РЕШЕНИЕ
№2196/2.12.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и шести ноември Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5204
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.К.М.
ЕГН **********, против Наказателно постановление № 19-0819-005299 от 07.10.2019г.,
издадено от Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на М. е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП
са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се
сочи, че издаването НП е незаконосъобразно. Възз.изтъква,
че има провеждано досъдебно производство, което било прекратено. Моли за отмяна
на НП, тъй като наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ щяло
да влоши живота му..
В съдебно заседание възз., не се явява и не се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.03.2019г., около 16.00 часа жалбоподателят К.М.
управлявал автомобил „Мерцедес Ц 200” , с рег. № В8961РХ в гр.Варна, по ул.“Девня“
, до кръговото движение с бул.“Република“ , посока хотел „Адамо“.
Въпросният автомобил бил придобит от М. в индивидуална собственост още на
05.12.2018г., след като му бил прехвърлен от бившата му съпруга. Преди това
автомобилът бил СИО. Сделката била изповядана по изискуемия от закона ред от
нотариус с рег. № 196 на Нотариалната камера и информация за същата била
подадена по електронен път в Сектор ПП-Варна. Въпреки задължението за
пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до 05.02.2019г./ новият собственик –
жалбоподателят М., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в Сектор ПП
по местоживеене,***, промяната в собствеността, поради което и на 06.02.2019г.
регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143,
ал.15 ЗДвП.
На
горепосочената дата- 08.03.2019г. и място, лекият автомобил бил спрян за
проверка от полицейския служител – св. Р.З.-мл.автокотрольор
в сектор ПП-Варна, който след като направил справка в информационните системи
на МВР установил, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно
прекратена на 06.02.2019г.
За
констатираното св. З. съставил АУАН с бл. № 130903, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения. В законоустановения срок възражения също
не били депозирани.
По
случая била извършена и проверка ЗМ №І-96/2019г. по описа на Сектор ПП при ОД
на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След
приключване на проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-Варна,
където била образувана пр.пр.№3401/2019г. по описа на
ВРП. С постановление от 24.06.2019г. прокурор от РП-Варна образувал ДП за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След проведено разследване по делото,
прокурорът преценил, че извършеното от М. не покрива признаците на престъпление
по НК, тъй като липсвал субективен елемент у М.. Поради това с постановление от
02.10.2019г. на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.7 от НПК, прекратил досъдебно производство за престъпление от
общ характер по чл.345, ал.2 от НК. С
оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Началника на Сектор
ПП-Варна за преценка реализирането на административно наказателната отговорност
на въззивника.
Въз основа на
изпратеното постановление на ВРП и материалите по ДП и преписка ЗМ №І-96/2019г. по описа на Сектор ПП-ОД на МВР-Варна ,
Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, на 07.10.2019г. издал
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля Р.З., които
съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени
служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№340/2019г. по описа на ВРП, включваща материалите по преписка ЗМ №І-96/2019г. по описа на Сектор ПП. ОД на МВР-Варна
и материалите по ДП № 96/2019г. по описа на Сеектор
ПП-ОД на МВР-Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група при ОД на МВР в Сектор ПП-Варна съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен
от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника на група при ОД на МВР в сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с
надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата
и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и
ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия
съд.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил
конкретизиран кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване
на нарушените конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая от обстоятелствената
част на НП е безспорно ясно какво адм.обвинение е
повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява собствения си автомобил,
придобит на 05.12.2018. , който е със служебно прекратена регистрация.
Затова и съдът
приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени
възражения, спорни и неизяснени
обстоятелства не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО
е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи
са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по
чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка, а в последствие и ДП.
Впоследствие след прекратяване на досъдебно производство, поради преценка на
държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното
обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/,
но пък са налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващия
прокурор е упражнил правомощията си по закон
и е изпратил делото на АНО за преценка реализирането на административната
отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от
2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е образувал
АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
С НП на
въззивника е наложено административно
наказание“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на
нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна,
разпоредбата на чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че
управляваният от жалбоподателя автомобил „Мерцедес Ц 200” , с рег. № В8961РХ, е
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че
същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване
/в гр.Варна/ на датата посочена в административното обвинение. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че е
придобил собствеността на автомобила на 05.12.2018г. в предвидената за това
форма съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП /писмен договор с нотариална заверка на
подписите/, както и че в двумесечен срок от придобиването му в индивидуална
собственост не е изпълни задължението си по чл. 145 от ЗДвП и чл. 14 и сл. от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое
име, но въпреки това е продължил да го управлява. В горната насока са и
показанията на св.З..
Съдът не
споделя становището на ВРП в постановлението за прекратяване на ДП, че деянието
е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е бил надлежно информиран за
прекратяване на регистрацията, а и не знаел, че трябва да пререгистрира
автомобила, тъй като преди това същият бил СИО. Щом прокуратурата е приела, че
липсва вина- субективен елемент, то буди недоумение защо е изпратила
материалите на АНО за реализиране на административно-наказателна отговорност.
Липсата на виновно поведение- било то
умишлено или непредпазливо, изключва както наказателната, така и
административно наказателната отговорност. Тези теоретични изложения се
налагат, с оглед посоченото в жалбата, че ДП било прекратено от прокурора.
В случая
приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП /в сила от 27.12.2017г./,
съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок
да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата
на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират М. за прекратяването на
регистрацията /законът не им вменява и такова задължение/. Всеки гражданин е
длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че М.
не е знаел, че следва да пререгистрира автомобила и че регистрацията на
автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото бездействие. В случая
крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 05.02.2019г. и очевидно не
е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е
била служебно прекратена, считано от 06.03.2019г.
Действително, видно от справката от Сектор „ПП” – Варна и от приложените
към нея извлечения от информационните системи на МВР на 29.05.2019г. е била извършена
промяна на регистрацията с услуга „възстановяване след прекратена регистрация,
промяна на собственост, промяна на номер“ на „Мерцедес Ц 200” , с рег. №
В8961РХ, но тази промяна по никакъв
начин не може да доведе до отпадане на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, тъй като към този момент същият с бездействието
си е осъществил състава на адм.нарушение и
пререгистрацията е следствие от неизпълнение на неговото задължение и от
обстоятелството, че на автомобила са били премахнати регистрационните табели
при съставянето на АУАН на 08.03.2019г..
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това
отговорност.Затова и съдът намира, че в
случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно М. е извършил
нарушението, за което е бил санкциониран.
Поради горното
и предвид доказаността на нарушението, основателно е
ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно
нормата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. С оглед на санкционната правна норма, която
предвижда размера на административната санкция, наложените с обжалваното
постановление наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, които са минимално
предвидените в санкционната норма, се явяват законосъобразни. За съда не съществува законова възможност да измени
издаденото НП, като определи административното наказание глоба или ЛПУМПС под
предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена
в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
На осн. Наредба №
Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10 точки, като съдът
намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки, тъй като
намира, че същите по своя характер не съставляват административно наказание по
смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото
производство.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на
такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му
всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 140 от ЗДвП е
призвана да гарантира. Отделно от това видно от приложената по делото справка
за нарушител /водач същият е бил санкциониран с влезли в сила НП за различни
нарушения н ЗДвП общо 14 пъти. Нещо повече видно от справката за нарушител/
водач въззивникът е бил санкциониран с глоба с фиш общо 21 пъти. От приложените
материали по прекратеното ДП е видно, че същият е освобождаван от наказателна
отговорност по НАХД № 2358/2018г. на ВРС като му е наложено административно
наказание за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК , затова, че управлява МПС в
срока на ПАМ- временно отнемане на СУМПС. Горното идва да покаже, че
въззивникът системно не изпълнява задълженията си по ЗДвП. Както бе отбелязано
по-горе обстоятелството, че на 29.05.2019г. /т.е. повече от два месеца след
констатиране на настоящото нарушение/ автомобилът е регистриран в Сектор
ПП-Варна на името на въззивника, е последица от неговото бездействие, в никой
случай не е доброволен акт, какъвто би бил ако същият не бе управлявал
автомобил след дерегистрацията му, а е последица от
понесените от него административни санкции, в това число и сваляне на
рег.табелите на автомобила. Поради това и няма как да се охарактеризира
извършеното от водача като маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва
да се толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към
спазване на законоустановения ред.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0819-005299 от 07.10.2019г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Варна,
Сектор ПП-Варна, с което на К.К.М. ЕГН **********
е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП
са били отнети и общо 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: