Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 22.04.2019г. град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и втори януари 2019
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар:
РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 1861 по
описа за 2018 година
Делото е образувано по иск с правно
основание чл.422 и чл.415 ГПК вр.чл.79 ЗЗД за признаване за установено вземане
на ищеца „Теленор България”ЕАД против Х.П.К. ***,
за което са се снабдили със заповед по ч.гр.д.№ 6586/2017г. на Районен съд-
Стара Загора, за дължима сума в размер от 100,48лева - главница за незаплатени
далекосъобщителни услуги и 1054,76лева неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата. Молят за присъждане на направените по двете дела разноски.
В срока по чл.131 ГПК е представен
подробен писмен отговор, в който ответникът оспорва изцяло претенциите.
Претендира прогласяване на нищожност на клаузите за неустойка в договора с
ищцовото дружество.
Делото е образувано по искова
молба от ищеца „Теленор България” в която твърдят че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК, срещу Х.П.К. било образувано ч.гр.дело № 6586/2017г. по описа
на Старозагорския районен съд. Против длъжника била издадена заповед за
изпълнение за парично задължение в размер на 1155,24лева за незаплатени
далекосъобщителни услуги. Във връзка с постъпило възражение от длъжника по
смисъла на чл. 414 от ГПК, ищецът представя на основание чл. 422, във вр.с
чл.415 ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до
размера на 100,48лева, която сума представлявала цена на потребени и
незаплатени мобилни услуги. Установило се, че от общата претенция по ч.гр.дело
№ 6586/2017г. по описа на Старозагорския районен съд за незаплатени
далекосъобщителни услуги длъжникът дължал суми в размер на 100,48лева, като
частта до пълния размер на претенцията представлявала начислена договорна
неустойка в размер на 1054,76лева, поради което за ищецът било налице правен
интерес от осъждане на ответника да му заплатял и посочената сума за дължима
неустойка. Поради горното, за разликата до пълния размер на претенцията по
заповедното производство с настоящи иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение предявявали в условията на обективно
кумулативно съединяване и осъдителен иск срещу ответника, а именно за сумата в
размер на 588,37лева, представляваща дължима договорна неустойка.По повод
Допълнително споразумение дата 02.02.2016г. ответникът Х.П.К. е новирал
отношенията си с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, като за
ползвания от него мобилен номер 0895/783 514 бил избрал абонаментната програма
Резерв Стандарт 14,99лв. Коледа 2015. При подновяването на отношенията по повод
титулярния номер, абонатът-ответник бил взел да ползва втори мобилен номер
0893/884 979 била предпочетена програма Резерв Стандарт 39,99лв, като бил
уговорен срок за ползване на предпочетените абонаменти до 27.01.2018г. На дата
02.02.2016г. при възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът е
взел интеренет програма с предпочетен мобилен номер 0893/446 172 на месечна
цена от 6.99лв. за срок до 02.02.2018г. Въз основа на посочените абонаменти
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като номерата
номер 0893/884979 и 0893/446172 са '"закачени" към титулярния мобилен
номер 0895/783514, а потреблението било фактутрирано под клиентския номер на
абоната №*********. Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършвала въз
основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При
сключване н а индивидуален договор всеки
потребител -страна по договора била уведомявана за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Не получаване то на фактурата не освобождавала потребителя от задължението му
за плащане на дължимите суми. ". За потребените от абоната-ответник
услуги за периода от 10.01.2016г. до 09.07.2016г. Теленор е издал:-фактура
№**********/10.02.2016г. за отчетения период на потребление 10.01.2016г.-09.02.2016г.
с начислена за периода сума за плащане в размер на 42.28лева, платима в срок
25.02.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера;-фактура №**********/10.03.2016г. за отчетения период
на потребление 10.02.2016г.- 09.03.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 41.72 лева и 42.28лева -незаплатен баланс по предходна
фактура №**********/10.02.2016г., като общо дължимата сума възлизала на
стойност 84.00лв. и платима в срок 25.03.2016г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Кредитно известие
№**********/10.04.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторирана
сумата в размер на -11.11лева и е отразен незаплатения баланс от предходния
отчетен период в размер на 84.00лв., при което задължението за плащане възлиза
на сума в размер на 72.89лв.. платима в срок 25.04.2016г. Приложено е
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;- фактура
№**********/10.05.2016г. за отчетения период на потребление 10.03.2016г.-
09.04.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 38.75лева и
72.89лева - незаплатен баланс по предходна фактура №**********/10.04.2016г.,
като общо дължимата сума възлиза на стойност 111,64лева, платима в срок
25.05.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер; - Кредитно известие №**********/10.06.2016г. за извършена
корекция по дълга, като е сторинирана сумата в размер на -11.16лв., и е отразен
незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 111.64 лв., при
което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 100.48лв., платима в
срок 25.06.2016г. Приложено е извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 100.48 лв./сто лева и 0.48 ст./..
на основание чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е
прекратил едностранно индивидуалните договори на Х.П.К. за ползваните
абонаменти и е издал на дата 10.07.2016г. крайна фактура № ********** с
начислена обща сума за плащане в размер на 1155.24 лв. Начислената сума
представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на
100.48лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди; начислена
неустойка в размер на 1054.76лв. за предсрочно прекратяване на ползваните
абонаменти. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в
т.ІІІ-4 от Допълнителното споразумение за титулярния номер 0895/783 514 и по
т.11 от всеки от индивидуалните договори за номерата 0893/884 979 и 0893/446
172. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер,
посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Космо
България Мобайл" ЕАД /понастоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/ Х.П.К. се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения е
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания/дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но ис по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор па Х.П.К. „При неспазване на което и да е задължение по
част ХІІІ от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 96, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него".Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните,
а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е посочено,
че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програ.ма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на опера гора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по^ъдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В
конкретният случай ответникът Х.П.К. бил подписал договори за услуги с мобилния
оператор, ползвал е мобилни номера 0895/783 514; 0893/884 979 и 0893/446 172 и
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени
са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД. за което ответникът следвал да понесе
отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане,
но длъжникът-ответникът е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното
устройство, съгласно уговорения погасителен план, респективно същият е в
неизпълнение на договора си. С оглед на изложеното до момента и на основание на
чл.415 във вр. с чл. 422 от ГПК, молят да бъде постановено решение, с което да
се признае за установено по отношение на ответника Х.П.К., ЕГН **********, с
адрес ***, че към него съществувало изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, в
размер на 100.48лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №*********, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на искова та молба до окончателното плащане на сумата. Молят
да бъде осъден ответника Х.П.К., ЕГН ********** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 1054.76лева начислена
договорна неустойка по договор с абонатен номер №*********.Молят да им бъдат
заплатени направените по делото разноски, представляващи платена държавна такса
и адвокатски хонорар.
На
основание чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Х.П.К. представя писмен отговор в
която заявява, че били предявени два иска, както следвало: установителен за
дължимост на сумата от 100,48лева за
използвани и незаплатени далекосъобщителни услуги, с правно основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл.258 и сл. от ЗЗД и осъдителен за заплащане на неустойка
в размер на 1054,76лева, с правно основание чл.92 от ЗЗД. Исковете били
допустими и нямало пречка да бъдели разгледани по същество. Относно
основателността на исковите претенции оспорвал изцяло предявените искове.За
доказване на възникналите облигационни отношения, ищецът бил представил
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер +359********* от 27.01.2016г., с което бил избран
абонаментен план Резерв Стандарт на стойност 14,99лева месечно. Основния
договор не бил представен по делото, поради което не можело да се прецени
доколко са обвързващи клаузите на допълнителното споразумение, тъй като
последното било към основния договор за мобилни услуги. Оспорвал представените
по делото фактури с №№№ **********/10.02.2016г., **********/10.03.2016г., **********/10.04.2016г., **********/10.05.2016 г., Кредитно известие №**********/10.06.2016г., крайна фактура
№**********/10.07.2016г., както и приложените към всяка от горепосочените общо
потребление за мобилен/фиксиран номер **********, ********** и ********** за
процесиите периоди. Аргумент за оспорването било, че същите били едностранно
съставени от оператора, не били подписани от него, както и от потребителя,
съдържали изгодни за представилата ги страна факти и нямало данни да са били
подписани, приети и задължението да е признато по друг начин от насрещната
страна. С осъдителния иск се претендирало заплащане на неустойка. Последната се
претендирала на основание т.11 от Договорите за мобилни услуги и раздел III,
т.4 от Допълнителното споразумение. Двете разпоредби регламентирали, че при
прекратяване на договора за мобилни услуги през първоначалния срок, за която и
да е СИМ карта/номер , посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължал неустойка в размера на сумата от стандартните за съответната
програма/пакет месечен абонамент за всяка една СИМ карта/номер до кроя на този
срок. По делото не са представени никакви доказателства за прекратяването на
сключените договори по вина на потребителя, а именно от този момент възниква
правото на оператора да получи неустойка.
Ищецът не бил уточнил процесния период, за който се претендирала
неустойка, и как бил формиран размер й от 1054.76 лв. Правел
възражение за нищожност на клаузите в процесиите договори за мобилни услуги и
допълнително споразумение, които определяли заплащането на неустойка в размер
на месечните абонаменти такси до края на договора. Тези клауза задължавали
потребителя да заплати необосновано голяма неустойка, като по този начин го
поставяли в неравностойно положение. Начисленият общ размер на неустойка
1054.76лв. надвишавал десет пъти размера на общо претендиралата главница от
100.48лева. По този начин договорена неустойка, вече трайно се приемала за
нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП и за нелоялна търговска практика. Така
уговерената, неустойката противоречала изцяло на добрите нрави, тъй като
мобилния оператор би получил материална облага от потребителя в такъв размер,
какъвто би получил, ако договора не бил прекратен, но без да предоставя
ползването на услугата. Освен това съгласно TP №1/2009г. по ТД №1/2009г. по описа
на ВКСДК нищожна била неустойката, която била уговорена извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, в прекомерен размер, като
противоречаща на добрите нрави. Прекомерността се преценяла към момента на
неизпълнение на договора с оглед на настъпилите вредни последици. В конкретния
случай нямало доказателства за настъпили каквито и да било вредни последици.
Обявените за неравноправни клаузи били нищожни, освен ако не са индивидуални
уговорени. Съгласно практиката на ВКС, при потребителски договор, какъвто бил и
процесния, тежестта на доказване, че определено условие било индивидуално
уговорено, било на търговеца или доставчика. Съгласно Решение №23 07.07.2016г.
по т.д. 3686/2014г. на ВКС I. т.о., при позоваване на неравноправност на клауза
в потребителски договор, търговецът или доставчикът трябва да докаже
индивидуално уговаряне на оспорената клауза, като самото обстоятелство, че
договорът е подписан, е не е достатъчно доказателство. Практиката да се
попълват формуляри на договорите и то от служители на мобилния оператор налага
извода, че потребителя не е в състояние да изрази воля по уговарянето на
неустойките, както и по всички останали клаузи-или се съгласяваш на
предложеното или не подписваш договор. За пълнота отбелязвам, че в общите
условия на ищеца-доставчик на мобилни услуги, не са разписани правила уреждащи
договарянето на такава неустойка. Обявените за неравноправни клаузи в
потребителските договори били нищожни, и като такива по тях не се дължало
изпълнение. Налице била постоянна съдебна практика по нищожността на клаузите,
регламентиращи прекомерно завишени неустойки, които начисляват мобилните
оператори. Моли да бъде отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител, като е получено писмено становище, в което
поддържат исковата молба.
Ответникът,
представляван от пълномощника му адв.Х., оспорва предявените искове – моли
искът за неустойката да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна
обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6586/2017
г. по описа на СтРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение № 4203/ 06.12.2017г., по силата на която ответникът в настоящото
производство Х.П.К. е осъден да заплати на ищеца „Теленор БЪЛГАРИЯ”ЕАД сумата 1155,24лв.
неизпълнено задължение по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
от 27.01.2016г. съгласно фактура № **********/10.07.2016г. и 13,39лва мораторна
лихва от 26.07.2016г. до 15.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.12.2017г. до изплащане на вземането, както и 212,08лева разноски
по делото.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано
писмено възражение от ответника за недължимост на вземането по издадената
заповед за изпълнение. В предвидения в чл.415,ал.1 от ГПК едномесечен срок,
заявителят е предявил установителен иск против длъжника по отношение на
главницата, в размер на 100,48лева и осъдителен иск за неустойка от 1054,76лева.
В производството по чл. 422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена, с оглед на конкретните твърдения на
страните.
В случая не се спори, че между страните е
възникнало облигационно отношение по сключения договор за предоставяне на GSM услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за
реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие
на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
За да бъде основателен искът за реално
изпълнение, следва ищецът да докаже, освен сключването на договора, и
изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него
факти, както и размера на претенцията си. В
настоящия случай, сключването на договора с ответника е доказано, като по
делото СА представени доказателства, относно изпълнението на задължението на
ищеца за предоставените на ответника далекосъобщителни услуги. Ищецът се
позовава на неизпълнение от страна на ответника на задължението му по договора,
по който „Теленор България»ЕАД е издал крайна фактура № ********** с начислена сума
за заплащане от 1155,24лева – сбор от незаплатена от ответника сума в размер на
100,48лева за задълженията по предходните фактурирани периоди, както и
начислена неустойка от 1054,76лева за предсрочно прекратяване на ползваните
абонаменти.
В конкретния случай, ответникът оспорва дължимостта на
претендираното вземане. С оглед това оспорване, за ищеца стои разпределението
на доказателствената тежест, а именно – установяване дължимостта на вземането.
Оспорено е задължението по фактура, издадена от ищцовото дружество, като в
производството по оспорването не са ангажирани доказателства от ищеца,
установяващи дължимостта на вземането по процесния договор.
Клаузите за неустойка в случай са нищожни, поради противоречието им с
добрите нрави, за спазването на които съдът е сезиран от особения представител
на ответника с отговора на исковата молба. Според т. 3 от задължителното за
съдилищата ТР 1-2010-ОСТК на ВКС, преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен
случай, към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани
някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; видът на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и на неизпълнението на задължението, което
обезпечава - съществено или за незначителна негова част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като нормативно закрепен в чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД коректив на недопускане тя
да бъде използвана като средство за несправедливо обогатяване на кредитора (Р
234-2016-III г.о., Р 74-2011-ІV г.о., Р 88-2010-І т.о., Р 702-2008-ІІ т.о., Р
776-2011-IV г.о. и Р 4-2009-I т.о.).
В случая претенцията
за заплащане на неустойка се основава на едностранно предсрочно прекратяване на
договор от ищеца по вина на длъжника, като в договорите за мобилни услуги било
уговорено, че в случай на предсрочното им прекратяване по вина на потребителя,
последният дължал неустойки в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяването им до края на уговорения срок на
действието им.
Едностранното прекратяване (включително и автоматично) на действието на
тези договори обаче, поради виновното им неизпълнение от длъжника, преди
изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на същите договори. С оглед характера на
уговорените в тях насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя
(по предоставяне на мобилни услуги по договорите за такива и по предоставяне
ползването на лизинговата вещ по договорите за лизинг) и за периодично
изпълнение на длъжника (за ежемесечно заплащане на мобилните услуги и
лизинговите вноски), това разваляне има действие само занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Допустимо е уговарянето на неустойка за вредите от развалянето им, но
само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Иначе клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента
на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение и/или
претендирана/начислена неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката за
неустойка при предсрочно разваляне по вина на абоната на договор за мобилни
услуги от мобилния оператор, в размер на всички неплатени по договора месечни
абонаментни такси до края на срока му на действие, излиза извън посочените
функции на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор
получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и
ако договорът не беше развален, без обаче да предоставя мобилни услуги, което
води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща
отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма
компесаторен характер (в този смисъл и Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р
193-2016-I т.о.).
Съобразявайки тези присъщи за процесните договорни правоотношения
обстоятелства, съдът намери, че претендираните договорни неустойки излизат
извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още
към момента на сключване на процесните договори за мобилни услуги и лизинг
създават възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо
добрите нрави и обуславящо нищожността им на това основание по чл. 26, ал. 1,
пр. 3 и ал. 4 ЗЗД, а клаузата по чл.12 от посочените общи условия - и защото е
неравноправна (чл. 146, ал. 1 ЗЗП).
Видно от заключението на назначената по делото експертиза, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено - по представените пет
фактури - от 10.02.2016г., от 10.03.2016г., от 10.04.2016г. и две от 10.05.2016г.
са установени неплатени стойности от 100,48лева, като по отношение на тях
установителният иск следва да бъде уважен. Осъдителният иск за сумата от 1054,76лева
неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На осн.чл.78,ал.1 ГПК следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска –
до размера на 54,28лева, от общо направените 624,16лева разноски в заповедното
и в настоящото производство.
Следва на осн.чл.78,ал.3 ГПК ищеца да бъде осъден да заплати на ответника
частта от направените от него по делото разноски от общо 300лева – съразмерно
на отхвърлената част от иска – до размера на 273,90лева.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.П.К. ЕГН **********, адрес ***,
чрез адв.Д.Х. *** дължимостта на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес гр.София, ж.к.”Младост
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК *********, седалище и
адрес гр.София, ж.к.”Младост
ОСЪЖДА Х.П.К. ЕГН **********, адрес ***, чрез адв.Д.Х. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК *********,
седалище и адрес гр.София, ж.к.”Младост
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес гр.София, ж.к.”Младост
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :