РЕШЕНИЕ
№176
гр.Добрич,21.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание
на двадесет и четвърти юни през 2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №240
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК
по въззивна жалба
вх.№1104/17.01.2020г., подадена от „Електроразпределение Север“АД, със
седалище и адрес на управление: гр.В., В. Т.-Г, бул.
„В.В.” №***, вписано в Регистъра на търговските
дружества към АВ с ЕИК ***, представлявано заедно от всеки двама членове на УС Н.
Й.Н., И.Г.Н.и Р.Г.Л., чрез адв.Н.М.Б.-ВАК, срещу
решение №1360/11.12.2019г. по гр.д.№2958/2019г. на ДРС , в частта, в която се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.Б. с ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Север“ АД
сумата от 6508, 76 лева, представляваща корекция за потребена,
неотчетена и незаплатена електрическа енергия за периода 20.06.2015 г. -
21.05.2019 г., обективирана във фактура за корекция
на сметка №***/ 30.07.2019 г. за обект с адрес: с. П., ул.“П.“№**, с клиентски No ***и абонатен № ***, и въззивна жалба вх.№1236/20.01.2020г., подадена от М.П.Б. с
ЕГН ********** ***,, чрез адв.Р.С.-ВАК, срещу същото
решение в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ
иска му за горницата над сумата от 6508,76 лева до 9088,40 лева.
„Електроразпределение Север“АД намира решението в
обжалваната от него част за неправилно поради нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила, и необосновано от събраните в
хода на производството доказателства. Излага подробни доводи по съществото на
спора, излагани и в производството пред районния съд, относно възникването и
съществуването на вземането, за което е издало фактура, при действие на новите
ПИКЕЕ, обнародвани ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., които доводи аргументира с анализ
на правната уредба, която счита за относима към
спора, на фактите,които счита да пораждат вземането му и на доказателствата за
тяхното установяване. Изразява несъгласие с извода на съда, че в резултат на
законовата делегация КЕВР следва да приема само правила за измерване и
преизчисляване на неизмерените количества ел.енергия, но не и да определя кой
от участниците на енергийния пазар да събира изчислените суми, като се
обосновава с целта на разпоредбата на
чл.56 от ПИКЕЕ, предоставяща му като операторът на електроразпределителната
мрежа да фактурира и получи стойността на преизчислените количества
електрическа енергия, тъй като отношенията свързани с измерването на
ел.енергията, респ.задължението да не се въздейства върху СТИ са част от отношенията
между ползвателя на мрежата и оператора на електроразпределителната мрежа и не
следва да се опосредяват от доставчика на ел.енергия.
Вземанията за мрежови услуги и коригираната енергия принадлежали на мрежовия
оператор. Последният не извършвал продажба на електрическа енергия.
Неотчетената енергия била вече отчетена като технологичен разход и изплатена от
мрежовия оператор по цена за технологичен разход, поради което плащането и се
дължало от абоната на мрежовия оператор, в случая Електроразпределение -Север
АД по цена, по която е вече платена.
М.П.Б. намира решението в обжалваната от него част за
неправилно, постановено в противоречие на събраните доказателства, при липса на
пълно и главно доказване от страна на
ответника наличието на основание за възникване на вземането му и неговия
размер, вкл.че извършената проверка е законосъобразна, че е извършена от надлежно оправомощени
лица, че материализираните факти и обстоятелства в едностранно изготвените
частни документи отговарят на действителността. Излага доводи по същество на
спора, излагани и в исковата молба относно липсата на основание за
отговорността му за претендираното от ответника
вземане, липсата на установяване по безспорен и несъмнен начин от ответника, че
претендираната сума му се следва. Неоснователни били
възраженията на ответника, според които преценката за неравноправност в
клаузите по ОУ е дерогирана на основание чл.1, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО.
В писмен отговор по жалбата на насрещната страна всяка
от страните е изразила становище за неоснователност на жалбата, недоказаност на
тезата на жалбоподателя, правилност на решението в положителната за всяка от
страните част.
Жалбата на
„Електроразпределение Север“АД, изпратена по пощата на 16.01.2020г., и жалбата
на М.П.Б., изпратена по пощата на 17.01.2020г., са подадени в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК, с начало за
„Електроразпределение Север“АД 02.01.2020г. и с начало за М.П.Б.
03.01.2020г., при наличие на интерес от обжалване на неизгодната за всяка от
страните част от съдебното решение, отговарят на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа
съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на
тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема
за установено следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен
такъв, черпещ правното си основание от разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявен е от М.П.Б. ЕГН **********,***, срещу „Електроразпределение Север“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. В. бул.“ Вл. В.“ ***
В. Т. –Г”, с ЕИК ***, за установяване на това, че не дължи на ответника сумата от 9088,40лева, начислена по фактура №***/30.07.2019г.,
представляваща корекция за потребена, неотчетена и незаплатена електрическа енергия за
периода 20.06.2015г.- 21.05.2019г., за
обект, находящ се в с. П. общ. Д., ул. „П.”№**, с
клиентски № *** и абонатен № ***.
Установено е от събраните доказателства, вкл.
заключението на вещото лице инж. В.Ч., че на 21.05.2019г. от служители на „ЕРП
Север” АД/старо наименование Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ/ е извършена проверка на средството за
търговско измерване /СТИ/- електромер с ид. №***, с
който се измерва доставената в имота в с. П. общ. Д., ул. „П.”№** ел.енергия. Според св. С.Г.проверката, в
която участвала като служител на ответника, била извършена по повод установени над допустимите стойности загуби по
трафопост на дружеството, захранващ и процесния обект. Проверката била
извършена с лаптоп, снабден с програма за четене в присъствието на собственика.
Установили наличието на активирана, скрита тарифа, демонтирали електромера и го
поставили в безшевна торба пред собственика. Поставили нов с нулеви показания,
стария предали в БИМ. Представен е
констативен протокол №1202747/21.05.2019г. ,съставен за резултата от проверката,
подписан от собственика-ищеца по делото, в който е отразено и демонтирането на
СТИ и поставянето му в индивидуална опаковка с пломба №560393. Отразено е и, че
при проверката на СТИ на ищеца са отчетени показанията по П./нощна/тарифа –5839kwh
и по втора/дневна/тарифа- 14191 kwh. Отчетено е
наличие на държавна пломба със сигнатура „М 15”, ведомствена пломба „Energo Pro 2024440“. Допълнително
на стр. 2, е записано, че демонтираното СТИ е с показания 5839 kWh по регистър 1.8.1, 14191 kWh
по регистър 1.8.2, 54939 kWh по регистър 1.8.3 и 74969 kWh
по сумарния регистър 1.8.0. Извършена е метрологична експертиза на електромера от
БИМ- РО на ГД”МИУ”-Р.. Резултатите от експертизата са обективирани
в констативен протокол №1368/15.07.2019г. За външния вид на електромера в
протокола е отразена констатация за отсъствие на механични дефекти по кутията,
на клемите, на клемния блок, наличие на необходимите обозначения на табелката
на СТИ, наличие на допълнителна метрологична маркировка и идентификационен
номер на нотифицирания орган, извършил оценяването на
съотвествието му- СЕ М15 1304. Същият съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването/измервателната грешка е от -0.19.% до +0.27%/. Не е отчетена грешка
при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен. При
софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ –
наличие на преминала енергия на тарифа
1.8.3 - 54939 kWh, която не е визуализирана на
дисплея .
Претендираното за заплащане от ответното дружество количество ел.енергия е именно от
невизуализирания за отчет трети тарифен регистър, за което са предприети
действия по корекция на сметката на потребителя, като на основание чл.55 от ПИКЕЕ, след
софтуерно прочитане на паметта на СТИ /така становище за начисление на
ел.енергия от 19.07.2019г. на лист 31 от делото на ДРС/, за период от 20.06.2015г.
до 21.05.2019г., разделен на седем под периода /поради промяна на цените с
оглед данните от фактурата/, е начислено
количеството потребена електроенергия и е издадена от
„ЕРП Север” АД фактура №***/30.07.2019г., на стойност 9 088.40лева със срок за плащане до 09.08.2019г./л.33 от
делото на ДРС/.
Количеството електрическа енергия за корекция е
изчислено по методиката на чл.55 ал.1 ПИКЕЕ, тъй като е начислено цялото
записано на невизуализирания регистър количество за времето след монтажа на СТИ
на 19.05.2015г., в който смисъл и заключението на вещото лице инж.Е.Ч..
Специалистът е констатирал и, че СТИ, посредством което се измерва
електроенергията в обекта на потребителя е еднофазен статичен електромер Iskra ME 162, предназначен за директно измерване на активна
енергия в еднофазни мрежи. Има до четири тарифни регистри, превключвани с
вграден часовник за реално време. Показанията се визуализират чрез
течно-кристален дисплей. Вещото лице е констатирало, че СТИ е правилно свързано
и отчита при допустима грешка. Няма данни за повреда или неправомерно
вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ
към електроразпределителната мрежа. Електромерът е произведен през 2015г.,
преминал първоначална метрологична проверка с валидност 6 години, монтиран в обекта на потребление на 19.06.2015г.,
като за монтажа е съставен протокол №12112160, в който са записани нулеви начални
показания по два от тарифните регистри- 1.8.1/нощна тарифа/ и 1.8.2/дневна
тарифа/. Няма записани показатели за друг регистър, но е налице активиране на такъв, като е
забранена визуализацията му на дисплея. Записаната в невизуализирания регистър
е отчетена при метрологичната експертиза на БИМ. Няма данни ищецът да е подавал
заявление за промяна на параметризацията на СТИ. Не е установено ”Енерго
про-продажби”АД, ”Електроразпределение Север”АД и БИМ
да разполагат с версия на софтуер за препрограмиране
/въвеждане на нови данни в паметта на СТИ/.
Спорното правоотношение има своята специална
регламентация в ЗЕ /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003г.,
последно изм. и доп. ДВ бр.57/2020 г.,в сила от 26.06.2020 г./ и създадените
въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от КЕВР Правила за измерване на
количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, обн.ДВ, бр.35/30.04.2019г.
Доколкото същите са приети от КЕВР с решение по т. 1 от протокол № 67 от
24.04.2019 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 и чл. 83, ал. 2 във връзка с чл.
83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, т.е.в изпълнение на делегирани със
закон правомощия, съобразно чл. 2, ал. 1 вр. чл. 11 и
чл. 12 ЗНА, Правилата съставляват източник на право, в качеството си на акт по
прилагане на закона, с нормативен характер. Няма място за изключване
приложението на правилата на осн. чл.15, ал.3 ЗНА,
защото те са издадени в изпълнение и доразвитие на
норми на ЗЕ, който е специален що се отнася до въведените в него правила за
регулиране на правоотношенията по повод доставка на електроенергия. Така
влизането в сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за
коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно
спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания. По аргумент от чл. 5, ал. 4 КРБ и
чл. 14 ЗНА материалноправните норми имат действие
занапред, ако друго не е изрично предвидено, т.е.правилата, установени в новите
ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална
дата 04.05.2019г., когато са влезли в сила, респ. и в процесният
случай, тъй като корекционната процедура е с начална
дата 21.05.2019г., когато е извършена проверката и е съставен констативен
протокол №1202747/21.05.2019г.
В случая, настоящата инстанция намира, че проверката
за техническата изправност на средството за търговско измерване на ел.енергия в
имота на ищеца е осъществена съгласно
нормите, предвидени в ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на мрежовия оператор да
извършва технически проверки на СТИ/чл.46 от ПИКЕ/, реда и начина /чл.48-49 от
ПИКЕЕ/, правните последици съобразно резултата/чл.50-58 от ПИКЕЕ/. Правото на
ответника да извършва проверки на СТИ е възникнало с приемането на ПИКЕЕ, които
му посочват и реда, по който това право може да бъде осъществено, т.е.
възраженията на ищеца за липса на компетентност са неоснователни. Според чл. 49, ал. 1, 2 и 3 от ПИКЕЕ, при
извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5,
изр. 2/случаите, когато при проверката не са установени отклонения,
неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система/,
операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който трябва да е
подписан от представител на оператора и от ползвателя или от негов
представител, а ако ползвателят не присъства или откаже да подпише констативния
протокол, последният се подписва от един свидетел, който не е служител на
оператора. В седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол
операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с
обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от
ползвателя данни за контакт/чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ/. Според разпоредбата на
чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ, когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на
средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството
за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен
чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и
уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в
констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното
средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в
срок до 14 дни от датата на проверката.
Оспорванията
на констативния протокол, подписан лично от ищеца, са неоснователни, респ.
същият е изготвен при спазване
изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ, вкл.реда за уведомяване, удостоверено с
представеното известие за доставяне. Фактът на измерена в невизуализирания регистър
електроенергия е установен с метрологична проверка на БИМ. Настоящият случай
попада в хипотезата на чл.55 от ПИКЕЕ за извършване на преизчисление на количества електрическа енергия, в която
хипотеза е достатъчно единствено да се установи, че са налице измерени от
изправно СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, без оглед субективното отношение на
ползвателя. Правото на операторът на съответната мрежа да извърши едностранно корекция на количеството
доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е
обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за неговото виновно поведение. Разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ
предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на електроразпределителната
мрежа да начисли измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX/в който попада и чл.55/, операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация
за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
„задължения към обществото“, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора
на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната
мрежа по реда на ал.1.
Следователно с оглед новите ПИКЕЕ, титуляр на
вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната
мрежа, в случая ответника „ЕРП Север“АД, а задължено лице е „ползвателят на
мрежата“, дифиниран с нормата на § 1, т. 41а от ДР
към ЗЕ- физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната
и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или
снабдявано от такава мрежа, нормата на § 1, т. 4 от ДР към ПИКЕЕ -ползвател е
клиент и/или производител на електрическа енергия по смисъла на Закона за
енергетиката, т.е вкл.всеки, който купува електрическа енергия за собствено
ползване, съгласно дифинитивните норми на чл.27б и
27г от ДР на ЗЕ. Следователно ползвател на мрежата е и крайният потребител, какъвто
в случая е ищецът, чийто имот е снабдяван с електрическа енергия от
електроразпределителната мрежа.
Спорните въпроси досежно корекционното основание на вземането, надлежното
осъществяване на процедурата за установяване на неговите предпоставки,
легитимацията на ответника като носител на вземането, следва да се разрешат в
полза на ответника.
Остойностяването на консумираната електрическа
енергия, отчетена в скрития регистър на процесното СТИ
е правилно извършено според вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза, по цени за технологични разходи, съобразно нормата на чл.56, ал.3
от ПИКЕЕ. Невъзможността да се установи началния момент на отчитане на
доставената ел.енергия в невизуализирания тарифен регистър е нормативно
преодоляна - релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в
съответния обект, съобразно нормата на чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ, което обстоятелство
е съобразено от ответника по процесното
правоотношение, тъй като е установено електромера да е монтиран в имота на
ищеца на 19.06.2015г., за което е съставен констативен протокол №12112160,
според записите в който показанията за активираните тарифни регистри 1.8.1 и
1.8.2 са нулеви, т.е. обосновава извод, че монтираният електромер е нов.
По тези съображения следва да се приеме, че е налице
основание по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ /ДВ
бр. 35/2019 г. / за начисляване на доставената в обекта на ищеца
електроенергия, измерена в невизуализирания регистър на електромера, за който е установено, че
съответства на метрологичните характеристики и измерва точно. Този извод дава
основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни, респ. ищецът дължи на
електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа енергия
за посочения период. Предявеният отрицателен установителен
иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обжалваното
решение следва да се отмени за уважената част от 6508.76лева, като вместо това
се постанови ново съобразно установеното по горе за отхвърляне на иска и в тази
част, и потвърди в отхвърлителната част за разлика от
6508.76лева до 9088.40лева.
С оглед крайния резултат от спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищеца, следва да бъде осъден да
заплати на ответника разходите за водене на първоинстанционното и въззивното производство.
В първоинстанционното производство
ответникът е удостоверил извършването на разходи за
адвокатско възнаграждение в размер на 1872лева с ДДС/1560лева +312лева ДДС/ с
представянето на договор за правна помощ и съдействие от 03.09.2019г., фактура
от 04.09.2019г и платежно нареждане от 17.09.2019г., удостоверяващо реалното
плащане на договорената и фактурирана сума, възражение за прекомерност на което
е своевременно заявено от ищеца, както и
разходи за вещо лице в размер на 200лева. След като районният съд е приложил
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и редуцирал адвокатското възнаграждение до
размера на сумата от 900лева, е приел, че от сторените от ответника разходи от
900лева адвокатско възнаграждение и 200лева за вещо лице/общо 1100лева/,
съразмерно на отхвърлената част на иска, нему се дължат разноски от общо
312.39лева. Съобразно изхода
от спора пред въззивната инстанция/оставяне в сила на решението на
П.та инстанция по отхвърлената част за сумата от 2579.64лева и отмяна
на решението в останалата част за сумата от 6508.76лева и отхвърляне на иска и за нея/, в полза на ответника
следва да се присъди разликата
от 312.39лива до 1100лева, равняваща се на
сумата от 787.61лева, предвид липсата на основание
за преразглеждане на въпроса относно
постановеното намаление на адвокатския хонорар с оглед липсата на проведено
производство по чл.248 от ГПК пред районния
съд.
Във въззивното производство
ответникът е сторил разходи за заплащане на държавна такса в размер на 130.18лева, разходи за адвокатско
възнаграждение за защита по подадената от него въззивна жалба в размер на
1572лева с ДДС, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 16.01.2020г.,
фактура от 17.01.2020г. за същата сума и платежно нареждане от 05.02.2020г.за
плащането и, както и разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу
подадената от ищеца въззивна жалба в размер на 984лева с ДДС, съгласно договор
за правна помощ и съдействие от 27.02.2020г., фактура от 28.02.2020г. за същата
сума и платежно нареждане от 10.03.2020г.за плащането и. И двете адвокатски
възнаграждения не му се следва в пълен
размер поради основателност на въведеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност, предвид не високата степен на фактическа и правна
сложност на делото, преценена съобразно изследваните факти , събраните за
установяването им не голям обем
доказателства, липсата на релевирани във
въззивната инстанция искания и възражения, обосноваващи усилия на защитата над
обичайните, факта, че делото е част от многобройна група дела, идентични по
предмет. Според редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения към настоящия момент/с
оглед решение № 5419/08.05.2020 г. по адм. д. №
14384/2019 г., 5-членен състав на ВАС, обн. ДВ, бр.
45/2020 г., в сила от 15.05.2020 г./, минимално предвиденият размер на
адвокатското възнаграждение при обжалваем интерес 6 508.76лева
възлиза на сумата от 510.35лева. Според редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
към настоящия момент, минимално предвиденият размер на адвокатското
възнаграждение при обжалваем интерес 2579.64лева
възлиза на сумата от 294.78лева. Касае се за настъпила в хода на делото промяна
в нормативната уредба, с влизането на която в сила е установен друг минимален
размер на адвокатското възнаграждение. Именно новият размер /а не размера
съобразно нормата, действаща към момента на договаряне и заплащане на адвокатското
възнаграждение/ следва да бъде съобразяван при произнасяне по искане за
разноски и възражение за прекомерност, тъй като променената материално-правна
норма става действащо право и намира приложение с влизането й в сила занапред
/така и определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по
ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о., ТК и определение № 185/16.03.2018 г. на ВКС
по к. гр. д. № 3492/2017 г. на ІІІ г. о./.
Следователно адвокатското възнаграждение за защита по
подадената от ответника жалба срещу решението в частта на произнасянето за
сумата от 6508.76лева следва да бъде намалено до минимума в размер на 510.35лева
/без ДДС/. При начисляване на ДДС 20% върху сумата от 510.35лева, равняващ се
на 102.07лева, на ответника се следва адвокатско възнаграждение за зашита по
подадената от него жалба с вкл. ДДС в размер на 612.42лева. Адвокатското
възнаграждение за защита срещу подадената от ищеца жалба срещу решението в
частта на произнасянето за сумата от 2579.64лева следва да бъде намалено до
минимума в размер на 294.78лева /без ДДС/. При начисляване на ДДС 20% върху
сумата от 294.78лева, равняващ се на 58.96лева, на ответника се следва
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в размер на 353.74лева.
При така установеното в полза на
ответника за въззивното производство се следват
разходите за адвокатски хонорар за защита по подадената от него жалба и за
защита срещу подадената от ищеца жалба в общ размер от 966.16лева/сбора от
612.42лева и 353.74лева/ както и
разходите за държавна такса в размер на 130.18лева.
Според постигнатия за ищеца краен резултат, нему не се следват разходи и
за двете инстанции.
Мотивиран от горното, Добричкият окръжен съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№1360/11.12.2019г. по гр.д.№2958/2019г. на Добрички районен съд в частта , в
която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.Б.
с ЕГН ********** ***, не дължи на „Електроразпределение Север“ АД
сумата от 6508, 76 лева, представляваща корекция за потребена,
неотчетена и незаплатена електрическа енергия за периода 20.06.2015 г. -
21.05.2019 г., обективирана във фактура за корекция
на сметка №***/ 30.07.2019 г. за обект с адрес: с. П., ул.“П.“№**, с клиентски
№ *** и абонатен № ***, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.П.Б. с ЕГН ********** ***, срещу „Електроразпределение Север“АД гр.В. в
частта на сумата от 6508, 76 лева, представляваща корекция за потребена, неотчетена и незаплатена електрическа енергия за
периода 20.06.2015 г. - 21.05.2019 г., обективирана
във фактура за корекция на сметка №***/ 30.07.2019 г. за обект с адрес: с. П.,
ул.“П.“№**, с клиентски № *** и абонатен № ***.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1360/11.12.2019г. по гр.д.№2958/2019г. на Добрички районен съд
в частта , в която се ОТХВЪРЛЯ иска на М.П.Б.
с ЕГН ********** ***, срещу
„Електроразпределение Север“АД гр.В. за горницата над сумата от 6508,76 лева до
9088,40 лева, както и в частта на осъждането на М.П.Б. да заплати на
„Електроразпределение Север“АД гр.В. съдебно-деловодни разноски в размер на
312.39лева.
ОТМЕНЯ решение №1360/11.12.2019г. по гр.д.№2958/2019г.
на Добрички районен съд в частта на осъждането на „Електроразпределение
Север“АД гр.В. да заплати на М.П.Б. съдебни разноски в размер на 833.77лева.
ОСЪЖДА М.П.Б. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение
Север“АД, със седалище и адрес на управление: гр.В., В.
Т.-Г, бул. „В.В.” №***, с ЕИК ***, съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното производство в размер на 787.61лева,
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство
в размер на 1096.34лева /966.16лева с ДДС
адвокатско възнаграждение и 130.18лева държавна такса/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.