Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.София, 24.02.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 10 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав :

  СЪДИЯ:  ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                         

при секретаря Анелия Груева като разгледа   т.д. № 1001 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Предявени са при условията на кумулативно евентуално съединяване искове с правно основание чл.7 от Конституцията на Р.Б.вр чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), по чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД срещу Държавата, по чл. 49, ал.1 от ЗЗД срещу Народното събрание и по чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД срещу Държавата.

Ищецът „М.Е.“ ООД твърди, че е производител на електрическа енергия и собственик на фотоволтаична електрическа централа М.- К., находища се в землището на с.К., община Сливен, в ПИ 000701. В това си качество ищецът сключил договор за изкупуване на електрическа енергия № 543 от 29.06.2012 г. с „ЕВН Б.Е.“ АД, по силата на който продавал електрическа енергия на електроснабдителното дружество. Твърди, че за периода 01.01.2014 г. - 9.08.2014 г., ищецът получил по-ниска цена на продадената от него електрическа енергия, тъй като електроснабдителното дружество намалило цената с такса от 20 % върху приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи, приложена на основание чл.35а ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Посочената такса била въведена с параграф 6, т.2 и т.3 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Р.Б.за 2014 год., с който били създадени чл.35а, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.35б ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4, чл.35в ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.73 ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗЕВИ. Ищецът твърди, че с решение № 13 от 31.07.2014 год. по к.д. № 1/2014 год. на Конституционния съд параграф 6, т.2 и т.3 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 год. е обявен за противоконституционен. Решението на Конституционния съд влязло в сила на 10.08.2014 год. и от този момент не се прилагали цитираните по-горе норми от ЗЕВИ, въвеждащи такса от 20% върху приходите от електрическа енергия от слънчеви и вятърни централи. За периода от въвеждане на таксата по чл.35а от ЗЕВИ до обявяването на нормата за противоконституционна, ищецът пропуснал да реализира произведената ел.енергия на пълната й цена, като общият размер на пропуснатия приход възлизал на сумата 63 049.53 лева, посочени подробно по месеци и фактури в исковата молба – тази сума била внесена от „ЕВН Б.Е.“ АД по сметка на държавния бюджет. Ищецът твърди, че след обявяване на противоконституционност на текстовете от ЗЕВИ, въвеждащи таксата от 20 %, Народното събрание следвало да уреди последиците от прилагането на съответните текстове от ЗЕВИ от влизането им в сила до влизането в сила на решението на Конституционния съд, но това не било сторено. Така, ищецът пропуснал да реализира приход в размер на сумата 63 049.53 лева, като последица от прилагане на такса от 20 % от цената на продадената електрическа енергия за периода 01.01.2014 г. -  09.08.2014 година. Ищецът счита, че Държавата следва да обезщети претърпените от него вреди под формата на пропуснати ползи, настъпили като последица от прилагането на закон, обявен за противоконституционен. При условията на евентуалност поддържа становище, че вредите следва да бъдат възстановени от Народното събрание, като органът, приел закона, обявен за противоконституционен. В случай, че съдът не намери ищецът да е претърпял вреди под формата на пропусната полза да реализира произведената от него ел.енергия на пълната й цена, ищецът поддържа становище, че сумата от 63 049.53 лева е заплатена при начална липса на основание, с което ищецът се е обеднил, а държавата се е обогатила. Излага становище, че таксата по чл.35а от ЗЕВИ, макар и обявена за противоконституционна от 10.08.2014 г. е противоречала на Конституцията от момента на приемането й; позовава се на прякото действие на Конституцията и така обосновава извод за недължимост на таксата от датата на въвеждането й с чл.35а от ЗЕВИ. Независимо от горното, поддържа, че таксата в размер на 13 344.91 лева по фактура № ********** от 31.07.2014 год. и таксата в размер на 3655.91 лева по фактура № ********** от 31.08.2014 год., внесени в държавния бюджет след влизане в сила на решение № 13 от Конституционния съд са заплатени при отпаднало основание. При тези твърдения, ищецът моли съда да осъди Държавата, представлявана от М.НА Ф. да бъде осъдена да му заплати сумата 63 049.53 лева – обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи, настъпили в резултат от прилагане на обявени за противоконституционни на  следните норми от ЗЕВИ: чл.35а, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.35б ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4, чл.35в ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.73 ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 и представляващи намален размер на цената на продадена от ищеца ел.енергия за периода 1.01.2014 год.- 9.08.2014 год., заедно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В случай, че искът срещу Държавата бъде отхвърлен като неоснователен, моли съда цитираната по-горе сума да му бъде заплатена от Народното събрание, заедно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба. В случай, че исковете срещу Държавата и Народното събрание за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи бъдат отхвърлени, моли сумата в размер на 63 049.53 лева, представляваща такса по чл.35а от ЗЕВИ, начислена за периода 1.01.2014 г. - 09.08.2014 г. да му бъде върната от Държавата, представлявана от М.НА Ф., като платена без основание, тъй като от момента на приемането си посочената законова разпоредба е била противоконституционна, заедно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба. Евентуално се претендира връщане на сумите в размер на 13 344.91 лева по фактура № ********** от 31.07.2014 год. и в размер на 3655.91 лева по фактура № ********** от 31.08.2014 год., внесени в държавния бюджет след влизане в сила на решение № 13 от Конституционния съд като заплатени при отпаднало основание. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът Д., чрез М.НА Ф., оспорва предявените искове. Прави възражение за неподсъдност на исковете срещу Държавата на гражданския съд, като твърди, че ищецът и Държавата не са равнопоставени правни субекти, а се намират в отношение на власт и подчинение, както и че таксата по чл.35а от ЗЕВИ представлява публично държавно вземане, поради което правилата за неоснователно обогатяване били неприложими в случая. Позовавайки се на практика на ВКС, Държавата чрез М.НА Ф. твърди, че общият исков ред е неприложим за разрешаване на спорове относно недължимо платени държавни такси. На второ място, ответникът твърди, че предявените искове са недопустими, тъй като в националната правна уредба не е предвиден ред за ангажиране отговорността на Държавата във връзка със законодателната дейност на Народното събрание. Единствено Конституционният съд можел да се произнася за противоконституционност на закони и други актове на Народното събрание. Не бил предвиден и ред за оспорване на законите, приети от Народното събрание пред съд, освен пред Конституционния съд. По тази причина, според този ответник, гражданският съд не е компетентен да се произнася по законосъобразност или конституционосъобразност на законите. На трето място, исковете били недопустими и поради липсата на компетентност на гражданския съд да урежда последиците от обявен за противоконституционен акт на Народното събрание – това правомощие било възложено единствено на Народното събрание. Като четвърто основание за недопустимост на исковете, ответникът сочи липсата на процесуална и материална легитимация на Държавата да отговаря за действия на друг самостоятелен правен субект. По същество ответникът твърди липса на противоправно действие, като последица от което ищецът да е претърпял вреди. Счита, че таксата по чл.35а от ЗЕВИ е била удържана правомерно от ищеца за исковия период, обхващащ момента от влизането в сила на цитираната правна норма до обявяването й за противоконституционна. В този период законът пораждал правно действие, а изпълнението му не можело да се разглежда като противоправно действие. Ответникът оспорва Народното събрание да е имало задължение да уреди правните последици от прилагането на чл.35а от ЗЕВИ, след отмяната на текста с решението на Конституционния съд, като счита, че не били възникнали правни последици, които да са се нуждаели от уреждане. Поддържа, че евентуалното възстановяване на удържаните от ищеца такси за периода, предхождащ решението на конституционния съд, би имало да последица придаване обратно действие на решението на този съд, което било недопустимо. Народното събрание от своя страна нямало задължение да приеме акт с обратно значение на обявения за противоконституционен закон, а и не била упражнена законодателна инициатива от субектите, притежаващи такава. Ответникът оспорва да е възложител на работата на народните представители. Не били налице и останалите елементи от фактическия състав за възникване на отговорност за обезщетяване на вреди – вина и причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно действие и претърпените вреди. По евентуалния иск за неоснователно обогатяване, ответникът оспорва такса по чл.35а от ЗЕВИ да е била удържана от ищеца, а дори и да е била удържана, то това било сторено в периода преди обявяване на нормата за противоконституционна, тоест таксата била удържана в съответствие със закона. Решението на Конституционния съд имало действие занапред, поради което не можело да се приеме, че заплатените преди влизане в сила на решението на Конституционния съд такси не се дължат, тъй като това означавало да се придаде обратно действие на решението. Ответникът оспорва таксите по двете фактури от 31.08.2014 год. да са платени при отпаднало основание, тъй като същите били начислени за период преди влизане в сила на решението на Конституционния съд и при наличие на основание за това. Независимо от горното, ответникът твърди, че вземането на ищеца не е станало изискуемо, поради липса на отправена покана до ответника. На последно място, ответникът оспорва ищецът да е заплатил такси в размер на посочените в исковата молба суми, поради което искът бил и недоказан. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Н.С.на Р.Б.оспорва предявените срещу него искове. Прави възражение за недопустимост на иска, тъй като обявените за противоконституционни норми от ЗЕВИ били приети от народните представители на 42-то Н.С.и липсвало правоприемство или приемственост между 42-то Н.С.и сега действащото 44-то Народно събрание. По същество оспорва иска като неоснователен. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените вреди, тъй като в периода, в който се твърди да са настъпили вредите, нормата установяваща заплащане на спорната такса, била действаща и следвало да бъде прилагана. Оспорва възникване на задължение за Народното събрание да уреди последиците от прилагането на обявените за противоконституционни текстове от ЗЕВИ, като счита, че липсвали неприключени правоотношения до момента на постановяване на решението на Конституционния съд, чийто последици да е трябвало да се регулират. Поддържа становище, че евентуално възстановяване на спорната такса би обезсмислило решението на Конституционния съд и би противоречало на забраната за обратно действие на законите. На следващо място, ответникът оспорва Народното събрание да е имало противоправно поведение – спорната такса била въведена със закон, след обсъждане, изложени били мотиви за въвеждането й и чрез нея се преследвала легитимна цел – насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници. Ответникът твърди, че не е налице и възлагане на работа, по смисъла на чл.49 от ЗЗД, тъй като Народното събрание не било възложител на работата на народните представители, нито можело да контролира или да носи отговорност за тяхната дейност. Липсвала и материално-правната предпоставка – вина, тъй като народното събрание било колективен орган и не можело да формира вина. На последно място, ответникът твърди, че самият ищец се съгласил да заплаща таксата, а основанието за заплащането й бил чл.27 от договора, сключен между ищеца и „ЕВН Б.Е.“ АД. Ответникът оспорва, като недоказан, размерът на платената такса по чл.35а от ЗЕВИ. Моли искът срещу него да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

С определение 2944/29.05.2019 г. Съдът е прекратил производството по търговско дело Nо 1001/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, в частта относно предявените от „М.Е.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес:***. Е.И. ********, ателие 10  срещу Народното събрание на Р.Б.евентуални искове по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 63 049,53 лева  - обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на удържане на такса в размер на 20 % на основание чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 4 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, създадени с точки 2 и  3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б.от 2014 г., които разпоредби са обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014 г. по конституционно дело № 1 от 2014 г. (обн. ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г.) и е върнал исковата молба в тази част.

С решение 990/29.05.2019 г. СГС е осъдил Република България, представлявана от М.НА Ф., да заплати на „М.Е.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес:***. Е.И. ********, ателие 10, по иск с правно основание чл. 7 от Конституцията на Р.Б.във връзка с чл. 49 от ЗЗД сумата в размер на 63 049,53 лева  - обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на удържане на такса в размер на 20 % на основание чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 4 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, създадени с точки 2 и  3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б.от 2014 г., които разпоредби са обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014 г. по конституционно дело № 1 от 2014 г. (обн. ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г.) и последващо бездействие на НС да приеме акт за уреждане на последиците от обявяването като противоконституционни на точки 2 и  3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р.Б.от 2014 г., с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 4 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, която сума е удържана по фактури № **********/31.01.2014 г. – 2 876,62 лева, № **********/28.02.2014 г. – 5 717,80 лева; № **********/31.03.2014 г. – 7 128,45 лева, № **********/30.04.2014 г. – 8 912,04 лева; № **********/31.05.2014 г. – 11 462,34 лева; № **********/30.06.2014 г. – 9 951,46 лева; № **********/31.07.2014 г. – 13344,91 лева  и № **********/31.08.2014 г. – 3 655,91 лева, заедно със законната лихва върху сумата от 63 049,53 лева  от 22.05.2018 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото, както следва - 2 521,98 лева – за заплатена държавна такса, 400 лева – за депозит за вещо лице и 3600 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

С определение 59/30.01.2020 г. по ч.гр. дело 4135/209 г. по описа на ВКС, ГК е отменено определение 2495/23.07.2019 г. по ч. гр. дело 3131/2019 г. на АС-София и потвърденото с него определение 2944/29.05.2019 по т. дело 1001/2018 г. за прекратяване на производството по предявения евентуален иск по чл. 49 от ЗЗД  на „М.Е.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес:***. Е.И. ********, ателие 10  срещу Народното събрание на Р.Б.и е върнал делото за извършване на съответните процесуални действия по иска срещу този ответник при наличие на предпоставките за разглеждането му.

Като взе предвид, че СГС е прекратил производството срещу ответника НС, след като е даден ход на делото по същество в о.с.з. поделото, проведено на 29.01.2019 година, включително и по исковете срещу този ответника, и е отменено само определението за връщане на исковата молба по предявения евентуален иск по чл. 49 от ЗЗД, Съдът намира, че следва да се отмени и определение 2944/29.05.2019 г. и в частта в която е отменено протоколно определение от 29.01.2019 г , с което е даден ход по същество на предявените от „М.Е.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес:***. Е.И. ********, ателие 10  срещу Народното събрание на Р.Б.евентуални искове по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

След отмяната на определение 2944/29.05.2019 г. изцяло, за първонстанционния съд се поражда задължение да се произнесе по исковете срещу ответника НС, по отношение на които също е даден ход по същество и делото е обявено за решаване, ако са налице предпоставките за това.

Като взе предвид, че Съдът е уважил предявените главни искове срещу ответника Държавата, представлявана от М.НА Ф., то не са налице предпоставките за произнасяне на предявения евентуален иск срещу ответника НС.

За яснота, Съдът ще се произнесе с нарочен диспозитив, с който оставя без разглежда исковете срещу НС, тъй като не са налице предпоставките за разглеждане на същите, включително и поради липсата на друга правна възможност да се допълни решението по делото посочения смисъл – недопустимо е допълване единствено на мотивите на решението.

Водим от горното и на основание чл. 250 във връзка с чл.235 от ГПК, СГС, VI-10 състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ определение 2944/29.05.2019 по т. дело 1001/2018 г. в частта, в която е отменено протоколно определение от 29.01.2019 г., с което е даден ход по същество на предявените от „М.Е.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес:***. Е.И. ********, ателие 10  срещу Народното събрание на Р.Б.евентуални искове по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

ДОПЪЛВА решение 990/29.05.2019 г. по т. дело 1001/2018 г. по описа на СГС, VI-10 състав като :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „М.Е.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес:***. Е.И. ********, ателие 10  срещу Народното събрание на Р.Б.евентуален иск по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, тъй като не са налице предпоставките за разглеждане на иска срещу този ответник по същество, поради уважаване на предявените главни искове.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-сдемичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                       СЪДИЯ: