Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1124
Гр. Пловдив, 12.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV граждански
състав, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14958 по описа на
съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.Д.И.,
ЕГН **********,***, с която се иска ответникът да се осъди да заплати на ищеца
обезщетение за причинените му в резултат на ексцес от трудова злополука
неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 60 000 лв. /с
протоколно определение от 26.01.2017 г. е допуснато изменение на претенцията,
като е увеличен размерът й от 40 000 лева на 60 000 лева/, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на установяване на ексцеса – 12.09.2016
г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по в. гр. д. № *** г. по описа на
ОС Пловдив му е присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука, с 15 % ТНР, съгласно ЕР на ТЕЛК и
НЕЛК. След влизане в сила на посоченото решение на няколко пъти посещавал
офталмолог, били му провеждани на няколко пъти лазертерапии, безкръвни операции
лазербаражи. Междувременно на 09.09.2013 г. ищецът се явил на
преосвидетелстване и определената преди това по повод трудовата злополука 15 %
ТНР била препотвърдена.
На 12.09.2016 г. ищецът отново се явил на преосвидетелстване и му било
определено 30 % ТНР, вследствие влошеното здравословно състояние от трудовата
злополука. С настоящия иск претендира обезщетение на неимуществени вреди
произтичащи от настъпилото усложнение на заболяването и настъпилото влошаване
на здравословното състояние на дясното око, установено от ТЕЛК. Видно от
обемната медицинска документация намира, че били налице няколкократни безкръвни
операции (лазербаражи) за период от около четири години. Излага, че
определената 30 % ТНР за тр. злополука от НМЕ е максималната в процентно
отношение. Твърди наличието на изпитвани болки и страдания вследствие на
претърпените безкръвни операции и настъпилото влошаване на състоянието на
дясното око. Ето защо моли съда да осъди ответникът да му заплати
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
В законоустановения срок е постъпил отговор на ответника Община Пловдив,
който оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Намира, че не ставало
ясно дали е налице влошено състояние у ищеца и дали твърдяното влошаване се
намира в причинна връзка с увреждането, причинено от трудовата злополука.
Посочва, че не се установявало Експертното решение № **** от 12.09.2016 г. на ТЕЛК да е влязло в
сила. При условията на евентуалност, оспорва размерът на предявения иск като
прекомерен. Прави възражение по чл. 201, ал. 2 КТ, като отбелязва, че
съпричиняването на вредите от трудовата злополука е признато с влязлото в сила
решение на ОС Пловдив. Моли за отхвърляне на иска, евентуално да се намали
претендираният размер поради допусната груба небрежност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ
във връзка с твърдения за влошено здравословнo състояние /ексцес/ от трудова злополука от
14.08.2006 г.:
Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или
служител за всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането /т. 6 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС/. Даденото
разрешение от Пленума е в синхрон с чл. 51, ал. 1 ЗЗД – „Обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането“. Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията
само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че
влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение
обезщетение за тях. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени
вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях. Ново обезщетение
не се дължи и, ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването е
било предвидено и съобразено /т. 10 ППВС
№ 4/30.10.1975 г./.
Влошаване на здравословното състояние /ексцес/ е налице, когато е
установена качествена промяна на полученото увреждане при трудовата
злополуката, съответно при професионалното заболяване, като влошаването следва
да е в причинна връзка с увреждането. Причинната връзка следва да бъде
установена, а влошаването следва да не е било предвидено и съобразено при
първоначалното обезщетение за неимуществени вреди.
В решение № 196/2011 г. на IV ГО
на ВКС по гр.д. № 1724/2009 г. по реда на чл. 290 ГПК е изяснено, че при
ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия,
свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение.
Фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя за
причинени вследствие на ексцес неимуществени вреди на работника или служителя,
имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни
предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и
пострадалия работник/служител, 2) трудова злополука, претърпяна от работника/служителя
в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане, 3)
влошаване на здравословното състояние на работника/служителя или наличието на ново състояние,
което се отклонява от съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение, 4) качествено нови неимуществени вреди, претърпяни от пострадалото
лице, които не са били налице при първоначалното обезщетяване на пострадалото
лице и 5) причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди,
породени от ексцеса;
Не е спорно
по делото, а и от приложеното гр. д. № *** г. на РС Пловдив, XVIII гр. с-в. се
установява, че между страните е налице
влязло в сила решение, постановено по в. гр. д. № *** г. на Окръжен съд
Пловдив, IX гр. с. /недопуснато до касационно обжалване виж определение № ***
от 29.03.2013 г. по гр. д. № *** г. на ВКС/, с което ответникът Община Пловдив,
е осъден да заплати на ищеца Н.Д.И., сумата от 10 000 лева, ведно със
законната лихва от 29.12.2009 г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на трудова
злополука от 14.08.2006 г. В този смисъл, вече установеното с влязлото в сила
решение относно настъпването на трудовата злополука, наличието на трудово
правоотношение между страните, наличието на увреждания за ищеца в причинна
връзка с настъпилата трудова злополука /трайно намалена трудоспособност с 15 % във връзка със състоянието на дясното око/,
както и за съпричиняване на вредите от пострадалия и за неговото дялово
(процентно) участие в уврежданията, се ползва със сила на присъдено нещо и не е
предмет на установяване по новото дело /арг. от чл. 298 ГПК/ - виж решение № 307 от 01.08.2014 г. по гр. д. №
773/2012 г. на IV г. о. на ВКС. Установява се от предходното решение, че
ищецът към датата на трудовата злополука е работил в ПОАП по трудов договор на
длъжност „****“, както и, че Община Пловдив е универсален правоприемник на ***,
закрита с решение № *** взето с протокол № ** от 15.12.2011 г. на Общински
съвет гр. Пловдив /виж л. 5 от гр. д. № *** г. по описа на ПОС, IX гр. с-в/. В конкретния
случай, за да се ангажира отговорността на работодателя за претърпени вреди от ексцес
е необходимо да се установи, че след приключване на съдебното дирене по в.гр.д***
на ПОС е настъпило влошаване на състоянието на ищеца или наличието на ново
състояние, което се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение, което влошаване/състояние се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилата на 14.08.2006 г. трудова злополука и че вследствие на това
състояние ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди.
Според решение № 226 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 4119/2008 г., III г. о. и
решение
№ 185 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о., наличието на влошаване на здравето на ищеца и
причинната връзка с увреждането трябва да са установени с решение на ТЕЛК. Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 5 и чл. 67, 68 и
69 от Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността /НМЕТ- ДВ, бр.
47/7.06.2005 г./ ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе
по административен ред относно причинната връзка между влошаването на
състоянието на ищеца и увреждането от трудова злополука. Този орган трябва да
извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска
документация и след спазване на установения процедурен ред да даде заключение
налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск /трудова злополука/
и влошаването на здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК
има двойнствено значение - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и
неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на
правото. Липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/
компрометира твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което
да е във връзка с началното увреждане и обуславя отхвърлянето на иска с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Това
разрешение намира, че липсата на решение на ТЕЛК преклудира възможността за
установяване на влошаване на здравето на служителя, а инцидентното установяване
на ексцеса в рамките на исковия процес е недопустимо предвид специалния ред за
деклариране, разследване и класифициране на злополуката като трудова пред
административния орган.
По различно
разрешение е застъпено в решение № 317 от
01.07.2011 г. по гр. д. № 1553 /2010 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 160/02.12.2015 г., по т. д. № 2124/2014 г. на II т. о. на ВКС, според които е задължително в производството да се назначи СМЕ, която да
извърши съпоставка между здравословното състояние на ищцата по време на
постановяване на първоначалното решение и към момента на разглеждане на делото
за ексцеса и да изследва причинна връзка между влошаването и увреждането.
Настоящият
съдебен състав споделя второто разрешение - влошаването на здравословното
състояние може да се установява, както с решение на ТЕЛК/НЕЛК, така и с медицинска
документация и назначени съдебно-медицински експертизи. Не следва да се смесва
медицинската експертиза за трудоспособността с наличието на ексцес. Обезщетение
за неимуществени вреди от трудова злополука и професионално заболяване /вкл.
при ексцес/ се дължи и, когато не е настъпило намаляване на трудоспособността
за съответната длъжност. Ако увреждането е причинило само болка и страдание,
тази неимуществена вреда също подлежи на обезщетяване на осн. чл. 212 КТ,вр. с
чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и по арг. от чл. 200, ал. 3 КТ /в този
смисъл решение № 764 от 21.01.2011 г. по
гр. д. № 389/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 368/ 12.05.2010 г. по гр.д. № 1235/ 2009
г., III г. о./. Още повече, че наличието или не на ексцес е правен въпрос,
който следва да бъде обсъден от компетентния съд, съобразно съвкупния
доказателствен материал. Влошаването на здравословното състояние не е
предпоставено от наличието на административен акт /решение на ТЕЛК/, за разлика
от установяване на трудовата злополука, която обаче дефинативно предполага
констатирането и по административен ред /арг. от чл. 57 КСО/.
По
настоящото производство са приети: експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“
№ **** от 09.09.2013 г., с което е определена 15 % трайна неработоспособност
във връзка с претърпяната на 14.08.2006 г. трудова злополука (в сила до
01.09.2016 г.), експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“ № **** от
12.09.2016 г., с което е определена 30 % трайна неработоспособност във връзка с
претърпяната на 14.08.2006 г. трудова злополука, експертно решение на НЕЛК
специализиран състав по очни болести № *** от *** г., с което е отменено експертно
решение на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“ № **** от 12.09.2016 г. и е върнато ЕР за ново
освидетелстване, експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“ № *** от 033/22.02.2017
г., с което е определена 15 % трайна неработоспособност във връзка с
претърпяната на 14.08.2006 г. трудова злополука (ЕР не е влязло в сила
приложена е по делото жалба до НЕЛК от Н. Д.И.), приети са по делото и
множество медицински документи, в това число медицински направление и
амбулаторни листи. Приети са две съдебно-медицински експертизи, които съдът
като задълбочени, компетентни и безпристрастни кредитира изцяло, разпитан е и
свидетелят В. С. И..
От приетите
множество експертни решение, не се установява към настоящия момент да е налице
промяна в процента на трайно намалената работоспособност взета предвид по в.
гр. д. № ***. на Окръжен съд Пловдив, IX гр. с. – 15 % ТНР. Действително експертно
решение на ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“ № *** от *** г. не е влязло в сила към
момента на приключване на съдебното дирене, като в тази връзка ищецът при евентуалното
определяне на по-голям процент неработоспособност би могъл да ангажира доводи
във въззивна жалба или ново съдебно производство.
Към приключването на съдебното дирене обаче по
настоящото производство категорично не се събраха доказателства за влошено
здравословно състояние на ищеца. Според първоначално назначената съдебно
медицинска експертиза, изготвена след личен преглед и запознаване с приложената
по делото медицинска документация, към момента на прегледа на пациента не са
налични индикации за влошаване на състоянието на дясното око на пациента.
Новите физически страдания са свързани с евентуално понесените дискомфорт и
болки при лазертерапиите, както и от субективното усещане за движещо се мътнини
и светкавици пред погледа на двете очи. В съдебно заседание вещото лице д-р А.Г.
е посочило, че това какво налага извършването на лазерни процедури, може да се
установи след евентуален преглед по повод на конкретни оплаквания. Вещото лице
е посочило, че не може да твърди със сигурност дали причината за обръщане на
ищеца към лекуващия очен лекар е настъпилият инцидент. Причината за обръщането
към очния лекар било усещането за светкавици. В описанията за състоянието на
очите от извършващия лазертерапията лекар липсвали данни за нови разкъсвания.
С оглед
липсата на конкретен и изчерпателен отговор на въпроса дали е налице промяна в здравословното
състояние на ищеца сравнение с неговото състояние по време на постановяване на
първоначалното решение, липсата на влязло в сила ЕР на ТЕЛК към момента на
приключване на съдебното дирене и въз основа на решение № 764 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 389/2010 г. на III г. о. на
ВКС, решение № 368/ 12.05.2010 г. по
гр.д. № 1235/ 2009 г., III г. о., съдът е назначил нова съдебно-медицинска
експертиза, като е назначил вещото лице работило при изготвяне на експертизата
по в. гр. д. № ***. на Окръжен съд Пловдив, IX гр. с. От изготвената СМЕ на д-р
В.М. се установява, че в сравнение с прегледа по първоначалното дело, няма нови
руптури на ретината, нито обостряне на възпалителните огнища на двете очи.
Извършената допълнителна лазер обработка е на вече наличните и описани стари
огнища. От медицинска точка според вещото лице няма влошаване на състоянието на
ищеца, претърпяната преди 11 год. травма не била довела до нови увреждания в
ретината на двете очи. В съдебно заседание на 15.03.2017 г. вещото лице
пояснява, че лазер обработките са извършени с цел предотвратяване отлепването
на ретината.
От съдебно-медицинските експертизи се установява по безспорен начин, че
липсва влошаване на състоянието на ищеца във връзка с претърпяните увреждания
на дясното око, вследствие на трудова злополука от 14.08.2006 г. За процесния
период след приключване на съдебното дирене по в. гр. д. № ***
г. на Окръжен съд Пловдив, IX гр. с. 03.07.2012 г. до приключване на съдебното
дирене по настоящото дело единствено се установява, че на ищеца са извършени
пет лазертерапии на дясното око (ежегодно по една лазертерапия в периода
03.07.2012 г. до края на 2016 г.), вследствие на които е понесен дискомфорт и
болки. В тази насока и показанията на свидетеля В. С. И., който знае, че ищецът
е ходил на лазертерапии, както и същият му бил казвал, че манипулациите го
боляли, независимо от обезболяващите средства. Принципно извършените
манупилации биха могли да представляват ексцес – разширяване, увеличаване на
предходното състояние, новопретърпени вреди. В случая обаче видно и от мотивите
на в. гр. д. № *** г. на Окръжен съд Пловдив, IX гр. с., възможността за бъдещо
извършване на лазертерапии е обсъдена от съда по първоначалната претенция по
чл. 200, ал. 1 КТ. Така съгласно мотивите на решението на ПОС „Провежданото
впоследствие лечение, както на възпалителното заболяване, така и лазерлечение и
последващите контролни прегледи, ще продължат до живот, свързани са с
разширение на зениците и усещане за болка и дискомфорт, които поначало, са
различно проявени при различните хора. Същият подлежи задължително на доживотни
периодични контролни прегледи, свързани с разширяването на зеницата и при необходимост
– нова лазер обработка“.
Според решение № 307 от 01.08.2014
г. по гр. д. № 773/2012 г. на IV г. о. на ВКС, при ексцес, за увредения
възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното,
което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново
страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново
състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят
към вече репарираните. При ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно
вече възникнало облигационно правоотношение. Казаното се отнася и за
хипотезите, когато поради промяна на обстоятелствата, във връзка с причинените
вреди, се следва изменение в размера на вече присъденото обезщетение, или
отпадане на някои от присъдените плащания за репариране на бъдещи увреждания.
Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички
реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и
непосредствена последица от увреждането. Претърпените имуществени и
неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така и бъдещите, които са
следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на
вредоносното проявление на самото увреждане.
Доколкото възможността за извършването на манипулации е взета предвид
при определянето на първоначалното обезщетение и липсва съществено отклоняване от
прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, то настоящият съдебен състав
намира, претърпените болки и страдания от лазертерапиите да са бъдещи вреди,
представляващи естествено продължение на вредоносното проявление на
увреждането. Съдът по в. гр. д. № *** г. на Окръжен съд Пловдив, IX гр. с. е
взел предвид пожизненото състояние на увреждането и възможните бъдещи
вредоносни проявление, поради което принципът на чл. 51 ЗЗД е спазен и относно
тези вреди на ищеца е определено обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД в предходния
процес. Силата на пресъдено нещо по посоченото в. гр. д. обвързва настоящия
съдебен състав, а същата обхваща и произнасянето по възможните и очаквани
бъдещи неимуществени вреди, вследствие претърпяното увреждане.
Липсата на ексцес в различните му проявление – влошаване на
здравословното състояние, респ. нововъзникнало състояние или утежняване на
старото състояние, както и на новонастъпили увреждания, които да не са били
взети предвид от съда по първоначалното дело, обуславя неоснователност на
претенцията. Ново обезщетение не се дължи, тъй като то би представлявало
дублиране на предходното /виж и т. 10
ППВС № 4/30.10.1975 г./. Ето защо следва да се приеме, че предявеният иск е
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят направените разноски в производството. Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Претендирани са разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 200 лв. съобразно изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /в
сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 1 НЗПП, както
и внесен депозит за изготвянето на съдебно-медицинска експертиза в размер на 60
лева /л. 20 от делото/ или общо в размер на 260 лева.
Така мотивиран ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
П., пл. *** № * иск за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ексцес от
настъпила на 14.08.2006 г. трудова злополука, изразяващ се в усложнение на
заболяването и влошаване на здравословното състояние на дясното око, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2016 г. до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 260 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ