ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187
гр.Плевен, 19.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, I-ви състав в закрито съдебно заседание на 19.01. през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
като разгледа докладваното от съдията Дилова административно
дело № 55 по описа на Административен съд – Плевен за 2023 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото административно производство е по реда на
чл. 166 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на "Илвея“ ЕООД срещу Решение № Производството по делото е
образувано по жалба от „Илвея“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Тръстеник, обл.Плевен, чрез адв Р.Д. ***, против Решение
за налагане на финансова корекция №04/311/00598/3/01/04/02, издадено от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-София, с който на „Илвея“ ЕООД
е определена финансова корекция в размер
на 379 673,69лева, във връзка с неизпълнение във висока степен в продължение на
три последователни пълни финансови години на заложените в бизнес плана приходи
от субсидираната дейност.
В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото
по закон предварително изпълнение на решението, като са развити подробни доводи, че
дружеството не осъществява друга търговска дейност, респ. няма никакви други
източници на приходи, освен тези от стопанисването на изградения от ЕООД с
помощта на европейски и собствени средства туристически обект – Хотелски
комплекс „Синджирите“ гр.Елена, за което доказване са приложени годишните
финансови отчети за периода 2016-2022г. Твърди се още, че дружеството не
разполага със средства да възстанови определената с оспореното решение сума за
възстановяване. Счита се, че допускането на предварително изпълнение на решението би означавало дружеството да бъде
обявено в несъстоятелност и да фалира. Твърди се, че ако предварителното
изпълнение не бъде спряно, дружеството няма да е в състояние да продължи да
отделя парични средства за поддръжка на изградения и работещ целогодишно
хотелски комплекс, както и че няма да разполага със средства да заплаща работни
заплати на наетите на трудови договори лица, да заплаща дължимите данъци и
такси, режийни месечни разходи и др. Сочи, че се касае за чудесно структуриран
и реално работещ семеен бизнес, който с допускането на предварителното
изпълнение ще бъде изцяло унищожен. Твърди се, че работата в хотелския комплекс
осигурява доходите и прехраната на управителя и собственика на дружеството, в
това число и на непълнолетното й дете.
Сочи се още, че собствените средства, които са вложени за построяването,
обзавеждането и облагородяването на хотелския комплекс са предоставени на
дружеството от неговия управител, който пък ги е получил от усвоени от него
като физическо лице два банкови кредита, както и че дружеството е реинвестирало
и голяма част от приходите от работата на комплекса в неговото развитие.Излага
доводи, че предварителното изпълнение се
допуска в период следващ въведеното от близо две години извънредно положение в
страната и свързаните с това ограничения за осъществяването на стопанска
дейност. В жалбата е депозирано и искане за спиране изпълнението на решението
на основание чл. 166 от АПК, тъй като изпълнението на решението би довело до
трудно поправими и значителни вреди. Развити са и доводи относно
незаконосъобразността на оспорения акт, като се иска неговата отмяна.
Ответникът в дадения срок е изразил становище по
искането за спиране на изпълнението.Посочил е, че в разпоредбата на чл. 166 ал.2 от АПК законодателят е предвидил
кои са предпоставките, за да се иска спиране на предварителното изпълнение по
издаден и обжалван административен акт, а именно- предварителното изпълнение да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда- имуществена или
неимуществена, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени
към жалбата доказателства. Изразил е
становище, че при следва да се прецени дали защитата на частния интерес може да
бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест
на оспорващия молител е да докаже причинно-следствената връзка между
изпълнението на обжалвания индивидуален административен акт и настъпването на
значителни или трудно поправими вреди противопоставими на обществения интерес.
Изразил е становище, че изпълнението може да бъде спряно само въз основа на
нови обстоятелства, като доказателствената тежест за установяване на тези нови
обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на
жалбоподателя. Излага доводи, че имуществените вреди, независимо от техния
размер са винаги поправими, поради което интересът на жалбоподателят от спиране
на изпълнението не може да се противопостави на държавния и обществен интерес
от изпълнение на оспорения административен акт, който е защитен от допуснатото
предварително изпълнение.
Искането е подадено от лице, което е адресат на оспорения
индивидуален административен акт, поради което настоящият съдебен състава
намира искането за спиране изпълнението на решението за процесуално допустимо и следва да
бъде разгледано по същество:
Разглежданото искане за спиране е на основание чл. 166,
ал. 4 от вр. чл. 27, ал. 2 по препр. от
чл. 73, ал. 4 Закон за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление /ЗУСЕФСУ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г. /.
Съгласно чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ решението за определяне
на финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат
съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6 ЗУСЕФСУ.
Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ оспорването на
съответните индивидуални административни актове, в това число решенията за
определяне на финансова корекция /по препр. от чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ/, не
спира тяхното изпълнение. Т. е. налице е изрично уредено отклонение от общото
положение за суспензивен ефект на оспорването. Решението по ал. 1 може да се
оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при
съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и
ал. 5 и 6. Съгласно чл. чл. 27 ал.2 от ЗУСЕСИФ оспорването на индивидуалните
административни актове и на административните договори не спира тяхното
изпълнение.Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен
интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези,
защитени от допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение. Съобразно с това всички индивидуални
административни актове по глава трета от ЗУСЕФСУ са незабавно изпълняеми на
нормативно основание по чл. 27, ал. 2,
изр. 1 ЗУСЕФСУ, за да се гарантира целите на предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ),
които са с публичен характер. Именно тази публичната цел на предоставянето на
средства от ЕСИФ като безвъзмездна финансова помощ по глава трета, раздел III
от ЗУСЕФсу е която обезпечава предварителното изпълнение по чл. 27, ал. 2, изр. 1 ЗУСЕФСУ на акта, с
който тази процедура за подбор приключва за всички участвали в нея кандидати,
така че да се премине незабавно към заключителните действия по чл. 36, ал. 2,
чл. 37, ал. 1 и 3 ЗУСЕФСУ по предоставяне на финансов ресурс на всяко одобрено
проектно предложение от списъка по чл. 35, т. 1 ЗУСЕСИФ. Доколкото специалният
ЗУСЕСФСУ не регламентира основанията, при които съдът може да спре
предварителното изпълнение по чл. 27, ал. 2, изр. 1 от ЗУСЕФСУ на оспореното решение за определяне на финансова корекция, то приложими са общите
такива основания по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Съответно оспорващият, който
иска спиране, трябва да установи по делото тези предпоставки, като докаже, че
отхвърлянето на проектното му предложение с предварително изпълнение по чл. 27, ал. 2, изр. 1 ЗУСЕФСУ би могло да му
причини значителна или трудно поправима. Адресатът на акта следва да представи
доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда.
Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166,
ал. 2 АПК преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда
на адресата, която да бъде противопоставена на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят
следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от
него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание
за спирането му. Предварителното изпълнение на акта за финансовата корекция
означава допустимите разходи, върху които е определена корекцията, да не бъдат
платени на бенефициера, а ако вече са платени - да бъдат възстановени от
бенефициера, с произтичащите от това финансови последици за него. Но тези
безспорни факти не са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК. Те са
пряко следствие от допуснатото предварително изпълнение на самия оспорен акт, а
не от факти, настъпили след неговото издаване. Видно от доказателствата по
делото частният жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да установяват
новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз
основа на които да може да се обоснове извод за значителна или трудно поправима
вреда от предварителното изпълнение.В жалбата оспорващият навежда общи доводи,
че от предварителното изпълнение на оспореното решение би претърпял значителни
вреди, тъй като дружеството няма друга
дейност и ако не се спре предварителното изпълнение на оспореното решение, ще
се пристъпи към принудително изпълнение за събиране на вземанията, посочени в
обжалваното решение, което би го довело до несъстоятелност, невъзможност да
бъдат заплатени трудови възнаграждения на наетите служители и др. което ще
увреди прекомерно дружеството-жалбоподател. Вредите, които се обосновават в
жалбата се предполагат и са изводими само от характера на оспореното решение, с
оглед на което съдът приема, че не се касае за ефективно увреждане, а само за
вероятност от негово настъпване., ето защо съдът приема, че искането за спиране
на изпълнението на оспореното решение е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че оспорващият не е доказал наличие на особено важен интерес, който да
е по-голям или равен и противопоставим на презюмирания от законодателя
обществен интерес от допуснатото по силата на
чл. 27, ал. 2, изр. 1 от ЗУСЕФСУ предварително изпълнение на оспорения
административен акт.
Водим от изложеното и на основание чл. 166, ал. 4, вр.
ал. 2 от АПК, във връзка чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на „Илвея“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Тръстеник ул. „Възраждане
“ № 8, представлявно от И.П.К. за СПИРАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА Решение № 04/311/00598/3/01/04/02година
на Изпълнителен директор и Ръководител на „ДФ Земеделие“ .
Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-мо
дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: /п/