20.10.2018г. общо събрание на акционерите (ОСА),
нито да е присъствал на събранието. Посочената в исковата молба дата на
узнаване за решенията – 15.01.2019г., не е оспорена и опровергана от ответника
с надлежни доказателства, поради което следва да се приеме, че в случая е
приложим предвиденият в чл.74, ал.2 от ТЗ четиринадесет дневен срок от
узнаването и тримесечен срок от деня на ОС, които в случая са спазени с
подаване на исковата молба на 17.01.2019г.
С оглед формирания извод за
допустимост на предявения иск, същият следва да бъде разгледан по същество.
По предявения конститутивен
иск съдът се произнася по въведените с исковата молба твърдения за пороци на
взетите решения, водещи до тяхната незаконосъобразност, като всеки релевиран
порок - материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно
основание на отделен иск по чл.74 от ТЗ. В производството по този иск предмет
на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с
процедурата по свикване и провеждане на събранието и редовността на взетите
решения. Съобразно разрешението, дадено с ТР № 1/2002 г. тежестта за доказване
валидността на взетите решения и законосъобразността на проведеното събрание
лежи върху дружеството. По-конкретно ответникът следва да докаже
законосъобразното провеждане на ОС при спазване разпоредбите на ТЗ и устава,
вкл. спазване на всички предвидени в закона и устава изисквания към
подготовката и провеждането на ОСА, тоест провеждане на общото събрание при
надлежно обезпечаване участието на всички акционери, чрез редовното им
призоваване и при предварително обявения дневен ред, както и вземане на
обжалваните решения при изискуемите от закона и устава изисквания,.
Релевираните в исковата
молба основания за отмяна на решенията на ОСА са за нередовно свикване на
събранието. Фактическият състав на свикването на ОСА включва два елемента –
решение на съвета на директорите и оповестяване на това решение. В случая атакуваните
решения са взети в нарушение на чл.223, ал.1 от ТЗ, тъй като по делото е
недоказано осъществяването на първия елемент от фактическия състав – взето
решение на СД в изискуемата според чл.52 от Устава форма, което обуславя извод
за основателност на предявения на това основание иск с правно основание чл.74
от ТЗ.
По делото не се твърди и
установява в дружеството да са издадени акции на приносител, поради което
свикването на общо събрание на основание чл.35, ал.1 от Устава е следвало да се
извърши с писмени покани до акционерите. Доколкото липсват представени
доказателства акционерите да са уведомени чрез писмена покана, а не е налице и
обявяване на поканата в ТР, е налице нарушение по чл.35, ал.1 от Устава във
връзка с чл.223, ал.3 от ТЗ при вземане на решенията от ОС на акционерите,
проведено на 20.10.2018г. Представеният неподписан екземпляр на поканата не съответства
на предвиденото в чл.223, ал.4 от ТЗ задължително минимално съдържание, тъй
като не съдържа наименованието на дружеството. Събранието е проведено на дата, различна
от посочените в поканата – 16.10.2018г., а при липса на кворум 02.11.2018г.,
без да е проведено повторно писмено разгласяване, което опорочава процедурата
на самостоятелно основание. Съгласно даденото с т. 9 на ТР 1/2002г.
задължително тълкуване при започнало оповестяване на решение за свикване на ОС
на търговско дружество не е допустима неговата отмяна. И на това основание
предявеният по делото иск по чл.74 ТЗ е основателен, като взетите решения са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Предвид изложеното съдът
намира, че не следва да се произнася по другите въведени основания по иска.
С оглед изхода на спора на
ищеца се следват разноски в размер 1240 лева, представляващи заплатената по
делото държавна такса (240 лева) и адвокатско възнаграждение (1000 лева),
съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК. За разликата
над 240 лева до претеднираните 320 лева искането се явява неоснователно, тъй
като такъв размер на държавна такса не е указван и заплащан от ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по иска на П.В.П. с ЕГН
********** от с.Доброглед, срещу „Семела Инвест“АД, с ЕИК *********
със седалище гр.
Варна, решението за
изменение на чл.18, ал.2 и 4, чл.20, ал.5 и чл.34, т.8
от устава на дружеството, взето
по т. 2 от дневния ред на общото събрание на акционерите на „Семела Инвест“АД, проведено на 20.10.2018г., като незаконосъобразно, на основание
чл.74 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Семела
Инвест“АД,
с ЕИК *********
със седалище и
адрес на управление гр. Варна, Западна промишлена зона, ул. „Уста Кольо Фичето“
№ 55, да заплати на П.В.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 1240 лева, представляваща сторени в производството разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
в ОКРЪЖЕН СЪД: