гр. София, 27.01.2020 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от съдия Илчева в.
гр. д. № 13592 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 282171 от 30.11.2017 г., постановено по гр. д. № 49092/2017 г. на СРС, 125
състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86,ал. 1 ЗЗД, че Б.Н.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1088,25 лева за топлинна
енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „**********, ап. ***, аб. № 079000 за периода 05.2014 г. -
04.2016 г. и лихва за забава в размер на 174,70 лева за периода 15.09.2014 г. -
03.05.2017 г.
С решение
№ 415169 от 25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 49092/2017 г. на СРС, 125
състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение,
като главницата за ТЕ за периода 05.2014 г. - 04.2016 г. следва да се чете
913,55 лева.
Недоволен
от постановеното решение е останал ответникът Б.Н.М., който в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, което счита
за необосновано, противоречащо на закона и постановено при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е приложил чл. 153, ал. 6
ЗЕ. Излага, че не е съобразено, че сградната инсталация не отделя ТЕ в
апартамента и общите части, тъй като липсват тръби. Счита, че задълженията му
преди 12.05.2014 г. са погасени по давност, което не е било съобразено от съда.
Счита, че сумата 495,58 лева е незаконно изчислена, тъй като в представените
отчети е отразено, че не е ползвана ТЕ за отопление на имота и за подгряване на
топла вода. Намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, след като
е прието, че е сключен договор за продажба на ТЕ с конклудентни действия.
Оспорва да е ползвал ТЕ за отопление на имот, за подгряване на топла вода и за
отдадена сградна инсталация.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника Б.Н.М. и срещу допълнителното решение, в която се
излагат съображения за недължимост на сумата.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби от ищеца „Т.С.“
ЕАД или третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в
процеса, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата. Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати и нарушения на
императивни материалноправни норми.
СРС, 125
състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между страните за
процесния период е сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия и ответникът дължи
заплащането на суми за сградна инсталация и подгряване на топла вода.
По общите
правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154,
ал. 1 ГПК). Ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1) по иска за главницата - че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлоенергия, както и качеството на ответниците на потребители на топлоенергия,
обема на реално доставената топлоенергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума; 2) по иска за
обезщетение за забава в размер на законната лихва - че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че
размерът на обезщетението възлиза именно на спорната сума.
По делото
се установява, че сградата - етажна собственост, в която се намира процесния
имот, е топлоснабдена, тъй като е представен договор на етажната собственост с дружество
за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода от 17.03.2002 г. и
протокол от ОС от 05.11.2001 г. за сключване на такъв договор.
Първата
предпоставка, за да бъде уважен предявеният иск, е съществуването на договорно
правоотношение за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съобразно
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ "потребител
на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ
от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Следователно, по изрично
разпореждане на закона, по договора за доставка на топлинна енергия за
процесния имот потребител на топлинна енергия е неговият собственик или
физическо лице, на което е учредено вещно право на ползване. Именно такова лице
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като топлопреносното предприятие публикува общите
условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл. 150, ал. 3, 4, 5
ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без да са ги приели
изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ ответникът да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ.
От н. а.
№ 122 от 25.06.2015 г. по н. д. № 79/2015 г. се установява, че Б.Н.М. и Л.С.М.са
продали собствения си ап.** в гр. София, ж. к. „**********, ет. **, но са си
запазили пожизнено право на ползване върху него.
От
изложеното следва, че Б.Н.М. е потребител на топлинна енергия, за което е
достатъчно единствено качеството му на собственик на процесния имот за част от
процесния период и качеството му на вещен ползвател за другата част от
процесния период.
Приетата
по делото СТЕ дава заключение, за процесния период няма изчислена ТЕ за
отопление на имот, както и на общи части, но не е представен акт за демонтаж на
радиаторите в стълбището. В имота е имало монтиран един водомер, чиито
показания са били отчитани преди процесния период. При отчета на 12.05.2015 г.
е установено, че връзката към БГВ е прекъсната, но не е представен протокол за
датата на прекъсването, поради което за периода 2014/2015 г. служебно е
начислена ТЕ на база предходния период. В отчета от 05.05.2016 г. е отбелязано,
че връзката е прекъсната и се ползва бойлер, а за периода 2015/2016 г. няма
начислена ТЕ за БГВ.
Във връзка
с направеното възражение за погасяване по давност на вземанията преди 12.05.2014
г. съдът намира, че същото правилно не е било разгледано от първоинстанционния
съд. Заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 12.05.2017 г. и за погасени по давност следва да се
считат сумите, станали изискуеми преди 12.05.2014 г., което в процесния случай
не е налице, тъй като началото на процесния период е 05.2014 г., а
изискуемостта на вземането за цена на топлинна енергия за 05.2014 г. настъпва
след 12.05.2014 г.
Така съдът намира, че дължимата сума
за процесния период е в размер на 508,31 лева, както е определена в СТЕ, която
е съобразила, че е начислена за плащане сума за сградна инсталация и подгряване
на топла вода. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 143, ал. 2 ЗЕ количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за
дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя съгласно
методика, което количество не зависи от обстоятелството, дали определено лице
не ползва ТЕ в отделен обект – част от етажната собственост.
Поради частичната неоснователност на
иска за главницата, неоснователен се явява и искът по чл. 86 ЗЗД за тази
главница или за сумата 77,50 лева, определена от въззивния съд на основание чл.
162 ГПК и за периода 15.09.2014 г. – 03.05.2017 г. В останалата част искът по
чл. 86 ЗЗД се явява основателен, доколкото във въззивната жалба няма оплаквания
по фактите, от които произтича вземането на ищеца за лихви.
Поради частично несъвпадане на
изводите на въззивния и първоинстанционния съд решението в частите, в които
главната претенция за сумата над 508,31 лева до 913,55 лева и акцесорната претенция за
сумата над 97,20 лева до 174,70 лева са били уважени следва да бъде отменено.
При този
изход на правния спор, предмет на въззивното производство, разноски биха се
дължали и на двете страни, съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от
предявените искове. Пред въззивната инстанция в списък по чл. 80 ГПК въззивникът
претендира 480 лева адвокатско възнаграждение, чието заплащане е уговорено в
брой в представения договор за правна защита и съдействие и 25 лева държавна
такса. Съобразно уважената част от предявените искове и като се съобрази
направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 180,83
лева за въззивната инстанция. Въпреки че на въззиваемото дружество се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от въззивната жалба такива не следва да му
бъдат присъждани, тъй като във въззивното производство същото не е подало
отговор на въззивната жалба, не се е явил процесуален представител в заседанието
пред въззивния съд, а единствено е подадена бланкова молба, с която се
претендират разноски.
Съобразно
отхвърлянето на част от исковете следва да се преизчислят и разноските в
първоинстанционното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 850
лева, от които следва да му се присъдят 472,94 лева. Ответникът е направил
разноски в размер на 600 лева, от които му се дължат 266,15 лева. Определени по
компенсация за първоинстанционното и заповедно производство на ищеца се дължат
в разноски в размер на 206,79 лева, над която сума първоинстанционното решение
в частта за разноските следва да бъде отменено.
С оглед
цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 282171 от 30.11.2017
г., постановено по гр. д. № 49092/2017 г. на СРС, 125 състав, поправено с
решение № 415169 от 25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 49092/2017 г. на
СРС, 125 състав, в частта, в която е признато за установено по предявените от „Т.С.”
ЕАД кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.Н.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата над 508,31 лева до присъдената сума от 913,55
лева за топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж. к. „**********, ап. 105, аб. №
079000 за периода 05.2014 г. - 04.2016 г. и лихва за забава за сумата над 97,20
лева до присъдената сума
от 174,70 лева за периода 15.09.2014 г. - 03.05.2017 г., както и в частта,
в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.Н.М. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата над 206,79 лева до присъдените 850 лева – разноски, сторени в
заповедното и исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
признаване за установено, че Б.Н.М., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*******,
сумата над 508,31 лева
до претендираните 913,55 лева за топлинна енергия за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „**********, ап. 105, аб. № 079000 за периода 05.2014 г. -
04.2016 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б.Н.М.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, лихва за забава в размер на
сумата над 97,20 лева до
присъдената сума от 174,70 лева за периода 15.09.2014 г. - 03.05.2017
г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282171 от
30.11.2017 г., постановено по гр. д. № 49092/2017 г. на СРС, 125 състав,
поправено с решение № 415169 от 25.05.2018 г., постановено по гр. д. №
49092/2017 г. на СРС, 125 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** да
заплати на Б.Н.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК сумата
от 180,83 лева.
Решението
е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.