№ 6598
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20241100100327 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и
чл. 497 КЗ.
Ищецът А. А. А. твърди, че на 29.08.2023 г. в гр. София е пътувал в л.а.
„Тойота“ с рег. № ********, управляван от Ц.Н.. При движение на автомобила
по бул. „Христо Ботев“ в посока ВМА той спрял в колона от автомобили. В
следващия момент, поради недостатъчен контрол върху автомобила и
неспазване на необходимата дистанция, последвал удар с движещия се отзад
л.а. „Киа“ с рег. № ********, управляван от П. К.. В резултат на инцидента
ищецът получил травматично увреждане – дислокация на остеосинтезни
елементи по повод предходно извършена на 28.08.2023 г. операция на
фрактура на лява ключица. Наложило се да се извърши нова оперативна
намеса, съпътствана от нови болки и страдания в горен ляв крайник и цялото
тяло. Разходите за лечение на ищеца били в размер на 3900 лв. Преживеният
стрес се отразил изключително негативно на психическото и емоционално
състояние на ищеца – той се затворил в себе си, ограничил до минимум
контактите си с околните, изпитвал смущения в съня. Гражданската
отговорност на водача на л.а. „Киа“ с рег. № ******** към датата на
1
процесния инцидент била застрахована в ответното дружество. На 02.12.2023
г. ищецът предявил претенция по чл. 380 КЗ пред ответното дружество, но
било отказано изплащане на обезщетение. По изложените съображения
ищецът моли съда да осъди ответната страна, на основание чл. 432 КЗ, да му
заплати обезщетение за претърпени в резултат на процесния инцидент
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., 2400 лв. (уточнителна молба от
19.11.2024 г.) – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 05.12.2023 г. (датата на отказа) до окончателното
изплащане.
В отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва
предявения иск. Посочва, че претърпените от ищеца увреждания не са
отразени в съставения двустранен протокол за ПТП, наред с това ищецът е
следвало да бъде настанен за болнично лечение в периода 28.08.2023 г. –
31.08.2023 г. без данни за освобождаването му от лечебното заведение. Прави
възражение за съпричиняване поради непоставен предпазен колан от страна на
пострадалия. Оспорва претендираното обезщетение като несъответстващо на
критериите за справедливост според чл. 52 ЗЗД. Възразява, че представените
документи за разходи за лечение нямат връзка с процесния инцидент. Оспорва
продължителността на оздравителния процес, евентуално същата е свързана с
неспазване на лекарски предписания. Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Б., поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез адв. Н., оспорва иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не се спори, че към 29.08.2023 г. задължителната гражданска
отговорност на водача на л.а. „Киа“ с рег. № ******** е застрахована от
ответното дружество.
За установяване механизма на ПТП по делото са приети Двустранен
констативен протокол за ПТП от 29.08.2023 г. и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Ц.Н.. В Протокола е отразено настъпило на 29.08.2023
г., 13:50 часа в гр. София, бул. „Христо Ботев“, в района на кръстовището с ул.
„Ив. Рилски“, срещу № 12 ПТП между л.а. „Тойота“ с рег. № ********,
управляван от Ц.Н. и л.а. „Киа“ с рег. № ********, управляван от П. С..
Според показанията на свидетелката Ц.Н., във фактическо съжителство с
2
ищеца, на 29.08.2023 г. е управлявала л.а. „Тойота“ в гр. София по бул. „Хр.
Ботев“ с посока на движение към ВМА. Свидетелката сочи, че с ищеца
пътували от болница „Св. Панталеймон“ към ВМА, тъй като предходния ден
ищецът бил опериран и трябвало в 14:00 часа д-р Г. от ВМА да „намести
ортезата“, за да бъде ръката в правилна форма. Помни, че ищецът седял на
задна седалка, но не помни от коя страна. Спряла автомобила след колона от
чакащи на светофар автомобили и усетила удар отзад. Погледнала през
стъклото и видяла, че ищецът лежи между седалките, паднал. Не знае дали е
бил с поставен предпазен колан. Ищецът се оплакал от силни болки, седнал
встрани на тротоара. Тъй като бързали за уговорения час с д-р Г. с водача на
другия автомобил разменили контакти и впоследствие попълнили протокол за
ПТП. При консултацията д-р Г. не могъл да констатира травма поради оток
след операцията. След известно време се виждало и с просто око, че „нещо
стърчи и не е наред“. Направили консултация и след рентген била
констатирана разместена планка. Ищецът претърпял още две операции.
Свидетелката сочи, че след инцидента ищецът променил начина си на живот,
преди това бил отдаден на спорт, занимавал се с ендуро мотокрос. По
професия ремонтирал мотоциклети. След инцидента не можел да спортува и
да работи, пропуснал няколко важни състезания, на които очаквал да покаже
спортните си умения. Около половин година нощем не можел да спи. Трудно
се обслужвал сам поради ограничени движения на лявата ръка. Притеснявал
се, че няма да може да се върне на същата работа. До ден днешен спял само по
гръб.
По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. А. П. А.. Експертът приема за най-вероятен
следния механизъм на ПТП: на 29.08.2023 г., около 13:30 часа, в гр. София, по
бул. "Хр. Ботев" № 112, в участъка от ул. „Иван Рилски“ към кръстовището
„Петтте кюшета“ в дясната лента се е движил л.а. л.а. „Тойота Ярис" с peг. №
********, управляван от Ц.М.Н. със скорост 30 – 40 км/ч. Приближавайки
кръстовището с „Петте кюшета“ е имало колона от спрени на червен сигнал
автомобили, затова водачът Недялкова е предприела, най-вероятно, служебно
спиране. Преди да достигне последния автомобил от колоната л.а. Тойота
Ярис“ е ударен от движещия се след него л.а. „КИА Спортидж" с № ********,
управлява от П. К. С. с неустановена скорост, най-вероятно също около 40
км/ч. Според вещото лице основните причините за настъпване на удар отзад
3
са или отвличане на вниманието и ненаблюдаване пътя напред, или движение
със малка надлъжна дистанция зад движещия се отред автомобил, като
втората причина е по-вероятна. Т.е. водачът на л.а. „Киа“ най-вероятно се е
движил с надлъжна дистанция по-малко от безопасната, с което се е лишил от
възможността да спре преди да застигне и удари намиращия се пред него
спиращ л.а. „Тойота“. Водачът на л.а. Тойота Ярис е пасивен участник,
намиращ се в неподвижно състояние, без възможност да маневрира, поради
което не е имал възможност да предотврати удара и ПТП.
От удара л.а. „Тойота“ е отблъснат напред, придобивайки ускорение от
ударната сила, като се е спрял на неустановено място. От удара пътуващите в
л.а. „Тойота“ пътници политат назад и се удрят/притискат в тапицерията на
облегалките на седалките си, а главите в подглавниците, които посрещат
телата и главите им и омекотяват сблъсъка с тях. Така ги предпазват от
генерираните първи ударни инерционни сили. Поради еластичността на
облегалките и подгравниците и еластичността на окачването на колелата на
автомобила, телата на водача и пътника на задната седалка са отблъснати и
политат напред от така наречения камшичен удар. При закопчан колан, той ще
задържи телата да не излитат напред, като спира движението им напред и ги
предпазва да не се ударят в интериора на автомобила пред тях. Ако пътникът
на задната седалка, най-вероятно задна лява, не е закопчал колана си и не се е
държал, в случая със здравата си ръка може да изпадне от седалката и да се
удари.
В съдебно заседание експертът допълва, че предпазният колан би
задържал пътника и не би се получило падане между седалките.
От приетата по делото Съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Б. К. се отчита, че на 20.08.2023 г. във ВМА – София е
извършена първоначална диагностична рентгенография на левия раменен пояс
на ищеца, при която се установява наличие на трифрагментна фрактура в
средната трета на лявата ключица. На 25.08.2023 г. е проведена контролна
рентгенография, при която се установява увеличена дислокация между двата
основни фрагмента (медиален и латерален) спрямо предходното изследване —
резултат от действието на различни мускулни групи, залавящи се за
фрагментите. Постоперативната рентгенография от 29.08.2023 г. показва
възстановена анатомия на лявата ключица и наличие на остеосинтезни
4
средства (преконтурирана заключваща плака за ключица и два свободни
интерфрагментарни винта). Следващите рентгенографии, извършени на
20.10.2023 г. и 13.11.2023 г., установяват разпад на фиксацията и липса на
зарастване на счупването. Констатира се отлагане на нова костна маса по
краищата на двата основни фрагмента — процес, който обаче се е оказал
недостатъчен за адекватно прикостяване, довел до развитие на хипертрофична
псевдартроза (несрастване) на костта. С оглед морфологичните
характеристики, фрактурата може да бъде определена като прясна, закрита,
трифрагментна, късо коса, с наличие на трети (“butterfly”) фрагмент и
дислокация във всички пространствени равнини, със скъсяване на костта с
повече от 2 см. Така вещото лице формира извод, че в резултат на
пътнотранспортния инцидент от 29.08.2023 г. е настъпил разпад на
извършената остеосинтеза по повод фрактура на лявата ключица на лицето А.
А. А., датираща от 20.08.2023 г. Този процес е довел до вторична дислокация
на счупването в позицията, в която костта е била преди осъществяване на
хирургичната интервенция. В медицинско-биологичен аспект, настъпилото
състояние отговаря на квалифициращия критерий “Трайно затруднение в
движенията на левия горен крайник” за период, по-голям от 30 дни от момента
на получаване на травмата, съгласно чл. 129, ал. 2 от НК. Съобразявайки се с
хронологичното развитие на процесите, вещото лице заключава, че в резултат
на пътнотранспортното произшествие на 29.08.2023 г. при ищеца А. А. А. е
настъпил дебриколаж (разпад) на извършената предходния ден (28.08.2023 г.)
кръвна репозиция и вътрешна фиксация на фрактурата на лявата ключица.
Тъй като инцидентът е станал непосредствено след оперативната
интервенция, не е било възможно да се осъществи костно срастване, а
получената травма следва да се разглежда като прясна фрактура, усложнена с
наличие на остеосинтезни елементи. Според експерта болките и страданията
на ищеца са били най-силно изразени след настъпването на дебриколажа на
фиксацията на лявата ключица. В конкретния случай тези болки са
персистирали почти непрекъснато до извършването на следващите две
оперативни интервенции – екстракция на имплантите и реостеосинтеза. Едва
след повторното синтезиране на костта, извършено на 23.01.2024 г. във ВМА –
София, болките са започнали да намаляват по сила и интензитет, поради
започналите оздравителни процеси в организма. От приетата
съдебномедицинска експертиза е видно, че обичайният период за пълно
5
костно срастване след оперативно лечение на фрактури на ключица е
значително по-кратък в сравнение с неоперативния подход – средно 16,4
седмици при оперативно лечение спрямо 28,4 седмици при консервативно
лечение. В конкретния случай обаче се установява, че вследствие на
вторичната дислокация на фрактурата на лявата ключица, настъпила в
резултат на процесното ПТП от 29.08.2023 г., обичайният срок за
възстановяване на ищеца е бил удължен с пет месеца. През този период
пострадалият е пребивавал с разглобена остеосинтезна конструкция и
разместване на фрагментите, което е възпрепятствало нормалното зарастване
на костта поради наличие на микродвижения в зоната на счупването,
надвишаващи допустимите граници. В резултат на това е настъпило
развитието на хипертрофична псевдоартроза (несрастване) на костта.
При настъпване на процесното ПТП на 29.08.2023 г. ищецът е пътувал
на задната седалка в легнало положение. В резултат на внезапен удар в задната
част на спрелия автомобил тялото на пострадалия се е изместило напред, като
е последвал директен удар между лявото рамо и гърба на шофьорската
седалка. Именно този контакт е причинил разпад на извършената предходния
ден остеосинтеза на лявата ключица и вторично разместване на фрактурата,
като конструкцията не е издържала на интензитета на пренесената кинетична
енергия.
В експертизата се заключава категорично, че последвалите оперативни
намеси за отстраняване на компрометираните остеосинтезни средства и
поставяне на нови са били абсолютно необходими, като дори тяхното
извършване е следвало да бъде предприето незабавно след диагностициране
на дебриколажа, а не с месеци закъснение, водещо до несрастване на костта.
Установява се, че екстракцията на имплантите е извършена на 30.11.2023 г. в
МБАЛ „Пантелеймон“ – София АД. Към епикризата, издадена от лечебното
заведение, вещото лице обръща внимание на някои неточности и
несъществуващи при ищеца патологични състояния, както и на
несъответствия с отразените в анатомията оперативни манипулации. Вещото
лице отчита липсата на постоперативна рентгенография в съответното
лечебно заведение за верифициране на отстраняването на имплантите. Такава
рентгенова снимка на лявата ключица на ищеца без остеосинтезни средства е
направена чак на 18.01.2024 г. във ВМА – София.
6
Според заключението на съдебномедицинската експертиза разходи с
доказана причинно-следствена връзка с пътнотранспортния инцидент от
29.08.2023 г. са: заплащане на избор на екип в МБАЛ „Свети Пантелеймон –
София” АД – 300,00 лв., както и закупуване на анатомично преконтурирана
заключваща плака за ключица в комплект с винтове във ВМА – София –
1740,00 лв. Общата стойност на материалните щети в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента възлиза на 2040,00 лв. (две хиляди и
четиридесет лева и нула стотинки). Разходите, направени за лечение, свързано
с първичната фрактура преди датата на инцидента, не се приемат от експерта
като сторени във връзка с процесното ПТП.
Вещото лице, след клиничен преглед, проведен на 20.12.2024 г.,
установява следното: към момента ищецът е в добро общо състояние,
контактен, адекватен и ориентиран. Към датата на прегледа се оплаква от
опъване и дискомфорт в областта на лявата ключица. Болка в покой липсва, но
при физическо натоварване и промени в климатичните условия се появява
лека болка, която не изисква медикаментозно лечение. Счупването е довело
до отпадане на любимо занимание – вдигане на тежести, занимания с фитнес и
частна поправка на мотори. При прегледа експертът констатира, че ищецът е
със съхранена мускулна сила и захват, без хипотрофия на мускулите на левия
горен крайник. Налице са два прави цикатрикса в областта на лявата ключица
(16 см и 14 см), зараснали първично, като леки хиперпигментни промени
загрозяват външния вид. Наблюдава се цикатрикс и в областта на хълбочното
крило (донорно място за автоложен костен присадък), който не загрозява
външния вид. Пасивните и активни движения в лявата раменна става са до
голяма степен запазени; има лека болезненост в крайните градуси при някои
движения и лека болезненост при въртеливи движения, но без трайно
ограничаване на обема на движенията. Няма оток, циркулаторни смущения
или данни за възпалителни промени. Наблюдава се понижена чувствителност
по хода на супраклавикуларните нерви и по повърхността на предмишницата,
резултат от оперативното лечение и от стара травма. Експертът констатира
пълна консолидация на фрактурата по типа на първичното костно срастване, с
образуван лек хиперкалус по каудалната повърхност. Остеосинтезната
конструкция е стабилна, без признаци на разхлабване или миграция на
елементите. В обобщение се приема, че към момента на прегледа има пълно
зарастване на счупването, няма данни за трайно ограничаване в обема на
7
движенията на лявата раменна става, съществуват естетични белези и
субективни оплаквания, които се вземат предвид като последствия от
процесната травма.
В съдебно заседание експертът допълва, че по отношение на
възстановителния период следва да се отчетат късното диагностициране на
дебриколажа и късното предприемане на допълнителни адекватни мерки за
справяне с проблема. В периода от разпада на остеосинтезата (29.08) до
реостеосинтезата (23.01.) пациентът е изпитвал непрекъснати болки. Нямало е
пречка въпреки отока при прегледа на 29.08.2023 г. да се направи
рентгенография. Проблемът е в настъпването на пътния инцидент няколко дни
след операцията, а не в неспазване на предписанията за болничен престой.
Костното срастване настъпва към 30-35 дни след операцията, ето защо всеки
пътен инцидент в този интервал може да доведе до получилия се разпад.
Вещото лице разяснява, че предвид зарастването на фрактурата няма никакви
медицински противопоказания за извършване на спортна дейност.
Непровеждането й е свързано със субективното усещане на пострадалия.
Няма нужда и да спи занапред по гръб, може да спи и на всяка от страните.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р А. М.. Вещото лице отчита, чеп о данни от
медицинската документация и свидетелски показания, към момента на
настъпване на ПТП пострадалият А. А. е бил в легнало положение на задната
седалка на автомобила и е бил без правилно поставен предпазен колан.
Увреждането на лявата ключица (разпад на остеосинтезата и вторично
разместване) е настъпило в резултат на директен механизъм — удар отзад
върху спряло превозно средство, предизвикан от движил се с около 40 км/ч
друг автомобил. Получените травматични увреждания са характерни за удари
през рамото или при падане и подпиране на ръката, но не могат да се изключат
и при пътник с поставен предпазен колан, макар че вероятността е по-малка.
Дори при използване на предпазен колан, е възможно при определено
движение тялото да се подпре с изпъната ръка и да възникне сходно по вид
увреждане. Няма категорични медицински данни, които да доказват, че
използването на предпазен колан би предотвратило напълно травмата;
възможно е, но не е сигурно, степента на увреждане да бъде по-малка при
правилно поставен колан. По делото липсват данни от прегледи или
увреждания, характерни за носене на предпазен колан (охлузвания, следи от
8
колана по тялото), което допълнително подкрепя извода, че ищецът е бил без
обезопасителен колан при инцидента. В обобщение – според заключението на
експертизата пострадалият е пътувал без предпазен колан, но
характеристиките на увреждането позволяват теоретично допускане, че и при
поставен колан подобна травма е възможна, макар и с по-ниска вероятност.
В съдебно заседание експертът разяснява, че при операция на ключица
би забранил на пациента за 15 дни да ползва предпазен колан, който да минава
през мястото на операцията по подобие на ограниченията за бременни. В
ситуацията на ищеца ползването дори се определя като противопоказно. Ако
ищецът е седял на задна дясна седалка – не би могъл с оперирана лява ръка да
закопчае коланът, а колан през кръста на средна седалка не би предпазил
тялото от политане напред. Пътникът е паднал между седалките, защото
вероятно не се е чувствал добре и е лежал на дясна седалка с крака към
шофьора. В заключение експертът приема, че коланът практически няма
стойност и не съпричинява вредоносния резултат.
На 16.11.2023 г. А. А. е отправил до ЗД „Бул Инс“ АД претенция по чл.
380 КЗ, в отговор застрахователят е отказал изплащане на обезщетение.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 432, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, ангажирането на отговорността на
застрахователя предпоставя кумулативно наличие на: валидна към процесната
дата застраховка „Гражданска отговорност“, настъпило увреждане в резултат
на виновно и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил,
причИ. връзка между деянието и вредоносния резултат, претърпените вреди,
като по отношение на имуществените вреди
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на л.а. „Киа“ с рег. № ********. В
качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. На 16.11.2023 г. А. А. е предявил пред ответника
претенция по чл. 380 КЗ.
Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства установява, че процесният пътен инцидент е причинен в
резултат на нарушение на правилата за движение от страна на водача на л.а.
9
„Киа“ а именно: задължението за управление на МПС със скорост,
позволяваща му да спре пред всяко препятствие (чл. 20, ал. 1 ЗДвП), както и
поради неспазване на необходима дистанция (чл. 20, ал. 2 ЗДвП).
Събраните писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза
установяват пряката причинно-следствена връзка между пътния инцидент и
претърпените от ищеца увреждания, имащи характер на средна телесна
повреда: трифрагментна фрактура в средната трета на лявата ключица.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване. За да
достигне до този извод съдът взе предвид чл. 137а, ал. 2 т. 2 ЗДвП, според
която лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан, по изключение могат да не използват. Извод за
приложимостта на разпоредбата към процесния случай съдът формира
заключението на вещото лице М., според което ползването на предпазен колан
при прясно оперирана фрактура на ключица е противопоказно до 15 дни от
операцията, а поставянето му със здравата дясна ръка – силно затруднено.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт –
болки и страдания от претърпяното травматично увреждане, както и за
необходимите разходи за лечение.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла
на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим
възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения
(Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите,
10
чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на
застрахователя и минималната работна заплата от 780 лв.
Съдът отчита търпените от ищеца болки около пет месеца след ПТП от
29.08.2023 г., до окончателната реостеосинтеза на 23.01.2024 г. като извън
необходимия период за спадане на отока не може да се счете, че по
медицински показания е било необходимо изчакване в хода на лечението за
период от 5 месеца. Проведени са две оперативни лечения: за екстракция на
компрометираната остеосинтезна конструкция и последваща операция за
повторна реостеосинтеза на лявата ключица с поставяне на нова плака и
винтове. През този срок пострадалият е имал трайна болка, ограничение в
движенията и затруднения в ежедневието до пълната консолидация и
функционално възстановяване на ключицата, потвърдено при клиничния
преглед към края на периода. Ограниченията в движенията са минимални -
леки болки в крайните градуси при някои движения на лявата раменна става
(най-вече при въртеливи движения и по-сериозни физически натоварвания).
Няма трайно ограничаване на обема на движенията, няма хипотрофия на
мускулите и мускулната сила и захватът са запазени. Съдът отчита
констатираната от вещото лице понижена чувствителност по хода на
супраклавикуларните нерви и по дорзолатералната повърхност на
предмишницата, поради оперативното лечение и стара травма, но без
функционално значение за ежедневието. Налице са два оперативни
цикатрикси по ключицата, които съдът приема за естетически загрозяващи.
До второто оперативно лечение ищецът се е нуждаел от помощ на трети
лица за дейности от ежедневието, преустановил е и полагането на труд и
практикуването на спорт – ендуро мотоциклетизъм. Същевременно съдът
взема предвид изводите на д-р К., че няма медицински противопоказания с
днешна дата ищецът отново да упражнява професията си, да се занимава със
спорт или да съблюдава ограничения в позицията на тялото при сън (спане по
гръб).
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че справедлив
размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди е 20000 лв. (подобно
Определение № 1054/07.03.2024 г. по гр.д. № 2806/2023 г. на ВКС, III г.о., но
със счупване на пет леви ребра и две десни ребра /2 и 3/; фрактура на лява
ключица, Определение № 1736/21.06.2024 г. по т.д. № 497/2024 г. на ВКС, II
11
т.о., но с увреждания, изразяващи се в счупване на лявата раменна кост,
контузия с кръвонасядания и оток на гръдния кош със счупване на II, III, IV и
V ребра, счупване на долната челюст на две места с разместване на тялото
между втори и трети зъби долу и в областта на ставния израстък, както и
посттравматично стресово разстройство).
По отношение на претенцията за имуществени вреди съдът приема за
необходими и в пряка връзка с процесното ПТП разходи в общ размер 2040 лв.
По отношение на така определената главница ответникът дължи лихва
считано от 05.12.2023 г. (отказ от изплащане на обезщетение).
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от иска
(0.68%) ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер 1 645,6
лв., в това число държавна такса, депозити за вещи лица и съдебно
удостоверение. На основание чл. 38 ЗАдв. на адв. Б. следва да бъде заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 645,47 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
заплатени разноски в общ размер 1 625,60 лв. Внесеният депозит за разпит на
свидетел подлежи на връщане, като неизплатен.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на А. А. А.,
ЕГН **********:
1. На основание чл. 432 (1) КЗ: вреди от ПТП, настъпило на 29.08.2023 г.
в резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а. „Киа“ с рег.
№ ********, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била
застрахована от ответното дружество, както следва:
- сумата от 20000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на
присъдената сума като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 30000 лв.;
- сумата от 2040 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва
12
върху главницата считано от 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на
присъдената сума като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 2400 лв.;
2. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 645,60 лв - държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. А. Л.
Б. от САК на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 2 645,47 лв. с ДДС -
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. А. А., ЕГН ********** да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* сумата от 1 625,60 лв. –
разноски и адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13