Присъда по дело №57/2024 на Районен съд - Чепеларе

МОТИВИ
към Присъда № 1 от 17.02.2025 год. по НЧХД № 57/2024 год. по описа на
Районен съд - Чепеларе

Производството по делото е образувано по частна тъжба, депозирана от частният тъжител
А. И. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с.***, общ. ***, ул. „***“ № *против Г. Н. Ю., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: град ***, бул. „***“ № ***, вх.*, ет. *, ап. **, с която е повдигнато
обвинение за това, че на **.**.****г. в гр.***, при условията на продължавано престъпление е
разпространил публично и чрез средства за масова информация позорни обстоятелства за А. И. П.
и му приписал престъпление, както следва:
1. На **.**.****год. за времето от 10.00 часа до 12.00 часа в гр.**, на ул. „***“, пред
сградата на *** на организиран и проведен от Г. Ю. протест, публично е приписал на А. И.
П., престъпление по чл.282, ал.1 от НК, като казал следното: „*******“, и „*******“, и
разгласил позорни за А. И. П. обстоятелства като казал следното: „*******“, и
2. На **.**.****год. в 13,54 часа, чрез средства за масова информация - репортаж по
***- Радио ****, излъчен в радиоефира, е разгласил позорни обстоятелства за А. И. П., като
казал следното: „*******“ и „********“ - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с
чл.147, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез повереника си поддържат тъжбата,
претендират разноски, а по отношение на наказанието молят съда да наложи справедливо такова
без да конкретизират неговият вид и размер.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му адвокат М. А. оспорва
тъжбата. В хода на съдебните прения заявява, че деянието е несъставомерно от обективна и
субективна страна, тъй като с изказванията подсъдимия е търсел единствено справедливост и целял
предизвикването на обществения интерес към нещо, засягащо цялото му семейство и бизнеса му.
Излага подробно обстоятелства, свързани с извършените му проверки от различни контролни
органи, предизвикани от частния тъжител, с оглед на което на инкриминираната дата и място
единствено е изказал своето мнение в търсене на защита и упражняване на правото на протест.
Пледира за оправдателна присъда. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Г.Н.Ю. е роден на **.**.****г. в гр.****, *******, с постоянен адрес: гр. ****,
бул. "****" № ***, вх.*, ет. *, ап. ** и настоящ адрес: с. ***, община ***, област ***, ул. "***** №
**, с ЕГН **********.
Частният тъжител А. И. П. работи на длъжност *** към *** при **** и има над
двадесетгодишен професионален стаж в ****.
Тъжителят А. П. и подсъдимият Г. Ю. живеят в с. ***, община ***, като къщите им са
съседни една на друга. Подсъдимият развива търговска дейност чрез управляваното от него
търговско дружество „****“ ООД, като използва къщата в с.*** за настаняване на гости и отглежда
********* в същото село.
Между тъжителя и подсъдимия съществували конфликти във връзка с дейността на
последния и отглеждането на *****, които силно влошили техните отношения и тези между
членовете на семействата им. В този конфликт участвал и съседът им св.Д.Х., който също бил във
влошени отношения с подсъдимия.
Отношенията помежду им толкова се изострили, че почти за всяко нещо са били сезирани
съответните органи за извършване на проверки. Частния тъжител подавал жалби към различни
контролни органи и съставял докладни записки в качеството му на ****, които ставали повод за
1

многобройни проверки на подсъдимия, управляваното от него търговско дружество и членовете на
семейството му. Подсъдимия също подавал жалби срещу тъжителя, по които последния бил
проверяван за дисциплинарни нарушения.
Така, на **.**.**** год. частният тъжител съставил докладна записка до началника на ***,
която касаела поведението на синът на подсъдимия (непълнолетен тогава) към него и кучето му. По
този повод в *** била образувана проверка срещу синът на подсъдимия – Б.Г.Ю.. и били съставени
следните актове: 1) акт за констатиране на дребно хулиганство №*/**.**.20** год. за това, че на
**.**.20** год. около 19,00 часа в с.***, крещи на висок глас „******“ по адрес на съседа А. И. П.,
държейки се арогантно и неуважително, в разрез с добрите норми на поведение; 2) акт за
констатиране на дребно хулиганство №*/**.**.**** год. за това, че на **.**.20** год. около 19,30
часа в с.*** е използвал нецензурен език и псувни, а именно: „*****“, държейки се арогантно и
оскърбително към присъстващите в този момент на публично място граждани, в това число и пред
две малолетни лица в разрез с добрите норми и поведение. След приключване на проверката
преписката била изпратена на МКБППМН към Община **** – район Централен за образуване на
възпитателно дело. С Решение №**/**.**.20** год. на МКБППМН възпитателното дело било
прекратено, тъй като нямало достатъчно доказателства за извършена хулиганска проява от страна
на непълнолетния Ю., с изключение на отправената от него обидна реплика към кучето на П., което
комисията приела за явно незначително.
На 05.05.2022 год. тъжителят А. П. и Д.Х. подали сигнал до БАБХ, МОСВ, НАП и
Областния управител на Област Смолян, в който изложили множество твърдения за нарушения
при осъществяваната от Г. Ю. дейност. В сигнала се твърдяло също, че доходите от търговската
дейност от къщата за гости в с.*** не се осчетоводяват съгласно ЗСч., респ. не се декларират като
такива и върху тях не се заплащат данъци. Във връзка с този сигнал органите на БАБХ извършили
проверка на животновъдния обект, собственост на Г.Ю., при която били констатирани
административни нарушения и е съставен АУАН №*****/**.**.20** год., а за резултата от
проверката П. и Х. били уведомени с писмо с изх. №2079/**.**.20** год.
От приобщените към доказателствата по делото преписки от НАП, се установява, че на
08.05.2022 год. органите на НАП са извършили проверка в обект - **** в с.***, при която не са
установени нарушения. Последвали още няколко проверки – на 13.06.2022 год., 14.06.2022 год.,
20.06.2022 год., 07.07.2022 год., за които са съставени надлежни констативни протоколи и не са
установени нарушения. На 23.02.2023 год. органите на НАП извършили проверка на екомагазин,
находящ се в с.*** на главен път II – 86, стопанисван от „****“ ООД, при която е констатирано, че
часовника на ФУ се разминава от астрономическото време с 3 часа и 31 минути, което не е довело
до неотразяване на приходи. В тази връзка е съставен АУАН №F697404/23.02.2023 год., а
впоследствие на „****“ ООД е издадено наказателно постановление №****/25.05.2023 год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – ****, Дирекция „ОД“ в ГД „ФК“, за нарушение на чл.25,
ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006 год., в което липсва отбелязване на датата на влизане в законна
сила.
На 14.06.2022 год. частния тъжител П. и св.Д.Х. подали поредния сигнал срещу Г. Ю. и
развиваната от него търговска дейност, който бил адресиран до Министъра на туризма, заведен с
вх.№Т-94-А-44/14.06.2022 год. и изпратен по компетентност на РД на КЗП – ****. В тази връзка, на
02.08.2022 год. органите на КЗП извършили проверка в къщата за гости „****“ в с.***,
стопанисвана от управляваното от подсъдимия дружество „****“ ООД, а за констатираното
съставили констативен протокол с №К-2710941 и КП №К-2710940. С оглед направените
констатации срещу „****“ ООД бил съставен АУАН №***/15.08.2022 год. за нарушение на чл.61,
ал.2 от ЗТ въз основа на който било издадено наказателно постановление №***/26.10.2022 год., с
което на посоченото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Издадена
била и заповед №372/02.09.2022 год. на председателя на КЗП, с която на „****“ ООД е наложена
принудителна административна мярка „спиране на дейността“, а именно извършване на
туроператорска дейност без удостоверение за регистрация, като с определение №1450/28.09.2022
год. по ч. адм. д. №2462/2022 год. на АдмС – *** е отхвърлена жалбата на дружеството срещу
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на принудителната административна
мярка. Издаденото наказателно постановление също било обжалвано и с решение №15/10.03.2023
2

год. по АНД №***/****год. по описа на РС – Чепеларе същото е отменено. Решението на
въззивния съд е потвърдено изцяло с решение №117/17.05.2023 год. по к.н.а.д. №**/**** год. по
описа на АдмС – ***.
Във връзка с поредния скандал между подсъдимия и частния тъжител, станал на **.**.****
год. в местността „****“ в с.***, относно пуснатите **** на Ю., последния подал сигнал на тел.112
и на място в с.*** бил изпратен дежурен полицейски наряд. По този случай от своя страна частния
тъжител съставил докладна записка до началника на ***, с която предложил да бъде разпоредено
извършването на проверка с оглед събиране на данни за престъпление по чл.144 от НК и друго
такова от общ характер; да бъде разпоредено извършването на проверка с оглед събиране на
доказателства за извършено административно нарушение от страна на Г. Ю. по чл.28 от ЗЕЕНСП;
да бъдат предприети действия да бъде предупреден Г. Ю. да не извършва противоправни действия
спрямо П. в бъдеще време, както и да бъдат предприети адекватни мерки за решаване на
проблемите на подчинените на началника служители, какъвто в случая бил П., които биха могли да
рефлектират върху изпълнението на професионалните им задължения.
По сигнал от А. П. и Д.Х. с рег. №50-00-451/14.06.2022 год. през месец август 2022 год.
последвали проверки от органите на РД „АА“ – **** и полицията. Така на 12.08.2022 год. в гр.****
служители на РД „АА“ – **** съвместно с полицейски служители на *-то РУ – **** спрели за
проверка, управлявания от Г. Ю. автомобил „****“ с рег. №**** и му съставили АУАН
№324772/12.08.2022 год. за нарушение на чл.23б, ал.1 от ЗАвП и АУАН №324781/12.08.2022 год. за
нарушение на чл.23г от ЗАвП. Въз основа на АУАН №324772/12.08.2022 год. било издадено
наказателно постановление №*********/26.09.2022 год. на и.д. директор на РД „АА“ – ****, с
което на Г. Ю. е наложена глоба в размер на 200 лева. Наказателното постановление е обжалвано и
с решение №515/23.03.2023 год. по АНД №6094/2022 год. по описа на РС – ****, същото е
отменено /в сила от 13.04.2023 год./. Въз основа на АУАН №324781/12.08.2022 год. било издадено
наказателно постановление №*********/26.09.2022 год. на и.д. директор на РД „АА“ – ****, с
което на Г. Ю. е наложена глоба в размер на 200 лева. НП е обжалвано и с решение
№1215/07.07.2023 год. по АНД №***/2022 год. по описа на РС – ****, същото е отменено / в сила
от 01.08.2023 год./.
На 17.08.2022 год. служители на *** били изпратени да извършат проверка на автомобил
марка „****“ с рег. №****, превозващ ****, за който имало информация, че не притежава
необходимите за това документи, при която било установено, че автомобилът е собственост на
„****“ ООД, а негов водач бил Г. Ю.. Материалите от проверката били изпратени на РД „АА“ –
****, въз основа на които бил съставен АУАН №327529/08.12.2022 год., а впоследствие против
„****“ ООД е издадено и наказателно постановление №36-0000986/12.01.2023 год. на и.д. директор
на РД „АА“ – ****, с което за нарушение на чл.96б, ал.4 от ЗАвП му е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева. Наказателното постановление било обжалвано и с Решение
№31/21.06.2023 год. по АНД №**/20** год. по описа на РС – ***, същото е отменено /в сила от
13.07.2023 год./.
На 16.10.2023 год. и от органите на НАП била извършена проверка за осъществяване на
превоз на пътници от Г. Ю., при която не било установено да се извършва такъв с товарен
автомобил марка „****“ с рег. № ****.
На **.**.**** год. частния тъжител П. изготвил докладна записка /с рег. №373р-
****/**.**.**** год./, в която подробно описал откога и каква дейност развива съседът му Г. Ю.,
която според него не отговаряла на законовите изисквания. В нея сочи, че той и друг негов съсед
сигнализирали компетентните държавни органи – Министъра на туризма, Комисия за защита на
потребителите, БАБХ, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и други. В резултат
на това Ю. и неговата дейност били проверени по различни направления. Подробно излага, че му
било известно за съставените АУАН и НП, както и за заповедта за наложена ПАМ от органите на
КЗП и определение №1450/28.09.2022 год. на АдмС – ****. Известни му били и резултатите от
извършените проверки от органите на РД „АА“ – ****, които също били инициирани по техни
сигнали. В докладната записка частния тъжител сочи: „Въпреки предприетите действия от страна
на множество държавни институции и наложените административни мерки спрямо Ю., същият не е
преустановил незаконно развиваната дейност“. Изключително подробно описва съдържанието на
3

**** страницата „****, кога се организирали **** в къщата за гости, кога служители на *** са
проверили Ю. за нерегламентиран ****, като сочи и за такъв, който не е установен от
компетентните органи. Подробно се сочат обстоятелства за водената в *** проверка срещу Г. Ю. по
преписка №****/**.**.**** год. относно дейността в къщата за гости „****“ в с.***. По нататък в
докладната записка П. направил собствени изчисления на получаваните от Ю. доходи от
организираните и проведени **** през лятото на 20** год., като наред с това изложил
предположения, че вероятно за отчитане на получаваните доходи не са издавани фактури или други
счетоводни документи, респ. било възможно да е избегнато установяването или плащането на
данъчни задължения в големи размери. Освен организираните лагери, Ю. предлагал срещу
заплащане и други туристически услуги, за които също не било ясно дали осчетоводява в
предвидения от закона ред, респ. дали декларира надлежно получените доходи от търговска
дейност. В тази връзка предложил изготвената от него докладна записка да бъде изпратена на ****,
с оглед: 1) уведомяване на КЗП – Смолян, че издадената заповед 0672/02.09.2022 год. на
председателя на КЗП не се спазва; 2) уведомяване на РД „АА“ – **** относно извършването на
нерегламентиран превоз на пътници (****); 3) уведомяване на НАП с оглед предприемане на
действия по реда на Глава 15 от ДОПК; 5) извършване проверка по линия на Икономическа
полиция за събиране на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.255, ал.1, т.3 и т.5 от
НК, престъпления по Глава девета от НК, друго престъпление от общ характер или
административно нарушение.
Въз основа на цитираната докладна записка Директора на **** – Смолян с резолюция
възложил на *** да бъде извършена проверка по предложенията, направени в докладната записка.
В *** била образувана преписка с рег.№****/**.**.**** год., в хода на която били изпратени
писма до директора на НАП, директора на РД „АА“ – ****, до директора на ТД на КЗП – **** и до
Министерството на туризма. Писмата са изготвени от водещият проверката служител и
съгласувани с А. П. като ****. По предложение на водещият проверката, преписката била заведена
в регистъра за заявителски материали (ЗМ) с №***/20** год. и била уведомена *** – Смолян.
Във връзка с изпратеното до КЗП писмо от ****, както и по сигнали на Д.Х. и З.С., на
11.04.2023 год. органите на КЗП извършили проверка в къщата за гости „****“, стопанисвана от
Ю., но нарушения не били установени, за което с писмо с изх. №П-03-455/26.05.2023 год. били
уведомени както жалбоподателите, така и началника на ***.
С писмо с рег.№1700-54-89/1/04.05.2023 год. директора на РД „АА“ – **** уведомил
началника на ***, за извършените вече проверки на Г. Ю. и съставените от страна на органите на
РД „АА“ – **** актове за установяване на административни нарушения, посочени по-горе.
На **.**.**** год. частния тъжител П., в качеството му на **** в *** изготвил още една
докладна записка с рег. №****/**.**.**** год., в която изложил твърдения за извършени от Г. Ю. и
дружеството му нарушения, сходни с предходните, като предложил същата да бъде приложена към
материалите по преписка с №***/2023 год. и отново да бъдат изпратени писма до председателя на
КЗП, Министъра на туризма и директора на ИА „АА“.
На **.**.**** год. частния тъжител П., в качеството му на **** в *** изготвил поредната
докладна записка с рег. №***/**.**.**** год., в която изложил твърдения за извършени от Г. Ю. и
дружеството му нарушения на 02.07.2023 год., като отново предложил докладната да бъде
приложена към материалите по преписка с №***/2023 год. и отново да бъдат изпратени писма до
председателя на КЗП, Министъра на туризма и директора на ИА „АА“.
Във връзка с изпратените до НАП писма от *** е възложено на органите на НАП да
извършат проверки на Г. Ю., З.Ю. и „****“ ООД. От приобщените по делото преписки от ТД на
НАП – **** е видно, че проверките са приключили с Протокол № П-16001623079518-073-
001/15.03.2024 год., с Протокол № П-16001623221171-073-001/14.03.2024 год. и с Протокол № П-
16001622163468-073-001/15.03.2024 год., като в хода на проверката по отношение на дружеството,
след връчени покани по реда на чл.103 от ДОПК, последното е извършило корекция на подадената
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2021 год., както и на подадените справки –
декларации по ЗДДС за определени данъчни периоди. В заключение органите на НАП са посочили,
че не са установени основания за извършване на последващи контролни действия, както и данни за
уведомяване на прокуратурата. В преписките липсват данни Г. Ю., З.Ю. и „****“ ООД да са били
4

санкционирани от органите на НАП за допуснато от тях административно нарушение.
С постановление от 09.08.2023 год. на ОП – Смолян образуваната тяхна преписка
№622/2023 год. по която е извършена предварителната проверка с №***/10.04.2023 год. по описа
на *** е изпратена по компетентност на **** с оглед установяване данни за престъпление по чл.255
от НК и е образувана пр.пр. №6594/2023 год. С постановление от 17.08.2023 год. на ОП – **** е
образувано досъдебно производство №432/2023 год. по описа на отдел „Икономическа полиция“
при **** – ****, за това, че в гр.**** през времето 2017 – 2023 год. длъжностно лице при управата
на „****“ ЕООД гр.**** е избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери по ЗДДС и ЗКПО, като е потвърдил неистина или е затаил истина в подавани декларации –
престъпление по чл.255, ал.1, т.2 от НК. В хода на проведеното разследване не е привлечено лице,
по реда на чл.219, ал.1 от НПК като обвиняем и ангажирано към наказателна отговорност за
инкриминираното деяние, съобразно горепосочената правна квалификация или за друго
престъпление от общ характер. След приключване на разследването, с постановление от 14.03.2024
год. на **** наказателното производство по ДП №432/2023 год. по описа на отдел „ИП“ при **** е
прекратено, поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл.255, ал.1 от НК.
На 21.05.2023 год. между подсъдимия Ю. и св.Д.Х., с когото са съседи възникнал поредния
конфликт придружен с обиди, на който тъжителя П. станал свидетел, за което на **.**.**** год.
изготвил докладна записка с рег. №****/**.**.**** г. до началника на ****, а впоследствие по
жалба на Д.Х. била извършена проверка по пр.пр. №1357/2023 год. по описа на РП – Смолян, а
след приключването и с постановление от 29.06.2023 год. е отказано образуването на досъдебно
производство, тъй като нямало достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. В
случая се касаело евентуално за нарушения по Наредбата за опазване на обществения ред на
територията на общината и/или престъпление от частен характер.
С оглед предизвиканите множество проверки от полицията и органите на „Автомобилната
администрация“, подсъдимият Ю. чрез адв.А. подал сигнал до Министъра на вътрешните работи, с
копие до Инспекторат на ***, Министъра на транспорта и съобщенията, Директора на ИА „АА“ и
РП – **** с вх. №812102-1213/26.08.2022 год., с който търсел отговори на въпросите: на какво
основание са му извършвани проверките на 12.08.2022 год. и 17.08.2022 год. от служители на *** и
ИА „АА“, имали ли са основание тези служители да нареждат ескортирането на лек автомобил, за
който няма установено нарушение, какви са законовите основания за това и какви са отношенията
на Д.Х. със служителите на *** и ИА „АА“, участвали в тези проверки.
Във връзка с този сигнал била извършена проверка от служител в ***, който изготвил
доклад и приел, че твърденията на Ю. са неоснователни.
По случая, във връзка с изложеното в същия сигнал от Г. Ю. за незаконно видеонаблюдение,
е извършена проверка и от РП – Смолян по пр.пр. №2528/2021 год., като с постановление от
14.09.2021 год. е отказано образуването на досъдебно производство.
По повод поставените камери за видеонаблюдение от А. П. и Д.Х., на 16.11.2022 год.
подс.Ю. подал жалба в Комисията за защита на личните данни с вх.№ **** от 16.11.2022 год.
Извършена е проверка по случая, за която са съставени констативен акт №ППН – 02 –
366/08.06.2023 год. и констативен акт №ППН – 02 – 367/08.06.2023 год. Въз основа на едната
проверка, на основание чл.58, §2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Д.И. Х. в качеството му
на администратор на лични данни е разпоредено да съобрази операциите по обработване на лични
данни с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, а именно – да преустанови видеонаблюдението
на публични места (улици, тротоари) и чужди имоти посредством изградената система за
видеонаблюдение в имот, находящ се в с.***, ул. „****“ №**. С оглед констатираното от втората
проверка не са установени нарушения на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 от страна на А.
И. П. при обработване на лични данни на физически лица посредством изградената система за
видеонаблюдение в с.***, ул. „***“ №*.
Освен горните, подс. Г. Ю. подал в **** – други два сигнала срещу частния тъжител П. – с
№812102-737/30.05.2022 год. и №812102-337/09.03.2023 год. В първият сигнал №812102-
737/30.05.2022 год. били изложени твърдения относно: 1) отглежданите от П. *** и други домашни
животни (зайци и кокошки) в двора си в с.*** в нарушение на ЗВМД, като се възползва от
5

служебното си положение; 2) че на 05.05.2022 год. П. подплашил конете на Ю., в резултат на което
единият от конете се контузил и бил дисквалифициран на проведеното състезание на **.**.****
год.; 3) че *** П. се възползвал от служебното си положение и се опитал да образува възпитателно
дело на синът му. За проверка на сигнала е назначена комисия от служители в ****, която е
изготвила доклад 27.07.2022 год., видно от който е приела, че сигнала е неоснователен.
Във втория сигнал с №812102-337/09.03.2023 год. Г. Ю. изложил своите съмнения относно
обективността на разследването от страна на полицията в *** във връзка с извършвана към него
момент проверка по преписка №280/06.02.2023 год. по описа на РП – Смолян и с вх.№ ЗМ
25/08.02.2023 год. по описа на ***, поради което помолил проверката да бъде прехвърлена и
извършена от служители в ****. Обосновал е притесненията си с обстоятелството, че един от
жалбоподателите е А.П. – ***, за когото имал информация че е подвел част от жалбоподателите за
целта на жалбата върху която се подписали. За проверка на сигнала е назначена комисия от
служители в ****, която е изготвила доклад от 04.04.2023 год., видно от който е приела, че сигнала
е неоснователен.
На 08.03.2023 год. Г. Ю. и З.Ю. подали жалба до РП – Смолян относно незаконно
поставените камери от Д.Х. и А. П., които заснемали пътя и преминаващите по него, включително
техния двор на къщата и детето им. В жалбата е изложено, че изготвените записи се съхранявали и
обработвали от П., а впоследствие се и използвали, за което заснемане обаче не са давали своето
съгласие. Във връзка с жалбата е възложено на **** извършването на проверка с оглед данни за
евентуално престъпление от общ характер. В хода на проверката е изискана информация от ОДБХ
– Смолян за конкретно посочени сигнали, както и за сигнали от и срещу А. П., и Д.Х., съответно от
и срещу Г. Ю. и З.Ю.. От приложените по преписката материали е видно, че на 15.02.2023 год.
органите на ОДБХ – Смолян са извършили проверка в животновъден обект, собственост на Г. Ю..
Проверката е инициирана по сигнал от А. П. и съпругата му М.П. с вх.№2348/01.02.2023 год., и
сигнал от жители на с.*** с вх. №2565/03.02.2023 год. Към сигнала на П. е приложен един DVD –
диск, съдържащ записи от собствените им охранителни камери от 26.01.2023 год. За извършената
проверка е съставен констативен протокол 02/15.02.2023 год., в който подробно били описани
констатациите, като липсват такива за установени нарушения. Изготвен е и подробен доклад от
директора на ОДБХ – Смолян, в който е потвърдено, че в проверения животновъден обект не са
установени нарушения на ветеринарномедицинското законодателство, а по отношение на
изложените от П. твърдения в сигнала е посочено, че са неоснователни.
В хода на образуваната предварителна прокурорска проверка са снети обяснения от
различни лица и са събрани множество писмени документи, вкл. и жалба от З.Ю. срещу Д.Х. във
връзка с поставената от него камера за видеонаблюдение.
След приключване на проверката с постановление от 20.07.2023 год. на РП – Смолян е
отказано образуването на досъдебно производство и преписката е прекратена, като същата е
изпратена по компетентност на Председателя на Комисия за защита на личните данни – гр.София.
На 17.08.2023 год. адв. Р.Р. в качеството му на пълномощник на Г. Ю. подал сигнал до
Министъра на ***, с копие до Директора на **** с вх.№***-1005/17.08.2023 год., в която били
изложени множество оплаквания срещу действията на А. П., като **** и било поискано да бъде
извършена проверка на цялостната му дейност. Подаден е и допълнителен сигнал с вх.№812102-
1046/22.08.2023 год. Назначената комисия извършила проверка, като съставила доклад от
24.10.2023 год. и излязла със становище, че сигналите са неоснователни. Недоволен от резултата,
Г. Ю. чрез адв.Р. подал жалба до Министъра на ***, по който е изготвено становище рег. №4575р-
2633/18.12.2023 год. на директора на дирекция „****“ при ***. С писмо с рег. №489700-
119/04.01.2024 год. на началник отдел „АО“ в дирекция „****“ при *** жалбоподателят е уведомен,
че искането му за преразглеждане на случая не е удовлетворен. С оглед липсата на данни за
неправомерни действия на служители от *** исканията за проверка на действията на
проверяващата комисия от **** и на твърденията за непълно съдържание на уведомлението от
24.10.2023 год. са оставени без разглеждане. Предвид липсата на компетентност от страна на ***,
исканията за контрол на законосъобразността на разследването по посоченото досъдебно
производство и начина на придобиване на два недвижими имота през 20** год. от А. П., са
оставени без разглеждане.
6

На 25.03.2024 год. А. П. и Д.Х. подали още един сигнал против Г. Ю., който бил адресиран
до кмета на с.*** с копие до Областния управител на Област Смолян и директора на БАБХ. По този
повод на 05.04.2024 год. е извършена проверка от ветеринарния лекар на Община *** в
присъствието на кмета на с.***, на животновъдния обект на Г. Ю., при която не са установени
нарушения, свързани с действащото ветеринарно медицинско законодателство. На 22.04.2024 била
извършена проверка и от служители на Община ****, за което били съставени констативни
протоколи. За двете проверки и резултатите от тях сигналистите са уведомени от областния
управител с писмо с изх. №АК-01-03-05-707/16.07.2024 год. По същия сигнал е извършена
проверка и от **** – Смолян, като също не са констатирани визираните нарушения, за което П. и
Х. са били уведомени с писмо от 12.08.2024 год. На 19.07.2024 год. П. и Х. подали поредния сигнал
до Областния управител срещу Г. Ю., на който било отговорено с писмо с изх. №АК-01-03-05-
707#11/29.10.2024 год.
От А. П. и М.П. била подадена жалба и до Омбудсмана на РБ с вх. №***/2023 год., в която
били изложени твърдения за незаконосъобразни и нецелесъобразни действия и бездействия на
административните органи и длъжностни лица в БАБХ и Министерството на земеделието, с които
били засегнати техни права и законни интереси, които отново касаят сигналите срещу Г. Ю..
На 25.03.2024 год. е подаден и друг сигнал от А. П. и Д.Х., който бил адресиран до
началника на ДНСК касаещ къщата на Г. Ю. в с.***, по която е извършена проверка. Видно от
приобщеното по делото писмо с изх.№ЧП-169-00-246/08.10.2024 год. на РДНСК - Смолян е
установено, че двуетажната сграда и масивен навес /тераса/ са търпими строежи по см. на параграф
16 ал.1 от ПР на ЗУТ, а по отношение на строежът, представляващ гараж е указано на кмета на
община **** да започне процедура по чл.225а от ЗУТ за премахването на същия.
На 10.05.2024 год. от имейл на З.Ю., подсъдимия подал поредния сигнал, адресиран до
Министъра на вътрешните работи, с копие до Главния прокурор, Президента на РБ и Директора на
**** – Смолян, в който молел да се вземе отношение във връзка с извършените от А. П. действия и
да бъде проверено дали са налице нарушения, конфликт на интереси, нарушение на вътрешните
правила и етични норми по отношение на изготвените от П. докладни записки /цитирани по рег.
номера/ и негови сигнали и действия. Описва безсилието си да се справи със ситуацията като
призовава този конфликт да спре.
За да предизвика обществения интерес и реакция на институциите, които сезирал с
последния сигнал, подс.Ю. решил да организира и граждански протест, на който публично да
изрази несъгласието си с множеството сигнали и проверки, предизвикани от **** А. П. и съседът
му Д.Х.. Така в социалната мрежа **** било публикувано съобщение за предстоящия протест,
който бил обявен за **.**.****год. в гр.****. Съобщението било със следното съдържание:
„*********************.“.
Така на **.**.****год. в гр.*** от 10,00 часа се провел организирания от подс.Ю.
граждански протест под надслов „*********“, който се охранявал от служители на РУ - ***. На
протеста присъствали около 20-30 човека, включително там бил подс.Ю. и съпругата му З.Ю.,
както и св.Д.Х.. Първоначално протестиращите се събрали пред сградата на Пощата в града, след
което се преместили пред сградата на *****. Там подс.Ю. взел думата и на микрофона казал
следното: „***** “. Последвали и други изказвания, след което подс.Ю. и още няколко човека се
срещнали с **** св.М.Д.. На протеста присъствали и журналисти, които отразили събитието в
медиите. Св.Р.Ч. – кореспондент на ***, интервюирала подс.Ю., в което казал следното:
„**************.“.
Гражданският протест станал достояние и на повечето от служителите в ***, тъй като по
същото време имало служебно събиране в зала с пряка видимост към протестиращите и
присъстващите служители чули изказванията по адрес на частния тъжител П..
Целият протест бил заснет от св.Д.Х. с телефона си, след което видеозаписите изпратил на
частния тъжител П.. Засегнат от изложеното от подсъдимия на протеста и в интервюто за ***,
частния тъжител депозиран настоящата тъжба.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства
- от показанията на свидетелите Р. Ч., М.Д., М.П., Д.Х. и С.И., множеството приобщени писмени
7

доказателства – преписки от ***, **** – Смолян, РП – Смолян, БАБХ, НАП, КЗП, РД „АА“ – ****,
РДНСК – Смолян, ДП №432/2023 год. по описа на отдел „ИП“ при ****, писмо от Омбудсмана на
РБ, КЗЛД и др. и веществените доказателства – два броя компакт дискове, съдържащи аудио и
видеозаписи, които съдът кредитира като непротиворечиви, логически и взаимно допълващи се
относно фактите включени в предмета на доказване.
По делото не са спорни обстоятелствата по отношение на провелият се граждански протест
на **.**.****год. в гр.***, както и за изказванията на подсъдимият, които са станали повод за
образуване на настоящото наказателно производство. От приобщените по делото видеозаписи и
аудиозаписи се установяват точните реплики, с които подсъдимият Ю. се изказал пред
протестиращите и кореспондента на ***, които не се оспорват от страните по делото.
В показанията си св.М.Д. сочи, че е запознат с конфликта между Ю. и П. още откакто е
станал ***** и че е запознат с подаваните от Ю. сигнали срещу П., като повечето от тях са
разглеждани от ****. Запознат бил за организирания протест, но не е присъствал на него. След
протеста се срещнал с част от протестиращите вкл. и с Ю., като на срещата се обсъдили
усложнените отношения между Ю. и П.. Твърди, че с П. също е разговарял на тази тема, но
принципно и двамата избягвали да я обсъждат. Когато отсъствал бил заместван от *****, от А. П. и
г-н А., което ставало със заповед на директора на ****. Известно му било, че г-н П. обработвал
видеозаписи в качеството на служител в дома си, за което имало проверка от дирекция „****“.
В показанията си св.Ч. потвърждава, че е присъствала на протеста за да го отрази като
събитие. Разговаряла с Ю. и с неговата адвокатка, както и с други хора. Направила записи на
интервютата, след което взела мнението и на директора на ****. Въз основа на събрания материал
изготвила репортаж за самото събитие, който бил излъчен по ***. Не е търсила П. за мнение, като
преценила, че е достатъчно да разговаря с директора на областната дирекция.
От показанията на св.И. се установява, че протеста бил организиран от Г. Ю., за което били
уведомени компетентните институции. В същия ден, когато бил протеста, се провело и служебно
събиране на служителите в ***. Прозорците на помещението били отворени и ясно се чувало какво
говорел Ю. пред протестиращите. Изказванията били против П., че под негово влияние като
служител на ****, институциите го тормозели. Твърди, че колегите му били възмутени, тъй като
протестът бил пред **** срещу служител от ***. Казва, че не знае дали е имало жалби от П. срещу
Ю., както и дали П. е сезирал институции срещу Ю., но знае за съществуващият между тях
междусъседски конфликт, който датирал от преди две – три години. Известно му е, че Ю. е подавал
жалби срещу П., но не е работил по такива проверки.
В показанията си св.П., сочи, че отношенията със съседа им Г. Ю. и семейството му са
силно влошени. За организирания от Ю. протест разбрала от една **** група „****“, където имало
публикувано съобщение. В обявлението се цитирало името на съпругът й, като ключова дума по
отношение на него била „тормоз“, която на няколко пъти се повтаряла в текста. Знае, че този
протест бил проведен, но лично не е присъствала на него. В този ден била на работа ****, а след
***, колеги й задавали въпроси относно протеста. Съпругът й изпратил по вайбър видеоклипове от
събитието, на които се виждало, че Ю. се изказвал, като негов организатор. Категорично
изказванията били насочени срещу съпругът й, „*******“. Клипът бил заснет от г-н Х., който
присъствал на събитието и който го изпратил на съпругът й. Твърди, че Ю. многократно е писал
жалби срещу съпругът й и нея. Писал жалби и сигнали до Министъра на ***, директора на ****, до
началника, до Комисия за защита на личните данни, като в последните години били проверявани
непрестанно, а съпругът й в последната една година е проверяван може би повече от десет пъти. По
жалбите и сигналите не са установени никакви нарушения и злоупотреба **** от страна на
съпругът й. Потвърждава, че П. е подавал жалби срещу Ю., като една малка част са и от нейно име.
Не са верни твърденията на Ю., че съпругът й у дома на настолния компютър обработва лични
данни, заснема малолетни и ги разпространява. Единственото, което е правел е да съдейства на г-н
Х. за сваляне на видеозаписи. Във връзка с поставените камери са били проверявани веднъж от
Комисията за защита на лични данни, но нарушения не са установени.
В показанията си св.Х. сочи, че разбрал за организирания протест от социалната мрежа
****, където било публикувано съобщение. Организатор на същия били неговите съседи сем. Ю.,
като темата била, че им се пречи на бизнеса, който те водели. Присъствал лично на проведения
8

протест на **.**.****год., на който имало още 25-30 човека. Имало присъствие и на медии, пред
които З. и Г. давали интервюта. След това протеста се пренесъл пред сградата на ***, където Г. Ю.
се изказал като ползвал микрофон. Изказването му било срещу А. П.. Целият протест заснел с
мобилния си телефон, като записите изпратил на П.. Твърди, че по жалби на Ю. срещу П. е давал
обяснения пред прокурори, ****, полиция, икономическа полиция. Известно му е, че П. е писал
жалби срещу Ю., тъй като част от тези жалби са ги писали двамата заедно, за нарушения от сем.Ю.
Х. също е писал самостоятелно жалби. Твърди, че на къщата му има монтирани камери, като
едната е насочена към част от двора на Ю.. П. е свалял записи от камерите, защото той нямал
техническа възможност за това. На тези записи нямало деца. Децата, които афиширал Ю. били
заснети с мобилния му телефон, а не с камерите. Заявява, че има решение на Комисията за защита
на личните данни, че не може да снима двора на Ю.и и в момента го обжалвал пред АдмС -
Смолян. Твърди, че записите, които П. е свалял на личния си компютър и са му били дадени от
него, са записи, които е ползвал в делата срещу сем. Ю. записи, които са ползвани от
прокуратурата и от полицията. На тези записи били само сем.Ю., като е нямало други лица. Ако е
заснел някой друг, е било случайно. Не си спомня дали на тези записи е бил малкият син на Ю.
Към доказателствата по дело са приобщени материалите от пр.пр. №***/2024 год. по описа
на РП – Смолян, проверката по която е извършена от дирекция „****“ на ***, които касаят
имуществен спор досежно недвижим имот между лицата Т.Г. и Х.З. от една страна и А. и М.П. от
друга страна, които са неотносими към настоящия спор, поради което настоящия съдебен състав не
намира за необходимо същите да бъдат обсъждани.
Въз основа на така приетите фактически положения, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съставът на чл.147, ал.1 от НК е основният текст за престъплението клевета, което е
умишлено престъпление и изисква деецът да съзнава, че разгласява позорни обстоятелства, които
са неистински, или преписва престъпление, което не е извършено, предвид господстващото
становище в доктрината и съдебната практика, че неистинността е елемент от състава на клеветата
и с оглед на това, умисълът следва да обхваща и този признак. Авторът на клевета следва
обективно да цели опозоряване и злепоставяне на обекта на клеветата. Вината на дееца при
престъплението "клевета" трябва да се определи въз основа на съзнанието, което е имал за
обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверните позорни обстоятелства или е
приписал престъпление, за което съзнавал, знаел е, че не е извършено /р. № 237 от 1976 г. по н. д. №
208/1976 г., II н. о. на ВС, р. № 21 от 02.02.1995 г. по н. д. № 557/94 г., III н. о. на ВС/.
В съдебната практика се приема, че “позорни обстоятелства” са онези конкретни факти и
обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до
минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот,
както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Когато пък на
лицето се приписва престъпление се изисква то да е за общественоопасно деяние, достатъчно
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване. За съставомерността на
деянието е необходимо обаче не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна
точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т.е. да са неистински, а по отношение на
приписваното престъпление, че не е извършено от пострадалия, което се съзнава от клеветящия
или най-малко се допуска неистинността им, вкл. авторството. Тя ще е налице и без да е
необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица, и когато е било
вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това в медиите, щом като то се
поднася наново в публичното пространство, за да се засили неговата позорна “истинност”. Следва
да се изключат обаче общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без
те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за
засегнато от тях. Или, с клеветата се засяга достойнството и честта на физическото лице по начин,
че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и
професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в
средата, в която работи и живее. Като неотменимо право на личността, достойнството и честта на
лицето са гарантирани от Конституцията и защитени чрез криминализиране на проявите, които
неправомерно ги засягат.
9

В случая, с оглед наведените в тъжбата твърдения настоящото производство е образувано за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като
предмет на обвинението са и двете форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно
обстоятелство и приписване на престъпление.
По делото е безспорно установено, че на **.**.****г. от 10 часа до 12 часа в гр.***, пред
сградата на *** е проведен граждански протест, по време на който подсъдимият Г. Ю., публично
пред всички присъстващи е казал следното: „**********“ и че на същата дата в 13,54 часа в
репортаж по ***- Радио ****, излъчен в радиоефира, подс.Ю. казал следното: „**********“.
Настоящия съдебен състав намира, че приетите за доказани факти сочат на извод, че
подсъдимият Г. Н. Ю. не е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.
147, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като от събраните и проверени по делото доказателства не
се установяват такива, които да сочат, че от обективна и субективна страна е налице разгласяване
на неистинско позорно обстоятелство или приписване на неизвършено престъпление, и така
обективираното от него поведение да е съставомерно.
Безспорно е, че подс. Ю. е организирал протеста срещу действията на частния тъжител А.
П., в качеството му на ****, т.е. няма спор, че изказванията на подсъдимия касаят именно частния
тъжител.
В първата част от изказването си подс.Ю. казал пред събралите се на протеста, че той и
семейството му са подложени на институционален **** тормоз, като **** се изразявал в това, че
„*****“, с което се твърди, че е приписал на частният тъжител престъпление по чл.282, ал.1 от НК.
В случая в изказването на подсъдимия не се съдържат никакви конкретни факти по отношение на
време, място и начин на извършване на престъплението, с оглед на което съдът приема, че деянието
е несъставомерно от обективна страна. Действително в изказването си подсъдимият използва
думите „превишил правата си“, но липсват каквито и да било други твърдения кога, къде и по
какъв начин е извършено деянието, от които да се направи извод за конкретно престъпление и в
частност за такова по чл.282, ал.1 от НК.
Безспорно установено по делото е, че по-голямата част от извършените проверки на
подсъдимия са инициирани от тъжителя П., подавайки жалби както в качеството си на гражданин,
така и съставяйки докладни записки, в качеството си на **** /*****/. В по-голямата си част
жалбите и докладните записки касаят едни и същи обстоятелства срещу подсъдимия – нарушения в
животновъдния обект и къщата за гости в с.***, нерегламентирана търговска/туристическа
дейност, нерегламентиран превоз ***, неосчетоводяване на приходи и т.н., като в съставените
докладни записки се сочат обстоятелства, които са станали известни на тъжителя от извършените
вече проверки по негови жалби и прозира формираното негативно отношение към подсъдимия.
Смесването на гражданската позиция и служебните правомощия на частния тъжител, е довело
именно до изказването на подсъдимия, че „******“, с което е изразил своето лично мнение и
критично отношение към тъжителя. Както предварително оповестената тема на протеста –
„*********“, така и изказването на самият протест са насочени именно към изразяване на личната
оценка и критичното отношение към множеството извършени проверки на подсъдимия,
семейството му и на търговските им обекти, от различни органи и институции, в болшинството от
които инициирани именно от частния тъжител - лично и като ****. Инкриминираните с тъжбата
изрази са мисловен израз на личната оценка и лична позиция в обсега на свободата на правото на
изразяване на личността, поради което не представляват клеветнически твърдения. Изразеното
мнение, субективна оценка или извод на дееца, съгласно практиката на ВКС, не подлежат на
наказателно преследване. В този смисъл е и Решение № 70 от 25.02.2009 год. на ВКС по к.н.д. №
36/2009 год. на І н.о.; Решение № 299 от 08.08.2012 год. на ВКС по н.д. № 679/2012 год. ІІІ н.о.;
Решение № 210 от 24.06.2013 год. по н.д. № 572/2013 год. на ІІІ н.о.; Решение № 182 от 10.04.2012
год. на ВКС по н.д. № 382/2012 год. на ІІІ н.о.
Настоящия съдебен състав, счита, че в случая не е налице злоупотреба с това
конституционно право - на изразяване на мнение. В този смисъл, следва да се посочи Решение №
7/04.06.1996 г. по к.д.№ 1/96 г. на КС на Р България, че държавната власт като цяло, както и
политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика
на ниво, по - високо от това, на което са подложени частните лица и това е оправдана от
10

необходимостта от обществена дискусия относно мястото и ролята на публичната личност /вж.
Решение № 388 по к.н.д. № 389/2009 г. ВКС/. Служителите в ** ***, които заемат *** длъжност,
какъвто е частния тъжител, са публични личности и те също са подложени на едно по-високо ниво
на обществена критика за действията им. В случая, подсъдимия е изразил личното си мнение за
работата на ****, което определено носи критичен заряд, но не е извън границите на признатото му
конституционно право на изразяване на мнение към публична личност.
По отношение на втория израз: „********“, съдът констатира, че в него се съдържа въпрос,
а не се разгласяват някакви позорни обстоятелства. Това е въпрос именно отправен към Министъра
на ***, на който подсъдимия търси отговор. По тези съображения съдът приема, че този израз не
съдържа клеветнически твърдения.
Следващите казани от подсъдимия изрази: „**********“, съдът намира, че не са
клеветнически, доколкото се установи, че те отговарят на истината. На първо място, от
приобщените по делото протокол за извършена проверка и писмо на КЗЛД се установява, че
действително св.Д.Х. е поставил камери за видеонаблюдение, които обхващат двора на къщата за
гости на подс.Ю. и че Комисията е задължила Х. да преустанови заснемането. Безспорно в къщата
за гости се настанявали деца по време на ***, които неизбежно са били заснемани от камерите на Х.
докато са били на двора и по този повод подсъдимия е сезирал КЗЛД и прокуратурата. От
показанията на св.Х. се установява, че е предавал на частния тъжител видеозаписи от камерите,
които са снемани от него на личния му компютър, като записите са използвани от Х. по различни
дела срещу подсъдимия. Ето защо съдът приема, че в случая липсва и умисъл в изказването на
подсъдимия, тъй като е съобщил факти обективно основани на неговата увереност за истинността
им.
По отношение на изречените изрази пред репортера на ***, които са излъчени в радиоефира
и за които се твърди да са клеветнически, съдът счита, че същите следва да се разглеждат в
контекста на цялото му изказване. На първо място подсъдимия казва, че безсилието, в което е
поставен го е провокирало да организира протеста, което обоснова с твърденията си, че
„************“. Безспорно е, че частния тъжител е сезирал много от контролните органи и
институциите в България за осъществяваната от подсъдимия дейност, като е действал в лично
качество и като ****. По този начин са били сезирани редица органи - НАП, БАБХ, КЗП, ИА „АА“,
РДНСК, общинската администрация, полиция, прокуратура, Омбудсмана на РБ. В рамките на
последните три години, някои от контролните органи са извършили повече от две проверки на
подсъдимия и управляваното от него дружество. В съставените докладни записки (от **.**.****
год., **.**.**** год. и **.**.**** год. приложени по преписка с №ЗМ 65/2023 год. по описа на
*****) от страна на частния тъжител, прави впечатление, че във всяка от тях се настоява да бъдат
изпращани отново писма до КЗП, Министъра на туризма и ИА „АА“, за да се извършат нови
проверки. В същите докладни записки, частния тъжител сочи, че „въпреки предприетите действия
от страна на множество държавни институции и наложените административни мерки, подс.Ю. не е
преустановил незаконно развиваната дейност“, което навежда на извод, че целта на проверките и
наложените санкции на подсъдимия е да преустанови дейността. В същите докладни записки
частния тъжител дори квалифицира дейността на подсъдимия като незаконна, обосновавайки го с
наложените административно наказателни санкции, въпреки че, всички които са били предмет на
съдебен контрол са отменени, с изключение на заповедта за ПАМ на председателя на КЗП, по което
административно наказателно производство издаденото наказателно постановление е отменено.
Тук следва да се отбележи, че налагането на административно наказателни санкции на отделните
субекти (имуществени санкции и глоби), не винаги прави осъществяваната от тях дейност
незаконна и това да влече други за тях негативни последици. Използвайки възможните
инструменти за сезиране на институциите в Република България се е стигнало до една значителна
репресия спрямо подсъдимия. Ето защо изказването му, че „с натиска на абсолютно всички
институции в България, без изключение, се опитват да прекратят дейността му“, се основава
именно на тези обективни факти. От друга страна, на база на всичко това в изказването си
подсъдимия е настоявал за безпристрастна проверка от Министъра на вътрешните работи и
Главния прокурор относно извършените му проверки, към които има отношение тъжителя. Тези
“претенции” на подсъдимият, не са “прекалени” и оттам недопустими, за да се приеме, че
прекрачват границата на позволената критика към дейността на тъжителя и институциите в
11

страната. Ето защо съдът намира, че с това изказване подсъдимият не е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъплението клевета.
По – нататък в интервюто за ***, подсъдимият е изложил същите твърдения „за
разпространение на незакони видеозаписи“, за които споменава и на самият протест. Както и по-
горе беше отбелязано от съда, същите не са клеветнически, доколкото се установи, че те отговарят
на истината, по изложените вече съображения, които не се нуждаят от преповтаряне.
С оглед гореизложеното съдът намира, че извършените от подс.Г. Н. Ю. деяния са
несъставомерни, както от обективна страна, така и от субективна, поради което и на основание
чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2
във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК в случаите, когато подсъдимият бъде признат
за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на
частния тъжител. Съгласно Решение С-438-22 на СЕС от 25.01.2024г., Наредба № 1/2004 г., с която
се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, представлява забранено от
чл.101, пар.1 от ДФЕС хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, поради
което и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. След
постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните членки, съдебната
практика отчита несъответствие с правото на ЕС на определените в Наредбата минимални размери
на адвокатските възнаграждения и приема, че същите не представляват обвързващи съда правила.
Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено
като ориентир при определяне служебно на адвокатски възнаграждения, като техният размер
следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В случая фактическата и правна сложност на делото дело и обема на извършените от
защитника на подсъдимия действия, свързани с настоящото производство, обосновават извода, че
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Следователно частният тъжител следва да се осъди да заплати, на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата, на защитника на оправдания подсъдим сумата от 800 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по делото пред Чепеларския районен съд.
По отношение на приобщените по делото веществени доказателства – 2 броя компакт
дискове /CD/, съдът постанови същите да останат по делото до срока на неговото съхранение.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

04.03.2025 год. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12

Номер на акта:	1
Дата:	17 февруари 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.)
Съдия:	Славка Бисерова Гемишева

Дело:	20245450200057
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	29 май 2024 г.

Присъда по дело №57/2024 на Районен съд - Чепеларе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите