ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
гр. Пловдив, 08.06.2020
г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори
наказателен състав, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
като разгледа
докладваното от съдия В. Антонова ВЧНД №
217 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ от
НПК.
С определение №
159 от 07.05.2020 г. по ЧНД № 217/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, на
основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била
оставена без уважение молбата на осъдения Ц.Н.К. за предсрочно условно
освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с протоколно
определение по ЧНД № 114/2019 г. на РС – П. за групиране на наказанията му
лишаване от свобода по НОХД № 49/2019 г. на РС-П. и НОХД № 38/2019 г. на РС-П.
Недоволен от
постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание,
е останал осъденият, който е подал частна жалба, с искане съдебния акт на
първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и да се постанови
условното му предсрочно освобождаване.
Окръжна
прокуратура – Пазарджик не е ангажирала становище по жалбата.
Началникът на
Затвора – П. е подал подробно възражение срещу нея, в което и застъпил
становище правилност и законосъобразност на съдебния акт и неоснователност на
атакуващата го жалба.
Апелативният
съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с
материалите по делото, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно
легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
В Окръжен съд – Пазарджик, на
основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения Ц.Н.К., с
искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание
лишаване от свобода с цитираното по-горе определение за кумулация на наказания
лишаване от свобода. Пазарджишкият окръжен съд е разгледал постъпилото искане в
открито съдебно заседание с участието на страните. Мотивирано е приел, че не са
налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е
обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една
страна осъденият е изтърпял над половината от наложеното му наказание лишаване
от свобода, но от друга - не е дал доказателства за своето поправяне.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция,
поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение,
осъденият действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно
първият съд е отчел становището на затворната администрация по изпълнение на плана
на присъдата, съгласно което при осъдения не се отчита изявена мотивация за
включване в трудова дейност, като същият няма формирани трудови навици до
известна степен поради когнитивни дефицити. Демонстрирал е самосъхранителна
ориентация и поведение, като не е успял да се наложи като трайно работещ във
външните фирми, където е бил устройван, поради проявената избирателност към възлаганите
дейности, отказ да работи, както и поради
несправяне със задачите. Формално участвал в предлаганите мероприятия и
дейности, предвидени за осмисляне на престоя, като спрямо служителите на
затвора бил мнителен и резервиран, негативно настроен към правоохранителните и
правораздавателните органи. При провеждането на корекционна работа бил
дистантен и неискрен, като за съдействие се обръщал към лишени от свобода от
общността. При направената преоценка на риска от рецидив са били отчетен високи
стойности на риска от рецидив на престъпната дейност – 102 точки по скалата на OASys, с което същият трайно и устойчиво заема високия диапазон на скалата за
оценка. Основните проблемни зони в изготвяне на текущия доклад са останали
същите, както и при първоначалния такъв. Осъденият е типичен користен
извършител на правонарушения с ранна криминализация с първо осъждане на 16
години, пребивавал е в местата за лишаване от свобода и има история на
сексуално насилие над друг лишен от свобода при предишно изтърпяване на
присъда, набеждаване на орган на полицията. К. има изключително пренебрежително
отношение към нормите на поведение в обществото. По отношение на
правонарушението приема порочния си начин за живот за нормален, не признава
вредата, която е причинил, смятайки че има право да живее, както си поиска.
Проявява агресия по всяко време и по опасен за околните начин. Доходите му са
изключително от криминална дейност, като лесно се поддава на отрицателно
влияние. Анализът на риск от сериозни вреди би могъл да градира до среден, при
усложнена ситуация, предвид личностните му особености, минало осъждане за опит
за убийство и насилие в охранявана среда. Препоръчва се продължаване на
индивидуалната корекционна дейност по отношение на лишения от свобода в посока промяна
начина на мислене и подпомагането му да развие умения и способности за
разпознава проблемите, като сам потърси алтернативни начини за решаването им.
Обжалваният съдебен акт обективира
подробна преценка на първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по
смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, макар тези документи да не са били изрично
цитирани в определението на съда, именно върху тях се базират изводите му, че индивидуалната корекционна дейност не е довела
до положителни резултати, което е налагало препланиране на целите за третиране
на правонарушителя. Тези цели са били базирани изцяло на първоначалния доклад
за лишения от свобода, който отчел ясно изразените дефицитни зони на неговите нужди
и посочил, че с лишения от свобода трябвало да се работи в посока засилване на
мотивацията за промяна на криминалното му поведение и насочването му към
нагласи за законосъобразен начин на живот, като била отправена препоръка в
плана на присъдата да се включат именно отчетените проблемни зони. Видно от
материалите по делото първият съд е проследил първоначалния и текущ доклади за
оценка на осъдения, като през призмата на тяхното съдържание е дал отрицателен
отговор на въпроса дали е постигнато изменение в ценностните нагласи на
осъдения. Преценил е и резултата от корекционното въздействие върху К..
Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС инстанцията е взела предвид
при оценката на риса на осъдения всички негови компоненти, като е засегнала
оценката на риск от рецидив и вреди неред с цялостното поведение на лишения от
свобода. Анализът на данните от посочените документи и докладът на ИСДВР е бил
ползван при изводите за резултатите от корекционния процес при лишения от свобода
наред с всички останали данни за поведението на осъдения. Видно от съдържанието
на този доклад инспекторката е отразила свои преки впечатления от поведението
на осъдения. Становищата на началника на затвора във връзка с искането за
предсрочно условно освобождаване неправилно е било ползвано като източник на
доказателствени факти, тъй като само заявява позицията на началника на
затворната администрация по основателността на молбата за предсрочно
освобождаване. Въпреки това, видно от мотивите към определението първият съд е
базирал акта си основно на доклада на ИСДВР като текущ доклад за осъдения по
ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС и в този смисъл напълно годен източник на
доказателствени факти за индивидуалното изпълнение на присъдата.
Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира за
правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно
предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1
от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК. Правилно
първият съд е приел, че корекционната дейност с лишения от свобода следва да
продължи.
Поради
изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното
определение следва да се потвърди.
Водим от
горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд –
Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 159 от 07.05.2020 г. по
ЧНД № 178/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.