Р Е
Ш Е Н И Е № 268
гр. Перник, 04.04.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря А. Василерва, като разгледа докладваното от съдията Златарева гр.
дело № 4054 по описа за 2016 год. на Районен съд-Перник и за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник, представлявано
от изпълнителния директор И.С. чрез юрк. Й. твърди, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу срещу ответника Б.Х.М.
*** за следните суми: 1689,30 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, сумата
от 394,83 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.06.2011г. до 16.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1689,30 лв., считано от датата на подаване на заявлението –
08.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 441,68
лв. за разноски в заповедното производство. Твърди, че срещу заповедта за изпълнение в
законовия срок по чл.414 ГПК постъпило възражение от длъжника, от където
обосновава и правния си интерес от воденето на процесния установителен
иск по чл.415 ГПК за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Твърди да е доставил
топлинна енергия през периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, за която ответникът не му заплатил дължимата
цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от
закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли
съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът прави
възражение, за нередовност на исковата молба с твърдение, че от същата не
ставало ясно каква част от процесното вземане е начислена за топлинна енергия,
респ. за битово горещо водоснабдяване, топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация и такса мощност. На следващо място прави възражение че искът е
насочени срещу лице, което нямало качеството на потребител на топлинна енергия
за битови нужди. В тази връзка навежда конкретни съображения, че не е
собственик или ползвател на имота, за който са начислени сумите. Възразява, че
не се намирал в облигационно правоотношение с ответника, като в тази връзка
поддържа, че не е приемал писмено общи условия за доставка на топлинна енергия,
а всяка уговорка за презюмирано присъединяване към такива била нищожна поради
противоречие със закона и заобикалянето му. Оспорва доказателствената стойност
на представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, включително и
на извлечение от сметка, като в тази
връзка навежда и възражение срещу редовността на воденото от същия
счетоводство. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на предявения установителен
иск. При условията на евентуалност поддържа, че сумите са неправилно изчислени.
Поддържа, че за процесния период за имота, за който са начислени процесните
суми, не е съществувал договор с фирма
за дялово разпределение. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния му представител юрк. С.
поддържа предявените искове.
Ответникът
чрез пълномощника му адв. В. заявява, че не оспорва размерите на вземанията за
главница и за лихва за посочените в исковата молба периоди и топлоснабден имот.
Уточнява, че оспорва единствено пасивната материална легитимация на доверителя
му. Претендира разноски
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето,
ч.гр.дело №2597/2016 г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на заявление по
реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите от 1689,30 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011
г. до 30.04.2014 г.
за топлоснабден имот, находящ се в ***,
394,83 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.06.2011г. до 16.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1689,30 лв., считано от датата на подаване на заявлението –
08.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 441,68
лв. за разноски в заповедното производство.
С възражение с рег.№18373
/01.09.2016г. подадено в законовия
двуседмичен срок по чл.414, ал.1 ГПК, ответникът е оспорил вземанията, сочейки, че не дължи сумите предмет на издадена заповед
за изпълнение с конкретни съображения за некоректното им начисляване, липсата
на пасивна материална легитимация и възражение за изтекла погасителна давност.
От приетите като писмени доказателства
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава. По делото е приета публикация на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във
в-к „Новинар” от 29.04.2008г. /л.7-8 от делото/
От представената от
ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от
последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.
Видно от приетия
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №11, том I, рег. № 148, дело №17/21.10.1998г. на нотариус Маруся Маркова при РС-Перник със
същия Костадин Иванов Дейов и Елеонора Иванова Дейова са продали на ответника Б.Х.М.
правото на собственост за апартамент № 20 на ет. 7 в жилищна сграда-блок №3,
вх. „Е“, находящ се в гр. Перник, кв. „Изток“,ул. Стомана /л.43 от делото/
От приетото писмо изх.№17-МСИ-263-1/01.03.2017г. на Община Перник,
отдел „МПТ”, се установява, че апартамент № 20 на ет. 7 в жилищна сграда-блок
№3, вх. „Е“, находящ се в ***е деклариран въз основа на нотариален акт
№11/21.10.1998г. с декларация по чл.14
от ЗМДТ вх.№287 от 05.05.1999г./л.38
от делото/
Видно от приетото
заверено копие от декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№287 от 05.05.1999г., същата е
подадена от Б. Х. М., който е декларирал, че притежава правото на собственост върху
апартамент № 20 на ет. 7 в жилищна сграда-блок №3, вх. „Е“, находящ се в ***/л.39-42 от делото/.
С окончателния доклад
по делото, срещу който страните не са направили възражения, с оглед на
признанията на ответника, направени в първото по делото заседание, са отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че имотът, за
който са начислени процесните вземания, е бил топлофициран, че същият се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, коректността на извършеното деялово разпределение и дела
за процесния имот за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна
инсталация, както и обстоятелсвтото, че за същия имот е потребена топлоенергия
в количеството и на стойността, посочени в исковата молба и извлечението от
сметка.
Други доказателства не
са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете
Предявените
искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
взмеания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По основателността на исковете
съдът намира следното:
Предвид разпоредбата на параграф
1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди,
респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл.
155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. По делото от приетитите и неоспорени по реда на чл.193 ГПК нотариален
акт за покупко-продажба и данъчна декларация се установява, че ответникът Б.Х.М.
е собственик на имота, за който са начислени процесните вземания.
При тези съображения
съдът намира, че като собственик на имота ответникът е материално легитимиран
да отговаря по предявения иск.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова
- ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като
съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за
постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът
намира, че в настоящия случай в между страните
съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в
Общите условия. Съдът намира за
неоснователни възраженията на пълномощника на ответника за липсата на такова
правоотношение.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на
фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента,
като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия
за общи части от сградата, БТВ .
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. Безспорно е между страните и
от представените по делото писмени доказателства за задълженията на абонатен №**********
- извлечение от сметка се установява, че за процесния период дължимите се суми
за главница и лихви са в размера на предявените искове.
С предявения иск ищецът
твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период,
който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с
надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата
цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното,
така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по
основание.
Както бе посочено по-горе,
задължението за плащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за плащане на
обезщетение за забава също се явява доказан.
По отношение на
претендирните вземания обаче ответната страна с отговора на исковата молба е
направила възражение за погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата на
чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предявяването на иска
спира течението на давността. В случая
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,искът се счита за предявен с подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на 08.07.2016г. поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 15.08.2013г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това са вземанията за доставена топлинна енергия за периода 01.06.2013г.
до 30.04.2014г. включително.
Въз основа на
извлечението от сметка се установява, че размерът на общо дължимата сума за
периода извън обхвата на погасителната давност – за времето от 01.06.2013г. до
30.04.2014г. е 507,54 лева.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се погасява. Поради
това ответника дължи обезщетение за
забава само на главницата за потребена енергия за периода извън погасителната
давност, съгласно извлечението от сметка, или 62,43 лв.
Предвид на горното
така предявените искове се явяват основателни за посочените размери, като до
пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени поради погасяване по давност.
По разноските в заповедното
производтво: Съгласно
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за
незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено
чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по
реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася
по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да
преразпредели разноските в заповедното производство. С процесната заповед
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 41,68. за държавна такса и
сумата от 400,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В списъка за разноски по
чл. 80 ГПК ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
поради което и възражението за прекомерност на същото е неоснователно. В съответствие с решението по установителния
иск и след преизчисление на дължимите разноски съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 38,74
лв. за разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
исковете. Ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника 326,93 лв. за разноските в заповедното
производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
По разноските в исковото
производство: По искането на страните за присъждане на разноски в
настоящото производство, съдът намира, че с оглед изхода на делото всяка страна
следва да поеме разноските на насрещната съобразно уважената, респ.
отхвърлената част от исковете. Ищецът е поискал и направил разноски в общ размер на 135,89лв. Дължимата от ответника част от тези
разноски, определена върху уважената част от исковете е 37,16лв.
Ищцовото дружество следва да заплати
разноски на ответника в размер на 326,93 лв. съобразно отхвърлената част
от исковете. /Общо сторените разноски от ответника са в размер на 450лв. за адвокатско
възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Х.М., ЕГН: **********, че същият дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумите, както следва:
- на основание чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 пр. първо ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ – сумата от 507,54 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ***, за периода за периода 01.06.2013г. до 30.04.2014г. включително, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2013г. до погасяването;
- на основание чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД – сумата от 62,43 лева, представляваща обезщетението за забава в плащанията за
периода от 08.08.2013г. до 16.04.2015г.
като
ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 79, ал. 1 пр. първо ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ до
пълния предявен размер от по 1689,30 лв. за периода от 01.05.2011г. до 31.05.2013г.
и иска по чл. 86 ЗЗД до пълния предявен размер от 394,83 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.Х.М., ЕГН: *********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република сумата от 38,74 лв., представляваща
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №2597/2016г. по описа
на Районен съд Перник и сумата от 37,16лв.
за направените разноски в настоящото производство, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК
„Топлофикация – Перник” АД гр. Перник, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, представлявано от
изпълнителния директор Стефан Й., да заплати на Б.Х.М., ЕГН: ***********, сумата
от 326,93 лв., за разноските по ч.гр.д. № 2597/2016г. по описа на
Районен съд Перник и сумата от 326,93 лв. за разноските в настоящето производство съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила, ч.гр.д №2597/ 2016.г. по описа на ПРС да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: