Решение по дело №10995/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 91
Дата: 11 януари 2022 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20211110210995
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110210995 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е Д П” срещу наказателно
постановление/НП/ № 501466-F514992/26.03.2020г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“-София в Централно управление на НАП, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената
стойност/ЗДДС/ за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06г.
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти на МФ.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и се моли за
неговата отмяна. Поддържа се, че административнонаказващият орган е
некомпетентен. Изтъква се, че във възражението срещу АУАН са изложени
доводи за основанието за въведена парична сума. Поддържа се, че са
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон, включително и при преценка за маловажност на деянието.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. П, която моли жалбата да
бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно. Счита, че е доказано по безспорен начин извършеното
административно нарушение. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.10.2019г. служители на ЦУ на НАП извършили проверка в
търговски обект – бензиностанция „Е ДП“, находяща се на адрес в гр. , бул.
„И № , стопанисвана и експлоатирана от „Е ДП“ При проверката е
установено, че разчетената касова наличност съгласно отпечатен дневен
финансов отчет с № 0015926/07.10.19г. е в размер на 334.35 лева.
Фактическата наличност в касата на обекта е установено, че е в размер на
330.70 лева. съгласно изготвен опис на паричните средства в касата.
Фискалното устройство модел „D” с ИН на ФУ и ИН на ФП притежава
функциите „служебно въведени” и „служебно извeдени” суми, като същите са
активни. Установена е разлика между фактическата касова наличност и
разчетена касова наличност в размер на 3.65 лева.
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка от
07.10.2019г.
С оглед на тези данни св. П.Г. – инспектор по приходите при ЦУ на
НАП, съставил на жалбоподателя АУАН № F514992/10.10.19г. за нарушение
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти на МФ. Актът е връчен на управителя и
представляващ дружеството Х Т.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което при същото словесно описание и правна
квалификация на нарушението на „Е Д П” е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. П.Г..
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
2
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи. Видно от чл. 193, ал. 2 ЗДДС и приобщената по делото
заповед № ЗЦУ-1835/21.12.20г. началникът на отдел „Оперативни дейности”
в ЦУ на НАП е оправомощен да издава наказателни постановления по чл. 185
ЗДДС.
Съдът оценява като допуснато съществено процесуално нарушение
невъзможността от описаните в НП факти да се установи дали определената в
НП санкция е законосъобразна. Съгласно чл. 185, ал. 2 ЗДДС извън случаите
по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В НП цифрово е посочено, че имуществената санкция се налага на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС. Направената привръзка с ал. 1 ЗДДС
води до извода, че административнонаказващият орган приема, че
нарушението не води до неотразяване на приходи. При описание на
нарушението в НП отсъстват въведени словесно от
административнонаказващия орган твърдения, че нарушението не води до
неотразяване на приходи. Поради това и за съда, а и за жалбоподателя остава
неясно законосъобразно ли е определена санкцията и същата съответства ли
на описаното нарушение.
Липсата на изложени факти, обосноваващи правната квалификация и
липсата на надлежното и пълно отразяване на същата, обосноваващо размера
3
на наложената имуществена санкция, съдът оцени като допуснато съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя
и засягащо правото на жалбоподателя да разбере основанието за налагане на
административно наказание.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Не са налице основания за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 501466-F514992/26.03.2020г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-София в Централно
управление на НАП, с което на „Е Д П“ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти на МФ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4