№ 19372
гр. С., 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110116948 по описа за 2023 година
Предявени са от „С. В.” АД срещу „З.“ ЕАД обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна вода, като е
извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са начислени
суми за В и К услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е
извършено плащане на дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните
суми за главница в размер на 1374,28 лв., представляваща главница за задължения за
доставена и потребена вода, дължими в периода 24.06.2014 г. – 14.10.2020 г.,
незаплатена цена за потребена вода за процесния имот, ведно със законната лихва от
12.01.2022 г., както и мораторна лихва в размер на 18,18 лв. за периода от 03.01.2019 г.
до 20.12.2020 г., които вземания се отнасят до имот с адрес гр. С., кв. „Г. Б.“, ул. 638 №
1, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 15.03.2022 г. по ч.гр.д. №
1403/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил иска по основание
и размер. Твърди, че по отношение на вземанията за главница за периода от 03.12.2018
г. до 12.09.2019 г. и за лихва за периода от 03.01.2019 г. до 12.09.2019 г. претенциите са
недопустими, тъй като за същите вземания била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 62807/2019 г. по описа на СРС, 151 състав, която впоследствие била
обезсилена поради непредявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в
законоустановения срок за това. Релевира възражение за погасяване по давност на
вземанията.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на
производството по отношение на вземанията за главница за периода от 03.12.2018 г. до
12.09.2019 г. и за лихва за периода от 03.01.2019 г. до 12.09.2019 г. поради това, че за
същите била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 62807/2019 г. по описа на
СРС, 151 състав, която впоследствие била обезсилена поради непредявяване на
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в законоустановения срок за това.
Обезсилването на заповедта за изпълнение не е пречка да се предяви вземането
посредством осъдителен иск, в който случай ищецът кредитор не се ползва от
последиците спиране и прекъсване на давността, считано към момента на подаване на
възражението, както и дължи пълен размер на държавата такса по предявения
осъдителен иск. Тези съображения налагат разглеждане на исковете по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
За доказване на облигационното отношение по делото е представена справка от
Агенция по вписванията, СВ – С., по партидата на ответника, от която се установява,
че на 15.10.2020 г. – след края на исковия период, ответникът е прехвърлил правото на
собственост (придобито чрез апорт през 2012 г., видно от справката) върху
притежавана от него сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „Овча купел“, ул. 638 № 1. В
конкретния случай липсват възражения на ответната страна, че представената по
делото справка по лице от Служба по вписванията не представлява годно
доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост върху
процесния имот. Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на
вписванията в публичния имотен регистър, представената по делото справка, която не
е била оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на вещно право от
2
последната и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество.
В случая, ответната страна не оспорва наличието на облигационно
правоотношение между нея и ищеца по договор за продажба на питейна вода при общи
условия за процесния имот и за процесния период, основано на качеството собственик
на имота. Ето защо съдът приема за установено, че ответникът се явява потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на
Закона за водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на посочения
по – горе имот през процесния период.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, процесният имот
е с изградена и функционираща мрежа за предоставяне на услугата „доставка на
питейна вода“, с монтирани водомерни устройства за отчитане на потребените
количества питейна вода. За процесния период отчитането е по реда на чл. 32, 35 и чл.
39, ал. 1 от Наредба № 4 на база показания на монтиран водомер, но няма нито един
реален отчет, представен на потребителите. Вещото лице сочи, че съгласно фактурата,
периодът на консумация е от 04.06.2014 г. до 03.01.2019 г. Начисленото вземане по
счетоводни документи е на стойност 904,51лв. за периода от 24.06.2014 г. до 14.10.2020
г. с период на реална консумация от 04.06.2014 г. до 03.01.2019 г. съгласно отразеното
във фактурите, т.е. сумата по счетоводни данни не съответства на претендираната в
настоящото производство сума, която я надвишава.
Съгласно чл. 8 от Наредба N 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
По делото не се спори, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператора „С. В.“ АД са одобрени от ДКЕВР на основание чл.
6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение N OУ – 064/17.07.2006 г., както и че същите са
публикувани в централен и местен ежедневник. По делото не се твърди, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 68, ал. 2 от ОУ.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ОУ „доставянето на питейна вода и/или пречистване
и/или отвеждане на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери
на сградните водопроводни отклонения“, а съгласно ал. 2 на чл. 30 – за сгради –
етажна собственост или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество,
отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /въз основа на отчета на водомера, монтиран
на водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по индивидуалните
водомери/.
Дължимите суми за ползваните от потребителите В и К услуги се заплащат в
30 – дневен срок след датата на фактуриране /чл. 31, ал. 2 от ОУ/.
В случая, ищецът не е ангажирал по делото годни писмени доказателства, от
които да е видно, че е извършен реален отчет на водомерите в процесния имот през
процесния период, или че такъв не е извършен поради неосигурен достъп, поради
което количеството вода е изчислено на база потребление за предходен период, което
му е указано в доклада по делото.
Ето защо, не може да се направи и безспорен извод, че извършените от ищеца
вписвания в счетоводните му книги, касаещи процесния имот и период, са достоверни,
за да се приеме, че ответникът дължи претендираната цена.
3
Нещо повече, дори искът да бе доказан по основание, то същият би бил погасен
по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставени ВиК услуги е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „С. В.“ АД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Задълженията за заплащане на
месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от
издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след
изтичане на определен срок след това (30 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. По силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1
ГПК искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 12.01.2022 г. Следователно в конкретния случай давността е
прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността е
възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 12.01.2019 г., а непогасени по
давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая последната
фактура, формираща общия размер на претендираното задължение, е фактура №
**********/10.01.2019 г. на стойност 41,20 лв. и за периода от 02.11.2018 г. до
03.01.2019 г. Фактурата от 10.01.2019 г. отразява стари задължения – от м. 11.2019 г.,
чиято изискуемост е настъпила преди датата на фактуриране. Непогасени по давност
биха били единствено вземанията за периода от м. 12.2018 г. до 03.01.2019 г., т.е. за
част от сумата от 41,20 лв., но както бе посочено според основните съображения, искът
е недоказан по основание.
Предвид изложените съображения, искът за главница подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен
дълг и забава в погасяването му.
Предвид неоснователността на главния иск, на отхвърляне подлежи и
акцесорния такъв с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който претендира
такива в размер на 439,25 лв. за адвокатско възнаграждение. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие (л. 24), в който е уговорен начин на плащане по
банков път. Към договора не е представено доказателство за плащане, нито такова е
ангажирано до приключване на устните състезания. Ето защо в полза на ответника не
следва да бъдат присъждани разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С. В.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1,
сграда 2А срещу „З.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. С., бул. „Х. Б.“ № 17 искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от 1374,28 лв.,
представляваща главница за задължения за доставена и потребена вода, дължими в
периода 24.06.2014 г. – 14.10.2020 г., незаплатена цена за потребена вода за процесния
имот, ведно със законната лихва от 12.01.2022 г., както и с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 18,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.01.2019
г. до 20.12.2020 г., които вземания се отнасят до имот с адрес гр. С., кв. „Г. Б.“, ул. 638
№ 1, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 15.03.2022 г. по ч.гр.д. №
1403/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5