№ 728
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000503158 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260027 от 25.05.2022 год., постановено по т.д.№ 60/2021 год. по описа на
Софийски окръжен съд, ТО, 1-ви състав, Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” е осъдено на правно основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ да
заплати на А. М. М. сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 30.11.2019 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2020 год. до окончателното
изплащане, като са разпределени и разноските между страните, а искът е отхърлен до
пълния размер от 50 000 лева.
Решението е обжалвано от ответника Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” в осъдителната част досежно неимуществените вреди над
сумата от 10 000 лева, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй
като определеният размер е силно завишен с оглед получените телесни увреди. Оспорват се
изводите на съда досежно приетата липса на съпричиняване на вредоносния резултат, като
се твърди, че такова е налице, тъй като пострадалия е пътувал в автомобила бел поставен
предпазен колан. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с
което искът за причинените неимуществени вреди бъде отхвърлен над сумата от 10 000 лева
до присъдения размер от 30 000 лева. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият А. М. М., чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли за
1
потвърждаване на решението. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на
вредите.
Ищеца А. М. М. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
30.11.2019 год. и причинено виновно от водача З. Г. М., който е управлявал лек автомобил
„Алфа Ромео” с гръцки рег.№ ***. Ответникът е компенсаторен орган и на основание
чл.511, ал.1, т.2 от КЗ дължи обезвреда за вредите от настъпило застрахователно събитие на
делинквент, реализирал ПТП на територията на страната и управляващ МПС, което е
застраховано при друг застраховател при действието на системата „Зелена карта”.
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача на лекия автомобил
„Алфа Ромео“, телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с
произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са
безспорни пред настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза се установява,
че ищеца вследствие на произшествието е получил травма на нервните коренчета в шийния
отдел - коренчетата от С4 до С8 двустранно и деформация на външния нос, тотална
девиация на носната преграда, хипосмия, хипгеузия, фрактура на носните кости, довели
болки и страдания за период от 30 дни и временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. При процесното произшествие пострадалия е имал резки движения в областта на
шията-камшичен удар, ротация с латерална ангулация, довели до „раздвижване” на
предварително ошипения му шиен гръбнак и притискане и разтягане на нервните коренчета
С4-С8. Установяват, че е необходима оперативна корекция на носа, чрез извършване на
ринопластика. При ненавременна оперативна намеса, корекцията на носа е неефективна и
възстановяването е трудно и продължително що се касае за дишането и обонятелната
функции. Ищецът има болки и дискомфорт при дишане през носа, често главоболие,
дискомфорт при хранене, постоянен психоемоционален стрес. Изписан е бил от болницата с
2
подобрение и стабилизирано неврологично състояние, неврологична симптоматика в
обратно развитие, без допълнително неврологично утежняване. Болките и страданията на
ищеца са били интензивни в първите 24-48 часа след инцидента, след което постепенно са
отзвучавали и към периода на изписването /06.12.2019 г./, са били отзвучаващи. Установява
се, че в неврохирургичен/неврологичен аспект, ищецът е с възстановени увреди от
процесната ПТП травма. Отделно от това носа е външно деформиран, има следи по кожата
от контузно-разкъсна рана; риноскопия: травматична девиация на носната преграда,
хипертрофия на носните конхи, двустранно нарушено носно дишане, нарушена носна
архитектоника и стесняване на носните ходове.
От разпитания по делото свидетел К. М., съпруга на ищеца, чийто показания съдът цени при
условията на чл.172 от ГПК се установява, че след изписването му от болницата ищеца не
могъл сам да се обслужва. Преди катастрофата ходел на работа, който го повика, но откакто
се случил инцидента е много нервен, не е същия човек, който бил преди. Преди
катастрофата той бил пенсионер по болест, четири пъти си биел инсулинови инжекции, но
след катастрофата му се вдигнала захарта, по-неспокоен станал и нервен. Затворил се в
къщи и не излизал с приятели. Като се качват в лека кола, съпруга й изпитва страх.
Установавя, че и към момента още изпитва болки и ръцете му треперят. Когато вали и е
студено ръцете му стоят едни жълти и повече го боли, все трябва да го мачкаш, постоянно
си чупи пръстите. Вдигнала му се захарта след катастрофата - в болницата вдигаше 28-29
единици. В болницата освен система и лепенка на носа имаше превръзки по главата, по
челото, посинял, имаше охлузвания, в областта на врата имаше шийна яка, която той носи
около месец и нещо.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - ноември 2019 год., лимитите на
отговорност към този момент, възрастта на пострадалия, както и съдебната практика за
подобни случаи, намира, че сумата от 30 000 лева адекватно ще обезщети причинените на
ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата на ответника относно наличието на принос за настъпване на вредите
на посочените основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. По делото се установи от показанията на
разпитания свидетел М. А. М., син на ищеца, чиито показания съдът отново цени при
съобразяване с чл.172 от ГПК, че баща му е пътивал в автомобила с поставен предпазен
колан. В подкрепа на това е даденото заключение на приетата автотехническа експертиза,
която установява механизма на произшествието, при който автомобила е започнал
ротационно движение около вертикалната си ос и в същото време се е отклонил вдясно по
3
отношение първоначалната си посока на движение и така със задната си лява част се е
ударил в СПО, ограничаваща в дясно платното за движение и така ротирайки е деформирал
оградата в продължение на 8,50 метра, след което продължавайки въртеливото си движение
се е насочил в посока напред и в ляво, като е челната си лява част е достигнал до бетоновия
бордюр, ограничаващ в ляво платното за движение, където е предно ляво колело се е ударил
в него и е откъснал колелото от рамата на автомобила, след което почти на място е
продължил въртенето си с ос на въртене предна лява част на автомобила и след като се е
завъртял на около 120°. Установяват също, че в случая след задействането на предпазния
колан, автомобилът е започнал приплъзване по оградата, в комбинация с ротация, при което
инерционните сили в посока напред са значително по-малки, в сравнение с челния удар.
Поради изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на
поведение при ищеца, което да е в пряка причинна връзка с настъпването на вредите,
даващи основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския
окръжен съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, ответника следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение в
размер на 1 356 лева, за осъществено безплатно представителство по делото, определено
съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260027 от 25.05.2022 год., постановено по т.д.№ 60/2021 год.
по описа на Софийски окръжен съд, ТО, 1-ви състав.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” да
заплати на адв. Р. М., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, сумата от 1 356 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5