РЕШЕНИЕ
№ 1121
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500929 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Н. С. Л. с ЕГН **********; против
решение № 260012/04,01,2022 г., постановено по гр. д. № 6294/2020 г. на РС Пловдив,
4 гр. състав.
С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради
необоснованост и противоречие с материалния закон, от въззивния съд се иска да го
отмени и вместо това – да уважи предявената молба за обявяване смъртта на лицето С.
Н. Л. с ЕГН *****.
Окръжна прокуратура – гр. *****, заявява становище за неоснователност на
жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Производството пред РС е образувано по молба вх. № 29688/05,06,2020 г.,
предявена от Н. С. Л. от гр. *****, ЕГН **********, с която е предявено искане с
1
правно основание чл. 14 от ЗЛС.
Твърди се, че бащата на молителя – С. Н. Л. с ЕГН *****; преди повече от 55
години заминал за ***** и се установил да живее там, в гр. *****, като получил и
***** гражданство. Но последното известие от него било отпреди повече от десет
години. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да
обяви смъртта на С. Н. Л. с ЕГН *****.
В изпълнение изискването на чл. 549 ал. 2 от ГПК в молбата са посочени и
предполагаемите наследници на лицето – молителят и неговата сестра – Н.С. А.
Същата е изслушана по реда на чл. 550 ал. 3 от ГПК, заявява становище за
основателност на молбата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата като
е приел, че бащата на молителя не е отсъстващ по смисъла на чл. 14 от ЗЛС. Този
извод РС е основал на съображението, че щом е известно, че С. Л. се установил в ****
и придобил ***** гражданство, то той несъмнено фигурира в регистрите на
населението в посочената държава и молителят би могъл да извърши справка чрез
компетентните за това чужди органи дали неговият баща е починал и евентуално да
установи датата на смъртта му. Поради това РС е счел, че, доколкото фактът на
настъпилата в чужбина смърт е установим по друг ред, то предявената молба е
неоснователна.
Настоящата инстанция не споделя тези съображения. Същите биха намерили
приложение в производство по реда на Глава Петдесета – „Установяване на факти“
(чл. 542 и сл. от ГПК), което има за предмет установяване на правно значими факти, за
които законодателят постановява, че следва задължително да бъдат удостоверени с
документ, но документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил
унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. По отношение на
тези производства, когато се иска установяване на факт настъпил в чужбина,
разпоредбата на чл. 548 ГПК изисква представяне на доказателства, че молителят не
може да се снабди с необходимия документ или със заместващото го удостоверяване
от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Нещо повече –
цитираната разпоредба изисква тези доказателства да са документи от компетентните
органи на чуждата държава, или удостоверение от Министерството на външните
работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на
заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане. Това
изискване произтича от обстоятелството, че молителят в производството по чл. 542 и
сл. от ГПК носи тежестта да установи обстоятелствата, на които се позовава – пропуск
да се състави необходимият документ и невъзможност за съставянето му или неговото
изгубване / унищожаване без възможност да бъде възстановен.
В случая обаче предявената молба не е такава по чл. 542 от ГПК. В същата
2
не се твърди липса (поради несъставяне, изгубване или унищожаване) на изискуем от
закона удостоверяващ документ по отношение на факт с правно значение, чието
настъпване по начало не е спорно. Изложените в нея обстоятелства и основаното на
тях искане дава основание молбата да се квалифицира като такава за установяване
смъртта на отсъстващо лице. Приложимият за разглеждане на тази молба процесуален
ред е този по Глава Петдесет и първа – „Обявяване на отсъствие или смърт“, чл. 549-
552 от ГПК (вж. Определение № 424 от 16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5432/2016 г., III г.
о., ГК, според което: Производството по чл. 542, ал. 1 ГПК е за установяване на правно
значими факти ... разглежда се по реда на глава Петдесета от ГПК и е охранително.
Предмет на установяване е самия факт, че документът не е съставен и не може да бъде
съставен или е бил унищожен или изгубен, което е условие да се разпореди съставянето му.
Когато има спор относно съществуването на факта, който следва да бъде удостоверен с
документ по повелята на закона, лицето, което има интерес да го установи, разполага с
правния институт на обявяване на смърт, регламентиран от разпоредбите на чл. 549 - 552
ГПК във връзка с чл. 9, чл. 14 и чл. 15 ЗЛС. С обявяване смъртта на едно физическо лице по
съдебен ред, въз основа на решението по чл. 551 ГПК, общинските власти се задължават
да съставят акт за смърт на лицето. Решението на съда поражда същите правни
последици като тези, произтичащи от действителната смърт).
За пълнота, в настоящия случай са налице и убедителни доказателства за
наличие на пречки от обективен характер, препятстващи молителя да се снабди с
евентуално съставен в чужда държава акт за смърт на С. Л.. С писмо изх. № 14ПР-
936/14, изходящо от Директор на Дирекция „Консулски отношения“, Министерство на
Външните работи на ****, по заявление за издирване на С. Н. Л. се сочи изрично, че
„компетентните органи на **** не извършват такива проверки за частни лица“, в
подобни случаи заинтересованите следва да се обърнат към частни детективски
агенции или адвокатски кантори. (близките обаче сочат, че такова издирване не могат
да предприемат, тъй като за извършването му е необходимо на съответната агенция да
се предостави осигурителен номер, с каквато информация, те не разполагат).
Коментираният документ изхожда от Министерство на външните работи и
удостоверява обстоятелството, че няма възможност да се отправи такова искане към
органите на чуждата държава, с което се изпълнява и изискването на чл. 548 изр. второ
пр. последно, ГПК.
По същество:
Разпоредбата на чл. 14 от ЗЛС предвижда, че след като изтекат пет години от
деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на
прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт, като това може да
стане и без да е обявено отсъствието на лицето. Съгласно чл. 16 от ЗЛС, съдът
определя деня, а по възможност – и часа на предполагаемата смърт, като при липса на
противни данни, за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното
3
известие.
От събраните по делото доказателства се установява, че през 1973 г. е
прекратен гражданският брак между родителите на молителя. Видно от текста на
съдебното решение за развод, постановено на 05,06,1973 г. (л. 6 по делото на РС), към
постановяването му С. Н. Л. е бил „с неизвестен адрес“.
Според показанията на низходящите му – молителя и неговата сестра,
изслушани в съдебно заседание на 13,11,2021 г., С. Л. заминал за **** още около 1965
г. и се свързал с близките си чак към 1975 г. През 1985 г. бащата на С. (дядо на
молителя) заминал за **** и гостувал на сина си в продължение на 3-4 месеца, след
което се върнал. От , писмата на С. близките му разбрали, че през 1988 г. втората му
съпруга, с която живеел в ****, на име З., е починала и той напуснал жилището, в
което живеели. Последните известия от С. Л. били две писма, които са приложени на л.
38 и 39 по делото на РС. От съдържанието им се установява, че той се установил в гр.
***** (като е посочен и адресът, на който живеел), имал нова жена – Т., от *****, но
възнамерява да се раздели с нея, от четири месеца боледувал от *****. В писмата не са
посочени дати на изплащане, според св. Л.а (братовчед на молителя), същите са
получени от неговите родственици през 2001 г.
Свидетелят Л.а сочи, че е подала пред Министерство на Външните работи
заявление за издирване на С. Л., по повод на което е получила цитирания по-горе в
мотивите отговор от Дирекция Консулски отношения от 22,08,2014 г. Със същия,
освен липсата на възможност такава проверка да се извърши чрез компетентните
органи на ****, се сочи, че от Генералното консулство в **** е предоставена следната
информация по случая: на посочените от заявителя телефони никой не отговаря, на
посочения адрес живее **** семейство от **** произход и по данни от това семейство,
С. Л. е починал около 6-7 години преди това и съпругата му – **** гражданка от ****
произход, продала къщата след неговата смърт и заминала за ****.
Други сведения за лицето не са получени.
Така установената фактическа обстановка налага извод за наличие на
предвидените в закона предпоставки за обявяване смъртта на С. Н. Л. с ЕГН *****. За
последно той се свързал с близките си с изпратените от него две писма, получени през
2001 г. Последното известие за него се отнася за 2007-2008 г. (от данните, получени от
живущите на адреса му при извършената през 2014 г. проверка от МВнР чрез ГК ***,
според които С. Н. бил починал около 6-7 години преди това).
С оглед изложеното молбата следва да се приеме за основателна. Доколкото
последното известие за лицето се свързва само с година, но не и с конкретна дата,
настъпването на смъртта следва да се определи съобразно това. Липсата на точна дата
обаче не би могла да съставлява пречка за обявяване смъртта на лицето, доколкото
това би поставило евентуалните му наследници, а и всички евентуално засегнати трети
4
лица, в невъзможност да постигнат правна сигурност и установеност по отношение на
факти, важими за всички.
Като е достигнал до различни изводи и е отхвърлил молбата, РС е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо това да се
обяви смъртта на С. Н. Л. с ЕГН ***** като се определи, че същата е настъпила през
2008 г.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260012/04,01,2022 г., постановено по гр. д. №
6294/2020 г. на РС Пловдив, 4 гр. състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА смъртта на С. Н. Л. с ЕГН *****, роден на ***** г. в с. *****, с
последен постоянен адрес: с. ****, като определя година на настъпване на смъртта –
2008 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5