Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. Велико Търново, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на петнадесети август две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 76 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба, подадена от „Маат рекс консулт” ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в ***, срещу Решение № 1012-04-178#1/ 16.12.2021 г. на
директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на
НОИ/ - гр. Велико Търново. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на „Маат рекс
консулт” ЕООД срещу Задължителни предписания № ЗД-1-04-01029561/ 03.11.2021 г.,
издадени от старши инспектор по приходите в ТП на НОИ – Велико Търново, с които
дружеството-жалбоподател е задължено в определения му за това срок, да подаде
до ТД на НАП – гр. В. Търново коригиращи данни в Декларация обр. 1 за периода
от 30.06.2021 г. до 30.09.2021 г. със заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО по отношение на лицето Г.А.И.с ЕГН **********.
Жалбоподателят
претендира незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ
- Велико Търново, поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона
и несъответствие с неговата цел. Излага подробни съображения, като по същество
твърди неправилност на изводите на администрацията за формално сключване на
трудов договор между „Маат рекс консулт” ЕООД и Г.А.И.. Твърди, че последната
реално е изпълнявала трудовите си задължения, съответни на заеманата длъжност
„технически сътрудник“, и е престирала работна сила в полза на работодателя.
Сочи, че И.е изпълнявала рутинни задачи, свързани с пренасяне на документи до и
от търговци, чиито счетоводства са обслужвани от оспорващото дружество, както и
на документи от архива му, при преместването им в новозакупени помещения, за
което са представени достатъчно доказателства, вкл. потвърждения и от
клиентите. Изтъква, че лицето е наето след представяне на всички необходими
документи и при сключването на трудовия договор, и подаването на информация за
него, са изпълнени всички изисквания на закона. Поради това счита, че
администрацията е изградила изводите си главно въз основата на непотвърдени
съмнения, свързани с обстоятелството, че дружеството и преди е сключвало
краткосрочни трудови договори. С тези доводи се иска да бъдат отменени
издадените на дружеството задължителни предписания и потвърждаващото ги решение
на ръководителя на ТП на НОИ – гр. В. Търново. В съдебно заседание оспорващото
дружество, чрез управителя, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията
изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания
като се позовава и на събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът,
ръководителят на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото гл.
***М., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди законосъобразност на
оспореното решение, като се позовава и на изложените в същото мотиви при
потвърждаване на оспорените по административен ред задължителни предписания.
Счита, че в административното и съдебното производства не са представени
доказателства, които по безспорен начин да установяват действително извършвана
трудова дейност от Г.И.в „Маат рекс консулт” ЕООД, представляваща основание за
възникване на декларираното осигурително правоотношение С доводи в този смисъл,
изложени в хода на устните състезания и в писмена защита, ответникът моли
жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно
представена с преписката разпечатка от актуално състояние с данни от ТР /които
са публични/, „Маат рекс консулт” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в ***, е учредено през 2015 г., с едноличен собственик на капитала Ю.Й.
А.. Основна дейност на дружеството било извършването на счетоводни услуги и
финансово консултиране. Според справката в административната преписка /л. 40 от
делото/, в периода от регистрацията си до датата на изготвяне на справката /м. 16.08.2021 г./ в дружеството е имало наети по трудово
правоотношение общо 34 лица и сключени 41 броя трудови договори, в т.ч.
допълнителни споразумения. Според същата справка и приобщените по делото
доказателства на 29.06.2021 г. е бил сключен срочен трудов договор № 39 между
„Маат рекс консулт“ ЕООД и Г.А.И., за заемане от И.на длъжност „технически
сътрудник“, считано от 30.06.2021 г. и със срок до 05.04.2023 г., на основание
чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, с месечно трудово възнаграждение от
650,00 лв., при 8-часов работен ден. За този договор от дружеството е подадено
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с входящ номер на НАП от 29.06.2021 г. /л. 102
от делото/. От работодателя е подадено Приложение № 10 за изплащане на И., на
парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни
по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО за периода от 07.07.2021 г. до 05.04.2022 г.,
като във връзка с указания, дадени в писмо изх. №Ф-04-999-00-**********/
11.08.2021 г., същото е анулирано и е подадено ново Приложение № 10 за периода
от 18.07.2021 г. до 18.04.2022 година. За периода от 07.07.2021 г. до
16.07.2021 г., включително, със Заповед № 001/ 06.07.2021 г. на управителя на
дружеството, на Г.А.И.е разрешено ползването на неплатен годишен отпуск.
Във
връзка с постъпил сигнал от сектор „КП“ с № 1056-04-545/ 11.08.2021 г. относно
коректността на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на Г.А.И.,
на основание чл. 108, ал. 1 от КСО и Заповед № ЗР-5-04- 00978976/16.08.2021 на
ръководителя на ТП на НОИ - Велико Търново, е извършена проверка по разходите
на държавното обществено осигуряване на „Маат рекс консулт“ ЕООД за изясняване
на обстоятелства, свързани с правото на парично обезщетение за бременност и
раждане на лицето и имала ли е същата качеството на „осигурен лице“ по смисъла
на чл. § 1, т. 3 от ДР на КСО.
С
писмо изх. №1056-04-545#1/ 16.08.2021 г., от Ю.Й. А., управител на „Маат рекс
консулт“ ЕООД, е изискано представяне на оригинали и заверени копия на лично
трудово досие на Г.А.И., което да съдържа заповед за назначаване, трудов
договор, длъжностна характеристика, заповед за освобождаване и всички други
документи, които се съхраняват в досието; ведомости за работни заплати на
дружеството за м. 06.2021 г. и м. 07.2021 г.; присъствени форми за отчитане
явяването/неявяването на работа за периода на трудова заетост; доказателства за
начина, по който са изплащани работните заплати и писмено обяснение относно
извършваната трудова дейност от страна на наетото лице по трудово
правоотношение, правилника за вътрешния трудов ред и т.н. Изискани са и писмени
обяснения от представляващия дружеството относно посочени в писмото въпроси. В
писмото е указано, че тези документи следва да бъдат представени в ТП на НОИ –
Велико Търново в срок от три дни от датата на получаването му. В отговор са
представени документи и писмени обяснения с вх. №1056-04-545#3/ 01.09.2021
година. Към писмото са приложени също декларации от лицата: Ст.В.К., в
качеството й на ЕТ „Ст.Ст.К.“; С.Ж.Н., като наето лице в „Ники Трейд 90“ ЕООД с
ЕИК *********; Ц.Ст.Н.в качеството й на управител на „ЦАА 2004“ ЕООД с ЕИК
*********; Д.М.Цв.- управител на „Тонисан 76“ ЕООД с ЕИК *********; Ст.Д.П.-
управител на „Мирта 2009“ ЕООД с ЕИК
*********; К.Г.Ив., в качеството на управител „Ели 1995“ ЕООД с ЕИК *********; П.С.М.-
управител на „П.С.“ ЕООД с ЕИК *********. В представените декларации изброените
лица са заявили, че Г.А.И.лично е занесла документи за подписване, след което
са й предали документи и пари за държавна такса за публикуване в Търговски
регистър.
На
04.10.2021 г. с писма до „Ники Трейд 90“ ЕООД с изх. № 1056-04- 545#5, „ЦАА
2004“ ЕООД с изх. № 1056-04-545#6, „Тонисан 76“ ЕООД с изх. № 1056-04-545#7,
„Мирта 2009“ ЕООД с изх. № 1056-04-545#8, „Ели 1995“ ЕООД с изх. №
1056-04-545#9 и „П.С.“ ЕООД с изх. № 1056-04-545#10, е изискана информация
относно вида на документите, които са представили на Г.И.за осчетоводяване,
какви документи са подписвали, каква такса са заплатили и документ доказващ
плащането, копие от договор за счетоводно обслужване и съответно фирмите
ползващи програмата „Заетост за теб“ да представят документи доказващи
ползването на същата. В отговор са представени документи и обяснения от „Ники
Трейд 90“ ЕООД, „ЦАА 2004“ ЕООД, „Тонисан 76“ ЕООД, „Мирта 2009“ ЕООД, „Ели
1995“ ЕООД и „П.С.“ ЕООД, всички с входящи номера от 13.10.2021 г. на ТП на НОИ
– Велико Търново.
При
проверката са изисквани писмени обяснения от Г.А.И.относно упражняването на
трудова дейност в дружеството, като в отговор е депозирано писмено обяснение
вх. № 1056- 04-545#4/ 27.09.2021 г., в което е посочено, че е започнала работа във фирмата на съпруга си,
но след извършена проверка е установено, че не била работила. Започнала да си
търси къде да започне работа, за да може да взема майчинство, но никой не
желаел да я наеме, тъй като работодателите знаели, че ще имат проблеми с НОИ. В
обясненията посочва, че е работила при Ю.А.преди три години и сега се наложило
пак да я потърси за помощ. Молила я дни наред и накрая Ю.я съжалила, и я наела
на работа. Започнала работа на 30.06.2021 г., като всеки ден пренасяла
документи от апартамента на Ю.А.и ги подреждала в помещения в сградата на АПК
Стражица. В периода в който е работила е носела и събирала обработени документи
за ЕТ „Ники“ и още 4 фирми и нямала други колеги с които да е работила.
За
резултатите от извършената проверка от старши инспектор по осигуряването в ТП
на НОИ – Велико Търново е бил съставен Констативен протокол № КП-5-04-
01029552/ 03.11.2021 г., в който са отразени посочените по-горе обстоятелства
относно сключения между „Маат рекс консулт“ ЕООД и Г.А.И.трудов договор. В
констативния протокол е посочено също, че проверката е установила, че преди да бъде сключен
трудовият договор с „Маат рекс консулт“ ЕООД, по отношение на И.били
постановени откази за изплащане на парично обезщетение по болнични листове за
бременност и раждане за периода от 05.03.2021 г. до 16.05.2021 г., представени
от осигурител „Г.- В. 2017“ ЕООД. Това било в резултат на извършена проверка от
контролен орган при ТП на НОИ - Велико Търново на осигурителя и съставен констативен
протокол с № КП-5-04-00922912, като е установено, че лицето не е започнало
фактически да изпълнява трудовите си задължения на 01.03.2021 г. и сключването
на трудов договор и учредяването на трудово правоотношение на 26.02.2021 г. има
за цел попадане на Г.И.в кръга на осигурените лица именно към този момент и
ползване на осигурителни обезщетения. В тази връзка е посочено, че към момента
на сключване на трудовия договор с „Маат рекс консулт“ ЕООД, И.вече е била
родила дете на дата ***г., а срокът на договора /до 05.04.2023 г./ е датата до
която лицето ще има право да получава обезщетение по чл. 50 от КСО за
бременност и раждане и по чл. 53 от КСО за отглеждане на малко дете. Отбелязано
е, че в своите обяснения самата Г.И.посочва, че е търсила работодател, за да
получава майчинство. В протокола органа по осигуряването е изразил съмнение във
верността на представените при проверката от осигурителя декларации, като е
посочил, че вероятно същите са писани под диктовка на едно и също лице. Същото
се отнасяло и до представените пред органа писмени обяснения, които според
проверяващия са подготвени и написани от едно и също лице – управителят на
оспорващото дружество, и трудовия договор с Г.А.И.е сключен единствено и само,
за да придобие същата права за ползване на парични обезщетения по чл. 50 и чл.
53 от КСО, след което и парично обезщетение за безработица. При това положение
е направен извод, че И.фактически не е упражнявала в „Маат рекс консулт“ ЕООД
трудова дейност, която да представлява основание за нейното осигуряване. С
оглед на така констатираното, от извършилия проверката инспектор по
осигуряването са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-04-01029561/
03.11.2021 г., с които „Маат рекс консулт“ ЕООД е задължено в определен за това
срок, да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по
отношение на лицето Г.А.И.за периода от 30.06.2021 г. до 30.09.2021 г. с вид
осигурен код „01“, декларация Обр. №1. Екземпляр от задължителните предписания
е връчен на осигурителя на дата 08.11.2021 година.
Задължителните
предписания са били оспорени от осигурителя пред директора на ТП на НОИ – гр.
В. Търново, като към жалбата /наименована възражение/ по административен ред са
приложени още доказателства – договор от 21.03.2017 г., справка за издадени
фактури през 2020 г.; декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 година. С Решение №
1012-04-178#1/ 16.12.2021 г., горестящият административен орган е отхвърлил
жалбата, като е споделил становището на извършилия проверката инспектор, за
липса на основание за осигуряване на Г.А.И.за периода на назначаването й в
„Маат рекс консулт“ ЕООД от 30.06.2021 г. до 30.09.2021 г., като е изложил и
съображения, че лицето е било формално назначено, с цел получаване на плащания
от фондовете на ДОО. Решението на горестоящия административен орган е връчено
на адресата му на дата 24.01.2022 г., а жалбата срещу него е подадена чрез
ответната администрация по пощата на 04.02.2022 г., видно от пощенското клеймо
на приложения плик /л. 5 от делото/.
В
хода на съдебното производство от ответника е представена административната
преписка изпратена с писмо вх. № 770/ 15.02.2022 г. от ТП на НОИ - Велико
Търново. От ответника са представени допълнително и приети като доказателства
извлечения от Регистър на трудовите договори, Справка за всички подадени
уведомления за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., както и длъжностна
характеристика за длъжността „технически сътрудник“ на В.Т.К. и на Г.С.Д..
По
искане на жалбоподателя, са изслушани свидетелските показания на Г.А.И., която
заявява, че през 2021 г., за период от 7-8 дни, работела при Ю.А.– управител на
„„Маат рекс консулт“ ЕООД, като работното й време било сутрин от 9-10 часа до
17–18 часа. Задълженията й били свързани с посещение на клиентите на
счетоводната кантора и събиране на документи от тях, след което два дни
подреждала документи в сграда, различна от офиса поради ремонт. Посочва, че подреждала архива,
но не помни с какви точно документи. Не помни на какво точно разстояние са били
клиентите, но един ден пренасяла документи без транспорт, а на другия ден с
помощта на майка й, която имала кола, ги транспортирали. Била обиколила около
6-7 фирми през периода, в който е работила при жалбоподателя. Не помни колко
пъти А. е била в офиса, но не било всеки ден. Твърди, че през 2018 г. също е
работила при Ю.А.като сътрудник - подреждала документи, посрещала клиенти, но
не ги е посещавала в офисите им, за да събира документи от тях. При започване
на работа й бил проведен инструктаж и била предоставена длъжностната
характеристика, но не помни нейното съдържание. Заявява, че трудовото
възнаграждение получавала „на ръка“ срещу подпис. Извън това свидетелят И.уточнява,
че преди да започне работа при Ю.А., работила през пролетта на 2021г. във
фирмата на съпруга си - „Г.и В.“ ООД като секретар, но получили уведомление от
НОИ, че следвало да бъде отстранена от работа. Посочва, че търсела работа при
много работодатели, но всички отказвали заради проблемите й с НОИ, накрая Ю.А.се
съгласила да я вземе отново на работа. Посочва, че има две деца - едното било
родено през месец август 2018 г., а другото дете на ***г. и за него не
получавала нито майчинство, нито детски надбавки.В момента не си търсела
работа, защото гледала детето си. За преценката на събраните гласни
доказателства съдът съобразява обстоятелствата по смисъла на чл. 172 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК, че свидетелят Г.А.И.е работник на дружеството-жалбоподател
и лице, заявило получаване на обезщетения от ДОО, на основание сключването на
трудов договор № 39/ 29.06.2021 г. с „„Маат рекс консулт“ ЕООД, което предполага
негова заинтересованост от изхода на делото.
На
основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, от управителя на
„„Маат рекс консулт“ ЕООД са дадени обяснения в о.с.з. от 19.04.2022 г.,
относно това дали за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. е имало назначени
по трудови договори други лица освен Г. И., на какви длъжности са били,
съответно какви са били трудовите им задължения в предприятието и длъжностните
им характеристики били ли са идентични с тази на И., ползвали ли са тези лица
дългосрочни отпуски, свързани с бременност, раждане и отглеждане на малко дете,
прекратен ли е трудовият договор на някои от тях и кога, както и да предостави
информация кой е извършвал дейността на „технически сътрудник“ преди Г. И.. В
дадените пред съда обяснения управителят на оспорващото дружеството посочва, че
упражнявала счетоводна дейност и била регистрирала за тази цел дружество през
2015 г., като кантората била на домашния й адрес в град Стражица. Твърди, че
отначало нямала много клиенти, но ги карала да носят документите на място. В
периода 2019 г. – 2021 г. е имало назначени при нея лица, който трябвало да
приемат документи и да посрещат клиенти, но тези лица не посещавали клиентите.
През 2020 г. поради ремонт на жилището, се преместила в дома на родителите
си в Стражица като ангажирала майка й и
сестра й да помагат с техническата работа, без трудов договор, а с текущата
работа - месечна обработка на документи, се справяла в къщи. Посочва, че с
майка си била сключила граждански договор. През м. юни 2021 г. се оказало, че
последните не могат да й помагат поради друга ангажираност. Затова наела Г. И.,
въпреки че знаела за неприятностите, които могат да последват. Заявява, че през
2018 г. също е имала назначени по трудови договори три-четири лица, някои от
които обучавала, други надписвали папки, правели хронологии на документи, като
повечето били на длъжност „технически сътрудник“. Спомня си за две лица - С.П.и
Д.Н. като се оказало, че едната от тях не била работила със счетоводна
програма, която ползвала, а другата забременяла. По отношение на И.посочва, че
я е назначила, тъй като с увеличаване на клиентите на счетоводната кантора
обемът на работа се е увеличил и с оглед изготвяне на финансовите отчети,
трябвало да бъдат обикаляни повече места. Заявява, че длъжностната
характеристика за длъжността „технически сътрудник“ била стандартна, но тъй
като към И.имало специфични задачи, същите били включени в съдържанието.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от
правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на
преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
След служебно извършената проверка съдът
установи, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Велико
Търново“ е издадено от оправомощено за това лице, в пределите на
материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Обжалваното
решение е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
При издаването на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на
Задължителни предписания № ЗД-1-04-01029561/ 03.11.2021 г., от контролния орган
при ТП на НОИ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. В хода на извършената проверка от дружеството-жалбоподател
нееднократно са били изисквани доказателства и му е предоставяна възможност да
представи такива, от която същото се е възползвало в преценения от него обем.
Чрез издаването на Констативен протокол № КП-5-04- 01029552/ 03.11.2021 г. и предоставяне
на екземпляр от същия, жалбоподателят е надлежно уведомен за установените при
проверката обстоятелства и за мотивите да бъде възприета липса на осигурително
правоотношение с Г.А.И., в крайна сметка обусловила налагането на обжалваната
ПАМ. Не се установява при издаването на Решение № 1012-04-178#1/ 16.12.2021 г.
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, да са допуснати нарушения на
установените в КСО процесуални разпоредби.
Съдът намира, че обжалваният административен е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, като съображенията за това са следните:
С обжалвания административен акт и потвърдените с него задължителни предписания, от контролния орган и от директора на ТП на НОИ – В. Търново е прието, че осигуряване на Г.А.И.в „Маат рекс консулт“ ЕООД не е възникнало по смисъла на трудовото и осигурително законодателство и същата не попада в кръга на осигурените лица, тъй като наетото лице фактически не е започнало да упражнява трудова дейност в дружеството. С оглед на това, органите на ТП на НОИ са разпоредили на юридическото лице – осигурител да заличи данните за лицето, назначено с трудовия договор в търговското дружество за периода от 30.06.2021 г. и до 30.09.2021 година.
Основният спор в настоящото производство се свежда до въпроса: дали за периода от 30.06.2021 г. и до 30.09.2021 г. за Г.А.И.е възникнало основание да бъде осигурявана за всички осигурени социални рискове във връзка със сключения с „Маат рекс консулт“ ЕООД трудов договор от 29.06.2021 г., а от там - налице ли е било основание дружеството да внася осигурителни вноски за въпросното лице /без периода на неплатен отпуск до 30 календарни дни в година/ и да подава пред ТД на НАП съответните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съответно на това – има ли е основание подадената чрез декларация обр. № 1 за лицето осигурителна информация с посочен код на вид осигурен 01, да бъде заличена.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите са осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата,
упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Осигурителното
правоотношение възниква въз основа на трудов договор, който следва да отговаря
на изискванията относно форма и съдържание, предвидени в Кодекса на труда /КТ/,
като за него следва да се подаде уведомление до НАП, съгласно чл. 62 от КТ.
Според чл. 63, ал. 4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва
с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява
писмено, а правоотношението е възмездно и работодателят дължи възнаграждение на
работника за положения труд.
Както се отбеляза, административният
орган е приел, че по трудовия договор не е било налице реално изпълнение от
страна на работника, т.е. същият е бил само привиден договор, който извод не се
подкрепя от събраните доказателства. Видно от представените по делото документи
между дружеството-жалбоподател и лицето Г.А.И.е бил подписан трудов договор №
39/ 29.06.2021 г. /л. 99 от делото/, с който И.е назначена на длъжността
„технически сътрудник“, считано от 30.06.2021 г., със срок до 05.04.2023
година. Трудовият договор отговаря на предвидената в по чл. 62, ал. 1 от КТ
форма и има посоченото в чл. 66 от КТ съдържание. В същия е посочено, че
работникът се задължава да постъпи на работа в уговорения ден, съдълржа дата и
подписи на И.и на управителя на дружеството, неоспорени от ответната
администрация. Тоест, между жалбоподателя и Г.И.е възникнало трудово
правоотношение. Установява се, че работникът И.е подписала декларация за
запознатост от 29.06.2021 г. с длъжностната характеристика за длъжността
„технически сътрудник“, правилника за вътрешния ред в предприятието, с
правилата за безопасност на труд, с правилата за фирмена и търговска тайна,
като видно от приложените Вътрешни правила за работна заплата, Вътрешни правила
за вътрешния трудов ред в „Маат рекс консулт“ ЕООД, срещу положен нейн подпис.
/л. 104 - 112-гръб от делото/. Проведен е инструктаж на работника за
безопасност при работа, също удостоверен с нейния подпис /л. 112 от
делото/. Установява се, че работодателят надлежно е подал в срока по чл. 62,
ал. 3 от КТ уведомление за сключване на трудовия договор с Г.И.до съответната
териториална дирекция на НАП, за което му е върнато и потвърждение, както и че
работодателят точно е декларирал данните за осигуреното лице, като подадените от осигурителя данни на практика отразяват
положение, според сключения трудов договор и разчетно - платежната ведомост. За
периода от 30.06.2021 г. до излизане на И.в отпуск при бременност и раждане по
чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО /18.07.2021 г./ във ведомости за заплати за м. юни
и м. юли 2021 г. /л. 66 - л. 68 от делото/ и в приложения разходен касов ордер
от 03.08.2021 г. /л. 64 от делото/ е отразено получаване срещу подпис на
съответно трудово възнаграждение от И., в посочен във ведомостта размер,
съобразно отработените дни за периода. Съобразно представената от дружеството -
жалбоподател отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м. юни и м. юли
2021 г., Г.И.е постъпила на работа на 30.06.2021 г., както е било уговорено в
трудовия договор от 29.06.2021 г., т.е. през този месец е била на работа 1 ден,
а през месец юли съгласно отчетната форма е била на работа 4 дни – от 01.06 до
06.07.2021 г., включително, след което е излязла неплатен отпуск до 17.07.2021
г., включително, които данни съвпадат с отразеното в платежните ведомости. В
разглеждания случай са представени всички документи, удостоверяващи сключен
трудов договор и изпълнението му. И.е получавала съответстващите се
възнаграждения, като във ведомостите за заплати са отразени отработените
дни.
Административният орган е счел, че е
налице опит за заобикаляне на закона с цел получаване на обезщетение за
бременност и раждане и впоследствие за безработица от Г. И.. Очевидно е, че
същият навежда довод за недействителност на трудовия договор по чл. 74, ал. 1
от КТ като основание за решението си, но според разпоредбата на чл. 74, ал. 3
от КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че
трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1,
той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия
договор, защото според чл. 74, ал. 2 от КТ, в общия случай трудовият договор се
обявява за недействителен именно от съда. Според нормата на чл. 74, ал. 5 от КТ
страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или
на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването
й не бъде връчено на страните. На още по-голямо основание не може
административен орган да се позовава на недействителност по собствени
констатации и при възникнали съмнения във валидността на трудовия договор, при
условие, че правомощие за такава преценка не му е предоставена от закона,
предвид изричното указание, че недействителността, включваща и нищожността,
следва да се прогласи от съда.
В издадения констативен протокол от
03.11.2021 г. във връзка с извършената на осигурителя проверка, както и в
оспорения административен акт, се съдържат доводи относно неистинността и
действителния автор на представените пред административния орган декларации от
управителите на дружествата, за които се твърди, че И.е посещавала, и
обясненията на същите, което допълнително е
мотивирало органа да приеме, че реално труд не е бил престиран.
Авторството на тези документи не е оспорено пред съда по реда на чл. 193 от ГПК, а в административното производство не е била назначавана графологична и
компютърна експертиза, за да бъде установено, че същите не изхождат от посочени
в тях лица, а няма данни самият административен орган да разполага с нужните знания,
за да установи чии е положеният в тях подпис и почерк, или пък да установи
идентичност на устройството, от което са написани. Неотносимо към
производството е обстоятелството дали и други лица са били назначавани в „Маат
рекс консулт“ ЕООД с трудов договор и дали органът по осигуряването е приел, че
и по отношение на тях не е възникнало осигурително правоотношение с
осигурителя. Не е от значение за казуса и че И.е имала постановени откази за
изплащане на парично обезщетение по болнични листове за бременност и раждане
при предишния си работодател „Г.- В. 2017“ ЕООД, нито констатацията, че
сключеният трудов договор от м. март 2021 г. с „Г.– В. 2017“ ЕООД, също е
привиден. Ако административният орган счете на базата на събраните от органа доказателства,
че има данни, от които да се направи извод, че действително трудово
правоотношение не е било налице, то редът за установяване на действителните
отношения между работник и работодател е специален и само граждански съд може
да се произнесе по този въпрос. Административният съд също не е компетентен да
се произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол по действителността
на трудов договор в производството по оспорване на административен акт, предвид
изрично предвидения ред за обявяване недействителността по чл. 74 от КТ. Поради
това и настоящият състав не следва да обсъжда по същество представените
допълнително от страна на ответника писмени доказателства, целящи да устанoвят
липсата на реалното осъществяване на трудови функции от И.по трудовия й
договор. В този смисъл е и последната актуална практика на Върховен
административен съд /така Решение № 5941 от 16.06.2022 г. по адм. д. № 714 от
2022 г. на ВАС; Решение № 5266 от 01.06.2022 г. по адм. д. № 12296 от 2021 г.
на ВАС; Решение № 4512 от 27.03.2019 г. на ВАС и др./. По делото не са
представени доказателства органът да е оспорил действителността на сключения
трудов договор пред компетентния съд, а се е позовал единствено на липсата на
реално изпълнение на трудовите задължения на И.и съответно невъзникнали
осигурителни правоотношения. В случая от данните по делото се установява, че
лицето реално е престирало труд за работодателя си, поради което има статус на
осигурено лице, а фактът че целта на започване на работа е била последващо
получаване на обезщетение, сам по себе си не означава липса на възникнало
осигурително правоотношение. Но както вече се посочи, е безпредметно в
настоящото решение да бъдат обсъждани по същество доказателствата за
действителното възникване на осигурително правоотношения, вкл. изслушаните
свидетелски показания и обясненията на управителя на оспорващото дружество
относно твърденията за реално изпълнение на трудовия договор. Преценка на тези
доказателства и установяващите се чрез тях обстоятелства може да бъде правена
единствено от съда, компетентен да обяви недействителността на трудовия договор
по чл. 74 от КТ.
При това положение се налага изводът, че
преди да издаде задължителни предписания, административният орган, при наличие
на съмнения относно действителността на трудовото правоотношение, включително и
относно това дали е налице нищожност на трудовия договор, е следвало да изпълни
задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ. Едва след решаване на въпроса относно
наличието или не на действителен трудов договор е следвало да прецени и дали ще
е налице основание за издаване на задължителните предписания за заличаване на
подадените от осигурителя данни по този договор. В случая, по делото липсват
доказателства, а няма и твърдения от ответната страна, че органите на ТП на НОИ
– Велико Търново са инициирали и провели подобно съдебно производство по реда
на чл. 74, ал. 3 от КТ. Контролният орган не се съобразил с правилото на чл.
74, ал. 5 от КТ и не е признал действието на сключения между страните трудов
договор. Затова и при липса на акт, с който да е обявена недействителност на
този трудов договор, задължителните предписания към работодателя да коригира
подадената информация за Регистъра на осигурените лица, се явяват неоснователно
издадени и преждевременни. Поради това, като ги е потвърдил директорът на ТП на
НОИ е издал незаконосъобразен акт, който не е съобразен с императивни
изисквания на закона и подлежи на отмяна. Едва след произнасянето на районния
съд по реда на ГПК, би било налице основание за издаване на оспореното
предписание по реда на чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО.
Предвид така изложеното
съдът намира жалбата за основателна, а оспореното решение на директора на ТП на
НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против задължителните
предписания на орган по осигуряването, както и самите задължителни предписания,
за незаконосъобразни и като такива, подлежащи на отмяна.
При този изход на делото
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са
в размер единствено на 50 лв. за заплатена държавна такса за образуване на
делото.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя
по
жалба на „Маат рекс консулт” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в ***, Решение № 1012-04-178#1/ 16.12.2021 г. на директора на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Велико
Търново, и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-04-01029561/
03.11.2021 г. на старши инспектор по приходите в ТП на НОИ – Велико Търново.
Осъжда ТП на НОИ –
Велико Търново, да заплати на „Маат рекс консулт” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в ***, разноски по делото в размер на 50,00 /
петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :