ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 778
гр.
Пловдив, 05.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Зорница Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 804 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила
частна жалба с вх. № 6097/ 27.01.2020 г. от
А.С.Ч., представлявана от адв. К.Д.,*** против Определение № 14570/ 31.12.2019
г., постановено по гр. дело № 14816 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, ХIV- ти граждански състав.
С атакуваното определение е
допълнено определение № 12200 от 31.10.2019 г., постановено по гр. дело № 14816/2019
г. по описа на РС - Пловдив, ХIV- ти граждански
състав, в частта за разноските като съдът е осъдил А.С.Ч. да заплати на И.Й.Й.
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1300,00 лева – разноски в производството.
В частната жалба се излага становище
за неправилно приложение на чл. 7, ал. 2, т. 4
от НМРАВ. Акцентира се, че в случая не бил даден ход на делото по
същество, поради което претенцията за присъждане на разноски следва да се
отнесе само до изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба. Последният
бил бланкетен и не отразявал в съдържането си правна и фактическа сложност.
Предвид горното, формулирано е искане за отмяна на атакувания съдебен акт като
неправилен и незаконосъобразен.
Въззиваемата страна И.Й.Й., действащ
чрез адв. С.Т., САК, депозира в срок писмен отговор, в който излага съображения
за неоснователност на частната жалба. По същество се противопоставя на
доводите, изложени от жалбоподателя, като моли жалбата да бъде оставена без
уважение, съответно атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено.
Настоящият въззивен състав, счита,
че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и
е насочена срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Производството по гражданско дело № 826/2019 г. по описа на ОС – Пловдив е било образувано по повод искова молба, депозирана от А.С.Ч. срещу Л.Х.Ч. и И.Й.Й., с искане до съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.1051.2.16, ведно с прилежащото му избено помещение № 2 и 2.24% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, обект на принудително изпълнение по изп. дело № 20138210401062 на ЧСИ Петко Илиев за парично задължение на Л.Ч., е лична собственост на А.Ч., тъй като макар и да е придобит по време на брака ѝ с Л.Ч., е заплатен с изцяло лични на ищцата средства- парични суми, дарени от родителите ѝ.
След указания, ищцата е конкретизирала искането си като е формулирала петитум да бъде установено, че горепосоченият недвижим имот не принадлежи на длъжника – Л.Х.Ч..
С определение № 827 от 23.04.2019 г., постановено по гр. дело № 826 по описа за 2019 г. на ОС – Пловдив, производството по предявения от А.С.Ч. срещу Л.Х.Ч. и И.Й.Й. иск по чл.440,ал.1 от ГПК е прекратено до размер от ½ идеална част, поради недопустимостта му, допуснато е обезпечение за останалата ½ идеална част от имота и ищцата е освободена от внасяне на държавна такса. Посоченото определение е влязло в сила на 10.05.2019 г.
С разпореждане № 3938 от 14.05.2019 г., съдът е
постановил преписи от исковата молба да се изпратят на ответниците за писмен
отговор в едномесечен срок от връчване на съобщението. И от двамата ответници
са били депозирани в срока по чл. 131 ГПК отговори, като с отговора на втория
ответник И.Й. било направено изрично искане за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар в размер на 1300 лева.
С определение № 1558/31.07.2019г., окръжният
съд е прекратил производството по гр. дело № 826/19 г., поради родова
неподсъдност на висящия по него иск на окръжен съд като първа инстанция, като
след стабилизиране на посочения съдебен акт делото е изпратено на РС – Пловдив
като родово компетентен да разгледа предявения иск.
С определение № 12200/ 31.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 14816 по описа на РС – Пловдив за 2019г., районният
съд е върнал исковата молба, подадена от А.Ч. срещу Л.Ч. и И.Й., в останалата
ѝ част относно ½ идеална част от процесния недвижим имот, като
недопустима и прекратил изцяло производството по делото.
С атакуваното определение, постановено по реда
на чл. 248 ГПК, първостепенният съд е приел молбата за допълване на
постановеното от него определение № 12200/31.10.2019 г. за основателна,
посочвайки, че отговорът на исковата молба е изготвен и подаден от адвокат,
като с него е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
които се установява заплащането на претендираната сума в брой и същата следва
да бъде присъдена на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. На следващо място, съдът е
приел възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение за
неоснователно позовавайки се на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ,
посочвайки, че при цена на процесния иск от 35 143,20 лева същото би
възлязло на сумата от 1584,29 лева.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
доводите на контролираната инстанция, като прочитът в обратна насока направен
от жалбоподателя е необоснован. На първо място, видно от представения по делото
отговор на искова молба от И.Й., процесуалният представител на същия е изложил
изключително подробни съображения, организирани в няколко групи – по
допустимостта и основателността на иска; по редовността на исковата молба. Ангажирано е и становище
по представените с исковата молба писмени доказателства и доказателствени
искания, като от своя страна ответника също е посочил писмени доказателства и е
формулирал искания в тази насока.В аспект на изложеното не може да се сподели
становището на жалбоподателя, че така депозирания отговор на исковата молба е изцяло
бланкетен.
На следващо място, съдът не намира за
основателно и възражението, че претенцията за присъждане на разноски следва да
се отнесе само и единствено до изготвяне и депозиране на отговор на исковата
молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НМРАВ за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на
въззивна жалба и отговор на въззивна жалба, без процесуално представителство възнаграждението е в размер на
¾ от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по – малко от 300 лева,
като в процесния случай при цена на иска от 35 143,20 лева
същото би възлязло на 1188,22 лева.
В аспект на горното следва да се отбележи, че
видно от приложените по делото договор за правна защита и съдействие от
18.06.2019 г. и пълномощно от същата дата, ответникът И.Й. е заплатил в брой
претендираното възнаграждение за оказаната му по делото правна защита и
съдействие, изразяваща се в изготвянето на отговор
на искова молба и процесуално представителство по гр. дело № 826/2019 г. на
ОС – Пловдив. Обстоятелството, че ход на делото не е бил даден по
същество, конкретно – че същото не е било разглеждано в открито съдебно
заседание не води до извод за липсата на осъществено активно процесуално
представителство, така че да се обезпечи защитата на ответника Й. от страна на
неговия пълномощник. Казано по друг начин
– процесуалното представителство не е дейност, която следва да се свързва
единствено и само със защитата на страната
в открито съдебно заседание.
Предвид гореизложеното жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт
подлежи на потвърждаване като правилно и законосъобразно постановен.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14570/ 31.12.2019 г., постановено по гр.
дело № 14816 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, ХIV- ти граждански състав, с което е допълнено
Определение № 12200 от 31.10.2019 г., постановено по гр. дело № 14816/2019 г.
по описа на РС - Пловдив, ХIV- ти граждански състав, в частта за
разноските.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: