Р
Е Ш E Н И Е
№ 34
гр. Перник, 22.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава
Георгиева
при съдебния секретар Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 13
по описа на Административен съд–Перник за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост
/ЗОбС/.
Образувано е по жалба на Ф.Б.М.,
с адрес: *** против заповед № 1702 от
01.12.2020г. на кмета на община П.***. Със заповедта е прекратен договор за
наем № 18Ж21321 от 21.11.2018г. за общинско жилище, находящо се в гр. П.***.
В жалбата се оспорва издадената заповед и се сочи, че същата е неправилна.
Иска съда да отмени заповедта.
В проведеното съдебно заседание на 12.02.2021г. жалбоподателкат се явява
лично. Поддържа жалба и излага доводи свързани със затруднено финасово и
здравословно състояние. Моли съда да отмени заповедта, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата–кмета на община П., чрез процесуалния си представител
ю. к. Л.***, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да отхвърли оспорването,
тъй като заповедта е правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, изхожда от лице, за което е неблагоприятна и е срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. С оглед на това същата ще се разгледа по същество.
По фактите:
Жилище-апартамент, находящ се в гр. П.*** е актувано с акт № 6807 от
24.01.2012г., вписан в служба по вписванията за частна общинска собственост.
Със заповед № 924/19.04.2007г. жалбоподателката е настанена в общински
имот-жилище, находящо се в гр. П.*** под наем за срок от 3 години. Към този
момент е била включена в списъка за 2007г. като крайнонуждаеща се.
Със заповед № 1734 от 04.10.2017г. е прекратен договор за наем на общинския
имот.
Със заповед № 612 от 20.04.2018г. Кмета на община П. е разпоредил на
26.04.2018г. посочения по-горе общински имот да се изземе по реда на чл. 65,
ал. 1 от ЗОС от жалбоподателката.
Със заповед № 1754 от 02.11.2018г. жалбоподателката, заедно с дъщеря й М. М.
са настанени в резервно жилище под наем, на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ЗОС, поради ****. На 21.11.2018г. е
сключен договор за наем № 18Ж21321 между
община П. и жалбоподателката. Срокът
за настаняване е две години и влиза в сила от 01.12.2018г.
На 19.11.2020г. е проведено заседание на комисията по чл. 10 от Наредбата
за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на община П.. С решение № 1 е прието, коректните наематели с
изтичащ срок за настаняване или с прекратени договорни правоотношения да
продължат да обитават дадените им жилища през зимния сезон като трябва да
заплащат наемната цена и консумативите и да освободят жилищата доброволно в
срок до 30.04.2021г.
С решение № 56 от същата дата, комисията взела решение да се прекратят
договорните правоотношения с жалбоподателката, поради изтичане на максимален
срок за настаняване в резервно жилище.
Комисията е констатирала, че М. не фигурира в списъци за картотека и настаняване и не е подавала документи за
картотекиране, а и не отговаря на условията за настаняване под наем, тъй като
не е изпълнена процедура по изземване.
Въз основа на решението на комисията
по чл. 10 от НРУУРОЖ и на основание чл.
44, ал. 2 от ЗМСМА, чл.
46, ал. 1, т. 6 ЗОС Кмета на община
П. издал заповед № 1702 от 01.12.2020г., с която прекратил наемните
правоотношения с Ф.М..
Предмет на съдебен контрол е заповед № 1702 от 01.12.2020г на кмета на
община П.***.
Гореописаната фактическа обстановка се възприе от документите в
представената административна преписка, приети като годни доказателства в хода
на съдебното производство.
При така установените факти и при извършена на основание чл. 168
от АПК, проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички
основания по чл.
146 от АПК, а не само основанията, посочени от оспорващият, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл.
46, ал. 2 от ЗОбС наемното правоотношение се прекратява със заповед на
органа, издал настанителната заповед. Съгласно чл. 33, ал. 2 от НРУУРОЖ, това е
кметът на общината. Обжалваната заповед е издадена от кмета на община П. и
следователно същата е издадена от компетентен орган. Не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е в изискуемата от закона писмена форма. Същата е мотивирана и с
ясна разпоредителна част. Не са налице отменителни основание по чл. 146, т. 2
от АПК.
При издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да послужат като самостоятелно основание на оспорената заповед. Съобразено
е, че срокът за настаняване изтича и поради това е изследван и въпроса дали
лицето отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, с което
е спазено изискването на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС. Установено е, че
жалбоподателката не е направила постъпки да подаде документи за картотека преди
изтичане срока на договора и че същата не отговаря на условията за настаняване под наем в
общинско жилище по чл. 5, ал. 2, т. 8 от наредбата, тъй като срещу нея не е
изпълнена процедурата по изземване на общинско жилище, обективерана в заповед №
612 от 20.04.2018г. Кмета на община П.. При това положение не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
За да се прекрати наемно правоотношение е необходимо имотът да е общинска
собственост,
съответно наемателят да го обитава по силата на наемно правоотношение с
общината, както и да е изпълнена някоя от изрично изброените в закона хипотези
за прекратяване на правоотношението, представляваща основание за прекратяването
му. Наличието на тези предпоставки пораждат
правомощието по чл.
46, ал. 2 от ЗОбС на издателя на настанителната заповед да прекрати
наемното правоотношение.
В случая не е спорно, че процесното жилище, апартамент, находящ се в гр. П.***
е частна общинска собственост, актувано с акт № 6807 от 24.01.2012г., вписан в
служба по вписванията. Налице е първата предпоставка, имотът е общинска
собственост, за което не се формира спор.
Втората предпоставка за издаване
на заповедта е наличието на наемно правоотношение, което също не се оспорва.
Спорът се свежда до наличието на третата предпоставка за издаване на
заповедта, а именно наличие на основание за прекратяване на наемното
правоотношение.
В случая, заповедта е издадена на основание чл.
46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл.
31 от НРУУРОЖ във вр. с чл. 7.1 от договор за наем № 18Ж21321/21.11.2018г..
От доказателствата по делото се приема, че със заповед № 1754 от 02.11.2018г.
жалбоподателката е настанена в резервно жилище. Максимално допустимия срок, за
който може да бъде извършено настаняване на лица в резервно жилище е посочен в разпоредбата на чл.
45, т. 2 от ЗОбС "в резервните жилища се настаняват под наем за срок
не по-дълъг от две години лица: 2. в семействата на които са налице остри
социални или здравословни проблеми. " Именно на това основание е била настанена
жалбоподателката в общинското жилище.
Съгласно правилото на чл.
46, ал. 1, т. 6 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват с изтичане срока
за настаняване, като нормата на чл. 31 от наредбата, е идентична със законовата
регламентация.
Дори да се възприемат доводите на жалбоподателката, че не е налице реална
промяна в социалните или здравословни проблеми в домакинството, тя вече не
отговаря на основното условие за настаняване в жилището, тъй като е изчерпан
максималния срок, за който може да се извърши настаняване в резервно жилище.
Този срок, съгласно чл. 45 от ЗОбС и чл. 28 от наредбата е 2 години. В
настанителната заповед срокът изрично е
посочен, както и е посочен в договорът за наем. Към дата на издаване на заповедта срокът за настаняване е изтекъл.
Целта на разпоредбата на чл. 45
от ЗОбС за настаняване в резервно жилище е временно подпомагане на лица и
семейства, попаднали в нужда за определен период от време да им се предостави
възможност, дори и да не отговарят на условията за настаняване в общинско
жилище поради установени по реда на ЗОбС, съответно Наредбата жилищни нужди, да
ползват такова, с цел да им се даде възможност да преодолеят създалите им се
затруднения, съответно да организират живота си. Тази подкрепа обаче по силата
на самия закон е само временна /с максимален срок до две години/, в рамките, на
който лицата или следва да бъдат картотекирани, съответно настанени в общинско
жилище по установения ред, при наличието на условия за това, или да намерят
друго решение на жилищния си проблем.
Въз основа на изложеното и с оглед на това, че срокът на последната
настанителна заповед № 1754 от 02.11.2018г. е изтекъл на 30.11.2020г., като
същият е бил в максимално допустимия по закон двугодишен срок за ползване на резервно
жилище се приема, че е налице правно основание за прекратяване на наемното
правоотношение в условията на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС. При това положение оспорваната заповед е
постановена при спазване на материално–правните предпоставки за издаването й.
Същата е в съответствие и с целта на закона поради което не е налице основание
за отмяна по чл.
146, т. 4 и т.
5 от АПК.
Оспорваната заповед се явява законосъобразен административен акт, като
издаден от компетентен орган и в изискуемата форма, в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, при постановяването, на който
не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което жалбата следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски. Искане
за присъждане на юрисконсулско възнаграждение
е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с
чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ
жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на ответната страна съдебни разноски
в размер на 100.00лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Б.М. срещу заповед №
1702 от 01.12.2020г. на кмета на община Перник.
ОСЪЖДА Ф.Б.М.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на община Перник съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/