РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Силистра, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от М.Хр. Административно наказателно дело №
20233420200011 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят М. З. К. от с.А., обл. Силистра, ул.”Б.” № 2, ЕГН
********** обжалва Наказателно постановление № 22-1099-
002117/14.12.2022г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР- Силистра, с
което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 400
/ четиристотин / лева за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Изтъква
доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на
акта и НП.
Административно-наказващ орган – ОД на МВР-гр. Силистра,
надлежно уведомен, не се явява представител, не изпраща проц.представител,
не депозира писмено становище по делото.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
Актосъставител- Т. В. С., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и
приобщи като доказателства по същото.
1
Свидетел- Д. С. Т., нередовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Призовката му е върната в цялост с отметка, че по данни на „Пътна
полиция“, лицето е в командировка на държавната граница и на датата на
провеждането на съдебното заседание няма да се намира в гр.Силистра.
Жалбоподателят М. К., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, не изпраща проц.представител, не депозира писмено становище по
делото. Чрез жалбата си заявява, че не са на лице нарушенията по
горепосоченият текст от КЗ. Моли съда да отмени обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно, излага доводи в тази насока. Претендира и
разноски по делото.
С оглед редовното призоваване на жалбоподателя К. и въпреки
неговото неявяване, съда счете, че се налице проц.предпоставки за даване ход
на делото, съобразно нормата на чл.61, ал.4 от ЗАНН и разгледа делото в
отсъствието на жалбоподателя.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
На 19.11.2022 год. св.С. съвместно с колегата си- Д. Т. били на работа
по линия на КАТ на територията на община Силистра. Получили сигнал от
ОДЧ при МВР- Силистра за възникнало ПТП в с.А., обл.Силистра. След като
отишли на место установили водач на МПС, който загубил контрола над
автомобила си и се блъснал в паркиран лек автомобил. Водача бил изпробван
за наличието на алкохол с техническо средство, което отчело над 3 промила
алкохол.
След като се запознали с фактическата обстановка на место, органите на
полицията установили, че другия автомобил в който се бил блъснал този
водач, е бил паркиран от дясната страна, т.е. неправилно. Установили, че
негов водач бил жалбоподателя М. К., който лично написал собственоръчно
сведения, че малко преди това е паркирал ползвания от него лек автомобил
пред дома си в с.А., обл.Силистра. След като проверили документите на
водача и паркираното МПС, органите на полицията установили чрез справка
в системата им, че блъснатия паркиран автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“ с рег.
№ ** нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид установеното на установения водач на паркираното и блъснато
МПС- жалбоподателя М. К. бил съставен АУАН № GA758466/ 19.11.2022г.,
2
който му бил връчен лично. Още тогава водача на процесното МПС-
жалбоподателя К. написал собственоръчно сведение, че на 19.11.2022г. е
паркирал лично управлявания от него автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № **
пред ул.“В.“ № 1 около 14,30 часа. След което, около 16,45 часа бил пред
дома си, когато другия автомобил се блъснал в управлявания и паркиран
автомобил, за който при проверка се установило, че нямал сключена
задължителна застраховка „ГО“.
В последствие жалбоподателя М. К. депозирал възражение срещу
съставения му АУАН с вх. № 23696/ 22.11.2022г., в което заявил, че не е
управлявал автомобила, който е бил блъснат, тъй като той стоял там от дълго
време поради техническа неизправност, която не му позволявала да се
управлява, а собственика му чакал ред на автосервиз. Отделно от това заявил,
че малко след проверката- на 21.11.2022г. е направена застраховка „ГО“ на
автомобила, което било по-малко от месец след изтичането на срока на
предходната застраховка, поради което моли АНО да приложи чл.28 от ЗАНН
и да не му налага наказание, като прекрати производството.
Във връзка с депозираното възражение, АНО е извършил проверка на
изложените факти, при която се установило, че действително процесния лек
автомобил се управлявал от жалбоподателя М. К. и малко преди настъпването
на ПТП-то е бил паркиран лично от него. Сведенията били взети от друг
служител на ОДМВР-Силистра- А. И. П., който живеел в съседство.
След като извършил проверката и събрал достатъчно данни за
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя М. К., АНО го
уведомил, че възражението му е неоснователно и спрямо него
административнонаказателното производство ще продължи по установения
ред.
Въз основа на съставения спрямо жалбоподателя К. АУАН №
GA758466/ 19.11.2022г., съставен и връчен лично на жалбоподателя К., било
съставено и обжалваното от него НП № 22-1099-002117/ 14.12.2022г. за
извършено от него нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.59
от ЗАНН, но по същество е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното НП № 22-1099-002117/ 14.12.2022г. и АУАН-ът въз
3
основа на който е било издадено са издадени в съответствие на процесуалните
правила: Деянието за което е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по
чл.638, ал.3 от КЗ, за това, че на 19.11.2022г. в 18,07 часа в с.А.,
обл.Силистра, на ул.“В.“, като водач на МПС- лек автомобил „Хонда Сивик 5
ДР“ с рег. № **, срещу дом 1 по ул.“В.“ в с.А., в качеството си на ползвател
го е паркирал, като няма сключен валиден и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ към датата и часа на проверката. Съобразно
приложената справка за наказания на жалбоподателя Г. това му нарушение не
е единственото от този вид, като същия е бил наказван многократно за
извършени различни по вид нарушения на ЗДвП.
Основното възражение на жалбоподателя К. е в насока, че на тази дата
не е управлявал процесното МПС, поради което и отрича вината си.
Настоящият съдебен състав счита това възражение на жалбоподателя К.
за неоснователно и неправилно. Показанията на служителят на реда- св.С. са
категорични, логични, последователни и взаимно свързани с останалия
доказателствен материал по административнонаказателното производство, от
където се установява по безспорен начин фактическата обстановка по делото
от която може да се изведе единствения възможен и безспорен извод, че
именно жалбоподателя К. е управлявал процесния автомобил, паркирайки го
малко преди ПТП-то, и за него не е бил сключен валиден договор „ГО“ към
него момент. В тази връзка следва да се има предвид, че събраните
доказателства са изцяло последователни, логични и във взаимно връзка както
помежду си, така и с останалите доказателства по делото.
На първо място горните обстоятелства се установяват от
презумптивната доказателствена сила на АУАН-ът, въведена по изключение с
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите
констатации в АУАН-ът не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от
събраните гласни доказателства- показанията като свидетел на служителят на
ОДМВР- Силистра Т. С., чиито показания съдът кредитира изцяло като
логични и последователни и кореспондиращи изцяло с приложените по
делото писмени доказателства. В преценката си дали да издаде наказателното
постановление, АНО се основава на фактическите констатации по акта за
установяване на административното нарушение, които в производството по
4
чл.189, ал.2 от ЗДвП в рамките по налагане на административното наказание
се считат за верни до доказване на противното.
От друга страна, по силата на НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена
сила и затова съдът разпореди събирането на гласни доказателства чрез
разпит на актосъставителя и свидетелите по акта, установяващи нарушението.
Тези доказателствени средства са и допустими от закона относно
извършването на нарушението и обстоятелството при които е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва констатациите в акта, но при анализа
на доказателствата по делото, съдът намира, че в процеса не се доказаха
факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения
акт за установяване на административно нарушение. В хода на съдебното
производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в
акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Безспорно от разпита на свидетелят-
актосъставител и свидетелите при проверката е, че жалбоподателя К.
категорично е управлявал и паркирал процесния лек автомобил за който не е
имал сключен валиден договор за „ГО“.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв“.
Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ е без предвиден минимален и
максимален размер, като размера на наказанието е строго фиксиран от
законодателя под формата на „глоба в размер на 400 лева“. Следователно, при
установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма,
административно наказващия орган правилно е наложил посоченото
наказание в законно установения му фиксиран размер и същия не би могъл да
бъде коригиран от съда.
Не е налице и приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е.
наличието на „маловажен случай“, тъй като нарушението е формално, просто
5
извършване и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите случаи на същия вид нарушение. В случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по
същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична
за общия случай на нарушение, за което разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ
въздига деянието в нарушение. Тъй като процесното нарушение е такова на
просто извършване, законодателят е предвидил и обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо / и не е възможно / да се
установява във всеки отделен случай. Съобразно доказателства по делото
съдът счита, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция напълно възприема изложеното от АНО
досежно степента на обществена опасност на извършеното нарушение, която
не предполага нарушителят да бъде само предупреден от наказващия орган,
респективно съда, а изисква санкционирането му с предвидената в КЗ глоба.
В тази насока, действително се установява, че жалбоподателят не е
санкциониран друг път по КЗ, но същевременно в качеството му на водач на
МПС, в каквото качество е извършил и процесното нарушение, е бил
многократно санкциониран преди процесния случай по реда на ЗДвП.
Последващото поведение по незабавно сключване на договор за
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не влияе пряко върху изводите относно евентуална маловажност на
нарушението. Нещо повече, при извършена справка на публичната страница
на Гаранционен фонд, става ясно, че за въпросния автомобил предходно
действалата застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" е
била с изтекъл срок преди около месец, преди извършването на нарушението.
В тази насока и обстоятелството, че то е било отстранено веднага,
съпоставено с посочените по-горе други обстоятелства, не може да доведе до
извод за наличие на маловажност на конкретното нарушение. За да направи
този извод, съдът взе предвид и тежестта на настъпилия съставомерен
резултат, поради което и счита, че неправомерното засягане на правно
защитените обществени отношения не е незначително, респективно, че
случаят не е маловажен.
6
В хода на съдебното производство се събраха достатъчно
доказателства- гласни и писмени, които установяват по категоричен и
безспорен начин, че именно жалбоподателя К. е извършил нарушението за
което е бил наказан от АНО. При извършената служебна проверка не бяха
констатирани твърдените от страна на жалбоподателят нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени от компетентни длъжностни лица съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от
КЗ, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към състава на чл.638, ал.3
от КЗ признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено. Словесното описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената
като нарушена правна норма на чл.638, ал.3 от КЗ. Последната представлява
сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение
и санкцията при нарушаването му. Текстът предвижда
административнонаказателна отговорност за лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Именно такава е и
настоящата хипотеза - жалбоподателят не е бил собственик, но е управлявал
моторното превозно средство без сключена и действаща застраховка
"Гражданска отговорност", които съставомерни факти са подробно описани и
в акта и в наказателното постановление. Ясно описано е и мястото на
извършване на нарушението. Показанията на разпитаните свидетели и
приетите писмени доказателства не поставят под съмнение обстоятелството,
че автомобилът е управляван от жалбоподателят в рамките на с.А.,
обл.Силистра, т. е. на територията обслужвана от РУ-Силистра, както и в
района на местната подсъдност на РС- Силистра. На следващо място,
жалбоподателят е осъществил нарушението виновно, защото като
правоспособен водач на МПС, от него се изисква да спазва всички
предвидени в закона правила. Той е трябвало да прояви необходимата
загриженост и макар да не е собственик, следвало е преди да потегли с
автомобила да се увери, че същият има сключена застраховка "Гражданска
7
отговорност", която по закон е задължителна. Това е самостоятелно
задължение на всеки водач на МПС, произтичащо от разпоредбата на чл.638,
ал.3 от КЗ, поради което и нарушителят не може да оправдае поведението си с
факта, че автомобилът е чужда собственост и не му е съобщено за липсата на
застраховка.
Въпреки, че е налице искане от страна жалбоподателя К. за присъждане
на адвокатско възнаграждение, то по делото не е налично пълномощно или
договор за правна помощ, сключен между него и адвокат, поради което и съда
счита, че не следва се произнася по същество на искането от една страна. От
друга страна, при този изход на делото подобно искане, дори и хипотетично
да се възприеме довода, че е налице легитимен договор за правна помощ, би
било неоснователно, тъй като на жалбоподателят не се дължат и не следва да
се присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63,
ал.9 от ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1099-002117/14.12.2022
г. на Началника на сектор „ПП“ при ОДМВР-Силистра, издадено въз основа на
АУАН № GA758466/ 19.11.2022г., с което на основание чл.638, ал.3 от КЗ на М. З.
К. от с.А., обл.Силистра, ул.”Б.” № 2, ЕГН ********** е било наложено
административно наказание- глоба в размер на 400 / четиристотин / лева за
извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ като доказано, правилно, обосновано
и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок
пред Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8