Р Е Ш Е Н И Е
№ 2 7 2
гр. Пловдив, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 5493/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 19-1030-004777 от 17.06.2019 г., издадено от началник група
към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Г.Г.В. с ЕГН **********
с адрес *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП предвид неточното
и непълно описание на нарушението, което е довело до съществено нарушаване на
процесуалните правила и е ограничило правото на защита на жалбоподателя. То се
свързва с наложената ЗППАМ и невръчването ѝ на нарушителя. Редом с това
се възразява за липсата на мотиви за налагане на санкция в конкретния размер
предвид относителната ѝ определеност в санкционната разпоредба. Моли
постановлението да бъде отменено.
Не е постъпило е становище от
въззиваемата страна, като с писмото за изпращане на преписката е взето
бланкетно отношение за законосъобразността на НП.
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна, поради следните съображения.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 25.05.2019 г. жалбоподателят Г.Г.В. бил
установен за проверка от органите на ОД на МВР Пловдив, в резултат на което му
бил съставен АУАН бл. № 839177 от 25.05.2019 г., с който е иззето като
доказателство свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/ № ****. Същият ден
началник на сектор „Пътна полиция“ към въззиваемата страна издал заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
19-1030-000746/25.05.2019 г. по реда на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП,
доколкото съставеният АУАН е бил за нарушение, свързано с управление на МПС при
наличието на неплатени глоби по фиш № Н-432755, издаден на 13.04.2019 г. и
влязъл в сила. Със заповедта е наложена на настоящия жалбоподател принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП временно отнемане на
СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба, като е посочен номерът на
отнетото свидетелство, а именно № ****. Заповедта е връчена на 14.06.2019 г. на
заинтересуваното лице, когато е и отпаднало основанието за налагането ѝ
поради заплащане на дължимите глоби и СУМПС е върнато.
Междувременно на 12.06.2019 г.
полицейските служители Е.Г. и Г.К. изпълнявали служебните си задължения по
контрол на правилата за движението по пътищата, като се намирали в гр. Пловдив
на бул. Съединение до № 41. Около 23:55 един лек автомобил такси им направил
впечатление с движението си и решили да го спрат. Поискали СУМПС от водача,
който им представил АУАН. Водачът бил установен като Г.Г.В., а лекият автомобил
като марка „Шевролет“ модел „Калос“ с ДК № ****, собственост на Ж.Ж.В. с ЕГН **********.
Липсата на СУМПС у водача наложило да се извърши допълнителна проверка. Отвели
го до сградата на V РУ
на ОД на МВР Пловдив. Направена била и справка до с-р „Пътна полиция“, която
показала същия резултат, а именно, че на водача бил съставен АУАН за неплатени
глоби и му е била взета книжката. Установили още от дежурния колега, че на
водача му е отнето СУМПС чрез ЗППАМ. На място водачът казал, че знае, че му е
взета книжката, но при изземването ѝ от полицейските служители разбрал,
че може да управлява МПС с АУАН. Не му била известна ЗППАМ и не му била връчена
все още.
По този повод бил съставен АУАН бл. № 199612/12.06.2019
г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Актът е връчен
на жалбоподателя, от когото са постъпили бланкетни възражения.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя
е била наложена на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 200
лв. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Освен това тя се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно показанията на свидетеля Е.Г. – актосъставител,
ЗППАМ № 19-1030-000746/25.05.2019 г., АУАН
бл. № 839177 от 25.05.2019 г., АУАН бл. № 199612/12.06.2019 г., извлечение от
база данни на КАТ „Картон на ЗППАМ“, справка за нарушител/водач, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
Съдът оцени показанията на
актосъставителя като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. Същият заявява, че си спомня конкретната
ситуация, която е констатирал и при която е извършено нарушението, като
категорично потвърждава, че е възприел и лично е проверил статуса на
жалбоподателя и отнемането на СУМПС, както и лично е възприел думите на
последния, че не му е известна ЗППАМ и не му е била връчвана, а е управлявал
автомобила, защото е смятал, че има такова право въз основа на АУАН.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН
съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си
право.
АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с
което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП
от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за управление на
МПС след отнемането на СУМПС със ЗППАМ.
По възражението,
свързано с неправилна правна квалификация в АУАН, следва да се уточни следното.
Както е известно от Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. №
7/2010 г. на ВАС, принципът на законоустановеността на административното
наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на
административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни
административни санкции. Квалификацията на административното нарушение е
подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите
фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма.
Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно
значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното
постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал.
2 от ЗАНН да издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случай че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа
наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият
орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна
квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на
деянието.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието, но не и
виновното му извършване, като без основание е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с
доверие писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно както
съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя като нарушение на посочената е НП разпоредба на чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП. Посочената норма гласи, че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От обективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, но
същото не важи за субективната страна на нарушението.
Безспорно се установява, че Г.В. като
водач на МПС на 12.06.2019 г. около 23:55 часа в гр. Пловдив на бул. „Съединение“
до № 41 управлявал лек автомобил марка „Шевролет“ модел „Калос“ с ДК № ****,
собственост на Ж.Ж.В. с ЕГН **********, след като му е било отнето/иззето по
административен ред със ЗППАМ № 19-1030-000746/25.05.2019 г. Същевременно ЗППАМ
е връчена на жалбоподателя на 14.06.2019 г. и на същата дата основанието за
налагането ѝ и съответно действието ѝ е отпаднало, тъй като
нарушителят е изплатил дължимите глоби и е върнато иззетото СУМПС.
Констатациите в АУАН от фактическа
страна съответстват на събраните гласни и писмени доказателства. След преценка
на цялата доказателствена съвкупност те не се опровергават. Не се установиха от
съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда
да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин,
а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на
нарушението. Еднопосочни в този смисъл са показанията на свидетеля и
представените писмени доказателства, а именно ЗППАМ, картон на ЗППАМ, съгласно
които за периода до 14.06.2019 г. жалбоподателят е бил с отнето по
административен ред СУМПС. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като
е управлявал автомобил след като му е било отнето СУМПС със ЗППАМ.
Със заповед за налагане на ПАМ се
отнема свидетелство за управление на МПС. В тази връзка следва да се посочи, че
„изземването“ на свидетелството за правоуправление е фактическо действие,
различно от правния акт по „отнемането“ му. „Изземването“ не представлява
административна принуда, а фактическо действие по упражняване контрол на
съответните органи и се извършва по отношение на определени вещи – в случая
документи, съгласно чл. 42, т. 10 от ЗАНН. „Отнемането“ на СУСМП е свързано с
прилагане на държавна принуда и с възпирането от упражняване на определено
право – в случая с правото да се управлява автомобил, доколкото СУМПС позволява
това право. Безспорно е, че ПАМ подлежи на незабавно изпълнение – аргумент от
чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Следователно за прилагането на отнемане на СУМПС и
действието на мярката не е необходимо ЗППАМ да е връчена на лицето, спрямо
което тя действа. И да не е връчена, тя е породила целеното от нея действие.
Затова и с издаването ѝ на 25.05.2019 г. СУМПС е действително отнето, а с
АУАН от същата дата и фактическо иззето от нарушителя.
Същевременно за да бъде ангажирана
отговорност на нарушителя, той следва да е проявил онова субективно отношение
към деянието си, което да квалифицира поведението му като виновно. Следователно той следва
да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – противоправността на управление
с отнето СУМПС, да е предвиждал, че неизпълнението на задължението му може да
доведе до настъпване на общественоопасни последици и да е целял тяхното
настъпване. Установяването на тези вътрешни за субекта обстоятелства следва да
стъпи на обективното проявление фактите в действителността. В конкретния случай
съдът смята, че доколкото към момента на установяване на нарушението, а именно
12.06.2019 г., на жалбоподателя не е била връчена ЗППАМ, макар и да е
действала, то той самият не е действал със субективната нагласа, че СУМПС му е
отнето по административен ред със съответната ЗППАМ и не следва да управлява
автомобил. След като деянието му може да бъде извършено с пряк умисъл, а деецът
не е съзнавал, че деянието му е обществено опасно, тъй като не е му е била
връчена ЗППАМ /което станала 2 дни по-късно – на 14.06.2019 г./, то не е
съзнавал и, че няма право да управлява МПС, тъй като действително му е било
отнето СУМПС. Не е предвиждал общественоопасните последици на поведението си и
не е целял настъпването им. Затова и не се установява и доказва по делото
деецът да е проявил пряк умисъл или каквато и да е друга вина в извършването на
деянието, съответно нарушението. Оттам и не се установява субективната страна
за ангажиране на административнонаказателната отговорност.
Затова съдът
намира, че НП е незаконосъобразно от материалноправна страна въз онова на
изложените аргументи и това изисква и налага отмяната му.
Във връзка с изложеното за недоказването по
безспорен начин на вината на нарушителят и по повод на отразената в АУАН правна
квалификация на нарушението следва да се изтъкне и още нещо. Предвид приетото
за липсата на вина в извършването на деянието, то и разпоредбата на чл. 53, ал.
2 от ЗАНН и постулатите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк.
д. № 7/2010 г. на ВАС са неприложими по аргументите посочени по-горе за
неустановяване по безспорен начин на вината на нарушителя. Следователно сме
поставени и пред хипотезата на съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е ограничило правата на жалбоподателя и да е свързано с изначалната
липса на яснота относно приложимото право и нарушената законова разпоредба.
Тази хипотеза предполага порок, който не може да бъде саниран за първи път от
въззивния съд, и който е ограничил правата нарушителя още от самото начало на
образуване на административнонаказателното производство. Този порок не му е дал
възможност да организира защитата си по адекватен начин, така че да му е било
ясно кой е фактическият състав, срещу който следва да се брани. Това е още едно
основание за отмяна на обжалваното НП.
По
наказанието:
Описаното нарушение по чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 438, ал.
1, т. 1 от КЗ нарушителят да се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. Съдът
обаче намира, че неправилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Не се установява нарушителят да
е лице с висока степен на обществена опасност или деянието му да се
характеризира по този начин, за да бъде основан изводът за налага на по-високо
наказание от предвидения минимум. Затова и наказващият орган е следвало да
наложи наказание ориентирано към минимума, а именно 100 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание
отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,
като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва
релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Напротив, процесният случай разкрива белезите на
обичайните нарушения от същия вид. Не се разкриват други обстоятелства, които
биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да
характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи.
Доколкото
обаче обжалваното НП се прие за незаконосъобразно, то наказанието не следва да
бъде намалявано, а постановлението да бъде изменяно.
С оглед на изложеното съдът приема, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, макар и определеното наказание
да е справедливо и да се установява нарушението от обективна страна. Не се
установи субективната страна на деянието на жалбоподателя и това да го е
извършил виновно, във връзка с което е и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по посочване в АУАН на правилната правна квалификация,
поради което и НП следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1030-004777 от 17.06.2019
г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с
което на Г.Г.В. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.
Д.