№ 104
гр. Тетевен, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100171 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена такава за сума в размер на 207.34 лева.Във връзка с
връчване на заповедта при условията на чл.47 от ГПК се предявяване установителния
иск,предмет на делото.
Излага се от ищеца,че по повод договор за мобилни услуги от дата 22.02.2017г
ответникът е абонат на ищеца, с предпочетен мобилен номер +359********* с избран
абонаментен план Нонстоп 30.99,със срок на действие 24 месеца.Абонатът е сключил и
договор за лизинг от дата 29.05.2017г,по силата на който му е предоставено мобилно
устройство APPLE ,МОДЕЛ IPhone 6s 128GB Gold,за период от 23 месеца,срещу заплащане
на лизингова вноска в размер на 42.59 лева,както и правото на абоната след изтичане на 23-
месечният срок на договора,срещу заплащане на допълнителна сума от 42.59 лева да
придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставени от ищеца
мобилни услуги,като за потребените такива за периода от 15.10.2018г до 14.01.2019г ищецът
е издал три фактури,на обща стойност от 164.75 лева,като дължимата сума не е
заплатена.Поради неизпълнение на процесните договори в указаните срокове,същите са
предсрочно прекратени.За мобилното устройство не е заплатена сумата от 42.59
лева,представляваща допълнителна сума за придобиване на собствеността.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено съществуване
1
на вземане към ответника в размер на 164.75 лева за потребените мобилни услуги-месечни
абонаментни такси по договора от 22.02.2017г,както и сумата от 42.59 лева,представляваща
допълнителна сума за придобиване собствеността на мобилното устройство. Моли да бъде
заплатени сторените разноски в производството.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
назначеният особен представителна ответника-адвокат С.-ЛАК,в който се излага становище
за допустимост на исковете,но за неоснователност на същите,оспорват се приложени
фактури към исковата молба,оспорва се твърдения факт на забава и наличие на условия за
предсрочна изискуемост,прави се възражение за нищожност на клаузи на договор за лизинг
и допълнително споразумение.Моли да бъдат отхвърлени исковете.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Р.Х.,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за мобилни услуги,сключен между страните на дата
22.02.2017г,с първоначален срок на договора 24 месеца,с посочен абонаментен план
Нонстоп 30.99,като е приложена и ценова листа към договора от същата дата.
Приложен е договор за лизинг,сключен на 22.02.2017г,за лизингова вещ-мобилно
устройство APPLE ,МОДЕЛ IPhone 6s 128GB Gold,,за срок от 23 месеца при месечна
лизингова вноска от 42.59,както и е отразено,че е заплатена първоначална цена от 277.50
лева или общата стойност на лизинговото устройство е 1257.07 лева.В договора е
отразено,че с подписването на договора лизингополучателят декларира и потвърждава,че
получава лизинговото устройство.
Приложени са фактури,в които са начислени суми за плащане за такси за
абонамент,за периодите-15.10.2018г-14.11.2018г, 15.11.2018г-14.12.2018г,15.12.2018-
14.01.2019г,15.01.2019г-14.02.2019г,както и общи условия на ищеца за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
В заключението на съд.-счетоводната експертиза е отразено,че неизплатеното
задължение на ответника за месечни абонаментни такси към ищеца и на основание
цитирания в исковата молба договор е в размер на 164.75 лева,съвпадащо с цената на
предявения иск за това вземане,а размерът на лизингована вноска,представляваща остатъчно
салдо е в размер на 42.59 лева.
На 10.09.2020г ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК,за горните
вземания,като с разпореждане от 02..10.2020г по ч.гр.дело №524/2020г по описа на РС-
Тетевен е издадена Заповед по чл.410 от ГПК,за вземанията,предмет и на установителните
искове по настоящето производство.
Заповедта е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което заповедният съд е
указал на заявителя,че в този случай може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок.
2
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск,квалифициран по чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК,е
допустим,доколкото е подаден и в срока по чл.415 от ГПК.
Съдът приема,че ищецът е установил съществуването на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните,с източник договори за предоставяне на
мобилни услуги и на продажба на мобилен апарат на лизинг.
Съдът не възприема за основателни възраженията на особения представител на
ответника,че ищецът не е доказал факта,че именно ответникът е подписал договорите.В тази
връзка съдът съобразява и посоченият в заключението на съд.-счетоводната експертиза
факт,че вещото лице е извършило проверка и в офис на ищеца в град Тетевен,като е
установил съществуването на облигационното правоотношение между страните.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника,че ищецът не
е доказал предпоставките за едностранно разваляне на договора за лизинг,чрез обявяването
му за предсрочно изискуем.Доколкото към момента на приключване на устните състезания е
настъпила крайната падежна дата на задълженията на ответника по договор за лизинг,този
факт се съобразява от съда,съгласно чл.235,ал.3 от ГПК.В
Не се споделят от съда и доводите на особения представител на ответника за
нищожност на клаузите на договора за предоставяне на мобилни услуги,същите са
прекалено общо формулирани,без посочване конкретно кои клаузи се визират,недоказано е
твърдението за това,че договорът,респ. клаузите, са били предварително изготвени от по-
силната страна по правоотношението.
За установяване на вземането незаплатени ползвани мобилни услуги в размер на
164.75 лева освен представените едностранно съставени от ищеца фактури,е назначена и
проведено и съд.-счетоводна експертиза,която е дала заключение за съществуване на
задължение на ответника към ищеца за заплащане на посочената стойност,представляваща
месечни абонаментни такси по договора от 22.02.2017г.
В предвид изложеното,установителният иск за това вземане се възприема от съда за
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на вземането за дължима остатъчна лизингова вноска,съдът приема
валидността на сключения между страните договор,а в клаузите на същият е отразено,че с
подписването му лизингополучателят декларира получаване на посоченото мобилно
устройство.
От пасителния план по договора за лизинг се установява,че при неговото сключване
ответникът е заплатил сума в размер на 277.50 лева,като е поел задължение да погаси на 23
равни месечни вноски всяко в размер по 42.59 лева,остатъкът до пълната цена на мобилното
устройство от 1257.07 лева,с ДДС.Не се твърди от ищеца,че пълната цена на лизинговата
вещ не е заплатена от ответника.
3
Ищецът обаче претендира сума за придобиване на собствеността върху
устройството,посочена в чл.2 от договора за лизинг,извън неговата цена.Съдът намира,че
клаузата на чл.2 от договора за лизинг е недействителна.Със същата се създава възможност
за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо
нищожността на клаузата на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД,както и поради
това,че са неравноправни, а не са уговорени индивидуално (чл. 146, ал. 1 ЗЗП).
В предвид този извод на съда,искът за това вземане следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските по заповедното и исковото производство:
Съдът в исковото производство следва да разпредели,съобразно изхода на
делото,отговорността за разноските както в заповедното,така и в исковото
производство,каквото искане ищецът е заявили с исковата молба и допълнителните си
становища. В заповедното производство съдът е присъдил разноски в общ размер на 25.00
лева.Заповедта не е обжалвана в частта за разноските,поради което такива се дължат на
ищеца. В исковото производство на ищеца се присъждат разноски в размер на 50.00 лева/за
иска за вземането за абонаментни такси/,възнаграждение за вещо лице 100.00 лева и
възнаграждение за особен представител-300.00 лева.
По отношение претенцията за договорено възнаграждение за адвокат в размер на
180.00 лева,съобразно договора за правна защита и съдействие/стр.9-та от делото/:
Съдът съобразява обстоятелството,че упълномощеният адвокат е регистриран по
ЗДДС/факт,установен в хода на заповедното производство,по което с разпореждане е
оставено без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение/, с
оглед на което за обосноваване на реално извършен разход, освен правилата на чл.78 от
ГПК, са приложими и специалните изисквания на ЗДДС. Нормата изисква данъчно
задълженото лице-доставчик да издаде фактура за всяка извършена от него доставка на
услуга. Такава не е представена по делото. Вписването като текст в договора на извършено
плащане в брой/“внесена сума“/, също не е достатъчно,тъй като е нужно да се посочи как е
внесена сумата. Ако е преведена по банков път, следва да се представи преводното
нареждане. В случай,че е платено в брой-да се представи издаденият касов бон. Касае се за
изпълнение на изисквания на счетоводните стандарти за удостоверяване на реално
полученото плащане от данъчно задълженото лице. Затова, за да се твърди,че такъв разход е
направен,той следва да се доказан с приложимите за плащането реквизити, при съобразяване
и на нормите на ЗСч.(чл.6). В този смисъл е прието и в ТР №6/06.11.2013г.,пост.по т.д.
№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, в т.1, където е изложено,че договорът за правна помощ може
да служи за разписка за извършеното плащане,с изключение на случаите,когато по силата на
нормативен акт е указан специален начин на плащане. За адвоката-регистриран по ЗДДС, е
поставено допълнително изискване за удостоверяване на извършеното в негова полза
плащане.
В исковото производство такъв счетоводен документ,за сумата,предмет на договора
4
от 22.02.2021 година също не е представен
По изложените съображения съдът намира,че не следва да се присъжда
претендираният в исковото производство адвокатски хонорар в размер на 180.00 лв./по този
въпрос Решение по в.гр.д.№ 317/2019г. на ОС-Ловеч/.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от
ГПК,съществуването на вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление в град София,п.к. 1766,ж.к. Младост №4,Бизнес парк
София,сграда 6,представлявано от ххх, само заедно с който и да е друг от членовете на
Съвета, а именно ххх заедно с хх или ххх заедно с Ян Хануш,чрез пълномощника по делото
адв. В.Г.-САК,срещу М. М. М.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл,.в размер на 164.75/сто
шейсет и четири лева и седемдесет и пет ст./,представляващо незаплатени месечни
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от дата 22.02.2017г,заедно със законната
лихва върху тази сума,начиная от 10.09.2020 година, до окончателното и заплащане,за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.дело №524/2020г по
описа на РС-Тетевен.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,п.к.
1766,ж.к. Младост №4,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от ххх, само заедно с
който и да е друг от членовете на Съвета, а именно ххх заедно с хх или ххх заедно с Ян
Хануш,чрез пълномощника по делото адв. В.Г.-САК,срещу М. М. М.,ЕГН:********** от
хх,Лов.обл.,ИСК по чл.422,ал.1,във в-ка с чл.415 от ГПК,за установяване на вземане в
размер на 42.59 лева,представляващо стойност за придобиване на собственост върху
мобилно устройство,по договор за лизинг,сключен на 22.02.2017г.
ОСЪЖДА М. М. М. ,ЕГН:********** от хх,,Лов.обл, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,п.к.
1766,ж.к. Младост №4,Бизнес парк София,сграда 6,представлявано от ххх, само заедно с
който и да е друг от членовете на Съвета, а именно ххх заедно с хх или ххх заедно с Ян
Хануш,чрез пълномощника по делото адв. В.Г.-САК сумата от 475.00/четиристотин
седемдесет и пет/лева ,представляващи сторени разноски,от които по ч.гр.дело №524/2020г
по описа на РС-Тетевен се присъждат разноски в размер на 25.00 лева,а по гражданско дело
№171/2021г по описа на РС-Тетевен се присъждат разноски в размер на 450.00 лева,като
отхвърля искането за присъждане на разноски в исковото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 180.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6