РЕШЕНИЕ   № 261079

гр. Пловдив, 05.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на десети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3990 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против “Агротрейд – НГ” ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 638/31.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1466/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав, за сумата от 530, 59 лв., представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 06.07.2019 г. до 31.12.2019 г.  по партидата на длъжника с кл. № *** за обект, находящ се в с. *** с ИТН ***, и сумата от 15, 94 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 12.09.2019 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.01.2020 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника, находящ се в с. *** с ИТН ***, представляващ риболовно стопанство, като за ответника бил открит кл. № ***. Сочи, че на 09.06.2014 г. у. на ответното дружество е депозирал документи за смяна на партида чрез депозиране на заявление за започване продажба на електрическа енергия и декларация за достъп, чрез прилагане на документ за собственост – постановление за възлагане на недвижим имот. Сочи, че обектът на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа на “Електроразпределение Юг” ЕАД, на чиято територия е разположен. Твърди, че всички потребители на електроразпределителната мрежа при общи условия заплащат всички мрежови услуги, каквато представлява цената за достъп по смисъла на чл. 28, ал. 1 от правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. и чл. 42 от ОУ, които са публично известни на сайта на дружеството. Поддържа, че с Решение № Ц – 22/29.06.2011 г. на ДКЕВР се създава задължение за всеки клиент да заплаща цена за достъп съобразно заемния капацитет, дори през определен период от време да не са ползвали електрическа в обекта, като по този начин участват пропорционално в разходите за поддръжка на мрежата. Същия принцип за калкулиране на цената за достъп до електрическа енергия бил запазен и в последващите решения на ДКЕВР, която определя цените в енергетиката, включително и цената за достъп. Сочи, че услугата “достъп до разпределителната мрежа” се изразява в задължението на съответния оператор да предостави равнопоставен достъп до мрежата срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата. Твърди, че в изпълнение на задълженията си ищецът доставил до обекта собственост на ответника за периода от 06.07.2019 г. до 31.12.2019 г. електроенергия и мрежови услуги на обща стойност от 530, 59 лв., за което били издадени фактури. Твърди, че сумата от 530, 59 лв. е формирана както следва: сумата от 51, 54 лв. – пренос през електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение; сумата от 14, 78 лв. – цена за пренос и достъп до/през електропреносната мрежа; сумата от 209, 20 лв. – такса достъп до електроразпределителната мрежа, или сумата от общо 442, 16 лв. без ДДС, съотв. 530, 59 лв. с ДДС. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, с присъждане на обезщетение за забава и разноските по делото. 

Ответникът “Агротрейд – НГ” ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба. Счита предявените искове за недопустими, доколкото с исковата молба се претендира присъждане на сума за главница и обезщетение за забава за периоди, различни от тези, за които е издадена заповедта за изпълнение, като сочи, че в производството по чл. 422 ГПК, каквото е настоящото е неприложима разпоредбата на чл. 214 ГПК за изменение на иска. Твърди, че обектът на ответника не представлява рибовъдно стопанство, както се сочи в исковата молба, а представлява бивш стопански двор в село ***, което е видно от постановлението за възлагане. Твърди, че претендираните суми се различават от сбора на сумите по издадените и представени от ищцовото дружество фактури. Твърди, че за посочения от ищеца период не е потребил електрическа енергия, тъй като със заявления вх. № 7452830/25.01.2018 г. и вх. № 8393341/27.08.2019 г. е поискал преустановяване на захранването и закриване на партидите на дружеството за достъп и подаване на електрическа енергия за обект с ИТН *** в с.***. Твърди, че електрическото захранване в обекта е възстановявано не по искане на ответника, а на трети лица – представители на “Норофра Агро” ЕООД, ползватели на обекта, но без тези лица да са упълномощени за това, респ. това действие да е осъществено със съгласието на ответника. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил дубликати на пет фактури, издадени от негов представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 06.07.2019 г. до 31.12.2019 г., а именно - фактура № **********/31.08.2019 г., фактура № **********/30.09.2019 г., фактура № *********/30.11.2019 г., фактура № **********/31.12.2019 г. и фактура № **********/31.10.2019 г. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите.

Представени са Общите условия, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. чрез копие от ежедневника, в който последните са били публикувани при приемането им. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ Общите условия са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е установено, че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в ал. 5 е установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия.

Следователно договорът за продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия – с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ.

Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е. с отнапред съставени общи клаузи от търговеца - краен снабдител се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия.

Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг. пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.

С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо лице или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на електро енергия до процесния имот, представляващ обект с ИТН ***, находящ се в с. ***, е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена електрическа енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ответникът “Агротрейд – НГ” ЕООД е собственик на обект, находящ се в с. *** с ИТН ***.

Това обстоятелство е безспорно установено и от представеното по делото Постановление за възлагане от 19.05.2014 г. на *** район на действие Окръжен съд – Пловдив по *** по описа на ***, вписано в Служба по вписванията с рег. № ***.

Представени са Заявление за започване на продажба на електрическа енергия и Заявление за достъп до мрежата от 09.06.2014 г., депозирани от “Агротрейд – НГ” ЕООД за обект с ИТН ***.

В производството по делото не се установи, че електроснабдените имоти се ползват от трето за правния спор лице – „Норофра Агро“ ЕООД. По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на процесните имоти от 29.07.2014 г., по силата на който фактическата власт по отношение на недвижимите имоти е предадена от страна на обещателя – ответник в полза на „Норофра Агро“ ЕООД в деня на подписване на договора. Действието на предварителния договор е прекратено по взаимно съгласие на страните с подписването на Анекс от 19.04.2016 г. Следва да се посочи, че страна по облигационното отношение с електроснабдителното предприятие е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на електроснабдения имот. Облигационният ползвател е носител на задължението за заплащане на потребената електроенергия единствено в случаите, в които е сключил договор с електроснабдителното дружество – респ. депозирал е заявление за откриване на партидата на имота на негово име. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Прието е, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Тези разяснения следва да намерят приложение и в процесния случай, макар да са постановени във връзка с потребителите на топлинна енергия.

От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е установено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е установено, че потребителят следва да заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал. 2 е предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от ОУ.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, обаче се установява, че в обекта в с. *** с ***, през процесния период от 06.07.2019 г. до 31.12.2019 г. са работили два електромер с № *** и № ***, като електромер с № *** е работил за периода от 06.07.2019 г. до 22.08.2019 г. и електромер с № *** – за периода от 22.08.2019 г. до 31.12.2019 г.  Вещото лице е установило, че за процесния период обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа и са му били предоставяни мрежови услуги. Вещото лице е дало заключение, че за периода е доставена електрическа енергия от 1 441 кВтч, като предоставената мощност, съобразно максимално допустимия ток за електромер ELSTER AS 1440 е 59 кВт. Отчитането на електромерите се осъществявало с оптика, на място, като установените показания от отчетите съвпадат с фактурираните. Вещото лице е установило, че предоставената мощност съвпада с тази, по която се изчислява цената за достъп до електроразпределителната мрежа в издадените фактури. Експертизата е установила, че работилите през процесния период електромери са преминали изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията.

Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, отговорило в пълнота на поставените въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт кредитира фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

Следователно установи се, че за процесния период е доставено посоченото в издадените фактури количество електрическа енергия, поради което и в полза на ответника в качеството му на потребител е възникнало насрещното облигаторно задължение за заплащане на доставената и потребена електрическа енергия.

Отношенията във връзка със заплащането на цена за достъп до мрежата са се уреждат от Правилата за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013 г., обн. в ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.

Според нормата на чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.

Видно от приетите по законовата делегация на чл. 91, ал. 2 ЗЕ Правила за търговия с електрическа енергия, мрежовите услуги се заплащат освен върху използваната/отдадена електрическа енергия, още и/или и върху предоставената мощност в местата на измерване. Налага се извод, че се дължи заплащане на цената на мрежовите услуги и в случаите, когато няма реално доставяне и потребление на електрическа енергия, като може да е предоставена само мощност до местата за измерване. Тоест, чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ предвижда две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови услуги, които могат да са както в кумулативна даденост, така и в условията на алтернативност - използвана/отдадена електрическа енергия и/или предоставена мощност.

Вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е установило, че издадените от ищцовото дружество фактури са надлежно осчетоводени. Вещото лице е установило, че за периода от 08.07.2019 г. до 31.10.2019 г. е начислена цена за предоставена електрическа енергия, за пренос през електроразпределителната мрежа, пренос и достъп до електропреносната мрежа и за достъп до разпределителната мрежа, а за периода от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г. е начислена единствено цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Вещото лице е установило, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа е изчислена на база предоставена мощност от 59 кВтч и по дните за отчетния период по цените, утвърдени с Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение за забава за периода 12.09.2019 г. до 29.01.2020 г., е в размер на сумата от 16, 17 лв.

В случая цената за достъп е определена на база предоставена мощност, съобразно с установената от вещото лице по съдебно-техническата експертиза максимална мощност от 59 кВтч, като е начислена за целият процесен период, макар че за част от последния не е начислявана електрическа енергия, т.е. такава не е доставяна. Както вече бе посочено, тази цена се дължи независимо от доставянето на електрическа енергия, т.е. и при преустановено електрозахранване. В този смисъл по делото е представено Заявление 27.08.2019 г. на ответното дружество, с което е поискано временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия и Заявление от 25.11.2018 г., с което е поискано изкупуване на трафопоста в процесния имот от страна на електроразпределителното дружество. Макар да се установи, че за част от процесния период не е начислявана електрическа енергия, потребителят дължи цената за достъп до електроразпределителната мрежа, определена в съответствие с действащите за този период, цени, установени от КЕВР.

При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира, че за ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия е възникнало задължението за заплащане на доставеното количество електрическа енергия и мрежови услуги на обща стойност от 530, 59 лв. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване по правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото парично задължение.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата – денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата 29.01.2020 г., в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на главното задължение в претендирания размер от 15, 94 лв. – при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало, макар вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза да е установило, че размерът на обезщетението за забава за периода от 12.09.2019 г. до 29.01.2020 г. е от 16, 17 лв.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски. В производството последният е доказал извършването на разноски за държавна такса от 75 лв., депозит за изслушване на съдебно-техническа експертиза от 120 лв. и депозит за съдебно-счетоводна експертиза от 100 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение 120 лв. Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в общ размер от 415 лв.

Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от заповедното производство – по установяване съществуването на удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане, съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на заповед за изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на “Агротрейд – НГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Г. С. Раковски“ № 176, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 638/31.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1466/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав, за сумата от 530, 59 лв., представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 06.07.2019 г. до 31.12.2019 г.  по партидата на длъжника с кл. № *** за обект, находящ се в с. *** с ИТН ***, и сумата от 15, 94 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 12.09.2019 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.01.2020 г., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА “Агротрейд – НГ” ЕООД да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1466/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав и сумата от  415 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 3990/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ