Решение по дело №1243/2010 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 298
Дата: 4 април 2011 г. (в сила от 29 юни 2012 г.)
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20103100901243
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 юли 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр. Варна, 04.04.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

     в публично заседание на седемнадесети март 2011г., в състав:

 

                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1243 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е първоинстанционно, по реда гл. 32 „Производство по търговски спорове” от ГПК.

Предмет на производството са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „МАКСИ ТРАНС” ООД – гр. Варна, с ЕИК *********, срещу „ЕНЕА” АД – гр. Варна, ЕИК *********, за присъждане на сумата 32 390 лв., претендирана като незаплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по фактури № **********/30.07.2008г., № **********/22.05.2009г. и № **********/28.07.2009г. и неизплатени стойност за доставка на камък за градеж и възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура № **********/17.11.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението, както и за присъждане обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва общо в размер на 3492.77 лв., както следва: върху сумата 6316.80 лв. по фактура № **********/30.07.2008г. - обезщетение в размер на 1532.90 лв. за периода 31.07.2008г. – 28.06.2010г., върху сумата 4700 лв. по фактура № **********/22.05.2009г. – обезщетение в размер на 574.60 лв. за периода 23.05.2009г.– 28.06.2010г., върху сумата 637.20 лв. по фактура № **********/28.07.2009г. – обезщетение в размер на 63.30 лв. за периода 28.07.2009г. – 28.06.2010г. и върху сумата 20 736 лв. по фактура № **********/17.11.2009г. – обезщетение в размер на 1321.97 лв. за периода 18.11.2009г. – 28.06.2010г. Претендират се и присъждане на съдебно -деловодни разноски.

Ищецът сочи в исковата молба, че през 2008г. между страните са възникнали търговски отношения по договори за продажба на камък за градеж и извършването на транспортни услуги, като са всяка конкретна доставка и транспортна услуга са съставени фактури, подписани от представител на ответника. Въпреки, че с писма изх. № 28/20.03.2009г. и изх. № 23/11.03.2010г. ответникът е потвърдил паричните задължения по процесните фактури, ответникът не е погасил задълженията.

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК. Извън срока е депозиран отговор, в който се изразява становище, че предявените искове са частично основателни, като не се сочи в каква част е предприето оспорване. Ответникът твърди, че за нуждите на счетоводството на ищеца са издавани фактури за услуги, които не са извършени. Не е оспорена автентичността и истинността на приложените към исковата молба писмени документи. Сочи се също, че страните са уговорили да се извърши прихващане на дължими суми по договорите за транспортни услуги със задължения на ищеца по договор за ползване на площадка, собственост на ответника, за съхранение на едрогабаритна техника и охрана на техниката; не са посочени суми, с които е следвало да се извърши прихващане.

          Съдът, след съобразяване на твърденията и доводи на страните и при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключенията на ССчЕ, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесните фактури, издадени от ищеца „МАКСИ ТРАНС” ООД - гр. Варна, с получател – ответното дружество „ ЕНЕА” АД – гр. Варна, установяват възникването на облигационни отношения между страните по търговски сделки – неформални договори за транспортни услуги по фактури № **********/30.07.2008г., № **********/22.05.2009г. и № **********/28.07.2009г. и договор за доставка на камък за градеж и за извършване на транспортна услуга по фактура № **********/17.11.2009г. Предоставените услуги и доставените стоки са описани във фактурите по видове, количество, единични цени, обща цена и цена с ДДС. Във всяка една от фактурите са положени подписи на съставител и получател, с които е удостоверено и приемане на изпълнение по договорите от страна на ответника в качеството му на възложителя на транспортна услуга и съответно на купувача по правоотношението по фактура № **********/17.11.2009г. в частта за доставката на камък за градеж.

От заключенията на назначената ССчЕ, приети в съдебни заседания на 27.01.2011г. и 17.03.2011г., които се кредитират изцяло, се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и ответника, в нито едно от счетоводствата на страните не са документирани осъществени плащания по тези фактури, като към момента на изготвяне на експертизата общият размер на задълженията възлиза на сумата 32 390 лв. Доставките и услугите по тези фактури са отразени съответно в дневниците за продажби на ищеца и в дневниците за покупки на ответника, в данъчния период, за който са издадени, и са включени в справките – декларации, които дружествата са подавали до НАП.

Ответникът не ангажира допустими доказателства за установяване на твърденията си, че направените в част от процесните фактури удостоверителни изявления за приемане на стоки и извършване на услуги са симулативни, както и че част от задълженията по фактурите са погасени чрез извършено прихващане, въпреки дадените указания за разпределението на доказателствената тежест в доклада по чл. 146 ГПК, обективиран в цялост в определение № 3667/24.11.2010г., в частта по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 146, ал. 2 от ГПК.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави извода, че се установяват всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за възникване на задължение за ответника да заплати на ищеца сумата 32 390 лв., представляваща общ размер на незаплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по фактури № **********/30.07.2008г., № **********/22.05.2009г. и № **********/28.07.2009г. и неизплатени стойност за доставка на камък за градеж и възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура № **********/17.11.2009г. Не е установено погасяване на паричните задължения до предявяване на исковата молба или до приключване на устните състезания в тази инстанция, поради което и предвид разпределението на доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, искът следва да бъде уважен изцяло като доказан по основание и размер.

По аргумент от разпоредбите на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ ответникът е изпаднал в забава относно погасяването на паричните задължения от датата на издаване на всяка от фактурите, поради което, на основание чл. 86 от ЗЗД, дължи на ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законна лихва, считано от началната дата на забавата до окончателно погасяване на задълженията. В резултат на направени изчисления от съда с програма за изчисляване на законна лихва в “АПИС ФИНАНСИ” се установяват размери на обезщетенията за просрочие върху всяко едно от паричните задължения в размер на исковите суми - общо 3492.77 лв. Следователно акцесорните искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД също се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид направеното искане от процесуалния представител на ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 3885.31 лв., представляваща направените в производството по делото и доказани с писмени доказателства съдебно -деловодни разноски.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЕНЕА” АД – гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на „МАКСИ ТРАНС” ООД – гр. Варна, с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.П.К., сумата 32 390 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по фактури № **********/30.07.2008г., № **********/22.05.2009г. и № **********/28.07.2009г. и неизплатени стойност за доставка на камък за градеж и възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура № **********/17.11.2009г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2010г., до окончателно погасяване на задължението, сумата 3492.77 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху следните суми и за следните периоди: върху сумата 6316.80 лв. по фактура № **********/30.07.2008г. - обезщетение в размер на 1532.90 лв. за периода 31.07.2008г. – 28.06.2010г., върху сумата 4700 лв. по фактура № **********/22.05.2009г. – обезщетение в размер на 574.60 лв. за периода 23.05.2009г.– 28.06.2010г., върху сумата 637.20 лв. по фактура № **********/28.07.2009г. – обезщетение в размер на 63.30 лв. за периода 28.07.2009г. – 28.06.2010г. и върху сумата 20 736 лв. по фактура № **********/17.11.2009г. – обезщетение в размер на 1321.97 лв. за периода 18.11.2009г. – 28.06.2010г., на основание чл. 86 от ЗЗД, както и сумата 3885.31 лв., представляваща направените по делото съдебно -деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: