Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София 10.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на дванадесети април, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. БИЛЯНА
КОЕВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12607 по описа за 2017г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 17908/26.01.2017г. по гр.д.№
18505 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 59-ти състав П.на Р.Б.с адрес: гр.********е осъдена да заплати на А.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумите,
както следва: на основание на чл. 225,
ал.1 от Закона за съдебната власт и чл. 86 от ЗЗД сумата от 38 426,08лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.04.2015г., до
изплащането й, представляващи неплатена част от обезщетение при освобождаване
от длъжност в размер на 7 брутни възнаграждения; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1700лв. представляващи съдебни разноски
по делото, като П.на Р.Б.е осъдена да заплати по сметка на СРС на основание на
чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 1537,04лв. представляващи държавна
такса.
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5022974/16.07.2017г.
от ответника по исковете – П.на Р.Б.в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочило е, че гратификационното възнаграждение по чл.
225 от ЗСВ не може да надхвърли 20 брутни месечни възнаграждения, то имало
еднократен характер, при определянето му се взема предвид стажа, натрупан като
съдия, прокурор, следовател, дори в хипотеза, в която е работил извън органи на
съдебната власт, като съобразно чл. 225, ал. 4 от ЗСВ при последващо
освобождаване от длъжност се приспада вече изплатеното такова обезщетение ,
получено при по-ранно освобождаване. Приспадали се и обезщетения, изплатени по
чл. 68 от ЗМВР(отм), защото то представлявало обезщетение по чл. 139г от ЗСВ
(отм), аналогичен на чл. 225 от ЗСВ. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец по исковете- А.И.И.,
ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния
съд е правилно, съответстващо на събраните доказателства. Посочил е, че обезщетенията
по ЗСВ са въведени през 1998г., изплатените обезщетения по ЗМВР нямали
отношение към тях, на нормата на чл. 225, ал. 4 от ЗСВ, а и на чл. 234, ал. 4
от ЗМВР не било придадено обратно действие. Обезщетенията , изплащани по ЗМВР
били от бюджета на изпълнителната власт. Ищецът бил издържал
теоретико-практическия изпит за юрист през 1991г., поради което и изплатено
обезщетение по ЗМВР няма отношение към ЗСВ. При същите условия ответникът бил
изплатил на ІІІ-ти лица обезщетения в пълен размер без да се приспадат платени
обезщетения преди влизане в сила на ЗСВ. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 5025/02.04.2015г. на А.И.И., ЕГН ********** срещу П.на
Р.Б., с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на
основание на чл. 225, ал.1 от Закона за
съдебната власт и чл. 86 от ЗЗД сумата от 38 426,08лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.04.2015г., до
изплащането й, представляващи неплатена част от обезщетение при освобождаване
от длъжност в размер на 7 брутни възнаграждения, както и разноските по делото. Навел
е твърдения, че работел в МВР от
18.03.1977г. до 30.12.1994г. с общ трудов стаж от 17 години, 9 месеца и 13
дни, на длъжности, както следва: от 18.03.1977г. до 30.07.1982г. на длъжност
„инспектор ІІІ-та степен“ в отдел КАТ на
МВР; от 30.07.1982г. до 17.02.1989г. като „следовател в следствено-оперативна
група при дежурна част на ОУ на МВР“ със звание „лейтенант от милицията“; от
17.02.1989г. до 30.12.1994г. на длъжност „старши следовател“ в отдел
„Следствен-Варна“ на Главно следствено управление със звание „капитан от
милицията“. Правоотношението било прекратено поради влизане в сила на
01.01.1995г. на ЗСВ, съгласно § 4 и § 5 от ПЗР на който Националната следствена
служба се обособява като самостоятелно юридическо лице,тогава му било изплатено
обезщетение по чл. 68 от ЗВМР (отм) в размер на 8 брутни трудови заплати.
Считано от 01.01.1995г. до 30.01.2014г. работел
в органи на съдебната власт на длъжност съответно „заместник ръководител на
ОСлС-Варна“, „заместник директор на ОСлС-Варна“, „следовател в ОСлС-Варна“, а
считано от 03.06.2013г. – „следовател в Национална следствена служба“ с общ трудов стаж от 19 години и 29 дни. При
прекратяване на правоотношението имал право на обезщетение по чл. 225, ал.1 от ЗСВ в размер на 19 брутни възнаграждения, но ответникът му изплатил само 12
такива, като неправилно бил приел, че следва да се приспадне изплатеното
обезщетение по чл. 68 от ЗМВР Освобождаването му от МВР не било по ЗСВ, а по
ЗМВР. Към момента на изплащането на обезщетението по ЗМВР не били предвидени
гратификационни обезщетения по ЗСВ и не следвало да се приравняват същите,
работата му в МВР не била като „юрист“, такава била тази като следовател,
поради което и двете обезщетения нямали връзка. Претендирал е разноски.
Ответникът
– П.на Р.Б., в предоставения срок за
отговор е оспорила исковете. Навела е твърдения, че § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСВ от
1991г., отм уреждала запазване правата на следователите за размера на
обезщетенията при прекратяване на трудовия договор, като при действието му на
следователите се изплащано обезщетение по чл. 68 от ЗВР, а не на чл. 139г от ЗСВ. Последната била аналогична на чл. 225 от действащия ЗСВ, поради което и изплатеното
обезщетение по чл. 68 от ЗМВР следвало да се приспадне съобразно чл. 225, ал. 4
от ЗСВ. Гратификационното възнаграждение по чл. 225 от ЗСВ не може да надхвърли
20 брутни месечни възнаграждения, то имало еднократен характер, при
определянето му се взема предвид стажа, натрупан като съдия, прокурор,
следовател, дори в хипотеза, в която е работил извън органи на съдебната власт,
като съобразно чл. 225, ал. 4 от ЗСВ при последващо освобождаване от длъжност
се приспада вече изплатеното такова обезщетение , получено при по-ранно
освобождаване. Претендирало е разноски.
По
делото са приети неоспорени от страните Заповед № 692/18.03.1977г. на Министъра
на вътрешните работи, Заповед № 241/30.07.1982г. на началник Окръжно управление
на МВР, Заповед № МЗ-31/09.01.1995г. и № МЗ33/09.01.1995г. на Директора на Национална следствена служба и
на Министъра на вътрешните работи, служебна карта, удостоверение № 5614а/12.08.2013г., издадено от ОД на
МВР-Варна, , служебна бележка № 2435/11.04.2014г. и № 1437/05.03.2014г.,
издадени от Национална Следствена служба, извлечение от Протокол № 1/20.01.1993г.,
от Протокол № 15/29.04.1992г., от Протокол № 19/16.05.2013г. , от Протокол № 5/30.01.2014г. и от Протокол №
24/30.06.2004г. на ВСС, акт от 03.06.2013г.,
трудова книжка на ищеца, Заповед от 05.02.2014г. на Заместник Директор на
Национална следствена служба, кадрова справка, съгласно които от 18.03.1977г. до 31.12.1994г. ищецът е работил в МВР на
длъжност, както следва: „инспектор ІІІ степен“ в отделение „Т.“ на КАТ до
30.07.1982г.; считано от 01.08.1982г. до 08.05.1985г. на длъжност „следовател в
следоперативна група при дежурна част на ОУ на МВР ; старши следовател в
следствен отдел Силистра до 17.02.1989г.; старши следовател в следствен отдел –
Варна до 01.02.1993г.; заместник началник в следствен отдел – Варна до
31.12.1994г. и стаж в МВР е общо 17 години 9 месеца и 13 дни при прекратяване
на правотношението му му е изплатено обезщетение от 8 брутни заплати в размер
на 148512 неденоминирани лева, което е от бюджета на Национална следствена
служба, от 01.01.1995г. до
03.06.2013г. е работил като следовател в Окръжна Сл.О-Варна при Окръжна
прокуратура Варна, , а считано от 03.06.2013г. до 30.01.2014г. – като следовател в Национална следствена служба, последно
брутно трудово възнаграждение е било в размер на 5489,44лв., правоотношението е
прекратено на основание на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗСВ-поради навършване на
възраст от 65 години.
По
делото са приети Заповед № ЛС-1626/13.05.2014г. на Главния прокурор, молба от
06.02.2015г., отговор от 05.03.2015г.,
съгласно които е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл.
225, ал.1 вр. с ал. 4 от ЗСВ в размер на 12 брутни месечни възнаграждения,
ищецът е поискал да му се изплатят още 7 брутни месечни възнаграждения, сочейки
че има повече от 19 години трудов стаж и че платено обезщетение по чл. чл. 68
от ЗВМР няма значение, ответникът е
отказал да отмени заповедта от 13.05.2014г.
По
делото е прието неоспорено от страните удостоверение, издадено от Министъра на
Правосъдието, съгласно което ищецът е придобил юридическа правоспособност на
25.09.1991г.
Приети
са справка, служебна бележка от 31.08.206г., издадена от П.на РБ, съгласно
които изплатени обезщетения по чл. 225 от ЗСВ на Г.В.И.– следовател със
следователски стаж от общо 34 години, от които 18 години в органи на съдебна
власт и е в размер на 18 брутни месечни
възнаграждения; на А.В.А.със стаж на следователски длъжности от общо 39 години
и 10 месеца, от които 19 години и 10 месеца в органи на съдебна власт – 19 брутни месечни възнаграждения.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 225,
ал.1 от Закона за съдебната власт и чл.
86 от ЗЗД.
За да бъде уважен така предявените искове в тежест на
ищеца е докаже, че с ответника
са били обвързани от валидно възникнало служебно правоотношение, което е
продължило определен период от време, че това правоотношение е прекратено в
определен момент, основанието на което е прекратено, както и за размер на последното
брутно възнаграждението при
ответника преди прекратяване на правоотношението.
При така депозирания отговор в тежест на ответника е
да докаже, че на ответника е изплатено обезщетение по чл. 68 от ЗМВР отм) и
същото е такова, което подлежи на приспадане по чл. 225, ал. 4 от ЗСВ.
Съдът
приема, че от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства, се установява, че
ищецът е работил в МВР от 18.03.1977г. до 31.12.1994г. на
длъжности „инспектор ІІІ степен“ в отделение „Т.“ на КАТ, „следовател в
следоперативна група при дежурна част на ОУ на МВР , старши следовател в следствен отдел, заместник
началник в следствен отдел стажът му в
МВР е общо 17 години 9 месеца и 13 дни при прекратяване на правоотношението му
му е изплатено обезщетение по чл. 68 от ЗМВР (отм) от 8 брутни заплати в размер на 148512
неденоминирани лева, в Национална следствена служба като следовател е работил от 01.01.1995г. до 30.01.2014г. ,
последно брутно трудово възнаграждение е било в размер на 5489,44лв.,
правоотношението е прекратено на основание на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗСВ, общият
му стаж в Национална следствена служба е 19 години 2 месеца и 29 дни, изплатено
му е обезщетение по чл. 225, ал.1 и ал. 4 от ЗСВ от 12 брутни месечни
възнаграждения.
Спорният
въпрос по делото е дали изплатеното обезщетение по чл. 68 от ЗВМР (отм) следва
да се приспада по реда на чл. 225, ал. 4 от ЗСВ.
Съдът
приема, че обезщетението по чл. 225 от ЗСВ е еднократно и се определя според
броя прослужени години в системата на съдебната власт, като се съизмерява със
съответстващия им брой брутни трудови възнаграждения, но не повече от 20. От
дължимото обезщетение по чл.225, ал. 1 ЗСВ следва да се приспадне
обезщетението, получено при предишното освобождаване, съгласно разпоредбата на
чл.225, ал.4 ЗСВ, включително и изплатеното по чл. 68 от ЗМВР (1991г, отм)
обезщетение на следовател при освобождаването му от системата на МВР. С влизане в сила на ЗСВ (отм) следователите преминават от
системата на МВР в съдебната система, като съгласно § 4 от ПЗР на ЗСВ (отм) те
запазват правата си за категорията на труд, паричните добавки за прослужено
време и звания, за добиване право на пенсия, както и за получаване на
обезщетение при прекратяване на трудовия договор. Обезщетението по чл. 68 от ЗМВР (отм) при прекратяване на правоотношението с МВР е гратификацията по чл.
139г от ЗСВ (отм). Така изплатеното обезщетение по чл. 68 от ЗМВР(отм) ще
следва да се приспадне при изплащане на обезщетението по чл. 139г от ЗСВ(отм),
съответно на аналогичната й разпоредба
на чл. 225 от ЗСВ, при повторно освобождаване съобразно чл. 225, ал. 4 от ЗСВ. Това е така, защото изплатените обезщетение на
следовател са за една и съща длъжност с едни и същи функции и без значение е
структурното звено, в което тя е изпълнявана – МВР или Прокуратурата, съответно
–НСлС.
Последното е в зависимост от законодателни промени във времето в структурата на
МВР и на съдебната власт, които не могат да обосноват извод, че предвидените
гратификации в ЗМВР и в ЗСВ са независими едни от други и при повторно
освобождаване от длъжност „следовател“ не следва приспадане на вече изплатена
гратификация. Приспадат
се съответния брой получени брутни възнаграждения, а не сумите по тези
възнаграждения, защото получаването им погасява вземането за същите.
Правопораждащия факт на обезщетението е освобождаването от длъжност и към този
момент се определя размера на брутните възнаграждения, които се дължат. (В този смисъл Решение № 167/24.07.2013г. по гр.д.№
1372/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение 65/10.03.2009г. по гр.д.№ 5980/2007г.,
ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение № 1043/01.12.2008г. по гр.д.№ 1795/2006г. на І-во
Г.О. на ВКС; Определение № 1238/06.11.2015г. по гр.д.№ 4676/2015г. на ВКС,
ІV-то Г.О.)
В конкретния случай ищецът е работел
в МВР като към прекратяване на правоотношението с МВР е бил на длъжност следовател от 1982г. до 30.12.1994г. ,
тоест 12 години, и във връзка с
освобождаването му е изплатено обезщетение по ч. 68 от ЗМВР (отм) в размер на 8 брутни възнаграждения. В последствие ищецът
е работел като следовател в Национална следствена служба и му е изплатено
обезщетение по чл. 225 от ЗСВ в размер на 12 брутни възнаграждения. Изплатеното
обезщетение по ЗМВР (отм) следва да се приспадне от дължимото по ч. 225 от ЗСВ
на основание на ал. 4 от същата разпоредба и подробни съображения за този си
извод съдът изложи по-горе. С оглед гореизложеното и като съобрази обстоятелството,
че стаж на ищеца при ответника е 19 години и 2 месеца, а в МВР – 17 години и 3
месеца, че ответникът е изплатил на ищеца гратификационно обезщетение от 12 брутни възнаграждения, то съдът приема, че
искът е неоснователен. Обстоятелството, че на ІІІ-ти лица ответникът е изплатил
обезщетение по чл. 225 от ЗСВ без да прилага ал. 4 от тази разпоредба не е от
естество да обоснове извод, че иск е основателен. Това е така, защото
поведението на ответника към ІІІ-ти лица е ирелевантно за правния спор по
делото. Неоснователни са доводите на ищеца, че доколкото е придобил юридическа
правоспособност едва през 1991г., то изплатеното обезщетение по чл. 69 от ЗМВР
(отм) не било за работата му като юрист. Образованието на ищеца по време на
работата му в МВР и в НСлС е без значение за прилагането на разпоредбата на чл.
68 и на чл. 225 от ЗСВ в случая. Това е така, защото ищецът е работел като
инспектор в МВР само 5 години, а след това – повече от 12 години е работел като
следовател в МВР - от 30.07.1982г. до 30.12.1994г. При така установено, съдът приема,
че изплатената по чл. 68 от ЗВМР гратификация е такава за работата на ищеца в
МВР като следовател и тя е идентична с тази, която е предвидена в чл. 139г от ЗСВ(отм) и чл. 225 от ЗСВ.
При така възприето съдът приема, че
неправилно районният съд е уважил иска, решението следва да се отмени и вместо
него следва да се постанови друго, с което исковете се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото разноските
следва да се поставят в тежест на ищеца и той следва да бъде осъден да заплати
на ответника възнаграждение за юрисконсулт от 100лв. за всяка инстанция, както
и разноски за държавна такса пред СГС в размер на 768,52лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 17908/26.01.2017г.
по гр.д.№ 18505 по описа за 2015г.
на Софийски районен съд, 59-ти състав в частта, с която П.на Р.Б.с
адрес: гр.********е осъдена да заплати на А.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумите, както следва: на основание на чл. 225, ал.1 от Закона за съдебната
власт и чл. 86 от ЗЗД сумата от 38 426,08лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.04.2015г., до
изплащането й, представляващи неплатена част от обезщетение при освобождаване
от длъжност в размер на 7 брутни възнаграждения; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1700лв. представляващи съдебни разноски
по делото, като П.на Р.Б.е осъдена да заплати по сметка на СРС на основание на
чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 1537,04лв. представляващи държавна
такса, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете, предявени с искова молба
вх.№ 5025/02.04.2015г. на А.И.И.,
ЕГН ********** срещу П.на Р.Б., с
която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 225, ал.1 от Закона за съдебната
власт и чл. 86 от ЗЗД сумата от 38 426,08лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.04.2015г., до
изплащането й, представляващи неплатена част от обезщетение при освобождаване
от длъжност в размер на 7 брутни възнаграждения, както и разноските по делото.
ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.на Р.Б.с адрес: гр.********на
основание на чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК
сумата от общо 968,52лв. (деветстотин
шестдесет и осем лева и 0,52лв), представляващи
съдебни разноски в производство пред СРС и СГС.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.