РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300601852 по описа за 2022 година
При секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа докладваното от съдия
Маркова ВНЧХД №1852/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. И. Т.- повереник на частния
тъжител А. Т. срещу присъда №260000/14.07.2022г. постановена по НЧХД
№276/2020г. по описа на Районен съд – Първомай, І–ви н.с., с която подс. И.
Б. И. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.148 ал.2, вр.
с ал.1 т.1, във вр. с чл.147 ал.1 от НК.
С атакувания съдебен акт предявеният от частният тъжител А. А. Т.
граждански иск срещу подсъдимия И. за причинени неимуществени вреди от
деянието, е отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл.190 ал.1 от НПК частния тъжител е осъден да заплати
направените по делото разноски на подсъдимия в размер на 700лв. за
адвокатско възнаграждение.
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от повереника на
частния тъжител А. Т.- адв.И.Т., с която присъдата се атакува като
1
неправилна, незаконосъобразна и необоснована, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилен анализ на събрания
доказателствения материал и изготвяне на мотивите извън срока визиран в
чл.308 ал.1 от НПК. Изложени са съображения, че присъдата е постановена от
незаконен съдебен състав в нарушение на принципите за безпристрастност и
обективност, тъй като са били налице основания за отвод на съдебния състав
разгледал делото. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде
признат за виновен по предявеното му обвинение или присъдата да се
отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на РС-
Първомай. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към
въззивната жалба, в което обстойно са изложени съображения, с които се иска
отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от
друг състав на РС-Първомай или отмяна на атакувания съдебен акт и
признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му с частната тъжба
обвинение.
Постъпило е възражение срещу подадената въззивна жалба от
защитника на подсъдимия- адв.А.Ч., в което се сочи, че наведените в жалбата
на частния тъжител възражения са неоснователни, както и че не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на присъдата и
връщане делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Първомай.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.И.Т. и частния
тъжител поддържат жалбата си. Твърдят, че съдебният състав е следвало да
се отведе от разглеждане на делото, тъй като при постановяване на
Определение № 260018 от 02.02.2021г., с което е прекратил наказателното
производство е взел становище по въпроси, касаещи съществото на делото.
Наведени са доводи, че мотивите са изготвени извън сроковете визирани в
НПК, както и че неправилно са анализирани събраните по делото гласни
доказателства, като са игнорирани показанията на свид.А.М., свид. Д.К., свид.
П.Т., свид.С.Т., поради което и постановения съдебен акт е неправилен.
Подсъдимият И. И. и защитника му- адв. Ч. молят присъдата да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна, съобразена със събраните по
делото доказателства.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по
делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
2
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на съдебното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват
отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенният съд. Наведените в тази насока
възражения на повереника- адв.Т., съдът счита за неоснователни, доколкото
не кореспондира с материалите по делото, твърдението му, че при
разглеждане на делото първоинстанционния съд е проявил пристрастност.
Неправилно е и възражението, че съдът е следвало да се отведе на осн.чл.29
ал.1 от НПК от разглеждане на делото, предвид постановеното Определение
№ 260018/02.02.2021г., с което на осн. чл.250 от НПК е прекратил
производството по делото, доколкото в същото, не е засегнал въпроси,
касаещи съществото на спора: налице ли е виновно поведение на подсъдимия,
извършено ли е престъпление и каква е правната му квалификация, а са
посочени пропуски при изготвяне на тъжбата, която следва да постави
рамката на наказателния процес, в който страните да могат да защитят в
пълен обем правата и интересите си. Коментираната от адв.Т., съдебна
практика касае съдебен контрол на Постановление за прекратяване на
наказателно производство по реда на чл.243 от НПК, в което производство,
съдът преценя доказателствата по делото и дължи анализ на същите,
обосновавайки извод за правилността или неправилността на прокурорския
акт, поради което и законодателят изрично е предвидил необходимостта от
отвод на съда, съобр. чл.29 ал.1 б.“г“. от НПК.
Правилно адв.Т. е отбелязъл, че мотивите са изготвени извън срока
визиран в чл.308 от НПК, но това не е съществено процесуално нарушение
съобразно трайната съдебна практика на ВКС на Р.България и не обуславя
необходимост от отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на РС-Първомай, доколкото не накърнява
3
правото на защита на страните. Предвид изложеното настоящият съдебен
състав не счита, че са налице процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да обусловят отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на РС- Първомай, поради което и
искането на повереника и частния тъжител, в тази насока, следва да се остави
без уважение като неоснователно.
За да постанови присъдата си, Районен съд Първомай е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И. Б. И. е роден на ******г. в *********, ЕГН **********,
б., български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално
образование, работник в ******** с месторабота в с. Б., живущ в
***************.
Свид. П.Д.Т. бил дългогодишен *** на с. Б., общ. П., като през това време
****** „Административно обслужване“ към Кметството била свид. Д.Д.К..
При провеждането на местните избори в България през 2019г. бил избран
друг кандидат, който починал през месец март 2020г. и за временно
изпълняващ длъжността *** на населеното място бил назначен свид. В.М.Т.,
до провеждането на частичните местни избори на 27.09.2020г.
На 22.05.2008г. с карта, издадена на името на тъжителя А. А. Т., свид.
П.Т. закупил от магазин на „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД в гр.
Пловдив градинска шатра за сумата от 249,00 лв. без ДДС, за нуждите на с.Б.
и на с.Д.. През годините шатрата била ползвана от хората в двете населени
места при провеждане на събори и други събирания на открито. През
пролетта на 2020г. на временно изпълняващия длъжността *** на с. Б.
телефонирал *** на Община П., който поискал градинската шатра в услуга на
с. К.. Свид. В.Т. я търсил заедно със **** на Кметството, но не я намерил,
поради което съпругата на подсъдимия, която към онзи момент била
ангажирана по ******* в **** в село Б., позвънила на бившия ****** в
кметството- свид. Д.К., за да я потърси. Последната не знаела, къде е и ги
насочила към бившия *** на селото- свид.П.Т.. Свид. В.Т. звъннал на
свид.П.Т., който първоначално заявил, че не знае къде е палатката и че
изобщо няма такава палатка, но свид.Т. отвърнал, че има и ще я намери.
Тогава свид.П.Т. заявил, че са я купили заедно с бившия *** на село Д. и
4
шатрата не е тяхна. Свид.В.Т. разбрал, че палатката е в с.Д. и се свързал с
кмета на селото, който му заявил, че палатката е при тях, но са я платили на
свид.Т.. Впоследствие двамата се разбрали и свид. Т. изпратил хора, сред
които и свид. И.И. да я приберат от с.Д.. Последният се срещнал със свид.
П.Т. и го попитал има ли документ за палатката, защото бил убеден, че тя
била закупена със средства на животновъдите. Бившият *** му показал
фактурата от „Метро Кеш енд Кери България“, но у свид. И. И. останало
съмнение дали издаденият документ за покупката касае точно тази шатра и
споделил съмненията си с временно изпълняващия длъжност *** на село Б.-
свид. В.Т.. Той извикал свид. П.Т. в Кметството, за да поговорят, като го
попитал и за палатката, тъй като считал, че не може да струва 300 лева, а е
над 1000 лева.
В началото на месец юли 2020г. свид. В.Т. подал сигнал до Окръжна
прокуратура - Пловдив, Районна прокуратура - П., РПУ – П. и Община П. за
извършени нарушения от П.Т. и Д.К. при разходване на средствата за
обществени нужди и отчитането им. В сигнала се сочело, че от полагащите се
субсидии на животновъди са удържани пари за закупуването на палатката, за
която не им била показана фактура и тя била укрита в съседното село Д., но
впоследствие била успешно прибрана „с много лъжи от тях“. По повод
подадения сигнал било образувано следствено дело № 3/2021г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив, пр.преписка
№ 6243/2020г. за престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.
На 23.09.2020г. във връзка с провеждането на частичните избори в с. Б.,
общ.П., обл.Пловдив, се провело събрание за изслушване на кандидата за
*****- свид. П.Т.. На събранието присъствали множество лица, сред които:
свид.Д.К., свид. Е.Д.Т., свид.А. Д. М., подсъдимият И. И., свид. В.Т., свид. М.
Д. С., свид.Ж.С.С., свид.Е.М.К. и свид.Ж.Д.Г.. Помещението, в което се
провеждала предизборната среща преди било ресторант, а към
инкриминираната дата бил разделен на две части с алуминиева дограма с
поликарбонат, като по-малката част била стопанисвана от тъжителя А. Т. и
съпругата му- свид. С.Т., които също присъствали на събранието. Свид. П.Т.
започнал с отчет по предишното си управление и изложил предизборната си
програма. По време на изложението му, често бил прекъсван от хората в
залата с въпроси и подмятания. Засегнат бил и въпросът за закупената преди
години от магазин „Метро“ градинска шатра, като се изказали предположения
5
дали градинските шатри не са две-едната, от които по- голяма, както и че са
закупени със средства на животновъдите, които са били принудени да дарят.
Свид. П.Т. възприел изложеното като обвинение, което отрекъл и показал
фактурата от 22.05.2008г., с която била закупена шатрата.Тогава подсъдимия
И. И. поставил въпрос, защо след като палатката била закупена за обществени
нужди, документът бил издаден на името на тъжителя А. Т.. Същият изразил
съмнение, че няма откъде да знае дали фактурата, която представил свид.
П.Т., не касае закупена от тъжителя А. Т. палатка за собствени нужди.
Разбрал, че на събранието се засяга името му, тъжителят отишъл при
подсъдимия и започнал да се разправя с него, като го попитал, къде е виждал
палатка в дома му. Свид. С.Т., която била до *** си- частния тъжител, също го
подкрепила. Разговорът прераснал в конфликт, като някои от присъстващите
лица напуснали събранието. На частният тъжител му прилошало и бил
изведен навън от свид. Е.К., след което предизборната среща продължила.
Няколко дни след случилото се тъжителя Т. постъпил на лечение във
вътрешно отделение на „МБАЛ - П.“ ЕООД, гр. П..
Възприетата фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС
Първомай., като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема
за достоверни, кои не и защо.
Правилно първостепенният съд е кредитирал гласните доказателства-
показанията на свидетелите: В.М.Т., М.С., Ж.С., Е.М.К. и Ж.Д.Г., както и
обясненията на подсъдимия, които са последователни, логични и допълващи
се помежду си, изграждащи приетата фактическа обстановка.
Обосновано след задълбочен анализа на събрания по делото
доказателствен материал не са кредитирани с доверие показанията на
свидетелите: П.Т. и Е.Т., Д.К., А.М. и С.Т. в частта, че подсъдимият е заявил
на събранието, че е видял шатрата в двора на частния тъжител, като я снимал
през двора на съседа си, като противоречащи на показанията на свидетелите:
В.Т., М.С., Ж.С., Е.К. и Ж.Г., които лица не са в близки или роднински
отношения със страните по делото, поради което и се явяват
незаинтересувани от изхода му.
При така възприетата и от въззивния съд фактическа обстановка се
налага правния извод, че правилно е приложен и съответния на нея
6
материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. И. И. не е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.1, във вр. с чл. 147, ал. 1 от
НК.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че за да е осъществен
състава на престъплението, визирано в чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, следва подсъдимият с действията си да е приписал
на А. Т. престъпление, като това приписване трябва да е ясно изразено и да не
буди съмнение. Съобразно трайната съдебна практика приписаното
престъпление следва да е достатъчно описано по време, място, начин и обща
характеристика на извършеното, без да е необходимо да е напълно
конкретизирано. Необходимо е изложените твърдения да са с конкретно
съдържание, те трябва да са конкретно съобщени, изложени, а не да се
извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми
на психична дейност- Решение №452/12.10.2010г. по н.д. № 411/2010г. на 3-
то н.о на ВКС и Решение № 75/12.03.2012г. по н.д № 3142/2011г. ІІ-ро н.о. на
ВКС. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не се
установява подсъдимият да е приписал на тъжителя извършването на
престъплението кражба, сочейки на събранието на селото, той да е отнел
чужда движима вещ, а именно шатра от владението на Кметството на с.Б., без
съгласието на *** му, с намерение противозаконно да я присвои, т.е да се
разпорежда с нея в свой или в чужд интерес, поради което и правилно
подсъдимият е оправдан по предявеното му с тъжбата обвинение.
Обоснован и правилен е извода на първоинстанционния съд, че
предявения от частния тъжител А. А. Т. граждански иск срещу подсъдимия е
неоснователен, предвид липсата на деликт, от който да са причинени
неимуществени вреди за тъжителя, поради което и законосъобразно
гражданския иск е отхвърлен изцяло.
Първоинстанционният съд се е произнесъл правилно съобразно
разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, относно направените по делото
разноски, поради което и не се налага корекция на присъдата в тази й част.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не
са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да
7
се потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без
уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260000/14.07.2022г., постановена по НЧХД
№ 276/2020г. по описа на РС- Първомай, І –ви н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8