Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр.
Велико Търново, 29.03.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря П. И.и
участието на прокурора от ВТОП С. И., разгледа докладваното от
председателя касационно НАХД № 10024/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Касационното
производство е образувано по две касационни жалби – първата от Агенция Митници,
ТД Русе, отдел МРР против Решение № 599/06.12.2021 г. по нахд № 912/2021 г. на ВТРС,
в частта, в която с него е отменено НП 1275/2021 г. и втората – от П.Х. ***
против същото решение, в частта, в която с него е отнет в полза на държавата
предмета на нарушението – подробно описани 71 литра дестилатен етилов алкохол.
И двете касационни
жалби оспорват решението в съответните му части по мотиви за неправилно
приложение на закона и искат отмяната му и съответно – потвърждаване на НП – от
първия касатор, а от втория – отмяна на постановеното отнемане на алкохола.
Ответниците по всяка
от касационните жалби ги оспорват като неоснователни.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за основателност на касационната жалба от АМ и за
неоснователност на другата касационна жалба.
Съдът, след като се
запозна с подадените касационни жалби, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Жалбите са подадени
от надлежни страна – участници във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което ги прави допустими.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден
от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира и двете
касационни жалби за основателни по следните мотиви:
С обжалваното
решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление № 1275/10.05.2021 г.,
издадено от началник отдел „МРР Дунавска“ при Главна дирекция МРР, с което на П.Й.Х.
от гр. В. Търново, за нарушение и на основание чл. 126, ал. 1, пр. 1, т. 1 от ЗАДС
е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, като незаконосъобразно
и е потвърдил същото в останалата му
част, в която на основание чл. 107е, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са
отнети в полза на държавата следните акцизни стоки - алкохолни напитки - общо
71 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, от които: 31 литра с действително
алкохолно съдържание по обем - 59,5% vol при 20 градуса по Целзий
и 40 литра с действително алкохолно съдържание по обем - 64,3% vol при 20 градуса по Целзий, годен за консумация, предадени
на склад на ТД „Дунавска" - Митнически пункт Летище Горна Оряховица.
За да отмени НП
съдът се е позовал единствено на константната съдебна практика на касационната
инстанция по аналогични казусиq с която е прието, че
законодателната идея по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е да се санкционират лица, които
макар и редовно регистрирани по закона (като производители или складодържатели)
не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват
начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не лицата, които изобщо не
са се регистрирали като производители или складодържатели, но въпреки това извършват
присъщи дейности за такива. Посочил е, че лице, което не е регистрирано като производител
или складодържател не може изобщо да произвежда и съхранява стоки на склад и няма
как да съставя необходимите документи за това. Такова лице не може да отговаря по
чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, защото няма законова възможност да състави и разполага с
редовни книжа за това. С оглед обстоятелството, че в конкретния случай жалбоподателят
е държал алкохолни продукти, отговарящи на чл. 9, т. 1 от ЗАДС, без да е регистрирано
лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, последният не е имал задължение
да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или
обезпечаването на акциз и не може да носи административнонаказателна отговорност
по чл. 126, ал. 1, пр. 1, т. 1 от ЗАДС, за което е издадено атакуваното наказателно
постановление, НП в тази му част е отменено. Посоченото разбиране действително
е отстоявано трайно от касационната инстанция, но същото следва да се изостави,
след като с междувременно постановеното ТП № 1/16.02.2023 г. на ВКС и ВАС
приема обратното – че субект на отговорността по чл. 126 от ЗАДС може да е
всяко лице, независимо от регистрацията по този закон. Ето защо изложените в
обратния смисъл мотиви от ВТРС следва да се приемат за неправилни.
Доколкото обаче това
са единствените мотиви на съда за отмяна на НП в неговата санкционна част, е наложително
отмяната на съдебното решение в обжалваната от АМ част. Въпреки това настоящата
касационна инстанция намира, че не може да постанови ново решение в обратния
смисъл (на ТП), тъй като въззивният съд не е изследвал и изложил никакви мотиви
относно останалите твърдени пред него възражения досежно процесуалната и
материалната законосъобразност на НП и най – вече за това редовно ли са взети
проби от намерената течност при проверката, как е определено алкохолното
съдържание и съответно – правилно ли е начислен дължимия акциз, същият платен
ли е и т.н. Всички тези въпроси, иначе релевирани пред въззивния съд от жалбоподателя
не касаят приложението на чл. 126 от ЗАДС, но са релевантни за извода за законосъобразност
на НП. Те обаче са останали без отговор в обжалваното решение, което не съдържа
никакви мотиви относно същите, въпреки значението им за крайния изход. Ето защо
делото следва да се върне в тази му част за ново разглеждане от друг състав,
който за провери цялостно процесуалната и материалната законосъобразност на НП
в санкционната му част.
Доколкото наведените
възражения от жалбоподателя пред въззивния съд за естеството на иззетото,
плащането на акциза и т.н., които са останали без отговор от ВТРС имат
отношение и към въпроса за отнемане на предмета на нарушението (ако има такова)
е наложително отмяна на решението и в частта, в която е потвърдено разпреденото
отнемане на вещи и връщане на делото за ново разглеждане и в тази част,
съобразно отговора на преждепосочените релевантни въпроси и за санкционната
част.
Ето защо съдът
намира и двете касационни жалби за основателни и тъй като не може да реши
въпросите, които са предмет на делото сам, същото следва да се върне за изцяло
за ново разглеждане от друг състав при спазване на горепосочените указания.
Разноските за всички инстанции следва да се определят в същото, повторно въззивно
производство, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и
на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 599/06.12.2021 г. по нахд №
912/2021 г. на ВТРС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.