Р Е Ш Е Н И E
№112
19.06.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд граждански състав
На трети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
секретар Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Добрев
дело по несъстоятелност номер 9 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ №85, представлявано от изпълнителните
директори З Р и В К-Д, чрез пълномощника юрисконсулт Р Б, за откриване на
производство по несъстоятелност на „Южна лоза“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Поморие, Промишлена зона, офис Черноморско
злато, представлявано от управителя С М С.
Молбата е с правно основание в чл.625 и сл. от
Търговския закон.
Твърди се, че дружеството-кредитор има вземане срещу
длъжника, което към 07.01.2020г. възлиза на сумата от 2 020 572,92 лева, от
които 1 975 000 лева просрочена главница, 18784,79 лева просрочена договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода 26.08.2019 г. – 01.12.2019
г., 26788,13 лв. лихва за забава върху просрочената главница за периода
26.09.2019 г. – 06.01.2020 г. Задължението възникнало по силата на договор за
инвестиционен кредит № 232-С/02.07.2018 г., с който банката-молител
предоставила на ответното дружество като кредитополучател инвестиционен банков
кредит в размер на 1990000 лв., който бил усвоен напълно на 16.07.2018 г., с
краен срок на издължаване 26.09.2025 г. Вземанията на банката били обезпечени с
първи по ред особен залог върху търговското предприятие, като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, в т.ч. и върху изрично посочени
активи, учреден с договор за учредяване на залог върху търговско предприятие по
реда на ЗОЗ от 02.07.2018 г., вписан в търговския регистър на 12.07.2018 г. и в
централния регистър на особените залози на 13.07.2018 г., както и със
застраховка финансов риск по силата на застрахователен договор № 2114831663282080818/
08.08.2018 г. и допълнително споразумение №1/05.07.2019 г., сключени между
„Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД и „Инвестбанк“ АД.
Посочва се още, че кредитът не бил обслужван редовно,
считано от 26.09.2019 г., като не били погасени 1 вноска за главница и 3 вноски
за лихви, за което банката изпратила уведомление, получено на 10.10.2019 г.
Предвид липсата на плащане след изтичане на дадения с уведомлението 7-дневен
срок и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 19, ал. 1 б. „а“ от договора за
кредит банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като уведомлението за това било получено от ответника-длъжник на 02.12.2019 г.
Предвид наличието на непогасено вземане по търговска
сделка счита, че ответното дружество е изпаднало в неплатежоспособност и по
отношение на него следва да бъде открито производство по несъстоятелност. Сочи,
че данни за това се съдържали и в подадената от длъжника молба по чл. 625 от ТЗ
по т.д. № 621/2019 по описа на БОС, вписана в търговския регистър на 19.11.2019
г. Представя доказателства. Претендира
разноски.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите
на молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ответникът
е капиталово дружество с правноорганизационна форма ЕООД, вписано като търговец
в търговския регистър, което към датата на образуване на производството е с
регистриран капитал 1 200 000 лв. Вписаният предмет на
дейност е многообразен. Видно е също така от данните по партидата на търговеца
в електронния регистър, че финансовите отчети на длъжника за времето 2007-2018г.
/за всеки от отчетните периоди/ са вписани.
Поначало решение
по чл.630 ал.1 ТЗ следва да се постанови когато се докаже съществуването на
задължение по търговска сделка, която е сключена между кредитор с изискуемо
парично вземане и длъжника. Тогава когато не е установена облигационна връзка
по търговска сделка, съдът е длъжен да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ поради липсата
на задължителна материална предпоставка на закона. Доказателствената тежест за
установяване на материалните и процесуални предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност е на лицата по чл.625 ТЗ.
Съдът след внимателно обсъждане на
представените по делото доказателства и като съобрази приетото и неоспорено
заключение на съдебно-счетоводната експертиза намира за доказана активната
материалноправна легитимация на банката-кредитор, съответно наличието на негово
изискуемо парично вземане спрямо ответника, имащо за произход търговска сделка.
За установяване съществуването на
вземане в полза на „Инвестбанк“ АД са представени договор за
инвестиционен кредит № 232-С/02.07.2018 г. и уведомление за предсрочна
изискуемост. Видно от представения договор за кредит банката-ищец се е задължила
да предостави на ответника-кредитополучател банков кредит в размер на
1 990 000 лв. със срок на усвояване 30.07.2018 г. и краен срок на
издължаване 26.09.2025 г. В чл.15, ал. 1 от договора е предвидено главницата да
бъде издължена на 16 вноски, както следва: ежегодно по две вноски – на 26-то
число през месеците август и септември. До 2021 г. включително вноските са в
размер на по 5 000 лв., на 26.08.2022 г. – 235 000 лв., а останалите
вноски до края на срока на договора са по 245 000 лв., с гратисен период
за главницата до 25.08.2018 г. В чл. 8 от договора е уговорена годишна
възнаградителна лихва върху усвоената част от кредита в размер на тримесечния SOFIBOR плюс надбавка 3,53 пункта, но не по-малко от 3,50%.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от договора лихвата се заплаща ежемесечно на 26-то
число. В чл. 9 е уговорена и лихва за забава (неустойка) в размер на 10%
годишно върху просрочената главница, която се начислява наред с възнаградителната
лихва. Страните са уговорили и правото на банката да обяви усвоения кредит за
изцяло или частично предсрочно изискуем в случай на просрочие на което и да е
задължение за плащане по договора за кредит (чл. 19, ал. 1, б. „а“).
От приетото и неоспорено заключение на вещото лице се
установява, че кредитът е бил изцяло усвоен на 16.07.2018 г., като длъжникът е
погасил двете вноски с падежи през 2018 г. и вноската с падеж 26.08.2019 г.
Доказателство за усвояването на средствата по кредита е и обявеният в
електронния търговски регистър годишен финансов отчет на дружеството за 2018
г., заверен от регистриран одитор, в който длъжникът сам посочва, че към
31.12.2018 г. няма неусвоена част от кредита, а непогасената главница към
посочената дата е в размер на 1 980 000 лв. Установява се още от
експерта, че ответникът не е погасил вноската си в размер на 5 000 лв. и
договорни лихви на стойност 5 952,43 лв. с падеж 26.09.2019 г. по договора
за инвестиционен кредит. Ответното дружество е осчетоводило задълженията по
договора за кредит, като по данни от счетоводството на длъжника към 31.01.2020
г. вноската с падеж 26.09.2019 г. е отчетена като непогасена. Вещото лице е
установило, че по счетоводни данни на банката просрочените задължения за
договорна лихва за периода 26.08.2019 – 01.12.2019 г. са в размер на
18 784,79 лв., а по данни от счетоводството на длъжника – в размер на 17
664,58 лв. Експертизата посочва още, че към 31.01.2020 г. задължението на
ответника към банката-ищец възлиза на 2 056 122,93 лв. При това
положение и при липсата на оспорване от страна на длъжника, съдът приема за
установено по делото, че към 02.12.2019 г. ответникът-кредитополучател е бил в
забава за вноската по главницата с падеж 26.09.2019 г. и за вноски за
възнаградителна лихва по чл. 8 вр. чл. 10, ал. 2 от договора за кредит. Предвид
това съдът намира, че предвидените в чл. 19, ал. 1, б. „а“ от договора за
кредит условия, при които банката може да упражни правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем – неизпълнение в срок на задължение за плащане, са били
налице. Установява се от саморъчна разписка на гърба на уведомление изх. № 8128-149/02.12.2019
г., че изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до длъжника в същия ден, като е било връчено лично срещу подпис на
управителя на ответното дружество. Следователно, считано от 02.12.2019 г.
целият остатък от главницата по кредита е станал изискуем и безспорно не е
платен.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ банковите сделки са
абсолютни търговски сделки, предвид което и процесният договор за инвестиционен
кредит безспорно е търговска сделка. Всичко
това сочи, че ответникът има парично задължение към молителя, произходящо от
търговска сделка, което е с настъпил падеж и не е платено от него. При това
положение е необходимо да бъде изследвано налице ли са в случая и всички
останали, посочени в закона, характеристики на неплатежоспособността, освен
вече установените - наличието на сделка между страните, търговски характер на
сделката, парично задължение, неизпълнение, а именно трайна обективна
невъзможност за изпълнение. Само при тяхното кумулативно наличие може да бъде
открито производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество.
Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени
основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо
състояние, което е правно дефинирано в чл.608 ал.1 ТЗ и се изразява в
невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични
вземания.
Предприятието трябва да може
да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите
задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период (до 1 година). В конкретния случай,
задълженията към банката-кредитор са
изискуеми и с настъпил падеж.
Преценката за способността на
търговеца да погаси тези задължения
следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо
предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар.
постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните- текущи задължения, тъй като предвид предназначението
им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради
което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните активи на
предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват
еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на
състоянието на неплатежоспособност по чл. 608 ал.1 ТЗ, следва да се извърши
анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които
да посрещне текущите си задължения, на
база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи – възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо
са въведени икономическите показатели за
ликвидност, позволяващи извършване на преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията
си. Същите се формират като съотношение
между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните
или текущи задължения на предприятието.
В
настоящия процес стойностите на тези коефициенти към 31.12.2017г., 31.12.2018г.,
31.12.2019г., 31.01.2020г. са изведени от вещото лице в табличен вид, като
единствено показателите за 2017 година са в препоръчителните стойности. През
2019 г. показателите за ликвидност и финансовите коефициенти се влошават спрямо
същите през 2018 г., като коефициентът на обща ликвидност е 0,5 (при
препоръчителни стойности между 1,3 и 2), бърза и незабавна ликвидност 0,33 (при
препоръчителни стойности между 1 и 1,5), коефициентът за абсолютна ликвидност
клони към нула (при препоръчителни стойности между 0,8 и 1). Приблизително същите
стойности се наблюдават и към 31.01.2020 г. Вещото лице е констатирало още, че
към 31.12.2019 г. ответното дружество е отчело загуба в голям размер от
1 509 593,39 лв. Към тази дата фирмата не е внесла дължимия ДДС по сделки
за продажби в размер на 481 803,18 лв., не е изплатила работни заплати на
своите работници и служители за 404 151,79 лв., съответно не е погасила осигурителни
задължения за 356 853,12 лв. и не е внесла начисления данък по ЗДДФЛ в размер
на 149 043,18 лв. Към 31.12.2019 г. дружеството е натрупало и задължения
към свои контрагенти - доставчици, арендодатели, ищеца „Инвестбанк“ АД и други
кредитори в общ размер на 334 хил. лева. Срещу тези изискуеми и с настъпил
падеж за плащане задължения в общ размер на приблизително 1 732 000 лв.
длъжникът разполага само с 30 320,94 лв., т.е. може да заплати само 1,73 %
от задължения си. В заключение се посочва, че към 31.12.2019 г. дружеството е в
състояние на висока степен на неплатежоспособност.
Към 31.12.2019 г. и към 31.01.2020 г. собственият
капитал на ответника е отрицателна величина – съответно: -664 хил. лева и -656
хил. лева, от което вещото лице прави извод, че към посочените дати дружеството
е декапитализирано, с ниска степен на финансова автономност (-0,178).
Стойността на коефициента на задлъжнялост също е отрицателна величина (приблизително
-5,6 и за двата периода), което е показател, че задълженията на ответника не са
обезпечени с негово имущество и длъжникът е в състояние на висока степен на свръхзадлъжнялост.
Към 31.01.2020 г. общият размер на всички парични задължения на ответното
дружество възлиза на 4 986 хил. лева, а неговият актив е в размер на 4 330 хил.
лева, т.е. с наличното имуществото на фирмата (актив) може да бъдат погасени
86,84 % от задълженията. От друга страна, 32,42 % от стойността на актива
представляват лозови насаждения върху арендована земя, които са с ниска степен
на ликвидност, тъй като ликвидността на този актив е под влиянието на различни
фактори – икономически и природни.
Стойността на ДМА (нетекущите активи) на дружеството-длъжник по балансова стойност възлиза на 3 449 344,66 лв., а стойността на краткотрайните (текущи) активи възлиза на 880 598,59 лв., от които 38 679,26 лв. са парични средства. Към 31.01.2020 г. краткосрочните вземания са на обща стойност 532 662,12 лв., от които 531441,72 лв. са от „Южно вино“ АД Бургас с ЕИК *********, като липсват данни за платежоспособността на този длъжник.
Установява се още от експерта, че
ответникът не е погасил вноската си в размер на 5000 лв. и договорни лихви на
стойност 5 952,43 лв. с падеж 26.09.2019 г. по договора за инвестиционен кредит,
като към тази дата длъжникът е разполагал със парични средства в размер на 6 902,24
лв. От данъчен период м. юли 2019 г. ответникът не е внесъл дължимия данък ДДС
по справката-декларация по ДДС по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за съответния период. Дружеството
не изплаща работната заплата на своите работници и служители за м. септември
2019 г. в размер на 140 105,15 лева, която е дължима до 25.10.2019 г. До
тази дата не покрива и задължителните осигурителни вноски и дължимия данък по
ЗДДФЛ. Експертът констатира, че през месеците октомври 2019 г. и следващите
длъжникът не погасява краткосрочни задължения и към 31.01.2020 г. тези са както
следва: ДДС за внасяне от м.07.2019 до м. 12.2019 г. – 483466,68 лв.; задължителни
социални и здравни осигуровки – 356853,12 лв.;
задължения към персонала за м. 10, 11 и 12. 2019 г. – 271024,18 лв.; краткосрочни
задължения към доставчици – 199432,71 лв.; ДДФЛ за трудови и извънтрудови
правоотношения – 149043,79 лв.; задължения към други кредитори – 147 082,69 лв.;
задължения към арендодатели – 94 988,98 лв.; задължения към „Инвестбанк“ АД до
една година – 32 665,28 лв. В обобщение посочва, че спирането на плащанията по
гореизброените краткосрочни задължения и обвързването им с финансовите
показатели към 31.12.2019 г. води до извода, че на 26.09.2019 г. дружеството е
преустановило обслужването на краткосрочните си задължения. То не е в състояние
да погасява краткосрочните си задължения, а от друга страна не разполага с
финансови средства, за да извърши необходимите агротехнически мероприятия по
подготовката на лозовите насаждения за новата стопанска година, за закупуване
на минерални торове, основни материали, горива, резервни части и заплащане на
работници и служители, внасяне на дължимите осигуровки и данъци.
Към 31.01.2020 натрупва текущи задължения към свои
контрагенти - доставчици, арендодатели, ищеца „Инвестбанк" АД и други
кредитори в общ размер на 441 хил. лева от една страна и от друга има
задължения към персонала, НАП осигурителни вноски в общ размер на 1257 хил. лв.
И срещу тези изискуеми и с настъпил падеж за плащане задължения (1732 хил. лв.)
длъжникът разполага само с 30320.94 лева, т.е. може да заплати само 1.73 % от
задължения си, от което следва, че „Южна лоза" ЕООД е в обективна
невъзможност да погасява текущите си задължения и е в състояние на
неплатежоспособност в много висока степен, чиято тенденция е трайна и
необратима, и се запазва и в бъдеще.
Настоящият съд изцяло споделя крайните изводи на
вещото лице, като тук следва да се направи и едно уточнение – експертът не е
взел под внимание факта, че от датата, на която уведомлението е достигнало до
длъжника, т.е. 02.12.2019 г. цялото задължение за главница по процесния кредит
е станало изискуемо. Видно от изготвените от него справка за пасива и счетоводни
баланси към 31.12.2019 и 31.01.2020 г. в графа задължения към финансови
предприятия – задължението по кредита е посочено като такова със срок над 1
година в размер на 1 960 000 лв., вместо като такова с настъпил падеж. Предвид
това и тази сума не участва във формулите при изчисление на показателите за
ликвидност за 2019 и 2020 г. като краткосрочно задължение, в каквото се е
превърнало. Отчитайки тази стойност в знаменателя на дробта, стойностите на
показателите за ликвидност биха се намалили с повече от половината спрямо
изчислените от вещото лице. Така например към 31.01.2020 г. в знаменателя на
коефициентите за ликвидност участва числото 1732 хил., вместо 1732 хил. + 3692
хил., като при отчитането на пълната стойност на краткосрочните задължения,
общата ликвидност би била 0,2383, вместо 0,5080. Аналогично следва да се
намалят стойностите на всички показатели за ликвидност за 2019 г. и към
31.01.2020 г. Това разбира се не опровергава изводите на вещото лице за
настъпила неплатежособност на длъжника, напротив затвърждава ги с още по-голяма
точност. Предвид специфичния предмет на дейност на дружеството - добив на
селскостопанска продукция от засаждане и експлоатация на лозови насаждения и
агротехнически услуги, при който се очаква приходи да бъдат реализирани през
втората половина на годината, като се имат предвид и данните за приходите от
дейността на дружеството от публикуваните в търговския регистър отчети, не би
могло да се направи извод за временен характер на затрудненията. Особено след
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, финансовите затруднения на
дружеството се задълбочават значително и категорично не са временни.
Ясно е следователно, че внимателният анализ на
дейността на дружеството и обсъждането на стойностите на изследваните
коефициенти и финансови показатели води до извод, че се касае за настъпило след
посочената по-горе дата състояние на неплатежоспособност на длъжника, каквото е
заявеното основание в молбата на кредитора „Инвестбанк“ АД. Предвид това, следва да се приеме, че са налице предпоставките
за наличие на това състояние и към 31.12.2019г. (след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем) е настъпила трайна невъзможност за плащане на „Южна лоза“
ЕООД.
При определяне началната дата на неплатежоспособността
следва да се изследва обективното финансово състояние на длъжника, преценено с
оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, като длъжникът трябва
да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения. Посоченият
негативен фактически състав, в настоящия казус несъмнено в своята съвкупност е
изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца. При
определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът изследва всички
задължения на търговеца, а не само тези на представените в производството
кредитори. Решението по чл.630 ал.1 ТЗ има действие спрямо всички, поради което
началната дата на неплатежоспособност се определя при всестранно изследване и
анализ на всички задължения на търговеца. Задължението за служебно установяване
на началната дата произтича и от разпоредбата на чл. 621а ал.1 т.2 ТЗ.
Съобразно
заключението по ССЕ в рамките на изследвания период и предвид направеното от
съда уточнение по отношение на краткосрочния характер на вземането на банката,
считано от 31.12.2019г. длъжникът не разполага с достатъчно активи, с които да
е могъл да покрие съществуващите задължения към кредиторите. Ето защо, съдът
намира, че началната дата на неплатежоспособност следва да се отнесе към 31.12.2019г.
В обобщение на казаното следва да се направи
извод, че са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, поради неплатежоспособността на длъжника, с посочената по-горе
начална дата.
По отношение на реда, по който следва да
бъде открито производството по несъстоятелност, съдът счита, че от събраните по
делото доказателства не може да се направи извод, че продължаването на
дейността на дружеството очевидно ще доведе до увреждане на масата на
несъстоятелността. Предвид извода на съда, че наличното имущество на длъжника
не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност, с протоколно определение от 04.03.2020г. съдът е указал на молителя и известните кредитори в триседмичен
срок, считано от съобщението, да представят доказателства за внесена сума в
размер на 10 000 лв., представляваща предплатени начални разноски в
производството по несъстоятелност на основание чл.629б ТЗ, определени съобразно
депозираното заключение в зависимост от текущото възнаграждение на временния
синдик и очакваните разноски по несъстоятелността, ведно с предупреждение за
последиците по чл.632 ал.1 ТЗ при непредставяне на доказателства за авансиране
на разноските. Представени са доказателства за авансирани разноски в
производството по несъстоятелност, поради горното същото следва да бъде открито
при условията на чл.630 ал.1 от ТЗ, като се назначи временен синдик и се
предприемат действия, подготвящи осребряването на вещите и имуществените права
от масата на несъстоятелността, с оглед удовлетворяването на кредиторите.
За временен синдик съдът следва да
назначи С М, с адрес гр. Б, ул. "***,
включена в утвърдения от министъра на правосъдието списък на лицата които могат
да бъдат назначавани за синдици, като датата на встъпване в длъжност бъде
определена на 7 дни от вписване на решението в Търговски регистър. Последната
трябва да представи декларация- съгласие по чл.666 вр. чл.655 ТЗ в 7-дневен
срок, като бъде определено възнаграждение в размер на 800 лева, считано от
датата на встъпване в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение размер на възнаграждението.
На основание чл.630 ал.1 т.5 ТЗ, съдът,
намира, че датата на първо събрание на кредиторите следва да бъде определена за
22.07.2020 г. от 15.00 часа.
Основателно се явява искането на молителя
за присъждане на разноски в размер на 250 лв. заплатена държавна такса и 500
лв. депозит за експертиза. Юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на молителя
се дължи, но не в посочения размер от 300 лв.
Делото по молба за откриване производство по несъстоятелност на длъжника
е с неоценяем интерес. С подаване на молбата от кредитора няма предявени от
същия вземания, като кредиторът само установява наличието на изискуемо парично
задължение на длъжника, а предявява вземанията си пред синдика едва след
откриване на производството по несъстоятелност с решението на съда.
Следователно, към този момент вземанията не са предявени, поради което
възнаграждението следва да се определи по чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането
на правната помощ като за неоценяем иск в размер на 120 лв. Предвид това сумата
от 870 лв., представляващи внесени държавна такса, депозит за възнаграждение на
вещото лице и юрисконсултско възнаграждение в посочения от съда размер, следва
да бъде присъдена на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.621 ТЗ, като съгласно
чл.620 ал.3 ТЗ разноските ще се събират от масата на несъстоятелността.
Ето защо и на основание чл.630 ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Южна лоза“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие,
Промишлена зона, офис Черноморско злато, представлявано от управителя С М Св,
като определя за нейна начална дата 31.12.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
по отношение на „Южна лоза“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Поморие, Промишлена зона, офис Черноморско злато,
представлявано от управителя С М С.
НАЗНАЧАВА
ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „Южна лоза“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, Промишлена
зона, офис Черноморско злато, С М, с
адрес гр. Б, ул. ***, включена в
утвърдения от министъра на правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат
назначавани за синдици, като определя месечно възнаграждение в размер на 800
лева и 7-дневен срок за встъпване от вписване на решението в търговския
регистър.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на синдика в 7-дневен срок
да представи нотариално заверена декларация по чл.656 ал.2 вр. чл.655 ТЗ и
писмено съгласие, съгласно чл.666 ТЗ.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на възбрана
върху недвижимите имоти и запор върху движимото имущество и всичките вземания
на длъжника „Южна лоза“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Поморие, Промишлена зона, офис Черноморско злато, представлявано от
управителя Стоян Михов Стоянов.
ОПРЕДЕЛЯ дата на първо събрание на
кредиторите на „Южна лоза“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Поморие, Промишлена зона, офис Черноморско злато, на 22.07.2020г. от 15.00 часа в
сградата на Окръжен съд гр.Бургас, с дневен ред съгласно чл.672 ал.1 т.1
и ал.2 ТЗ: изслушване на доклада на временния синдик по чл.668 т.2 ТЗ, избор на
постоянен синдик и предложение на съда за неговото назначаване, предлагане на
съда размера на възнаграждението на синдика, избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „Южна лоза“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, Промишлена зона, офис
Черноморско злато, да заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ №85 направените разноски в размер на 870 /осемстотин
и седемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в седмодневен
срок от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати
незабавно за вписване в Търговския регистър на Агенция по вписвания, на
основание чл.622 ТЗ, чл.14 ЗТР.
Съдия: