№ 2557
гр. София, 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110159591 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на глава двадесет и първа от ГПК „Бързо
производство“
Образувано е по постъпила искова молба от Г. И. Т. срещу ”ФИРМА“ ЕАД, с която
при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като частично недопустими и неоснователни.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото. Искът за
обезщетение за оставане без работа е процесуално допустим, включитено и за периода след
датата на исковата молба. Кратките срокове при исковете за защита в случай на незаконно
уволнение, както и зададената възможност за концентрирано и изчерпателно разглеждане в
бързо производство на различни по своето материалноправно естество претенции, налагат
съдилищата да съобразяват като особеност на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ предявяването му за посочения в закона пределен период от шест
месеца за напред, преди още свързаните с основанието на този иск обстоятелствени факти да
са настъпили при подаване на исковата молба. В този смисъл е трайната и безпротиворечива
практика на съдилищата, в т.ч. Решение № 268 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 1004 / 2009 г. на
Върховен касационен съд.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
На основание чл. 140, ал. 2 ГПК съдът ще се произнесе по искането на ответника за
приемане като доказателства на приложените към отговора снимки в първото по делото
заседание след изслушване становището на ищеца.
1
Следва да се допусне събирането на поисканите от ответника гласни доказателства с
разпита на двама свидетели.
Искането на ответника за допускане на СТЕ касае обстоятелства, изясняването на
които е от значение за правилното разрешаване на повдигнатия правен спор и изисква
експертни познания, поради което следва да бъде уважено.
Следва да се издаде поисканото от ответника съдебно удостоверение.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 28.02.2023г. от
10,40 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето по доказателственото
искане на ответника за приемане като доказателства по делото на приложените към отговора
снимки.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора
на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа епспертиза по задачите,
формулирани от ответника в отговора на исковата молба при депозит за възнаграждение в
размер на 500 лв., вносим от същия в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Г.П. специалност: Компютърни системи и технологии,
електронно управление.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит. При
необходимост да се изиска от СГС информация за телефон и адрес за призоваване на
същото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника поисканото съдебно удостоверение.
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. И. Т. срещу
“ФИРМА” ЕАД, с която при условията на обективно съединение са предявени искове с
правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225 КТ.
2
Ищецът твърди, че за периода от 26.05.2022г. до 19.09.2022г. работел по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „главен експерт ОП“. Сочи, че със заповед с изх.
№ НКИЗ-0404/16.09.2022г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.
71, ал. 1 КТ Поддържа, че уволнението му е незаконно, тъй като към момента на издаването
на уволнителната заповед уговореният между страните 1-месечен изпитателен срок в полза
на работодателя бил изтекъл. Твърди, че получил брутно трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец преди уволнението (юли 2022г.) в размер на 2 496 лв., към
която сума, съгласно уточнителна молба с вх. № 241370/08.11.2022г., следвало да се добавят
и 315 лв. за ваучери за храна. При така изложените фактически твърдения иска от съда да
признае уволнението му за незаконно и да постанови отмяната му, да го възстанови на
заеманата длъжност „главен експерт ОП“ и да му присъди обезщетение за оставане без
работа за периода от 19.09.2022г. до 19.03.2023г. в размер на 16866 лв. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни съображения,
че процесното трудово правоотношение било прекратено законосъобразно и при наличие на
основанието по чл. 71, ал. 1 КТ. В тази връзка твърди, че между страните е уговорен 6 –
месечен срок за изпитване, който не е бил изтекъл към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, тъй като същият бил шестмесечен. Оспорва представения от
ищеца с исковата молба трудов договор като антидатирн, с неистински номер и
недействителен поради противоречието му със закона и добрите нрави. При условията на
евентуалност поддържа недействителност на клаузата, с която е уговорен едномесечен
изпитателен сро, на същите основания. Позовава се на заобикаляне на закона и злоупотреба
с право от страна на работника. Твърди, че искът по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ следва да бъде
отхвърлен и поради липсата на доказателства за оставането на ищеца без работа. Не оспорва
първоначално посочения от ищеца размер на брутното трудово възнаграждение за м. юли
2022г. като последен пълен отработен. Оспорва твърдението на ищеца, че сумата за ваучери
за храна е постоянен елемент от трудовото възнаграждение. Претендира разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от незаконното му уволнение от ответника.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
размера на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за м. юли 2022г. като
последен пълен отработен месец по процесното трудово правоотношение
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
По правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за
установяване законността на уволнението, се носи от работодателят, който следва да
установи в съдебното производство осъществяването в обективната действителност на
3
всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 71, ал. 1 КТ. Законността на едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти: 1) да е налице валидно уговорена клауза в
трудовия договор, в която да е определена срок за изпитване в полза на работодателя, т.е.
възможността в определен период от време, работодателят да може да извърши преценка
дали работникът или служителя има квалификацията и може да изпълнява уговорените
трудови функции; 2) работодателят да е упражнил преобразуващото си право да прекрати
едностранно трудовото правоотношение, чрез волеизявление, адресирано до насрещната
страна, което да е направено в уговорения срок за изпитване.
В тежест на ответника е да установи нищожността на оспорения трудов договор,
включително че този договор е антидатиран /в този смисъл Решение № 60256 от 07.03.2022
г. по гр. д. № 3590/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1 , т 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е било налице безсрочно трудово
правоотношение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на
ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането му без работа е
в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение при
ответника, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за това, че сумата за вачери за храна
има характера на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4