Решение по гр. дело №1983/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1293
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20194110101983
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                            22.10.2019 г.                      град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на седми октомври                                                 две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Г.

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 1983 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на С. С. П. срещу „К.” ООД и „К.” ООД, с която се иска солидарното осъждане на ответниците за сумата от 896.08 лева – главница по договор за аренда на земеделски земи от 8.7.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и за сумата от 59.49 лева – мораторна лихва за периода от 1.11.2018 г. до 27.6.2019 г.

Ищецът твърди, че на 8.7.2015 г. между него и ответника „К.” ООД е сключен договор за аренда на земеделски земи, като в същия е уговорена арендна цена от 40.00 лева за декар, както и че тази цена не е заплатена за стопанската 2017/2018 г. Заявява, че на 16.6.2016 г. между ответниците е сключен договор за преарендоване на процесните земеделски земи, с което вторият ответник „К.” ООД е встъпил в задължението на първоначалния арендатор „К.” ООД. Твърди, че договорът за аренда, сключен с първия ответник, е прекратен едностранно и извънсъдебно, което прекратяване е надлежно вписано, като прекратителното действие е разпростряло своя ефект и върху договора за преарендоване, сключен между ответниците. 

Ответниците не спорят, че между ищеца и „К.” ООД е сключен договор за аренда на процесните земеделски земи, както и че впоследствие между „К.” ООД и „К.” ООД е сключен договор за преарендоване на тези земи. Заявяват, че договорът за аренда от 8.7.2015 г. е едностранно и извънсъдебно развален от ищеца, считано от връчване на описаната в исковата молба нотариална покана, като не спорят, че прекратяването на договора е вписано в Служба по вписванията. Не оспорват също, че развалянето на договора за аренда е разпростряло своето действие и по отношение на договора за преарендоване, макар не и на посоченото в исковата молба основание. Спорят обаче твърдението, че ищецът не е получил дължимата му се арендна престация, заявявайки, че това е сторено от „К.” ООД още на 9.10.2018 г. чрез „Български пощи” ЕАД.

В открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба. Заявява, че заплатената чрез „Български пощи” ЕАД сума от 77.93 лева е отнесена в погашение на стари задължения на ответника „К.” ООД, по повод на които е образувано изп. дело № 90/2018 г. по описа на ЧСИ Р. Р. с район на действие Окръжен съд - Шумен.

Процесуалният представител на ответниците поддържа подадените отговори. В допълнително представени представени писмени бележки заявява, че договорът между страните е имал действие до 28.3.2018 г., като по делото не са представени доказателства, че след тази дата доверителят му е ползвал процесните имоти. Счита, че заплатената чрез „Български пощи” ЕАД сума е съответна на срока на действие на договора и че със същата задълженията към ищеца са погасени.  

Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и се установява от приложените писмени доказателства, че на 8.7.2015 г. между ищеца и „К.” ООД е сключен договор за аренда на процесните земеделски земи, както и че на 16.6.2016 г. между „К.” ООД и „К.” ООД е сключен договор за преарендоване на същите.

В сключения между ищеца и „К.” ООД договор за аренда е уговорена цена до 40.00 лева на декар, платима не по-късно от 30-ти октомври на съответната година, или 70.00 кг. на декар. Договорът е сключен за срок от шест стопански години.

В сключения между „К.” ООД и „К.” ООД договор за преарендоване е посочено, че „К.” ООД встъпва в правата и задълженията на първоначалния арендатор, съгласно сключените договори, считано от стопанската 2016/2017 година, като преарендаторът се е задължил да изпълнява задълженията към арендодателите в същите срокове и размери, а при неизпълнение – да възстанови на първоначалния арендатор изпълнените от последния суми.

От приложената нотариална покана, връчена на „К.” ООД при условията на чл. 50 ГПК на 2.4.2018 г., се установява, че ищецът е упражнил правото си за едностранно извънсъдебно прекратяване на сключения договор за аренда, на основание чл. 28, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗАрЗ, считано от датата на връчване на поканата. В поканата е посочено, че прекратителното действие на същата не засяга правата и задълженията на страните за стопанската 2017/2018 година. Прекратяването на договора е вписано в Служба по вписванията, гр. Шумен.

Видно е от разменената между ищеца и „К.” ООД кореспонденция (л. 19-23), че посоченият ответник е уведомил ищеца, че раздаването на рента в натура на 13-ти и 14-ти октомври 2018 година отпада и че рентата ще бъде изплащана в брой или по банков път, в отговор на което ищецът е заявил, че никога не е изразявал желание за получаване на рентата в натура и е предоставил банковата си сметка.

От приложените по делото Удостоверение № 712/29.7.2019 г. на Областна пощенска станция, гр. Шумен и приложената към него разписка за приемане на паричен превод от 9.10.2018 година (л. 41-42) се установява, че на посочената дата ответникът „К.” ООД е изплатил на ищеца сумата от 77.28 лева.

От страна на ищеца са представени молба вх. № 6947/14.6.2019 г. на ЧСИ Росен Русев и протокол за извършено погасяване от 17.6.2019 г. на ЧСИ Р. Р., с район на действие Окръжен съд - Шумен (л. 56-57).

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В случая не е спорно, а и от анализа на събраните доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и „К.” ООД по сключен договор за аренда. Не е спорно също, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде ползването на описаните в договора земеделски земи, което пък поражда насрещното задължение на арендатора да заплаща годишната рента. Безспорно е и обстоятелството, че с договор от 16.6.2016 г. „К.” ООД е преарендувало на „К.” ООД собствените на ищеца земеделски земи, като в чл. 2 от договора дружествата изрично са уговорили, че „К.” ООД встъпва в правата и задълженията на първоначалния арендатор, считано от стопанската 2016/2017 г.

С изпратената до „К.” ООД нотариална покана ищецът е упражнил правото си да развали едностранно сключения с „К.” ООД договор, което е довело до прекратяване на същия на основание чл. 28, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗАрЗ.

Неоснователно се явява направеното едва с писмените защити възражение на ответниците, че не дължат арендно плащане за цялата 2017/2018 стопанска година. Това е така, доколкото към датата на разваляне на договора арендаторът вече е дължал пълния размер на рентата за посочената стопанска година, която е следвало да бъде изплатена до 30-ти октомври 2017 г. От друга страна, следва да се има в предвид, че макар в нотариалната покана да е посочено, че договорът с „К.” ООД се прекратява считано от връчването й, то от посоченото в същата ясно личи волята на ищеца това прекратяване да настъпи след изтичане на съответната стопанска година. В тази връзка следва да се има в предвид, че по делото липсват каквито и да било доказателства арендаторът или преарендаторът да са предали владението върху земите на ищеца преди изтичането на стопанската 2017/2018 година, поради което и съдът приема, че ответниците са продължили да ги ползват и да събират плодовете от тях, като същите не могат да черпят права от собственото си недобросъвестно поведение и дължат плащане на арендната цена за цялата стопанска година. Нещо повече, с изпратеното от „К.” ООД до ищеца уведомление за начина за изплащане на рентата дружеството извънсъдебно е признало задължението си към за стопанската 2017/2018 година.

По делото няма данни ответникът да е заплатил дължимата за стопанската 2017/2018 г. арендна цена, като съдът намира за неоснователно възражението, че не става ясно как е определен вида и размера на арендното плащане, тъй като очевидно това е станало на база площта на арендованите земи умножена по уговорената арендна цена от 40.00 лева на декар. Ответниците не твърдят и не ангажират доказателства, че след сключване на договора между ищеца и „К.” ООД е постигната договорка за заплащане на по-ниска цена (напр. 0.01 лева), поради което съдът приема, че дължимото арендно плащане е именно 40.00 лева за декар. Тук следва да се има в предвид, че един установен по основание иск не може да бъде отхвърлен поради липса на данни за неговия размер, като съобразявайки разпоредбата на чл. 162 ГПК и тълкувайки записаното в договора, съдът намира, че дължимото арендно плащане е именно в размер на 40.00 лева за декар.

В тази връзка неоснователно се явява и възражението на ответниците, че с изплащането на сумата от 77.28 лева с пощенски превод от 9.10.2018 г. дружеството е изпълнило задължението за арендното плащане за стопанската 2017/2018 година, с което от отговорност се освобождава и дружеството, на което са преарендувани процесните земеделски земи. В разписката липсва изрично посочване на основанието за изплащане на сумата, т.е. задължението, което се погасява със същата, поради което не би и могло да се приеме, че касае именно арендното плащане за стопанската 2017/2018 година. Освен това с изпратеното от „К.” ООД до ищеца уведомление за начина за изплащане на рентата дружеството изрично е посочило, че рентата ще бъде изплащана в брой или по банков път, за което пък ищецът е предоставил банкова сметка.

***, съдът намира, че ищецът е изправна страна по договора аренда, поради което същият следва да получи дължимото за стопанската 2017/2018 г. арендно плащане в размер на 896.08 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенцията за заплащане на законната лихва върху неплатената арендна цена за периода от 1.11.2018 г. до 27.6.2019 г. (датата на депозиране на исковата молба), която изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 59.49 лева.

По разноските:

С оглед становището на съда за основателност на предявените искове, ищецът имат право на направените разноски в общ размер от 500.00 лева, от които 100.00 – заплатена държавна такса и 400.00 лева - заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

 

                                            Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „К.” ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, и „К.” ООД, ЕИК *********, представлявано от ***, да заплатят солидарно на С. С П., ЕГН ********** сумата от 896.08 (осемстотин деветдесет и шест лева и осем ст.) лева – главница, представляваща арендно плащане за стопанската 2017/2018 година по договор за аренда на земеделски земи от 8.7.2015 г., сключен между ищеца и „К.” ООД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.6.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 59.49 (петдесет и девет лева и четиридесет и девет ст.) лева – мораторна лихва за периода от 1.11.2018 г. до 27.6.2019 г., както и сумата от 500.00 (петстотин) лева – разноски за производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: