№ 17272
гр. С, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20241110175102 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на К. Д. С, ЕГН **********, с адрес в гр. С,
ж.к.И, ул.“...“ № 3, насочена срещу „Н“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.“Л С“ № 3, ет.10, представлявано от И. Н. Х., за
прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № .... от
11.10.2022 г. В условията на евентуалност се претендира нищожност на
клаузите, в които е уговорен лихвения процент по кредита и неустойка при
неосигуряване на гаранция. В обстоятелствената част се твърди, че договорът
е нищожен, защото не било спазено условието шрифтът на договора, а и на
общите условия към него, да не е по-малък от 12; не била разписана методика
за изчисляване на референтен лихвен процент; не ставало ясно как е бил
изчислен процентът на ГПР, като същият не включвал и размера на дължима
неустойка в размер на 384.00 лева при неосигуряване на гаранция по
договора; не било посочено кои компоненти формират размера на всяка
отделна погасителна вноска; договорът не съдържал клаузи, които да
разписвали правото на потребителя да се откаже от облигационната връзка,
срок за това, както и не била посочена информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и
1
ал. 6 ЗПП, както и относно размера на лихвения процент на ден, липсвал
посочен ред за прекратяване на договора за кредит, не била посочена
възможност за извънсъдебен способ за разрешаване на спорове; потребителят
не разписал всяка страница на общите условия към договора;
възнаградителната лихва надвишавала четири пъти основния лихвен процент,
поради което същата противоречала на добрите нрави, в какъвто смисъл била
съдебната практика. Оспорва се и действителността на клаузата, която
предвиждала в срок от 24 часа от подписването потребителят по договора да
предостави обезпечение, като при неизпълнение същият дължал неустойка в
размер на 384 лева.
В своя отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество признава за
наличието на посочения от ищеца договор, като признава също, че при
изчисление размера на ГПР не било предвидено задължението за заплащане на
неустойка, като единственият разходи, който бил взет под внимание, бил този,
свързан със заплащането на възнаградителна лихва. Акцентира, че договорът
не бил подписан на хартия, тъй като бил сключен по реда на ЗПФУР, като
кредитополучателят направил изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 вр. чл. 4
ЗЕДЕУУ. Възразява, че не съществувало изискване кредиторът да обявява
компонентите, които били включени при изчисление на ГПР, като те били
нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК. В договора бил заложен фиксиран
размер на лихвения процент, поради което оплакванията на ищеца за
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК били неотносими; представеният
погасителен план отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в
случая не била хипотезата на предсрочно погасяване на вземането (чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК); правото на отказ от договора било разписано в чл. 4 от същия;
клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение не била в нарушение на
добрите нрави, като същата се обяснява от страна на ответника с естеството на
неговата професионална дейност по отпускане на бързи кредити; представят
се правни съображения относно предвидената неустойка.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически и правни положения:
Видно от заявените съвпадащи твърдения на страните, както и от
представените доказателства, че на 22.10.2022 г. между страните в
производството бил сключен договор за заем, по силата на който в полза на
2
заемателя била предоставена сума в размер на 400 лева, като последният се
задължил да върне главницата, ведно с дължимата договорна лихва, в срок до
12.04.2023 г. - чл. 3, ал. 1 от договора. Бил уговорен лихвен процент в размер
на 36.79%, като чл. 11, ал. 2 представлява и изготвен погасителен план, с
отразяване на дължими главница и лихва за всяка една от погасителните
вноски. В чл. 4, ал. 1, т. 1 - 5 от договора били разписани правата на заемателя,
в това число да погаси изцяло или частично задълженията си по договора
предварително, както и за правото на отказ от договора в рамките на 14 дни
от неговото включване, поради което възраженията на ищеца за неспазване на
чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, 11 и 12, 20 ЗПК съдът намира за неоснователни. Не се
констатира и начинът на оформление на договора да е в нарушение на чл. 10,
ал. 1 ЗПК.
Действително, чл. 4, ал. 3 от договора предвижда задължение за потребителя
до края на следващия ден от сключването на договора да представи на
кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в ОУ,
банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция в размер
на 440 лева, със срок на валидност до 13.04.2023 г. Чл. 6 предвижда
задължение за заплащане на неустойка от длъжника, в случай че не
предостави изисканата гаранция, във фиксиран размер от 384 лева, която
следвала да се заплаща заедно с погасителните вноски (чл. 6, ал. 5). Посочен е
ГПР в размер на 43.67%, като в хода на производството от страна на ответника
е уточнено, че при изчисляването на същия не е взета под внимание нормата
на чл. 6, ал. 1 от договора.
С оглед на последното обстоятелство, настоящият съдебен състав намира
исковата претенция за недействителност на облигационната връзка поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за основателна. Съгласно член 3, буква
ж) от Директива 2008/48 и §1, т. 1 от ДР на ЗПК понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените
разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
3
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая процесният договор за заем само формално
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
всъщност в него е изградена конструкция, чрез която да се заобиколи
забраната размерът на ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, като
неустойката, определена в чл. 6, ал. 1 от договора, не е включена в размера на
обявения ГПР, макар да е следвало. Посочената от кредитора сума, дължима
като неустойка по договора е трябвало да бъде част от ГПР, защото на
практика в случая не се касае за дължимо договорно обезщетение от
неизпълнение на задължение на длъжника, което да има за цел реално
овъзмездяване на настъпили вреди за заемодателя, в който случай би било
приложимо изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, а за прикрито
допълнително възнаграждение за кредитора, който отнапред е определил
размера му и го е включил в погасителния план. Самото основание на
начисление на тази сума няма нищо общо с обезщетителната функция на
неустойката, защото обезпечението може да се изиска предварително като
условие за сключване на самия договор. А в случая дори е предоставен срок
(чл. 4, ал. 3), в който е обективно невъзможно изпълнението за предоставянето
на гаранция, следваща да отговоря на ред изисквания, като и тези обезпечения
са несъответни на самия характер на договора - потребителски заем за 400
лева. Именно в т. 44 в Решение от 21.03.2024 г. по дело C - 714/22 на СЕС са
дадени принципни указания към българския съд да вземе предвид всички
разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния
контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да
установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните
допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези
разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в
действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението
за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се
4
съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата
нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на
понятието "ГПР" по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В случая е налице
допълнително възнаграждение за търговеца, но прикрито като неустойка.
Поради което по този начин се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК (т. 41 и т.
44 от цитираното по-горе решение по дело C - 714/22 на СЕС). Оттук
включването на тези суми при изчисляването на ГПР със сигурност ще доведе
до надвишаване на размера от 50%.
Отделно от това, съгласно т. 55 и т. 56 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C -
714/22 на СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според
СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. Или заключението е, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР,
което води до недействителност на цялата договорна връзка.
При този изход на спора, разноски се следват в полза на ищеца, който не
претендира такива, а и същият е освободен от заплащането на такси и
разноски в производството. Той обаче е представляван от адвокат по реда на
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което в полза на
адвокат С. Й. Д., ЕГН ********** съдът определя възнаграждение в размер на
400 лева, което съобразява процесуалните усилия на процесуалния
представител по представяне на искова молба и едно допълнително
становище, липсата на правна или фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че по делото са проведени две съдебни заседания, на които
адвокатът не се е явил, като в хода на производството не са възникнали други
процесуални усложнения, налагащи допълнителна подготовка.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в отношенията между
страните в настоящото производството К. Д. С, ЕГН **********, с адрес в гр.
С, ж.к. И, ул.“...“ № 3 и „Н“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. С, ул. “Л С“ № 3, ет.10, представлявано от И. Н. Х., че сключеният между
тях договор за паричен заем № .... от 11.10.2022 г. е изцяло недействителен
поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Н“ ООД,
ЕИК ... да ЗАПЛАТИ на адвокат С. Й. Д., ЕГН ********** възнаграждение за
процесуално представителство в настоящата инстанция в размер на 400
(четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6