№ 515
гр. София, 11.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110157464 по
описа за 2023 година
Подадена е искова молба от Д. В. Ц. с ЕГН ********** срещу ... с искане да се признае за
установено със сила на пресъдено нещо, че сключения между тях договор за предоставяне на
поръчителство ..../23.07.2021г е нищожен. Основанията за нищожност на договора за
поръчителство са предявени в следната последователност и при условие на евентуалност:
Главно основание -чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД- изначална липса на основание; В
условие на евентуалност - чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД – противоречи на закона - – чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗЗП; - чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД – заобикалят закон – чл.19 ал.4 от ЗПК; - чл.
26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – накърняват добрите нрави; като се иска от съда да признае за
установено в отношенията между страните .. и Д. В. Ц. с ЕГН **********, че сключения
между тях договор за предоставяне на поръчителство ..../23.07.2021г. е нищожен при главно
основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД- изначална липса на основание
и в условията на евентуалност и в следната последователност чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД
– противоречи на закона - – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП; чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД –
заобикалят закон – чл.19 ал.4 от ЗПК; чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – накърняват добрите
нрави. При условията на евентуалност с главния иск е предявен и иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв. - предявен частичен, от общата
сума в размер на 1791.63лв. представляваща сума, платена без основание от ищцата на
ответника.
Ответникът в срока за отговор оспорва иска като недопустим, а при условията на
евентуалност като неоснователен. Съединяването на установителния иск с осъдителен иск
било недопустимо, поради идентичност на предмета на спора. Процесният договор за
поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона,
1
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е насрещна престация
срещу задължението за обезпечаване на кредит. Процесният договор не бил потребителски.
не било налице нееквивалентност на престациите. Дължимото им се възнаграждението по
Договор за предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на риска.
Ако насрещната страна го е била считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би
сключила договора. Не противоречат на добрите нрави, тъй като .... е търговско дружество с
основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в
това си качество – на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство)
– обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Както
гаранционните сделки, така и възнаграждението на гаранта по тях („по занятие“) са напълно
законни според законодателството. не били налице неравноправни клаузи.
В проведено открито съдебно заседание на 27.09.2024г. съдът по молба на ищеца е изменил
допуснал изменение на иска като е определил да се счита предявен осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като същия да се счита предявен за за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1791,63лв. – в пълен размер, вместо
първоначално предявения частичен в размер на 50лв. от сума в общ размер от 1791,63лв.,
който иск вече не е частичен, а представлява пълния размер на вземането .
Предявени са за разглеждане против ответника както следва: 1/ установителни искове с
правно основание - Главно основание -чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД- изначална липса на
основание; В условие на евентуалност - чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД – противоречи на
закона - – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП; - чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД – заобикалят закон – чл.19
ал.4 от ЗПК; - чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – накърняват добрите нрави; като се иска от
съда да признае за установено в отношенията между страните .. и Д. В. Ц. с ЕГН
**********, че сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство
..../23.07.2021г. е нищожен при главно основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто ЗЗД- изначална липса на основание и в условията на евентуалност и в следната
последователност чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД – противоречи на закона - – чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗЗП; чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД – заобикалят закон – чл.19 ал.4 от ЗПК; чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД – накърняват добрите нрави. При условията на евентуалност с главния иск
е предявен и иск по чл. 55, алл. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 50 лв. - предявен частичен, от общата сума в размер на 1791.63лв.
представляваща сума, платена без основание от ищцата на ответника В тежест на ищцата по
предявения главен искове с правно основание -чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД- изначална
липса на основание; В условие на евентуалност - чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД –
противоречи на закона - – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП; - чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД –
заобикалят закон – чл.19 ал.4 от ЗПК; - чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – накърняват добрите
нрави; е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между нея и ответниците са
възникнали облигационни отношения по договор за поръчителство, сключен във връзка с
договор за паричен заем ( което не се оспорва), както и че договорът страда от посочените
2
пороци.
С доклада по делото, приет без възражение от страните в производството, съдът е
разпределил доказателствената тежест в същото по следния начин: По осъдителния иск по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставила, а ответникът е получил процесната сума в размер
на 1791.63лв., представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по договор за
гаранция/поръчителство във връзка с процесния договор за паричен заем, без да е имало
основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора. При
доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
Отделено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
по делото фактите, е че ищцата и ответниците са страни по процесните договори за паричен
заем и договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен
заем.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Приети по делото са писмени доказателства, от които съдът приема за установено , а и не се
спори между страните, че е налице между ищцата и ответниците са страни по процесните
договори за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с
договор за паричен заем, със съдържание и и клаузи, описани в искова молба.
По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за паричен заем №
..../ 23.07.2021г. е видно, че между ищеца, в качеството на заемател, и ..., в качеството му на
заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ... е
предоставило на потребителя сумата в размер на 3000 лева, която ищецът се е задължил да
върне на равни вноски в размер 198.61 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 % и годишен процент на разходите,
посочен в договора в размер на 40.52 и%.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една
от следните форми: 1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия:
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с ...; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има –
кредитната му история една година назад да е със статус не по-лош от „просрочие от 0 до 30
дни“; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, за сумата от 3376 .37 лв. със срок на валидност – 30 дни след
3
крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя
дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. На следващо място, безспорно е
по делото, че на същата дата между ищеца, в качеството на потребител, и ...., в качеството на
гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се
задължил да издаде гаранция за плащане в полза на ..., с наредител-потребителят, с цел
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение
за връщане на заемната сума; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение
за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за
събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Чл. 2 от процесния
договор за предоставяне на гаранция предвижда, че договорът влиза в сила, в случай че
потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за паричен заем
в указания срок да предостави обезпечението.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като компетентно извършена и отговаряща на въпросите, които са
поставени в определението за нейното допускане, съдът приема за установено и доказано
следното: Общият размер на постъпилите плащания е 5 168.00 лв., от които 1 791.63лв.,
представляващи възнаграждение за предоставяне на гаранция. Общо заплатената сума по
Договор за паричен заем с ... е 3 376.37 лв., отнесена към дълга отделно по пера, както
следва: 1.1. Погасена главница - 3 000.00 лв.; 1.2. Погасена възнаградителна лихва за целия
срок на договора - 376.37 лв., съгл. чл. 2 от Договора за заем; 2. Общо заплатената сума по
Договор за предоставяне на гаранцияот.... е 1 791.63 лв.: 2.1. Погасена сума за поръчителство
- 1 791.63 лв., съгл. чл. 3 (1) от Договор з а предоставяне на гаранция. Годишния процент на
разходите /ГПР/ е в размер на 409.21 %(12 276.37 : 3 000.00 х 100 = 409.21) .В годишния
процент на разходите посочен в договора е включена само лихвата по кредита
.Възнаграждението за предоставяне на гаранция не е включено в ГПР по Договор За
Паричен заем. Отделно от изчисленията в резултат на извършените проверки и по данни на
двете дружества при постъпване на дължими към .... суми, представляващи възнаграждение
за гаранция, същите се осчетоводяват в счетоводството на ... като задължение. ....
осчетоводява сумите, които следва да получи като очакван приход. Сумите се
превеждат/прихващат през следващия месец, с което се уреждат отношенията между двете
дружества и вземането на ....от... се намалява с получената сума. в съдебно заседание
Вещото лице уточнява, че предвид платените лихви и суми за гаранция общо в размер на
2168лв., оскъпяването на кредита за срока на неговото ползване, а именно от 238 дни е
72,27%, което не е равнозначно на годишния процент на разходите /ГПР/, който по своето
естество е изчислен на 365 дни .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за паричен заем №
..../ 23.07.2021г. е видно, че ищцата и ответниците са страни по процесните договори за
4
паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за
паричен заем, със съдържание и и клаузи, описани в искова молба.
Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото са предявени искове за прогласяване на
нищожност на правна сделка, приложими са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на диспозитивното начало се
проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване
нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск,
съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не
следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител. Следва
също така да се посочи, че когато са предявени искове за недействителност на сделка,
начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца и съдът не е обвързан
от начина, по който ищецът е заявил, че съединява предявените искове. Каквато и поредност
и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на
евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание,
нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с
това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във
всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му,
през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл е напр. решение № 2 от
22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др.
Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му,
през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл е напр. решение № 2 от
22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др. Следователно и с оглед
заявените с исковата молба основания за нищожност на процесния договор за предоставяне
на гаранция съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание –
нищожност поради противоречие със закона.
Съдът намира, че сключеният договор за паричен заем попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и
има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилага защитата по ЗПК и
разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.
Съдът намира, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, да се изследват релациите в отделните договори не
като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със
свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на
едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при
5
проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона.
. Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на
ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на
ответника е .... Следователно страната по договора за гаранция е дъщерно дружество на
кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете
дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. В допълнение на
горното съдът намира, че от съществено значение за правилното разрешаване на спора
между страните са и обстоятелствата, че двата договора – договорът за кредит и този за
предоставяне на гаранция са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите
препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации са обединени в
общ погасителен план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането,
представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит
обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането
по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за
кредит. Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки,
всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като се държи сметка за положението
на потребителя, който извън всякакво съмнение има това качество и по двата договора.
Всичко изложено обосновава извод, че макар да са обективирани в два документа, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло, както и че уговореното възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция представлява разход по договора за кредит, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като
индикатор за общото оскъпяване на кредита /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този
извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Налице е в случая знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по
договора за паричен заем под формата на възнаграждение за предоставената гаранция,
поставена като условие за получаване на кредита още към момента на сключването му.
Несъмнено предоставената гаранция от свързаното с кредитора дружество представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително
условие за усвояване на кредита.
В случая, отчитайки установената взаимовръзка между договора, сключен между
потребителя и ..., и договора, сключен между потребителя и ...., доколкото те представляват
система от правоотношения между страните, съдът намира, че уговореното възнаграждение
за гаранта независимо от наименованието си не представлява такса за самостоятелна услуга,
6
а по своята същност представлява скрита възнаградителна лихва, чието плащане е
разсрочено на датите на плащане на погасителните вноски по кредита
Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с
договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на
гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора
задължения по договора за кредит. Поради този причина преценката относно
действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към
договора за кредит, изпълнението на задълженията по който гарантът обезпезпечава. В тази
връзка и в отговор на наведените с отговора на исковата молба доводи следва да се
подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно
съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и
разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните, закрепени в
съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че същите удовлетворяват
изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по
договорите за кредит, по които е страна. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент
на ГПР 40.5 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този
размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче съдът приема, че
не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от
потребителя с ...., което по мнение на настоящия състав на съда се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, независимо че страна по
правоотношението се явява търговско дружество, което формално и юридически е
самостоятелен правен субект. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
7
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
тази връзка възнаграждението, дължимо в полза на гаранта, е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускането му, следва да сключи още и договор за предоставяне
на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант. Начинът, по който е
предвидено да се отпуска кредитът и възможните предвидени обезпечения в клаузата на чл.
4 от договора за кредит, създават значително неравновесие в правата по съглашението
между потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика лишават длъжника от избор и
възможност за индивидуално договаряне. Прави впечатление, че също така задължението на
потребителя да осигури на кредитора обезпечение е изпълнимо след сключването на
договора за кредит, но фактически договорите с потребителя са сключени едновременно.
Безспорно кредитополучателят е икономически по-слабата страна по правоотношението, за
когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които да
му се предостави гаранция от одобрено от кредитодателя лице. Всичко това сочи, че целта
на договора за гаранция е да създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в
полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързано с кредита
- допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по
кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя, който е овластен да
получава и двете плащания. Последното несъмнено води до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че с позволени от закона
средства - създаване от кредитодателя по договора за кредит на негово собствено дружество,
което да генерира печалба от възнаграждения по договори за гаранция в полза на
собственика му за задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на
изискванията на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 10а, ал. 2 ЗПК чрез
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с
усвояването и управлението на кредита. Предвид изложените съображения е налице
заобикаляне на закона – чл. 10, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В частност общото задължение на
ищеца е съответно на вписаните в погасителния план – неразделна част от договора за
кредит, сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за заплащане на
възнаграждение на гаранта, което обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения с договора за кредит ГПР, въпреки че е включено в общия дълг съгласно
обединения погасителен план. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
гаранция като разход, неразривно свързан с договора за кредит, то действителният ГПР би
бил със значително по-висок размер и с положителност надхвърля императивното
ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно: съгласно заключение по поприета СЧЕ в размер
на 409.21 %.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК,
8
целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
Гореизложеното обуславя извод и за заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК постигната
чрез сключванена двата договора, както и като не е изпълнил задълженията, вненени му по
ЗПК, търговецът да укаже действителния ГПР в договора за крадит, поради което договорът
за поръчителсвто е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Предвид всичко изложено следва да се обоснове извода, че предявеният иск е основателен и
доказан изцяло на главното заявено основание – нищожност на договора поради
заобикаляне посредством същия на императивни норми на закона - чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК.
Основателен е и предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предвид че е установено, че
ищецът е заплатил на ответника сумата от 1791,63лв лева по договора, чието връщане се
претендира в настоящото производство. Искът първоначално е бил предявен като частичен,
с оглед което и лихва за забава върху сумата от 50 лева се дължи от предявяването на иска
/19.10.2023г./, а върху разликата над 50 лева до сумата 1791.63 лева за забава се дължи от
момента, в който е поискано съдът да допусне увеличение на размера на предявения иск
/26.09.2024г./ .
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи да репарира
направените от ищеца разноски за производството в размер на 121.7лв. за заплатена
държавна такса. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1
ЗАдв., което да бъде присъдено в полза на адвокатското дружество, с което ищецът е
сключил договор за безплатно процесуално представителство.
Съдът следва да определи адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна
помощ, което да отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора,
достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост насрещната
страна да понесе тежестта на разноските на насрещната страна (разумност и обоснованост
на разноските).
При съобразяване на обстоятелствата, че липсва каквато и да е фактическа и правна
сложност на случая, делото е срочно разгледано в едно съдебно заседание без участие на
представители на страните, отчитайки служебно известните на съда обстоятелства (броя на
производства със сходен предмет, по които адвокатското дружество предоставя безплатна
правна помощ на ищците кредитополучатели, т.е. процесуалният представител е добре
запознат както с материалноправните, така и с процесуалноправните аспекти на делата),
определя адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на адвокатското
дружество, в размер на сумата от 400 лева. Във връзка с процесуалното развитие на други
производства, образувани по искови молби на същия ищец, представляван от същия
процесуален представител, съдът следва да акцентира, доколкото отправената претенция за
присъждане на възнаграждение съдържа искане определеното възнаграждение да включва и
дължимия ДДС, че определеният от съда за конкретното производство размер на адвокатско
9
възнаграждение за предоставената на страната безплатна адвокатска услуга е съобразен с
обстоятелството, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, т.е. сумата от 400 лева
включва и дължимите данъчни и осигурителни тежести.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. В. Ц. с ЕГН ********** срещу ... иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК нищожността на договор за
предоставяне на гаранция № ...., сключен между страните, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „..., със седалище и адрес на управление: ......, да заплати на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД на Д. В. Ц. с ЕГН ********** сумата в размер на 1 791.63 лв ., ведно със
законната лихва върху сумата от 50 лева от 19.10.2023г., а върху сумата от 1741. 63 лв. от
26.09.2024 г. до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание сума във
връзка с договор за предоставяне на гаранция № ..../23.07.2021г.
ОСЪЖДА „..., да заплати на Д. В. Ц. с ЕГН ********** сумата в размер на 121.7 лв,-
държавна такса, разноски, сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА „..., да заплати на адв. Д. М. сумата в размер на 400 лв. с включено ДДС -
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в настоящото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10