№ 78
гр. гр. Димитровград, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Теодора Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101362 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - Г. С. Л. от гр.Димитровград твърди, че сключила с ответното
дружество Договор за потребителски кредит № 40001100563, по силата на който
следвало да върне сумата от 1 612,02 лева, при сума на получаване 1 200 лева, при ГПР
48,90 %, ГЛП 41,00 %., при срок 18 месеца. Съгласно Раздел VІ „Параметри“ от
Договора, следвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 360,00 лева, на 18 месечни вноски по 20,00 лева, като по този начин
общото задължение било в размер на 1 981,02 лева. Счита клаузата предвиждаща
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ за нищожна
на основание чл.26, ал.1 от З3Д и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл.143, ал.1
ЗЗП. Излага съображения за това: нарушен принцип на добросъвестността, на
справедливостта, накърняване на принципа на „добрите нрави“, неравноправност на
клаузата – чл.143, т.19 ЗЗП, на принципите на добросъвестност и справедливост,
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и т.н. Моли след установяване на изложеното, да
се постанови решение и да се приеме, че клаузата предвидена в Раздел VІ „Параметри“
от Договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и ответното дружество,
предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“
в размер на 360,00 лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1 от 33Д и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с
чл.22 от 3ПК, както и по чл. 143, ап.1 от 3ЗП, чиято невалидност да бъде прогласена.
Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД -София подава
отговор, с който оспорва иска. Оспорва твърденията на ищеца като излага аргументи
за това и се позовава на съдебна практика. Счита, че сумата за допълнителна услуга не
следва да се включва в ГПР, тъй като не представлява разход, не било и налице
заобикаляне на закона и др. Посочва още, че клаузите уговарящи допълнителни услуги
1
не противоречат на чл.10а ЗПК. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40001100563, „Профи кредит
България“ЕООД предоставило на ищеца Г. С. Л. кредит в размер на 1200 лева. Той
трябвало да бъде върнат в срок от 18 месеца, като размера на вноската била 50,05 лева,
ГПР е 48,90%, а ГЛП- 41%. Дължимата сума по кредита, която ищеца трябвало да
върне на ответника била в размер на 1621,02 лева. В Договора е посочено, че
кредитополучателя е поискала да закупи и допълнителни услуги „Fast“- Фаст
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, които били
подробно описани в ОУ на „Профи кредит България“ЕООД към договорите за
потребителски кредит на физически лица. Договорено е, че възнаграждението за
закупената услуга „Fast“ е 360 лева или 20,00 лева вноска, дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита. Общо задължение 1981,02 лева.
Към договора е приложен погасителен план с първа вноска 25.09.2020 г.
и последна 25.02.2022 г., с посочен общ размер на месечната вноска: 17 по 110,05 лева
и 1 вноска по 110,17 лева – изравнителна, посочен е размер на вноска по кредита за
лихва и главница 90,05 лева и размер на вноската по закупена допълнителна услуга –
20,00 лева.
От ответната страна се представят: Искане за отпускане на
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40001100563 от 24.08.2020 г.,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, Допълнителна предоговорна информация, Общи условия към Договор за
потребителски кредит.
Съгласно чл.15.1 от Общите условия на „Профи кредит България“ЕООД
към Договор за потребителски кредит, всеки кредитополучател закупил услуга „Fast“ ,
получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски
кредит преди кредитополучател без закупена такава услуга. След одобрение отпусната
сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на плащане до 24 часа.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно доказване обстоятелствата, от които произтича, че договорът е
недействителен на заявените правни основания.
Безспорно установено по делото е, че между страните е бил сключен
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40001100563, съгласно
който на ищеца е бил предоставен кредит в размер на 1200 лева, който тя е трябвало да
върне на ответника на 18 равни месечни вноски, в които освен дължимата главница са
включени възнаградителна лихва и такса за предоставени допълнителни услуги „Fast“.
Не е спорно получаването на сумата от ищеца.
Спорно по делото е дължи ли ищеца на ответното дружество по
процесния Договор, такса за предоставени допълнителни услуги, както и налице ли е
нищожност на клаузата от договора, уреждащ плащането на тази такса.
2
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Договорът е сключен в предвидената в чл.10 ал.1 от
ЗПК писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити. Същият попада в
обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този
закон. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11,
ал. 1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно
съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на
сключения договор. Съгласно разпоредба на чл. 10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Уговореното между страните възнаграждение за допълнителни
услуги, разписани детайлно и в т.15 от Общите условия към договора се дължи за
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Тази разпоредба от
договора противоречи на посочената норма на закона – чл.10а от ЗПК, което означава,
че е неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелства кредитора, като
предвижда получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано
изпълнението на насрещно задължение. Няма и доказателства услугите, за които да се
дължи допълнителна такса, да са предоставени реално на кредитополучателя.
Изброените допълнителни услуги не водят до някаква икономическа
полза за ищеца, която да е еквивалентна на уговорената цена. На практика е уговорено
заплащането на възнаграждение за една възможност - възможността за предоставянето
на услугите. В този смисъл възнаграждението не съставлява цената на реално
предоставени от кредитора услуги. Не на последно място следва да се има предвид, че
възнаграждението, което следва да се заплати от кредитополучателя за пакета от
допълнителни услуги е в размер на 360 лева, а самия предоставен й кредита е в размер
на 1200 лева, т.е. цената на въпросната услуга, за която липсват данни да е реално
предоставена на кредитополучателя надвишава е почти в размер на дължимата
договорна лихва. От това следва извода, че уговореното възнаграждение е прекомерно
и е в противоречие с принципите на справедливост. В §1, т.1 от ДР на ЗПК е
предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги,
свързани с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза. Допълнителни услуги
според чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за
потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни
бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за
които ответникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са
във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи
заплащане от кредитополучателя на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК.
На следващо място, съдът счита, че таксите за предоставяне на каквито и
да било допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са
възнаграждения по самия договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е
сторено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния
размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на лихвения
процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата за
допълнителни услуги, която е сигурна печалба за кредитора. Налага се извод, че при
сключването на договора не се дава възможност на длъжника да избегне плащането на
3
възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото същите са неразделна част от
договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството. След като това е
така, във всички случаи вземането за възнаграждение за допълнителни услуги ще
възникне в сферата на кредитора. Същото е уговорено и като сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. След като
това е така, налага се извод, че договорът за кредит противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Следователно
годишният лихвен процент няма да е 41%, както е записано, а следва да е по-голяма
число, ако в него участва и вземането от 360 лева, формално уговорено като
допълнително възнаграждение за закупена услуга Фаст. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК,
тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото
лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този
в договора. В този размер следва да участва и сумата от 360 лева, изразена като
процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й, размера на ГПР става многократно по-висок от законовия максимум-
50 % /чл.19, ал.4 ЗПК/.
Посочената клауза от договора нарушава принципа на справедливост и
създава условия за неоснователно обогатяване на ответника.
За да е налице нищожност е необходимо да е налице значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в
размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият
случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на
конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави",
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази
конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят
договора нищожен поради накърняване на добрите нрави.
С оглед всичко изложено, предявеният иск за прогласяване нищожност
на клаузата, съдържаща се в т.VІ „Параметри“ от Договор за Потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40001100563, която предвижда заплащане на
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 360,00 лева на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски. От представеното по делото преводно
нареждане се установява, че пълномощника на ищеца- адв. М.М. е платил по сметка на
РС Димитровград държавна такса за предявения иск в размер на 50 лева.
Същевременно, процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско
възнаграждение. Видно от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че
ищцата е упълномощила адв.М. М. да я представлява в настоящото производство, като
от Договора за правна помощ и съдействие от 16.08.2021г. се установява, че
адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна
адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА
4
и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника
по делото да заплати в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 300 лева, за процесуалното представителство по уважения иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, клаузата,
съдържаща се в т.VІ „Параметри“ от Договор за Потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № 40001100563, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“
49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители и Г. С. Л. от
гр.Димитровград, ул.“Първи май“ № 64, ап.1, ЕГН **********, която предвижда
заплащане на възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 360,00 лева.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК175074752, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. да заплати на адв. М. В. М. АК-Пловдив, с адрес
кантора гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, ЕГН ********** сумата в
размер на 350 (триста и петдесет) лева, от които 300 лева - представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 2, т.2 ЗА и 50,00 лева – разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5