Р Е Ш
Е Н И Е № 82
гр.
София, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти
състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана
Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 249 по описа за 2019 г.
на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„Б.” ЕООД и „А.2.” ЕООД като съдружници в К. „К.” Д.
са предявили срещу О.П. обективно съединени искове за плащане на суми в общ
размер от 43708.40 лв., представляващи обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху
главниците по 16 бр. фактури /№ № 177/30.11.2015 г., 178/31.12.2015 г.,
179/31.01.2016 г., 180/29.02.2016 г., 181/31.03.2016 г., 182/30.04.2016 г., 183/31.05.2016
г., 184/20.06.2016 г., 185/31.07.2016 г., 186/01.08.2016 г., 187/30.09.2016 г.,
188/31.10.2016 г., 189/30.11.2016 г., 190/31.12.2016 г., 191/31.01.2017 г. и
192/28.02.2017 г./ за периода от падежа на всяка главница до 06.07.2017 г. -
датата на подаване на исковата молба по т. д. № 135/2017 г. по описа на СОС, с
решението по което О.П. е осъдена да плати на ищците тези главници, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците по 7 бр. фактури /№ № 170/30.04.2015 г., 171/31.05.2015 г.,
172/30.06.2015 г., 173/31.07.2015 г., 174/31.08.2015 г., 175/30.09.2015 г. и
176/31.10.2015 г./ за периода от падежа
на всяка главница до датата на постъпилото забавено плащане по всяка от тях.
Прететдираните суми са, както следва: сумата от 2374.71 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура №
170/30.04.2015 г. за периода от 06.05.2015 г. до 04.11.2016 г.; сумата от
2400.87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата по фактура № 171/31.05.2015 г. за периода 06.06.2015 г. до
04.11.2016 г.; сумата от 2655.33 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата по фактура № 172/30.06.2015 г. за
периода от 06.07.2015 г. до 03.02.2017 г.; сумата от 2631.54 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 173/31.07.2015 г.
за периода от 06.08.2015г. до 03.02.2017 г.; сумата от 2270.12 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
по фактура № 174/31.08.2015 г. за периода от 06.09.2015 г. до 03.02.2017 г.; сумата
от 2750.41 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 175/30.09.2015 г. за периода от 06.10.2015 г.
до 05.05.2017 г.; сумата от 2525.86 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата по фактура № 176/31.10.2015 г. за
периода от 06.11.2015 г. до 05.05.2017 г.; сумата от 2598.61 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
по фактура № 177/30.11.2015 г. за периода от 06.12.2015 г. до 06.07.2017 г.; сумата
от 2559.15 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата по фактура № 178/31.12.2015 г. за периода от 06.01.2016 г.
до 06.07.2017 г.; сумата от 2093.48 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата по фактура № 179/31.01.2016 г. за
периода от 06.02.2016 г. до 06.07.2017 г.; сумата от 2140.90 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура №
180/29.02.2016 г. за периода от 06.03.2016 г. до 06.07.2017 г.; сумата от 2308.08 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 181/31.3.2016 г. за периода от 06.04.2016
г. до 06.07.2017 г.; сумата от 2090.28 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 182/30.04.2016 г.
за периода от 06.05.2016 г. до 06.07.2017 г.; сумата от 1969.91 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
по фактура № 183/31.05.2016 г. за периода от 06.06.2016 г. до 06.07.2017 г.; сумата
от 1826.58 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата по фактура № 184/20.06.2016 г. за периода от 06.07.2016 г. до
06.07.2017 г.; сумата от 1772.47 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата по фактура № 185/31.07.2016 г. за периода от 06.08.2016 г. до 06.07.2017
г.; сумата от 1668.06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 186/01.08.2016 г. за периода от
06.09.2016 г. до 06.07.2017 г.; сумата от 1391.68 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура №
187/30.09.2016 г. за периода от 06.10.2016 г. до 06.07.2017 г.; сумата от
1143.54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата по фактура № 188/31.10.2016 г. за периода от 06.11.2016 г. до
06.07.2017 г.; сумата от 1025.60 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата по фактура № 189/30.11.2016 г. за
периода от 06.12.2016 г. до 06.07.2017 г.; сумата от 830.27 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура №
190/31.12.2016 г. за периода от 06.01.2017 г. до 06.07.2017 г.; сумата от
499.13 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата по фактура № 191/31.01.2017 г. за периода от 06.02.2017 г. до
06.07.2017 г.; сумата от 181.82 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата по фактура № 192/28.02.2017 г. за
периода от 06.03.2017 г. до 06.07.2017 г.. В исковата молба се твърди следното:
На 01.12.2008 г. било създадено гражданско дружество К. „К.“ Д. за постигане на
следната стопанска цел: изпълнение на открита процедура за възлагане на
обществена поръчка с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на територията на О.П.“.
Консорциумът спечелил процедурата по ЗОП и на 24.04.2009 г. бил сключен договор
за изпълнение № Д-78 със срок на действие шестдесет месеца и обща цена 3850000
лв. без ДДС или 4620000 с вкл. ДДС. Преди
изтичането на срока на договора страните подписали анекс за удължаване
на действието му на основание действащата към онзи момент редакция на чл. 43,
ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗОП. Удължаването било безсрочно, но било уговорено, че
същото е валидно до провеждане на нова процедура по ЗОП. В анекса страните
уговорили още, че всички останали клаузи на договора от 24.04.2009 г. се
запазват и остават в сила между страните. През 2012 г. ответникът започнал да
забавя плащанията по договора като многократно били провеждани срещи между
страните, на които закъсненията в плащането били обяснявани от ответника с
липсата на финансови средства. С писмо с изх. № 7000-44/31.01.2017 г. О.П. уведомила
консорциума, че считано от 31.01.2017 г. следва да преустанови извършваните
дейности с изключение на три района, които да бъдат обслужвани до 01.03.2017 г.
Неплатените по договора суми до посочената дата били в големи размери, липсвали
плащания от страна на ответника и макар страните да преговаряли за разсрочено
погасяване на задълженията, не била постигната договореност поради прекалено
дългия предложен период. На 06.07.2017
г. съдружниците в консорциума подали искова молба срещу О.П. по която било
образувано т. д. № 135/2017 г. по описа на СОС, с решението по което О.П. била осъдена да плати на ищците като
съдружници в консорциума следните суми: сумата от 11864.35 лв., представляваща
договорна неустойка за забава, претенднрана по чл. 40 от договор №
Д-78/24.04.2009 г., дължима върху главницата по фактура № 158/30.04.2014 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от
264066.83 лв., представляваща сбор от сумите на изцяло неплатените главници по
фактури с № от 177/30.11.2015 г., до 192/28.02.2017 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски
в размер на 18292.29 лв. С решението ищците били осъдени да платят на О.П. направените
по делото разноски в размер на 22883.59 лв. С уведомление за прихващане от
08.08.2019 г. ищците направили прихващане на дължимите суми към ответника, а на
12.08.2019 г. О.П. платила всички дължими по решението суми. В останалата част
исковете били отхвърлени като съдът приел, че сключеният на 24.04.2014 г. анекс
между страните, с който се удължавал срокът на договора, е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 43, ал. 2, т. 5 ЗОП /отм./, действал към 24.04.2014 г.
В частта обаче, в която били отхвърлени акцесорните обективно съединени искове
за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците по фактури от № 177 до № 191 за периода от падежа до датата на
извършеното със забава плащане, решението на СОС било обезсилено, а производството
по делото – прекратено, поради което се предявяват настоящите искове
Исковете са с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът
оспорва предявените искове. Намира за неясно дали сумите се претендират на
договорно или на извъндоговорно основание, както и дали ищците твърдят, че е
налице валиден и действащ анекс към договора или не. Не оспорва сключването
между страните на посочения в исковата молба договор за възлагане на обществена
поръчка и неговите условия, но навежда възражение за нищожност на анекса от
24.04.2014 г. като излага подробни съображения за това, позовавайки се на
правилата на ЗЗД и ЗОП. Оспорва да е налице извънсъдебно признание от негова
страна на задължения към ищците, както се твърди в исковата молба. Излага
доводи за недължимост на сумите на самите главници, както и за това, че не е
настъпила забава за плащане на същите като излага подробни съображения. Навежда
и възражение за изтекла погасителна давност.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени по следните
съображения:
Ищците претендират обезщетение за забава в плащането
на главници – суми, подробно описани в исковата молба, за които са издадени 23
бр. фактури, като твърдят, че с ответника след проведена процедура по ЗОП били
сключили договор за изработка /за сметосъбиране и сметоизвозване/ със срок на
действие до 24.04.2014 г., срокът на който бил продължен с анекс от 24.04.2014
г. до провеждане на нова процеудура по ЗОП. С решение по т. д. № 135/2017 г. на
СОС, образувано между същите страни по претенциите на ищците за плащане на
суми, дължими по договора за изработка, било признато със сила на пресъдено
нещо, че анексът е нищожен, като съдът отхвърлил претенциите на ищците на
договорно основание, но присъдил сумите по 16 бр. фактури, съставени след
изтичане на срока на договора за извършени след изтичане на този срок дейности,
като дължими поради неоснователно обогатяване и отхвърлил акцесорните искове за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите по тези 16 бр.
фактури за периода преди подаване на исковата молба, но в тази част /досежно
акцесорните искове/ решението било обезсилено и производството по делото –
прекратено, поради което ищците претендират това обезщетение за забава по
настоящото дело /твърденията на ищците не са така прецизно изложени, поради
което съдът ги прецизира, имайки предвид и представеното решение на СОС/. Наред
с горното обезщетение ищците претендират и обезщетение за забава в плащането на
сумите по още 7 фактури, по които /преди образуване на т. д. № 135/2017 г. на
СОС/ ищецът бил платил дължимите суми доброволно, но със забава. Тези 7 фактури
също са съставени след изтичане на срока на договора за изработка за дейности,
извършени след изтичането на този срок. Съобразно така изложеното /и доколкото
ответникът е възразил за неясна воля на ищците/ съдът приема, че ищците твърдят
неоснователно обогатяване от страна на ответника поради извършени от тях
дейности в изпълнение на задължения съгласно , но след изтичане срока на договора,
съответно претендират обезщетение за забава в плащането на сумите, с които
ответникът се е обогатил неоснователно за тяхна сметка. Ответникът не оспорва нищожността на анекса, напротив
– той също се позовава на нея, а в случая е налице и сила на пресъдено нещо за
това /тъй като силата на пресъдено нещо установява съществуването или
несъществуването на твърдяното или отричаното от ищеца спорно материално право
с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича,
съдържание, субекти и правно естество – вж. „Българско гражданско процесуално
право“ – проф. д-р Ж. С., поради което доводите на ответника в обратна насока
са неоснователни; цитираната от ответника съдебна практика в подкрепа на тези
доводи не е в противоречие с възприетото в теорията предвид фактите по делото и
белезите на спорното право по същото дело, решението на ВКС по което цитира
ответникът, а дори при тълкуване на това решение във вложения от ответника
смисъл следва да се има предвид, че след изменението на ГПК – ДВ, бр. 86/2017
г., цитираната от него съдебна практика не
е задължителна за настоящия състав; горното обаче съдът излага само за
пълнота на съображенията/.
С оглед
изложеното не намира приложение правилото на чл. 303а, ал. 3 ТЗ /тъй като не е
налице търговска сделка, от която да произтичат исковите претенции, дори
твърденията на ищците не са такива съобразно гореизложеното/, независимо какво
приема съдът относно поканата за плащане /доколкото ищците са изложили доводи в
допълнителната искова молба за това/.
В хипотезата на неоснователно обогатяване при начална
липса на основание, както е в случая, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен да изпълни, съответно от поканата се дължи обезщетението за забава /в
каквато насока е и цитираната от ищците задължителна съдебна практика/.
Следователно спорният въпрос по делото е налице ли е по-ранна дата /преди датата
06.07.2017 г., на която е подадена исковата молба по т. д. № 135/2017 г. по
описа на СОС/, на която ищците да са отправили покана за плащане към ответника.
Съдът намира, че не се доказа по делото ответникът да
е бил поканен да изпълни преди датата 06.07.2017 г. Съставените протоколи за
приемане на работата и фактурите, за чието приемане от ответника са ангажирани
доказателства от ищците, касаят изпълнение на договорни задължения от ищците и
съответно доколкото те биха могли да бъдат приети за покана за плащане, то това
би било покана за насрещно изпълнение /плащане/ на договорни задължения от
ответника. Действително в случая е налице нищожност на анекса за продължаване
на срока на договора за изработка, т. е. анексът въобще не е породил правни
последици и искане за плащане в изпълнение на този анекс би било неоснователно /което
именно е установено и по съдебен ред/, но би следвало ищците да се позоват на
нищожността на анекса и евентуалната им покана би била надлежна /и съответно би
обусловила извод за основателност на исковете/, ако наред с позоваване на
нищожността на анекса се отправя и искане ответникът да плати сумите, с които
се е обогател за сметка на ищците поради това, че те са извършили съответните
дейности по сметосъбиране и сметоизвозване след изтичане на срока на договора.
По делото няма данни ищците да са се позовали на тази нищожност и да са
отправили надлежна покана преди подаването на исковата молба по т. д .№
135/2017 г. по описа на СОС. Най-ранният момент, от който може да се направи
извод в тази насока, е именно депозирането на тази искова молба – на 06.07.2017
г. /видно от решението по това дело, а не се и спори между страните относно
датата/. Отново за пълнота на съображенията следва да се отбележи, че ищците не
са представили по настоящото дело тази искова молба, за да може да се направи надлежна преценка
дали наистина с нея се позовават на нищожността на анкеса, за волята им се съди
само от мотивите на представените съдебни решения по делото – на СОС и на САС. От
тях се установява, че ищците са предявили искове за плащане на суми, дължими по
договора за изработка, а при условията на евентуалност – за плащане на същите
суми поради неоснователно обогатяване, като първоначално не са били изложени
доводи за евентуалните искове. На нищожност на анекса първоначално се е позовал
ответникът по делото, като ищците са оспорили това възражение и са поддържали
наличие на договор между страните. Същевременно са претендирали суми поради
неоснователно обогатяване, но с други правни твърдения /не тези за нищожност на
анекса/, а само по отношение на една фактура /извън тези, описани по настоящото
дело/ са посочили нищожността на анекса като условие за разглеждане на
евентуалната им претенция. Като цяло волята им не е била надлежно изложена по
делото, депозирали са и „уточняваща“ молба. Доколкото все пак с исковата молба
по т. д. № 135/2017 г. по описа на СОС се иска присъждане на суми поради
неоснователно обогатяване на ответника /макар и исковете за това да са
предявени при условията на евентуалност/, съдът приема, че това е най-ранната
дата, към която е отправена /отделен въпрос е, че е получена на по-късна дата –
с получаване на преписа от исковата молба/ покана за плащане към ответника на
суми, претендирани като такива, с които ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищците.
По тези съображения обезщетение за забава преди дадата
06.07.2017 г. не се дължи.
С оглед гореизложеното не следва да се обсъждат
останалите доводи на ответника, вкл. възражението за изтекла погасителна давност.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за разноски:
На ищците не следва да се присъждат разноски. На
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 4200 лв. за адвокатско
възнаграждение. С представения по делото списък по чл. 80 ГПК се претендират
разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 5040 лв., представени са и
доказателства за платени разноски в този размер, но доколкото сумата от 5040
лв. представлява уговореното с договора за предоставяне на правни услуги
възнаграждение /в размер на 4200 лв../ с вкл. ДДС, а не са представени
доказателства за регистрация на адвокатското дружество или на адв. М. по ЗДДС,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение без вкл. ДДС.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Б. Т., и „А.2.” ЕООД с ЕИК., със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б.Т., като
съдружници в К. „К.” Д. с ЕИК по БУЛСТАТ, със
седалище и адрес на управление:*** срещу О.П. с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, пл. „Тодор Влайков“ № 2, представлявана от кмета, обективно
съединени искове за плащане на следните
суми /в общ размер от 43708.40 лв./, представляващи обезщетение за забава в
плащането на главници - суми, с които О.П. се е обогатила неоснователно за сметка
на „Б.” ЕООД и „А.2.” ЕООД поради извършени от тях дейности по сметосъбиране и
сметоизвозване, за които дейности са издадени 23 бр. фактури/, а именно: 1. Сумата от 2374.71 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 170/30.04.2015
г. за периода от 06.05.2015 г. до 04.11.2016 г.; 2. Сумата от 2400.87 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 171/31.05.2015
г. за периода 06.06.2015 г. до 04.11.2016 г.; 3. Сумата от 2655.33 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 172/30.06.2015
г. за периода от 06.07.2015 г. до 03.02.2017 г.; 4. Сумата от 2631.54 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 173/31.07.2015
г. за периода от 06.08.2015 г. до 03.02.2017 г.; 5. Сумата от 2270.12 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 174/31.08.2015
г. за периода от 06.09.2015 г. до 03.02.2017 г.; 6. Сумата от 2750.41 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 175/30.09.2015
г. за периода от 06.10.2015 г. до 05.05.2017 г.; 7. Сумата от 2525.86 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
по фактура № 176/31.10.2015 г. за периода от 06.11.2015 г. до 05.05.2017 г.; 8.
Сумата от 2598.61 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по фактура № 177/30.11.2015 г. за периода от 06.12.2015
г. до 06.07.2017 г.; 9. Сумата от 2559.15 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 178/31.12.2015 г.
за периода от 06.01.2016 г. до 06.07.2017 г.; 10. Сумата от 2093.48 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата по фактура № 179/31.01.2016 г. за периода от
06.02.2016 г. до 06.07.2017 г.; 11. Сумата от 2140.90 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 180/29.02.2016
г. за периода от 06.03.2016 г. до 06.07.2017 г.; 12. Сумата от 2308.08 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 181/31.03.2016 г. за периода от 06.04.2016 г.
до 06.07.2017 г.; 13. Сумата от 2090.28
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата по фактура № 182/30.04.2016 г. за периода от 06.05.2016 г. до 06.07.2017
г.; 14. Сумата от 1969.91 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата по фактура № 183/31.05.2016 г. за периода от
06.06.2016 г. до 06.07.2017 г.; 15. Сумата от 1826.58 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 184/20.06.2016
г. за периода от 06.07.2016 г. до 06.07.2017 г.; 16. Сумата от 1772.47 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата по фактура № 185/31.07.2016 г. за периода от
06.08.2016 г. до 06.07.2017 г.; 17. Сумата от 1668.06 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 186/01.08.2016
г. за периода от 06.09.2016 г. до 06.07.2017 г.; 18. Сумата от 1391.68 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 187/30.09.2016
г. за периода от 06.10.2016 г. до 06.07.2017 г.; 19. Сумата от 1143.54 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата по фактура № 188/31.10.2016 г. за периода от 06.11.2016
г. до 06.07.2017 г.; 20. Сумата от 1025.60 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 189/30.11.2016 г.
за периода от 06.12.2016 г. до 06.07.2017 г.; 21. Сумата от 830.27 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
по фактура № 190/31.12.2016 г. за периода от 06.01.2017 г. до 06.07.2017 г.; 22.
Сумата от 499.13 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 191/31.01.2017
г. за периода от 06.02.2017 г. до 06.07.2017 г.; 23. Сумата от 181.82 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по фактура № 192/28.02.2017 г. за периода от 06.03.2017 г.
до 06.07.2017 г.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Б.Т., и „А.2.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. Т., като съдружници в К.
„К.” Д. с ЕИК по БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление:*** да платят на
О.П. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, пл. „Тодор Влайков“ № 2,
представлявана от кмета, сумата от 4200 лв. /четири хиляди и двеста лева/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: