Определение по дело №332/2021 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

09.06.2022 г.

Град

Кърджали

Кърджалийски административен

съд

състав

На

09.06.

Година

2022 г.

В

закрито

заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

332

по описа за

2021

година.

        

 Производството е по чл. 248 и сл.от ГПК във вр. чл. 144 от АПК.

Депозирана е молба от адв. П.Б., действаща в качеството си на пълномощник на С.С.Р.Х. от *** – жалбоподател по а.д. № 332/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с която моли съда да допълни Решение № 141/17.05.2022 г. по а.д. № 332/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за разноските, респ. да присъди в полза на жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение, за които са били представени доказателства по делото и посочени в списък на разноските.

Ответникът по депозираната молба – директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в предоставения му срок съгласно чл. 248, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,  не взема становище по молбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 141/17.05.2022 г. по а.д. № 332/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, е обявена нищожността на Ревизионен акт/РА/ № Р-16000921000992-091-001/09.08.2021 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от П. Д. С. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и А. Н. Б., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на  С.С.Р.Х., с ЕГН **********, на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК е установена отговорност за задълженията на „ ***“ ЕООД в размер на *** лв. главница и *** лв. лихви за КД за 2016 г. и 2017 г. и *** лв. главница и *** лихви за ДДС, за периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2018 г.

Предвид изхода на делото съдът е осъдил Национална агенция за приходите гр.София, да заплати на С.С.Р.Х., деловодни разноски в размер на 410 лв.

В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че делото е представено единствено пълномощно на адв. П.Б./л. 314/, но не и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което разноски от такъв характер не следва да бъдат присъждани.

Съдът, след като прецени съдържащите се по делото доказателства и тези, представени с молбата за допълване на решението в частта му за разноските, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна, но се явява неоснователно, по следните съображения:

Видно от материалите по делото, с молба вх. № 969/20.04.2022 г./л. 359/  пълномощникът на жалбоподателя е представил списък на разноските по смисъла на чл. 80, ал. 1 от ГПК, в който е поискал присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 2 760 лв. Към молбата е приложено преводно нареждане от 02.12.2021 г. за сумата в размер на 2 760 лв. Като основание за плащане е посочено:„хонорар по адм.д. от 21 г. АС – Кърджали за С.Х.“. За наредител на плащането е отразено: „*** ЕООД“.

В кориците на а.д. № 332/2021 г. не се съдържа договор за правна помощ между С.С.Р.Х. и адв. П.Б., както е посочено в мотивите към Решение № 141/17.05.2022 г., налично е единствено пълномощно -  л. 314 от делото.

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 1 на Анотирана съдебна практикаТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Безспорно, единствено при доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят на страната по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Предвид това именно в договора за правна помощ следва да бъде посочен размерът на адвокатското възнаграждение и вида на плащане – в брой или по банков път. В случаите на уговорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Анализът на приложимата в настоящия случай норма на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, обосновава извода, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, съразмерно с уважената частна жалбата. Същият се налага и при тълкуването на хипотезите на чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 143, ал. 1 от АПК. Сочените разпоредби регламентират кои от вече заплатените разноски страната може да претендира при уважено оспорване, респ. уважен иск, т.е. процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им.

В настоящия случай пълномощникът на жалбоподателя е изпълнил изискването за представяне на списък за разноските по чл. 80 от ГПК и е приложил доказателства за заплатена по банков път сума в размер на 2 760 лв., но по делото не е доказано, че посочената сума е предмет на договор за правна помощ и съдействие между жалбоподателката С.С.Р.Х. и процесуалния й представител адв. Б. по настоящето дело, както и че извършеното плащане на тази сума е осъществено от С.Х. В тази връзка, отново следва да се отбележи, че по делото липсва представен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателката и пълномощникът й, а от съдържанието на платежното нареждане е видно, че сумата в размер на 2 760 лв. е заплатена на адв.Б. от „***“ ООД, което дружество не е страна по делото и като юридическо лице е различен правен субект от жалбоподателката.

Предвид горното, съдът намира, че отбелязването в платежното нареждане, че сумата е хонорар по адм.д. на АС-Кърджали за С.Х., не установява извършено плащане от страна на жалбоподателката на адвокатско възнаграждение по настоящето дело, поради което искането за допълване на решението в частта му за разноските се явява неоснователно и молбата следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 80, изр. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът   

 

                                  О П Р Е Д Е Л И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от адв. П.Б., действаща в качеството си на пълномощник на С.С.Р.Х. от ***, молба с вх. № 1236/18.05.2022 г., с която се иска допълване на Решение № 141/17.05.2022 г. по а.д. № 332/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му за разноските, респ. да се присъдят в полза на жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                        

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: