РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 982/15.6.2020г.
гр.Пловдив, 15 . 06 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на девети юни през две хиляди и
двадесета година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3058/2018г., за да се произнесе , взе предвид
следното :
Производство по реда на чл. 124 ал. 1
и чл. 104 ал. 1
от Закона за държавния служител /ЗДСл./.
Настоящото адм.дело
№ 3058/2018г. е образувано след разделяне оспорването по адм.д.№
1799/2018г. от С.Т.Б.,***, представляван от адв. В.А.
на : Заповед № ЗЦУ – 480/10.04.2018г. на изпълнителния директор на Националната
агенция по приходите /НАП/ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
Заповед № 21-1627/02.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с която е
прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, заемал длъжността Главен
инспектор по приходите в Териториална дирекция на НАП - Пловдив, дирекция
„Контрол“, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“ – ИРМ Пазарджик, считано от
10.04.2018г. и за присъждане на Ст.Б.
обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. С
Решение № 1961/05.10.2018г. по адм.д.№ 1799/2018г.
жалбата на оспорващото лице против Заповед № ЗЦУ – 480/10.04.2018г. и Заповед №
21-1627/02.05.2018г. е отхвърлена и производството по адм.д.№
1799/2018г. на АС-Пловдив е разделено – за образуване на самостоятелно съдебно
производство по искането за присъждане на обезщетение на държавния служител за
времето на оставане без работа. Съобразено бе, че законодателят е въвел като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искане за присъждане на обезщетение
по чл.104 от ЗДСл. - наличието на влязъл в сила акт – административен или
съдебен, с който заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на
служителя е отменена. С определение от 27.11.2018г. производството по адм.д.№ 3058/2018г., АС – Пловдив е спряно до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д.№
1799/2018г., АС – Пловдив. С определение от 28.10.2019г. /л.42/ съдебното
производство е възобновено.
Становища на страните :
- Пълномощникът на ищеца – адв.В.А. поддържа иск с правно основание чл.104 ал.1 ЗДСл. вр. с чл.121 ал.1 т.3 с.з., предявен по реда на чл.204 ал.2 АПК – заедно с оспорването на административния. В молба от 02.11.2018г. /л.24,
25/ е посочен надлежен ответник – НАП, заявен е размер на иска /7 110лв. –
обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл. за периода, през който ищеца не е заемал
държавна служба от 03.05.2018г. до 03.11.2018г./, ведно с лихва за забава,
считано от дата на влизане на съдебно решение, с което се отменя Заповед № ЗЦУ
– 480/10.04.2018г. на изпълнителния директор на НАП за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № 21-1627/02.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение
на лицето – представляващ дължимо обезщетение за времето, през което Б. не е
бил на служба поради незаконосъобразното прекратяване на служебното му
правоотношение. Заявено е, че при отмяна на Заповед № ЗЦУ – 480/10.04.2018г. и на
Заповед № 21-1627/02.05.2018г., ще бъдат налице всички визирани в закона предпоставки
за основателност на претенцията за присъждане на обезщетение за времето, през
което Б. не е бил на служба, за максимално предвидения в закона период от 6
месеца – влязъл в сила съдебен акт, с който е отменена заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение и незаемане на държавна служба от
лицето и неосъществяване на каквото и да било трудово правоотношение за период
– от прекратяване на служебното правоотношение до настоящ момент. Относно
размера на дължимото обезщетение е направено позоваване на чл.104 ал.1 ЗДСл. и
чл.67 ал.3 с.з. Посочено е, че в чл.3 ал.2 от Наредба за заплатите на
служителите в държавната администрация, в сила от 01.07.2012г., приета с ПМС №
129 от 26.06.2012г., изд. на основание чл.67 ал.3 от ЗДСл., е регламентирано,
че основната месечна заплата на държавния служител се определя по нива и
степени съгласно приложение № 1 към Наредбата, като се отчита нивото на
заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. В тази вр., според извлечение от Заповед № ЗЦУ-I-132/13.03.2018г.
на Изпълнителния директор на НАП, Ст.Б. е заемал длъжност „главен инспектор по
приходите”, длъжностно ниво по КДА – 6, Експертно ниво 2, в дирекция „Контрол”,
отдел „Проверки”, сектор „Проверки” и съгл. приложение № 1 към наредбата – Ст.Б.
е с ниво на основна месечна заплата – 14. От цитираната заповед е видно, че
считано от 01.01.2018г., определената от органа по назначението индивидуална
основна заплата на Б. е 1 185лв. Поддържа се, че за да бъде посочен точния
размер на дължимото обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл. за периода от 6 месеца,
следва да се установи точния размер на основната заплата за съответната
длъжност към момента на признаване на уволнението за незаконно – към момента на
влизане в сила на съдебно решение, с което се отменя заповедта за уволнение. Към
молбата са представени писмени доказателства и са заявени доказателствени
искания.
В ход по същество адв.С. /преупълномощена от адв.А./ поддържа размер на иска – 7 110лв. главница и
355,53лв. лихва. Заявено е искане за присъждане на съдебни разноски – 200лв.,
представляващи депозит за СИк.Е, отразени в списък на
разноските.
- Ответникът – НАП с процесуален
представител юрк. И.Н. оспорва исковата молба и моли
същата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По същество писмено се поддържа размер на обезщетението въз
основа на данните за основното възнаграждение на ищеца към момента на
признаване на уволнението за незаконно – 1 185лв. месечно към 25.10.2019г.,
изчислен от експерта в съдебно заседание от 09.06.2020г. Възприетият в СИк.Е по-висок размер не намира опора в закона и
доказателствата по делото, поради което не следва да бъде зачетен. Повторени са
съображения относно определяне на възнаграждението, представени писмено в хода
на делото.
1. В подкрепа на твърденията ищецът
представи и по делото са приети : извлечение от Заповед № ЗЦУ – I –
132/13.03.2018г. на Изпълнителния директор на НАП /л.29/, с която на основание
чл.67 ал.4 ЗДСл. е изменена основната заплата на С. Т.Б. – дирекция „Контрол”,
отдел „Проверки”, сектор „Проверки”, длъжност – главен инспектор по приходите,
от 1097лв. на 1 185лв.; удостоверение
изх.№ 130191902860644/15.11.2019г., изд. от НАП, л.231; Удостоверение изх.№
1301919022860815/15.11.2019г., изд. от НАП – за липса на получени суми по чл.57
ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ, л.231 гръб; Удостоверение изх.№
130191902861038/15.11.2019г., ведно със справка за актуално състояние на всички
трудови договори на Ст.Б., л.232; служебна книжка на Ст.Б., л.233 и сл.; Заповед
за възстановяване № 21-3373/11.11.2019г. /л.249/ - на същата длъжност, считано
от 07.11.2019г. с основна заплата в размер на 1 313лв.; заверено копие от
трудова книжка /л.250 и сл./.
Ответникът представи и са приети :
служебно досие на Ст.Б.; утвърдено длъжностно разписание на ТД на НАП –
Пловдив, в сила от 01.05.2019г. – актуално към 25.10.2019г.; извадка от
утвърдено поименно разписание на длъжностите и работните заплати на ТД на НАП –
Пловдив, считано от 01.11.2019г. с данни за точен размер на основната заплата
на длъжността, заемана от Ст.Б. /гл.инспектор по приходите, длъжностно ниво по
КДА – 6, с ниво на ОМЗ – 14, отговарящо на Експертно ниво 2, съгл.
Класификатора на длъжностите в администрацията във вр.
с Приложение № 1 към чл.3 ал.2 от Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация - /л.61 и сл./;
заверено копие на извлечение от Заповед № ЗЦУ – I – 132/13.03.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.67 ал.4 ЗДСл. е изменена основната
заплата на С. Т.Б. – дирекция „Контрол”, отдел „Проверки”, сектор „Проверки”,
длъжност – главен инспектор по приходите, от 1097лв. на 1 185лв.; заверено
копие на Заповед № 21-1627/02.05.2018г., връчена на ищеца на 03.05.2018г. –
отменена от ВАС с Решение № 14309/25.10.2019г.
по адм.д.№ 541/2019г. – с данни за заеманата от Б.
длъжност към дата на прекратяване на служебното му правоотношение /л.245 и сл./
- „главен инспектор по приходите” в ТД на НАП Пловдив, дирекция „Контрол”, отдел
„Проверки”, сектор „Проверки” – ИРМ Пазарджик, придобит III старши ранг;
писмено уточнение /л.287/ относно размерът на основното месечно възнаграждение
за длъжността, заемана от ищеца – поименното разписание на длъжностите и
работните заплати е в сила от дата на утвърждаването му – 01.05.2018г. до
утвърждаване на следващо такова – на 01.11.2019г., като в този период в отдел
Проверки, сектор Проверки – ИРМ Пазарджик при ТД на НАП – Пловдив, единствено
Ст.Б. е заемал длъжност „Главен инспектор по приходите” – III старши ранг,
поради което след прекратяване на служебното му правоотношение до 01.11.2019г.
вкл. – размерът на основното месечно възнаграждение за тази длъжност не е актуализиран
и размерът на основното месечно възнаграждение към 25.10.2019г. за длъжността,
която е заемал Ст.Б. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, отдел
Проверки, сектор Проверки – ИРМ Пазарджик, е 1 185лв., тъй като от прекратяване
на служебното правоотношение, считано от 03.05.2018г. до дата на Решението на
ВАС № 14309/25.10.2019г. по адм.д.№ 541/2019г., този
размер не е изменян / актуализиран.; служебна бележка от ТД на НАП - Пловдив относно
поименно разписание на длъжностите и работните заплати на ТД на НАП Пловдив,
считано от 01.05.2018г. за отдел Проверки, сектор Проверки, ИРМ Пазарджик, в
което фигурира лицето Ст.Б. преди прекратяване на служебното му правоотношение
със заповед № 21-1627/02.05.2018г., л.288 и сл.; Вътрешни правила за работната
заплата за НАП, в сила от 01.01.2019г. /л.300 и сл./ и заповед №
ЗЦУ-276/26.02.2019г. на изпълнителния директор на НАП за утвърждаването им;
извлечение от Заповед № ОМЗ-002/12.03.2019г. на директора на ТД на НАП –
Пловдив със становище от ответника за неотносимостта
й към предмета на спора /л.299/ - изтъкнато е, че израз на професионалната
квалификация за качествено изпълнение на длъжността е рангът /чл.73 ал.1 ЗДСл./
и при неговото определяне се съобразява наличието на стаж и години
професионален опит/чл.74 ЗДСл./, при което според поименното длъжностно разписание
на отдел Проверки, сектор Проверки – ИРМ Пазарджик при ТД на НАП-Пловдив – няма
служител с ранг, идентичен на този на жалбоподателя, и не е възможно размерът
на обезщетението към 25.10.2019г. да се определя според размера на основната
заплата на всички служители, заемащи идентична длъжност „главен инспектор по
приходите” в съответното звено на ТД на НАП-Пловдив.
А / С Решение № 14309/25.10.2019г. на
ВАС, постановено по адм.д.№ 541/2019г. е отменено
решение № 1961/05.10.2018г. по адм.д.№ 1799/2018г. на
АС – Пловдив и са отменени заповеди № ЗЦУ-480/10.04.2018г. и №
21-1627/02.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.
Б / В отговор на ТД на НАП – Пловдив,
офис Пазарджик /л.52/ е посочено, че в база данни на ТД на НАП Пловдив, офис
Пазарджик – „няма данни за активни трудов/и договор/и между работодател и
лицето С.Т.Б. за период 03.05.2018г. – 03.11.2018г.
В / СИк.Е
/л.332; съдебно заседание от 09.06.2020г./ даде следното заключение по
поставени въпроси в молба – л.247, 248, ведно с уточнение от съдебно заседание
– 23.01.2020г. /л.292 – законната лихва е заявена в исковата молба-уточнение,
считано от 25.10.2019г. до окончателното заплащане на претендираното
обезщетение; „Считам, че след като ответникът представи тези изискани от нас
писмени допълнителни доказателства, ще имаме възможност ясно да заявим какъв е претендирания размер на обезщетението. Ние сме посочили
размер към 2018г. към 1185лв., но именно с цел уточняване на всички необходими
източници за този размер, държим вещото лице да посочи и изчисли към
25.10.2019г. по смисъла на ЗДСл. и Наредбата за определяне на възнагражденията на държавните служители, като
съобрази съответно представените от ответника документи …След представяне на
заключението, евентуално ще изменим претенцията си.”/ : 1 въпрос - За размера
на основното месечно възнаграждение към 25.10.2019г. за длъжност „главен
инспектор по приходите“, длъжност по КДА – 6, експертно ниво 2, ранг „III старши“ в дирекция Контрол, отдел
Проверки, сектор Проверки – ИРМ Пазарджик : Според поименното разписание на
длъжностите и работите заплати на ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Пазарджик /л.290/,
считано от 01.05.2018г. за отдел Проверки, сектор Проверки – името на Ст.Б. е в
поименното разписание, като ищецът е единственият служител с длъжност по КДА –
6, експертно ниво 2, ранг „III
старши“ и работната заплата е в размер на 1 185лв. Според Заповед №
ОМЗ-002/12.03.2019г. /л.313/, са изменени основните заплати на служителите в ТД
на НАП – Пловдив, считано от 01.01.2019г. – увеличението е 147лв. и 144лв. за
всички рангове /Vст.
– 2бр. и I
мл./ от експертно ниво 2,
КДА – 6 : в таблица са отразени служители на длъжност „главен инспектор по
приходите“, но с различен ранг. За целите на експертизата е приет размер на
основно месечно възнаграждение към 25.10.2019г. – 1324лв., идентично с това,
което е резултат от увеличение с 144лв.; 2 въпрос - За размера на обезщетението
по чл.104 ал.1 ЗДСл. за период от 6 месеца, изчислен въз основа на основното
месечно възнаграждение по въпрос 1 и претендирана
лихва от 25.10.2019г. : Експертът е цитирал текстове от Вътрешните правила за
работна заплата /л.301/, утвърдени със Заповед № ЗЦУ-275/26.02.2019г. – р.IV. Увеличение на индивидуалните основни
месечни заплати, чл.11 ал.1 – Индивидуалната основна месечна заплата може да се
увеличава в следните случаи, т.4 – При завръщане от отпуск или командировка с
продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен
служител; чл.16 ал.3 – Размерите на индивидуалните основни месечни заплати в
случаите по чл.11 ал.1 т.4 може да се увеличават при спазване изискванията на Закона за защита от дискриминация, до
достигнатия размер на основните месечни заплати на служителите в съответното
ниво и степен. Съпоставени са показатели на служителите в дирекция Контрол,
отдел Проверки, сектор Проверки – ИРМ Пазарджик, с тези на Ст.Б. – таблицата
към въпрос 1, с извод за отсъствие на идентични показатели. Посочено е, че
най-близкия размер на работна заплата към дата на уволнението на Ст.Б. /1 185лв./
е този на С.С. – 1 180лв. „От друга страна,
увеличенията на работната заплата са свързани и с индивидуалното изпълнение на
служебните задължения на всеки служител, и индивидуална оценка на тази база.“.
В разглежданата хипотеза, предвид въпроса – ако се приеме размер на РЗ от
1 324лв., дължимото обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл. за 6 месеца е
7 944лв. Претендираната лихва за периода от
25.10.2019г. до окончателното плащане на обезщетението, за период на олихвяване
: 25.10.2019г. – 21.04.2020г., е в размер на 397,23лв.
При изслушване на експертизата бе
заявено, че при размер на основно възнаграждение от 1 185лв., дължимото
обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл. за 6 месеца е 7 110лв., а размерът на лихвата
за същия период на олихвяване е 355, 53лв.
- Заключението е отговорило на
поставените въпроси при обективна преценка на събраните по делото
доказателства.
- Изменение на иска не бе заявено,
като изрично процесуалният представител на ищеца заяви, че поддържа размер на
иска – 7 110лв. и лихва 355,53лв.
2. Спор по отношение предпоставките за
предявяване на исковата претенция отсъства. Налице е окончателен съдебен акт за
отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - с Решение №
14309/25.10.2019г. на ВАС, постановено по адм.д.№
541/2019г. е отменено решение № 1961/05.10.2018г. по адм.д.№
1799/2018г. на АС – Пловдив и са отменени заповеди № ЗЦУ-480/10.04.2018г. и №
21-1627/02.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.
Установено бе, че в предвидения 6
месечен срок според нормата на чл.104 ал.1 ЗДСл., Б. не е заемал друга държавна
служба, вкл. не е получавал възнаграждение – според приетите по делото
доказателства.
В случая исковата претенция е заявена
едновременно с жалбата за отмяна на цитираните административни актове, но при
уточнение на исковата молба бе посочен период, по отношение на който се
поддържа присъждане и на законна лихва върху размерът на обезщетението - считано
от дата на влизане на съдебно решение, с което се отменя Заповед № ЗЦУ –
480/10.04.2018г. на изпълнителния директор на НАП за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и Заповед № 21-1627/02.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на лицето.
Окончателният съдебен акт е от дата – 25.10.2019г.
Исковата молба е допустима за разглеждане
по основателност.
Според действащата редакция на чл.104
ал.1 ЗДСл. : „Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има
право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента
на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата
или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право
на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението,
изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.“.
Към 25.10.2019г. основната заплата на ищеца е в размер на 1 185лв. /л.82,
л.245, л.290/, видно от приетите – извлечение от заповед № ЗЦУ-I-132/13.03.2018г., поименно разписание
на длъжностите и работните заплати на ТД на НАП – Пловдив към 01.05.2018г. и
длъжностно разписание на ТД на НАП – Пловдив – в сила от 01.05.2019г.,
действащо към 25.10.2019г., л.61 и сл. Според утвърденото поименно разписание
на длъжностите и работните заплати на ТД на НАП – Пловдив, считано от
01.11.2019г., точният размер на основната заплата на длъжността, заемана от Ст.Б.
– главен инспектор по приходите, дл.ниво по КДА – 6,
ниво на ОМЗ /нива на основните месечни заплати/ - 14, експертно ниво – 2, съгл.
Класификатора на длъжностите в администрацията във вр.
с Приложение № 1 към чл.3 ал.2 от Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация/, е 1 313лв. /л.73/. Съгл. цитираната разпоредба : „Основната
месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се
отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит,
освен ако друго не е определено в специален закон.“. Ищецът е възстановен на
длъжност със Заповед № 21-3337/11.11.2019г. /л.249/ именно с основна месечна
заплата в размер на 1 313лв. За длъжността Главен инспектор по приходите в ТД
на НАП-Пловдив, дирекция Контрол, отдел Проверки, сектор Проверки – ИРМ
Пазарджик, считано от 07.11.2019г., е посочено, че нивото на основната месечна
заплата е – 14, а степента на основната месечна заплата – 3. В реда на
изложеното следва да бъде отбелязано, че са съобразени Вътрешните правила за
работна заплата в частта по чл.11 ал.1 – Индивидуалната основна месечна заплата
може да се увеличава в следните случаи, т.4 – При завръщане от отпуск или командировка
с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен
служител; чл.16 ал.3 – Размерите на индивидуалните основни месечни заплати в
случаите по чл.11 ал.1 т.4 може да се увеличават при спазване изискванията на
Закона за защита от дискриминация, до достигнатия размер на основните месечни
заплати на служителите в съответното ниво и степен. Б. не е възстановен с
основна месечна заплата 1 185лв., какъвто е размерът й към 25.10.2019г., а
с увеличението за съответното ниво и степен – 1 313лв., независимо, че за
периода от прекратяване на служебното му правоотношение до произнасянето на ВАС
и респект. – до възстановяването му на длъжност, не е осъществявал реално
задълженията си, произтичащи от длъжността.
Основното месечно възнаграждение на Б.
за периода, посочен в исковата молба е било в размер на 1 185 лв. – към
25.10.2019г., тоест „към момента на признаването на уволнението“ по см. на
чл.104 ал.1 ЗДСл. Искът е доказан по основанието си до посочения размер за 6
месечен период. При размер на основна заплата от 1 185лв., дължимото
обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл. за 6 месеца е 7 110лв., а размерът на лихвата
за периода на олихвяване е 355, 53лв. /периода от 25.10.2019г. до окончателното
плащане на обезщетението, за период на олихвяване : 25.10.2019г. –
21.04.2020г./. Посочената сума се поддържа изрично в съдебно заседание с ход по
същество – главница и лихва, като исковата претенцията не бе изменена /чл. 214 ГПК
вр. с чл. 144 АПК/.
По отношение претенцията за законна
лихва: С нормата на чл. 104 ал. 1, изречение последно от ЗДСл. се определя
моментът, в който вземането на държавния служител е ликвидно и изискуемо, като
в конкретния случай това е станало на датата на влизане в сила на съдебното
решение, с което прекратяване на служебното правоотношение е признато за
незаконно - 25.10.2019г. Законната
лихва се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор. Такава е
лихвата по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, като
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като се презумира,
че вредата е равна на размера на лихвения процент по време на забавата. Следователно,
претендирана законна лихва в случая, се дължи не от
датата на предявяване на иска за обезщетение по чл. 104 ал. 1 ЗДСл., което в
случая е станало към датата на подаването на жалбата против заповедите за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а от дата на постановяване на
окончателния съдебен акт на ВАС – към който момент искът е станал допустим.
Искът е предявен едновременно с оспорване на административните актове, но
отделен за разглеждане в самостоятелно производство, в което се осъществява проверка
за допустимост и за основателност. Законната лихва е дължима от дата на
постановяване на окончателния съдебен акт на ВАС – 25.10.2019г. до
окончателното й заплащане /в тази насока Решение № 276/2020г. на ВАС по адм.д.№ 4494/2018г. - „Съдът, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е присъдил и дължимата лихва върху следващото се обезщетение, считано от
12.07.2017 г. – датата на влизане в сила на съдебния акт, с който уволнението е
признато за незаконно и отменено, до окончателното изплащане на сумата.”;
Решение № 5835/2016г. на ВАС по адм.д.№ 4485/2015г. и
др./.
Нормата на чл. 121 ал. 1
т. 3 от ЗДСл. предвижда възможност за държавния служител да оспори законността
на прекратяването на служебното правоотношение пред органа по назначаването или
пред съда чрез органа по назначаването и да иска обезщетение за времето, през
което не е бил на служба поради прекратяването. Разпоредбата на чл. 104 ал. 1ЗДСл.
определя материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно
уволнение, началния момент за възникване на задължението, периода, за който е
дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението.
По аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за
незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след
отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към
момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да
заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за
повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска
заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той
има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
В конкретиката
на фактите, исковата молба против НАП е основателна - за изплащане на
обезщетение в размер на 7 110лв., дължимо поради прекратяване на служебното
правоотношение на Ст.Б. и представляващо размер на основната заплата на лицето,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за цялото
време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, както
и за законната лихва върху тази сума, считано от дата на постановяване на
съдебния акт на ВАС, до окончателното й изплащане.
На основание чл. 143 ал. 1 АПК, на
ищеца следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на претендираните - 200 лв. депозит за в.л.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Национална агенция по приходите
/НАП/ да заплати на С.Т.Б.,***, ЕГН ********** - сумата от 7 110лв.,
представляваща дължимо обезщетение по чл.104 ал.1 ЗДСл. за период от 6 месеца /03.05.2018г.
до 03.11.2018г./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2019г.
до окончателното й изплащане /като за периода : 25.10.2019г. – 21.04.2020г.,
законната лихва е в размер на 355, 53лв./, както и разноски в размер на 200 лв.
/ депозит по СИк.Е /.
Решението може да се обжалва пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :