РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря С. Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900140 по описа за 2024 година
"М. М." С.р.л. дружество, учредено съгласно законодателството на Република
Италия, вписано в Търговския регистър на Камарата на търговията, индустрията, занаятите
и селското стопанство на Гран Сасо д’Италия с код 02018840674, със седалище и адрес на
управление Република Италия, област Терамо, град Гран Нотареско, 64024, ул. „Самачио“,
представлявано от управителя и законен представител А.Д.Т., чрез пълномощник адв. С. П.
от САК, е предявил срещу "Н.И." ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с правно
основание чл.53 и чл.78 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция) :
1. за заплащане на сумата от 43 441.33 лева, съставляваща незаплатена продажна цена
на доставени на ответника стоки по фактури № 80/V/16.09.2022 год. и № 87/V/07.10.2022
год., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, 10.06.2024 год., до
окончателното й заплащане и
2. за заплащане на сумата от 7 768.01 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в
плащането на главниците по двете фактури, както следва:
- 3 050.90 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата
от 16 834.22 лева по фактура № 80/V/16.09.2022 год., дължима за периода от 24.10.2022 год.
до 05.06.2024 год. и
- 4 717.11 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата
от 26 607.11 лева по фактура № № 87/V/07.10.2022 год., дължима за периода от 11.11.2022
1
год. до 05.06.2024 год.
С исковата молба се сочи, че страните са в установени трайни търговски отношения,
като ищецът доставил на ответника стоки по описаните горе две фактури. Твърди се, че
представител на ответника извършил поръчките на стоки, описани по вид, брой и единична
цена в табличен вид в исковата молба, по електронен път на електронния адрес на ищеца –
***************@******.**. Продавачът предал за транспортиране стоките на превозвач, като
на 23.09.2022 год., съотв. на 10.10.2022 год. същите били получени от купувача „Н.И.“ ЕАД
без възражения и забележки, видно от представените международни товарителници,
изготвена в гр. Нотареско, Италия, на 19.09.2022 год., съотв. на 07.10.2022 год. Въпреки
точното изпълнение на задължението за доставки купувачът не е заплатил дължимата
продажна цена на стоките нито след отправени покани от кредитора, нито до момента на
предявяване на исковете.
Ищецът сочи, че доколкото в случая приложимото материално право е Конвенцията
на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция),
съгласно чл.1 от която тя се прилага за договори за продажба на стоки между страни, чиито
места на дейност са в различни държави /в случая Италия и България/ и доколкото
Конвенцията не съдържа уредба относно размера на законната лихва за забава върху
продажната цена, то по отношение на този въпрос следва да се съобрази правото на
държавата, в която е обичайното местопребиваване на продавача, или в случая италианското
законодателство. Сочи се, че правната уредба се съдържа в Законодателен указ №
231/09.10.2002 год., издаден от Президента на Република Италия и публикуван в Държавен
вестник № 249/23.10.2002 год. на Република Италия, представен с и.м. на италиански език с
превод на български.
Сочи се, че съгласно чл.2f от указа „законна лихва за просрочие“ е проста лихва за
просрочие на дневна база с лихвен процент, който е равен на референтния лихвен процент
плюс осем пункта, а съгласно чл.3 кредиторът има право на лихва за забава върху дължимата
сума съгласно чл.4 и 5, освен ако длъжникът докаже, че забавата на плащането е причинена
от невъзможност за изпълнение по независещи от него причини. На осн. чл.4, §1 от същия
лихвите за забава започват да текат, без да е необходимо известие за забава от деня, следващ
изтичането на срока за плащането. На осн. чл.4, §2, с изключение на случаите, предвидени в
параграфи 3, 4 и 5, периодът на плащане не може да надвишава следните периоди –
тридесет дни от датата на получаване на стоките или датата на извършване на услугите,
когато датата на получаване на фактурата или равностойното искане за плащане е несигурна.
Сочи се, че съгласно чл.5, §1 и 2 лихвата за забава се определя в размер на законната
лихва за забава, а референтният лихвен процент се определя, както следва: за първата
половина на годината, за която се отнася закъснението, е тази, която е в сила на 1 януари
същата година; за втората половина на годината, за която се отнася закъснението, е тази,
която е в сила на 1 юли същата година. Съгласно §3 от същата разпоредба Министерството
на икономиката и финансите на Република Италия уведомява за референтния лихвен
процент, като го публикува в Държавен вестник на целия работен ден от всяко календарно
2
полугодие. Лихвеният процент се определя в размер на :
- 0% за шестмесечния период от 1 юли до 31 декември 2022 год. от съобщението от
24 август 2022 год.;
- 2.5% за шестмесечния период от 1 януари до 30 юни 2023 год. от съобщението от 18
януари 2023 год.;
- 4% за шестмесечния период от 1 юли до 31 декември 2023 год. от съобщението от
17 юли 2023 год.;
- 4.50% за шестмесечния период от 1 януари до 30 юни 2024 год. от съобщението от
16 януари 2024 год.
Сочи се, че въз основа на горното дължимата мораторна лихва за забава в плащането
на всяка от двете претендирани главници – дължими суми по фактури, се определя, както
следва /изрично уточнение в периода с допълнителната искова молба/ –
- 3 050.90 лева (или 1 559.90 евро), представляваща законна лихва за забава за периода
от 24.10.2022 год. (датата след изтичането на 30-дневния срок от получаване на стоките
съгласно международната товарителница) до 05.06.2024 год. за заплащане на задължението
по фактура № 80/V/16.09.2022 год. за сумата от 16 834.22 лева (или 8 607.20 евро);
- 4 717.11 лева (или 2 411.82 евро), представляваща законна лихва за забава за периода
от 11.11.2022 год. (датата след изтичане на 30-дневния срок от получаване на стоките
съгласно международната товарителница) до 05.06.2024 год. за заплащане на задължението
по фактура № № 87/V/07.10.2022 год. за сумата от 26 607.11 лева (или 13 604 евро),
или лихва за забава в общ размер на 7 768.01 лева.
Справки по чл.366 от ГПК за определяне на размера на всяко от паричните вземания
за лихви са приложени с и.м.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с
указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият чрез
пълномощник адв. Д. С. от САК е подал писмен отговор на и.м., с който е оспорил исковете
по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е
направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че „Н.И.“ ЕАД произвежда бойлери и системи за топла вода, като
е на българския пазар още от 2012 год. Производството на продуктите му е линейно, като се
състои от последователни фази по сглобяване на продукта и неговото финализиране във вид,
годен същият да бъде продаден на дистрибутори и/или крайни потребители.
Сочи се, че с ищеца имали изградени трайни търговски отношения още от 2019 год.,
като „МТ МЕКАНИКА“ С.р.л. бил ексклузивен доставчик на завършващите елементи на
бойлерите, произвеждани от ответника, а именно капаци, розети и външни PVC обвивки
(наричани още „кожуси“). Твърди се, че без тези завършващи елементи бойлерите не биха
могли да напуснат производствената линия и съответно да бъдат пласирани като готов
продукт на дистрибутори или крайни клиенти. Всички елементи, които ответникът поръчвал
3
от ищеца, се влагали във финалните етапи от завършването на продукта, като една част от
тях се влагали неминуемо преди друга част, т.е. има определена последователност на
производствения процес.
Твърди се, че през 2020 год., след началото на COVID пандемията, ищецът започнал
регулярно да бави доставките на поръчваните от ответника стоки, като дори и след нейния
край това му поведение не се променило, без да се е позовавал на форсмажор или друго
освобождаващо го от отговорност обстоятелство. Същият бил изключителен партньор на
ответника за произвежданите от него артикули, без които последният бил в невъзможност да
завърши продуктите си и съответно да ги пласира на пазара.
Сочи се, че през 2022 год. дружествата организирали онлайн среща между
ръководствата си, на която бил разяснен производствения процес на ответника и
необходимостта едни от поръчаните части неминуемо да бъдат доставени преди други, като
ищецът обещал, че сроковете за изпълнение на поръчките ще бъдат спазвани. Горното не се
случило, като поръчки, които стандартно се изпълнявали от ищеца в рамките на 1-2
седмици, бавел с месеци, доставял частично – в пъти по-малко от заявеното, а част от
поръчките изобщо не изпълнявал.
Твърди се, че ищецът сам, без напътствия от ответника и без да отчита зададените от
последния приоритети, доставял стоки, когато, каквито и колкото намери за добре,
включително такива, които не били заявявани като приоритетни и които не вършели никаква
работа към съответния момент в линейното производство. Твърди се, че доставените
елементи, предмет на исковата молба, не биха могли самостоятелно да се вложат в
бойлерите, тъй като липсвали други елементи, които ответникът бил поръчал и които се
влагат първи по време в поточната линия, но те не му били своевременно доставени.
Твърди се, че ответникът започнал да получава писма от негови дистрибутори, че
заради забавянето на доставките от негова страна те ще потърсят алтернатива в лицето на
негови преки конкуренти. Горното станало причина ответникът да задържи дължимите
плащания към ищеца, включително и процесните – с цел да се принуди ищеца да спазва
постигнатите между двете страни договорки относно сроковете за изпълнение.
Ответникът счита, че доколкото ищецът нито се е позовал на форсмажор, нито има
настъпил падеж за плащане на доставеното, предвид допълнителните договорки между
страните, искът му се явява неоснователен. При условията на евентуалност, ако искът бъде
уважен, с отговора се сочи, че ответникът с поведението си не е дал повод за предявяване на
исковете – ответникът не оспорва доставените му части, както и дължимостта на цената, но
е уведомил продавача, че задължа плащането по изложените горе съображения; с оглед на
горното се моли разноските по делото да бъдат възложени на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът „НОБЕЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е
предявил срещу ищеца „М.М.“ С.р.л. следните насрещни обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82, изр.1-во, предл.2-ро от ЗЗД и чл.79, ал.1 във вр.
с чл.52 от ЗЗД –
4
1. за заплащане на осн. чл.79, ал.1 във вр. с чл.82, изр.1-во, предл.2-ро от ЗЗД на
сумата от 109 881.95 лева, съставляваща пропусната полза – нереализирана печалба от
ищеца по насрещния иск по следните отказани му от клиенти поръчки за доставки на
бойлери, поради забавено и неточно изпълнение на възложени на „МТ МЕКАНИКА“ С.р.л.
доставки на капаци, розети и външни PVC обвивки за бойлери –
- за доставка на 47 бойлера на обща стойност 17 659.55 евро по проформа фактура №
18.070/13.04.2022 год., с получател „А.К.С.“, еднолично частно дружество, с ДДС номер
EL800548538 и номер в Гръцкия Търговски регистър 128764701000, представлявано от
управителя Емануил Каравитакис;
- за доставка на 50 бойлера на обща стойност 17 575.21 евро по проформа фактура №
18.298/06.06.2022 год., с получател „А.К..“;
- за доставка на 16 бойлера на обща стойност 16 312.88 лева по проформа фактура №
18.002/05.04.2022 год., с получател „П.У.“ ООД, ЕИК ;
- за доставка на 64 бойлера на обща стойност 24 018.62 евро по проформа фактура №
18.149/05.05.2022 год., с получател „П.“ АД, ДДС номер EL095355158 и номер в Гръцкия
Търговски регистър 013399917000, представлявано от изп. директор Георгия Папаемануил;
- за доставка на 67 бойлера на обща стойност 27 912.75 евро по проформа фактура №
18.167/09.05.2022 год., с получател „П.“ АД и
- за доставка на 64 бойлера на обща стойност 24 206.79 евро по проформа фактура №
18.193/12.05.2022 год., с получател „П.“ АД;
2. за заплащане на осн. чл.79, ал.1 във вр. с чл.52 от ЗЗД на сумата от 45 000 лева,
съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от забавено и неточно
изпълнение на възложени на „М.М.“ С.р.л. доставки на капаци, розети и външни PVC
обвивки за бойлери – репутационни вреди, изразили се в загуба на клиентела и уронване
престижа и доброто име на търговеца „Н.И.“ ЕАД на пазара на бойлери и системи за гореща
вода.
Изрично уточнение в основанието и петитума на исковете, вкл. относно размера на
претенцията по първия иск, е направено с уточняваща молба вх. № 7693/07.08.2024 год. по
описа на СОС.
С исковата молба по насрещните искове са повторени доводите от отговора на
първоначалната и.м., подаден от същата страна, за установените търговски отношения
между страните; за спецификата на производствения процес на „Н.И.“ ЕАД при
производството на бойлери; за необходимостта едни части, доставяни от ексклузивния му
доставчик "М. М." С.р.л. да бъдат влагани в производството преди други; за забавата на
последния и неточното изпълнение на доставките, довело до забавата на производството на
поръчани бойлери от клиента на ищеца по насрещния иск. Твърди се, че поради горната
забава му били отказани поръчки, както следва –
- за доставка на 47 бойлера на обща стойност 17 659.55 евро по проформа фактура №
5
18.070/13.04.2022 год., с получател „А.К.С.“, еднолично частно дружество, с ДДС номер
EL800548538 и номер в Гръцкия Търговски регистър 128764701000, представлявано от
управителя Емануил Каравитакис;
- за доставка на 50 бойлера на обща стойност 17 575.21 евро по проформа фактура №
18.298/06.06.2022 год., с получател „А.К.С.“;
- за доставка на 16 бойлера на обща стойност 16 312.88 лева по проформа фактура №
18.002/05.04.2022 год., с получател „П.У.“ ООД, ЕИК ;
- за доставка на 64 бойлера на обща стойност 24 018.62 евро по проформа фактура №
18.149/05.05.2022 год., с получател „П“ АД, ДДС номер EL095355158 и номер в Гръцкия
Търговски регистър 013399917000, представлявано от изп. директор Г.П.;
- за доставка на 67 бойлера на обща стойност 27 912.75 евро по проформа фактура №
18.167/09.05.2022 год., с получател „П“ АД и
- за доставка на 64 бойлера на обща стойност 24 206.79 евро по проформа фактура №
18.193/12.05.2022 год., с получател „П“ АД.
Твърди се, че очакваната търговска печалба на ищеца по насрещния иск по всяка от
отказаните доставки възлиза на 44 % от стойността й, като общата сума на нереализираната
печалба по всички отказани поръчки, описани по-горе, възлиза на 103 021.33 лева.
Твърди се, че вследствие от забавата на „М.М.“ С.р.л. да произведе и достави
заявените количества елементи, нужни за поточното производство на бойлери, трима
клиенти на „Н.И.“ ЕАД са преценили, че забавата за доставка на поръчани от тях, но
недоставени бойлери, е прекалено голяма, предвид което са преориентирали пазарното си
поведение и освен че са се отказали от своите поръчки, са информирали ищеца по
насрещния иск, че спират да работят с него, тъй като са си намерили алтернативни
доставчици на същите стоки. Твърди се, че последният е загубил дългосрочни партньори,
тъй като репутацията му на надежден партньор, който винаги е изпълнявал срочно поетите
задължения към свои клиенти, е пострадала – той вече е възприеман от своите досегашни
клиенти като ненадежден и нелоялен доставчик.
Сочи се, че трима от отказалите се клиенти са сочените горе „А.К.С.“ /в търговски
отношения с ищеца по насрещния иск от 2014 год./, „П.У.“ ООД /от 2017 год./ и „П“ АД /от
2016 год./. Ищецът по насрещния иск оценява претърпените от него в резултат на
забавеното и неточно изпълнение на задълженията на ответника по този иск,
неимуществени – репутационни вреди, изразили се в загуба на клиентела и уронване
престижа и доброто име на търговеца, на сума в общ размер на 45 000 евро – по 15 000 евро
за всеки от тримата отказали се клиенти, сочени горе.
Препис от отговора на исковата молба, подаден от „Н.И.“ ЕАД и приложенията към
него са връчени на ищеца по първоначалните искове „М.М.“ С.р.л. с указанията по чл.372 от
ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба, с
която е пояснил и допълнил първоначалната.
6
С ДИМ се оспорват твърденията по отговора, че ищецът е бил ексклузивен доставчик
на завършващите елементи на предлаганите от ответника бойлери. Сочи се, че действително
между двете дружества са били налице трайни търговски отношения, които обаче не се били
с характеристиките, сочени от ответника. Твърди се, че в първоначалния период от
възникване на отношенията им през 2019 год. „Н.И.“ АД е извършвал спорадични поръчки
на малки количества и с ниска стойност, които обеми са запазени през следващите две
години. Едва през 2022 год. „Н.И“ АД е увеличил значително количествата на поръчваните
стоки, без страните да са договаряли различен начин на доставка от този за предходния
период. Продавачът „ММ“ С.р.л. е потвърждавал и доставял единствено количествата, които
е било възможно да произведе и достави, а между страните в нито един момент не е
постигано съгласие за доставки при условията на ексклузивитет, нито за определени
количества и срокове за доставяне.
Сочи се, че в изразените в изпратените от „Н.И.“ АД заявки за доставка на стоки в
желани от купувача количества и срокове за доставяне нямат правно обвързващ ефект, ако
продавачът не ги потвърди изрично и не се задължи с изпълнението им, каквото
потвърждение в разглеждания случай не е налице.
Оспорва се твърдението, че без доставяните от „М.М“ С.р.л детайли за „НИ“ АД е
било невъзможно финализирането на готовата продукция и реализирането й на пазара, като
се сочи, че дори това да е било така, то очевидно се дължи на неподходяща организация на
работния процес от страна на ответника. Твърди се, че между страните не е постигано
съгласие „М.М.“ С.р.л да организира така дейността си, че да произвежда продукти
съобразно нуждите на купувача, планираната от него продукция, да се ангажира с или да
гарантира по какъвто и да било начин производствения му процес.
Ищецът сочи, че по извършените доставки по двете процесни поръчки не е налице
неизпълнение нито в качествено, нито във времево отношение. Издадените за превозите
товарителници са подписани от получателя на стоките без забележки, а самият ответник не
възразява по отношение на изпълнението на доставките. Сочи се, че с отговора на исковата
молба ответното дружество потвърждава дължимостта на продажната цена по двете
доставки, като твърди, че задържа плащането до реализирането на други доставки – без
правно основание, с цел единствено да се принуди продавачът да извършва доставки в
количества и с регулярност, каквато самият купувач изисква, без продавачът „МТ
МЕКАНИКА“ С.р.л. да е поел какъвто и да било правно обвързващ ангажимент за това.
Ищецът сочи, че дори и в действителност за „Н.И.“ АД да е било невъзможно да
намери алтернативен доставчик на предлаганите от „МТ МЕКАНИКА“ С.р.л. продукти,
което обстоятелство се оспорва, то това в никакъв случай не е отговорност на ищеца; през
цялото време, докато са траели търговските отношения между двете дружества, по
направените от купувача поръчки ищецът е потвърждавал и доставял единствено
количествата, които му е било възможно да произведе и достави. Процесните поръчки са
били изпълнени точно, а вероятно поръчките, за които твърди ответникът в отговора, са
заявени количества стоки, които обаче ищецът в никакъв момент не е потвърждавал и не е
7
поемал ангажимент за доставката им в определен срок.
Ищецът сочи, че от изложеното в отговора може да се направи извод, че в някакъв
етап от отношенията им на „Н.И.“ АД е станало известно, че капацитетът на производството
на „М.М.“ С.р.л вероятно не е в състояние да отговори на нарастващата необходимост на
купувача от продукти. Твърди се, че „М.М.“ С.р.л не е единственият производител и
доставчик на подобни продукти, които се предлагат от редица други компании както в
Република Италия, така и в други държави от ЕС, но вместо да потърси алтернативни
доставчици, ответникът е решил да не заплати дължимата продажна цена за вече
доставените стоки в опит да принуди ищеца да доставя допълнително заявени от него
продукти.
Оспорва се твърдението по отговора, че на проведената онлайн среща между
представители на страните през септември 2022 год. е постигнато съгласие за отлагане на
плащането на извършените доставки – доставките и по двете процесни фактури са получени
от ответника след срещата, а падежът за заплащане на цената по тези две доставки е
настъпил след провеждане на срещата и не е бил предмет на обсъжданията на нея.
Оспорва се и твърдението, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на
исковете – след като доставките на стоките по двете фактури са извършени и приети от
ответника без възражения, за него възниква насрещното задължение за заплащане на
дължимата цена; дори и да съществуват взаимоотношения между страните по повод други
поръчки на стоки, то те представляват отделни и самостоятелни правоотношения, като
същите не могат да послужат като основание за неплащане на вече доставени на ответното
дружество стоки.
Преписи от исковата молба по насрещните искове /инкорпорирана в отговора на и.м./,
уточняващата молба от 07.08.2024 год. и приложенията към същите, подадени от „Н.И.“
ЕАД, са връчени на ответника по тези искове "М. М." С.р.л. като в срока по чл.367, ал.1 от
ГПК същият е подал писмен отговор на и.м., с който е оспорил исковете по основание и
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения
срещу тях.
С отговора са приповторени в голямата им част доводите по-горе, изложени от
същата страна в ДИМ по първоначалните искове. Във връзка с твърдението на ищеца по
насрещния иск, че „М.М.“ С.р.л. е било единственият доставчик на завършващите елементи
на предлаганите от ищеца бойлери, се сочи, че както се твърди и от самия ищец,
отношенията между двете дружества са от 2019 год., а ищецът „НОБЕЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
АД твърди да предлага продукти на пазара от 2012 год., което означава, че е невъзможно
„М.М.“ С.р.л да е единственият доставчик на продукти от „есенциална необходимост“ за
производството му.
Пояснява се, че според установената между страните практика купувачът е правил
поръчки на конкретни видове и количества от даден продукт, за които продавачът изрично е
потвърждавал кога ще бъдат налични и готови за доставка. От началото на 2022 год. обаче
8
„Н.И.“ АД е изпращал до „М.М.“ С.р.л противоречива и неясна информация за продуктите,
които възнамерява да поръча, а последващите поръчки са били напълно различни от
получената предварително информация, затова те не са били потвърдени от доставчика.
Противоречивата и объркваща информация е създала проблеми в планирането и
организацията в производството на продавача и на свой ред е затруднило изпълнението на
поръчките към други клиенти, с които „МТ МЕКАНИКА“ С.р.л е имало дългосрочни и
коректни отношения.
Сочи се, че видно от представената от ищеца по насрещния иск кореспонденция, от
страна на „Н.И.“ АД са правени упорити и постоянни искания за доставка на продукти, но в
нито един момент „М.М.“ С.р.л не се е съгласявал да ги произведе и достави, още по-малко в
определен срок. Напротив, с писмо от 17.09.2022 год. ответникът по насрещния иск е
отговорил, че капацитетът му за производство през октомври е запълнен и не е възможно
производството на допълнително поисканите от „Н.И.“ АД продукти през октомври, а едва
през ноември. Въпреки това в последващите мейли от страна на представителите на „Н.И.“
АД са продължили да настояват продуктите да бъдат произведени и доставени преди това,
без доставчикът да е поел подобно задължение.
Оспорва се твърдението на ищеца по насрещния иск, че са били налице отказани
поръчки от страна на негови клиенти, като дори действително да е имало такива, се сочи, че
това не се дължи на поведението на ответника. Твърди се, че евентуално неизпълнение от
страна на „Н.И.“ АД в отношенията му с негови партньори не е в причинно-следствена
връзка с действия или бездействия на ответника по насрещния иск. Оспорва се, че „Н.И.“
АД е получил поръчки от „А.К.С“, „П. У.“ ООД и „П“ АД на сочените в и.м. по насрещния
иск продукти като брой и цена, които впоследствие са били отказани; евентуално, ако такива
поръчки са били отказани, се твърди, че горното не е в причинно-следствена връзка с
поведение на „М.М.“ С.р.л.
Акцентира се, че съгласно твърденията на ищеца поръчките от посочените като
клиенти дружества са правени по електронна поща, след което е издавана проформа
фактура, в която са указани цени на продукти, срокове и начини на плащане и срок за
изпълнение. Според всички представени към уточняващата молба проформа фактури срокът
за плащане на цената е 60 дни от датата на фактурата, а срокът за доставка на стоките – 5-6
седмици от потвърждаване на плащането. Горното означава, че преди извършване на
плащане по издадената проформа фактура не възниква задължението за продавача да
достави поръчаните стоки и съответно не е налице твърдяната от ищеца забава за доставка
на стоките до купувачите, което пък от своя страна да е причина за твърдяното анулиране на
поръчките.
Твърди се, че представените от ищеца по насрещния иск проформа фактури са
съставени за целите на настоящото производство и не установяват действително получени
от „Н.И.“ АД поръчки за доставка на продукти. Дори и такива да са били налице, се твърди,
че по тях не е извършвано плащане от страна на купувачите съгласно условията на самите
проформа фактури и не е възникнало задължението на продавача „Н.И.“ АД за доставка на
9
продуктите.
Сочи се, че представените с уточняващата молба на ищеца три броя уведомления за
прекратяване на договорни отношения от клиенти на ищеца по насрещния иск също са
съставени за целите на настоящото производство, като се оспорват като неистински;
индиция за горното е и обстоятелството, че се твърди, че комуникацията между „Н.И.“ АД и
посочените дружества се е осъществявала по мейл, без страните да са подписвали писмени
договори, поради което е нелогично отказът от направените поръчки да се прави с нарочен
писмен документ, още повече с декларация.
Оспорва се твърдението, че ищецът е пропуснал да реализира печалба в размер на
103 021.33 лева, евентуално, че причина за това са неизвършени доставки от страна на
„М.М.“ С.р.л. Твърди се, че дори да е налице пропуск за реализиране на печалбата в
посочения размер, ищецът не е положил дължимата грижа по смисъла на чл.83, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва се размера на предявения иск за обезщетение за вреди, представляващи
пропуснати ползи, като се твърди, че посочените от ищеца размери не представляват
действителна печалба, която е имал основание да очаква да реализира от твърдените сделки.
Сочи се, че пропуснатата полза по чл.82 от ЗЗД представлява реална, а не хипотетична
вреда, като това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Твърди се, че в случая не е било налице реална
възможност за сигурно получаване на твърдения от ищеца приход, поради което и не са
настъпили вреди, представляващи пропуснати ползи.
Оспорва се и предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на влошена репутация, като се твърди, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди в резултат от забава, неизпълнение от друг характер или каквито и да било действия
или бездействия от страна на „М. М.“ С.р.л.
С отговора са оспорени съдържанието и истинността на представени с и.м. по
насрещния иск писмени доказателства и е искано представянето им на осн. чл.183 от ГПК в
оригинал.
Препис от ДИМ по първоначалните искове на „М.М.“ С.р.л. е връчена на ответника
„Н.И.“ АД с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е
депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната искова молба и е
приповторил доводите, изложени в първоначалния отговор.
Преписи от отговора на исковата молба по насрещните искове, подаден от ответника
по същите „М.М.“ С.р.л. с приложението към него са връчени на ищеца по насрещните
искове „Н.И.“ АД с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият
е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.
Препис от ДИМ по насрещните искове на „Н.И.“ АД е връчен на ответника по
насрещните искове „М.М.“ С.р.л. с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1
от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната
10
искова молба и е приповторил доводите, изложени в първоначалния си отговор.
Всяка от страните – в качеството си на ищец и ответник по първоначално
предявените и насрещни искове, претендира направените по делото разноски.
Ищецът по насрещните искове на „НОБЕЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД чрез
пълномощника си в о.с.з. на 03.06.2025 год. е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер само на разноските, съставляващи претендирано от „МТ
МЕКАНИКА“ С.р.л. в качеството му на ответник по тези искове прекомерно адвокатско
възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
В о.с.з. на 11.03.2025 год. съдът с оглед изричното признание на ответника по
първоначалните искове – с отговора на исковата молба и в това заседание, е обявил по реда
на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства :
1. получаването от ответника „Н.И.“ ЕАД на стоките по процесните фактури №
80/V/16.09.2022 год. и № 87/V/07.10.2022 год.;
2. дължимата от ответника „Н.И.“ ЕАД цена – главница в размер на 43 441.33 лева и
лихва в размер на 7 768.01 лева за периода, посочен в исковата молба.
Доколкото с оглед разпоредбата на чл.153 от ГПК на доказване подлежат само
спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, не се налага
обсъждане на представените с исковата молба писмени доказателства, представени във
връзка с исковете с правно основание чл.53 и чл.78 от Виенската конвенция, предявени от
„М.М.“ С.р.л.
Във връзка с твърденията си по насрещната искова молба за отказани поръчки за
доставки на бойлери поради забавено и неточно изпълнение на възложени на „М.М.“ С.р.л.
доставки, ищецът по насрещните искове „Н.И.“ ЕАД е представил декларация от 09.09.2022
год. с посочен автор Ем. Каравитакис, писмо от „П.У.“ ООД от 03.08.2022 год. с посочен
автор Василиос Триандахилидис и писмо от 05.08.2022 год. с посочен като автор Майкъл
Цемелис, за които сочи, че установяват отказа на негови дългогодишни клиенти да
продължат търговските си взаимоотношения с него.
Горните документи, представени в заверен препис с уточняваща молба вх. №
7693/07.08.2024 год. по описа на СОС, са били изискани от насрещната страна по реда на
чл.183 от ГПК в оригинал, като оригиналите са представени по делото с молба от 10.03.2025
год. С отговора на и.м. по насрещните искове, подаден от "М. М." С.р.л. горните документи
са били оспорени като неистински и съставени за целите на настоящото производство, а в
о.с.з. на 10.03.2025 год. пълномощникът на ищеца по насрещните искове е заявил, че желае
да се ползва от така оспорените документи. С оглед на горното съдът на осн. чл.193 от ГПК
11
е открил производство по оспорване на истинността на документите и е указал, че съгл.
чл.193, ал.3, изр.2-ро от ГПК тежестта за установяване на истинността на оспорените
документи, които не носят подпис на оспорилата ги страна, е на страната, която ги е
представила – ищецът по насрещните искове „Н.И.“ ЕАД.
В хода на производството по делото не са ангажирани никакви доказателства,
установяващи истинността на оспорените документи.
От показанията на водения от ищеца по първоначалните искове „МТ МЕКАНИКА“
С.р.л. свидетел Габриеле Даниеле, италиански гражданин, за установяване на следните
обстоятелства – установената между страните търговска практика, начина, по който са
правени, потвърждавани и изпълнявани поръчките между страните и съдържанието на
проведените разговори по време на онлайн срещата през септември 2022 год., се установява
следното :
Свидетелят, дал показания чрез преводач от италиански на български език, сочи, че
отговаря за производството в „М.М.“ С.р.л. и за експедицията на стоката до клиентите й.
Клиент на дружеството от 2018 год. бил и „Н.И.“ ЕАД, България, на когото доставяли части,
които се влагали в производството на бойлери – розетки, пластични детайли от ПВЦ,
необходими за тръбите и кожуси от ПВЦ – материал, който се използвал за топлоизолация.
Почти всеки месец получавали поръчки от „Н.И.“ ЕАД, като обикновено датата на
доставката била един месец след поръчката. Намали сключен рамков договор, практиката
била всяка отделна поръчка да бъде потвърждавана.
Свидетелят сочи, че първоначално клиентът им поръчвал регулярно сравнително
малки количества, но през м.01.2022 год., без да го предупреди предварително, направил
поръчка в обем около 500 % по-голяма от обичайните. От „М.М.“ С.р.л. като производител
и търговец естествено заявката им допаднала, но нямали практическа възможност да я
изпълнят в сроковете, искани от клиента, тъй като им било необходимо повече време за
производство и доставка на тази огромна поръчка. Не потвърдили, че я приемат, но се
наложило да организират онлайн среща на 14.09.2022 год. с участието на представители на
двете страни и преводач от гръцки. На срещата отново не били постигнати конкретни
договорености, като уточнявали разликите в цветовете на новозаявените обвивки от ПВЦ в
бял цвят /дотогава били поръчвани в черен/, както и че производството ще бъде в по-дълги
срокове, отколкото на предходните малки поръчки, тъй като имали и други клиенти.
Два дни след онлайн срещата на 14.09.2022 год. от „М.М.“ С.р.л. експедирали за
клиента поръчани преди това кожуси и розетки с черен цвят; същите били заявени и
произведени преди горната среща.
По делото е назначена по искане на ищеца по насрещния иск „Н.И.“ АД съдебно-
счетоводна експертиза, която е следвало да изготви заключение по следните поставени
задачи – какъв е обичайният процент печалба за производител на бойлери от вида от
произвежданите от „Н.И.“ АД, описани в проформа фактури № 18.070/13.04.2022 год., №
18.298/06.06.2022 год., № 18.002/05.04.2022 год., № 18.149/05.05.2022 год., №
12
18.167/09.05.2022 год. и № 18.193/12.05.2022 год., приложени към уточняваща молба вх. №
7693/07.08.2024 год. по описа на СОС, каквато може да се очаква при продажбата им –
определен към момента на падежа на плащане по всяка от фактурите; печалбата да се
определи освен в процентно изражение и в абсолютна стойност в лева поотделно за всяка
доставка и в общ размер.
От заключението на експертизата, оспорено от пълномощника на "М. М." С.р.л. се
установява, че изчисленият от вещото лице процент е базиран единствено на информацията,
дадена му от счетоводството на „Н.И.“ ЕАД. По данни от същото, дружеството „владее над
40% от пазара /в Гърция/ и продуктите от търговската му марка са познати и търсени повече
от 30 години“. Тъй като се ползвали и по-дълги срокове на разсрочено плащане, отколкото
клиентите от други държави от Европейския съюз, затова в.л. определя маржа на печалбата
за тях като един от високите – 44%.
Не се налага обсъждане на останалите приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Предявените с първоначалната искова молба на ищеца „М.М.“ С.р.л. обективно
съединени искове с правно основание чл.53 и чл.78 от Конвенцията на Организацията на
обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (Виенска
конвенция), са доказани по основание и размер, поради което ответникът „Н.И.“ ЕАД следва
да се осъди да му заплати в цялост претендираните суми, главници и мораторни лихви,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете, 10.06.2024
год., до окончателното им заплащане.
Както бе посочено по-горе, получаването от ответника „Н.И.“ ЕАД на стоките по
процесните фактури и размера на дължимите главница в общ размер на 43 441.33 лева и
мораторна лихва в общ размер на 7 768.01 лева за процесния период, е изрично признато от
тази страни и обявено по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните. С оглед на горното не се налага обсъждане на приобщените
писмени доказателства, представени от ищеца във връзка с установяване на горните
твърдени обстоятелства.
Във връзка с насрещните искове, предявени от „Н.И.“ ЕАД, съдът намира следното :
С оглед твърденията си по насрещната искова молба за отказани поръчки за доставки
на бойлери поради забавено и неточно изпълнение на възложени на „М.М.“ С.р.л. доставки,
ищецът по насрещните искове „Н.И.“ ЕАД е представил декларация от 09.09.2022 год. с
посочен автор Ем. Каравитакис, писмо от „П.У.“ ООД от 03.08.2022 год. с посочен автор В.Т.
и писмо от 05.08.2022 год. с посочен като автор Майкъл Цемелис, за които сочи, че
установяват отказа на негови дългогодишни клиенти да продължат търговските си
взаимоотношения с него. По отношение на горните документи по искане на насрещната
13
страна е открито производство по оспорване на истинност им, като съдът е указал, че съгл.
чл.193, ал.3, изр.2-ро от ГПК тежестта за установяване на истинността на оспорените
документи, които не носят подпис на оспорилата ги страна, е на страната, която ги е
представила – ищецът по насрещните искове „Н.И.“ ЕАД. Тъй като в хода на
производството по делото тази страна не ангажира никакви доказателства във връзка с
установяване на истинността им, то на осн. чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК неистинността
на документите следва да бъде призната с настоящото решение, като същите се изключат от
доказателствата по делото.
С изготвения доклад по делото, с който е разпределена доказателствената тежест за
установяване на факти от ищеца по насрещните искове, съдът е указал, че същият следва да
установи :
1. във връзка с иска си по чл.79, ал.1 във вр. с чл.82, изр.1-во, предл.2-ро от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи – нереализирана печалба по отказани му от
клиенти поръчки за доставки на бойлери :
- конкретните заявени поръчки – с вид на поръчаните стоки, единична цена, срок за
доставка, краен клиент;
- забавата в изпълнението им;
- причинната връзка между забавата в производството на бойлерите и забавеното и
неточно изпълнение на възложени на „М.М.“ С.р.л. доставки на капаци, розети и външни
PVC обвивки за бойлери;
- отказът от изпълнението на горните заявени поръчки;
- размерът на очакваната печалба от всяка от горните нереализирани поръчки;
2. във връзка с иска си по чл.79, ал.1 във вр. с чл.52 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за репутационни вреди, изразили се в отказали се клиенти от поръчки на
произвеждани от ищеца по насрещните искове стоки – „А.К.С.“, „П.У.“ ООД и „П“ АД, както
и уронване престижа и доброто име на търговеца „Н.И.“ ЕАД на пазара на бойлери и
системи за гореща вода :
- вида на вредите;
- причинна връзка между отказа на клиентите, забавата на производството на
поръчаните стоки и забавата от страна на ответника по насрещните искове за доставка на
капаци, розети и външни PVC обвивки за бойлери.
Тъй като единствените писмени доказателства, ангажирани в подкрепа на
твърденията по насрещната искова молба, бяха изключени от доказателствата по делото като
неистински, а ищецът по насрещните искове не е ангажирал никакви други доказателства
във връзка с възложената му доказателствена тежест, предявените насрещни искове следва
да се отхвърлят изцяло.
Само за пълнота следва да се отбележи, че макар поради горния извод да не се налага
обсъждане на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, определяща
14
очаквания процент печалба от продажбата на нереализирани поръчка на бойлери, то
заключението не се кредитира от съда като едностранно, необективно и неаргументирано –
същото съставлява буквално повторение на информация, предадена на вещото лице само от
едната страна и без всякаква аргументация защо и как е определен крайният процент от
очаквания процент от печалбата на 44%.
По отношение на разноските :
Във връзка с първоначално предявените искове ищецът „М.М.“ С.р.л. е направил
следните разноски в общ размер на 6 455.60 лева –
- 2 048.36 лева – внесена ДТ за образуване на делото,
- 300 лева – внесен депозит за преводач от италиански език и
- 4 107.24 лева – заплатен адвокатски хонорар за представителство във връзка с
първоначално предявените искове.
Ответникът не е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване поради
прекомерност на разноските, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за
представителство във връзка с първоначално предявените искове, поради което на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 455.60 лева,
съставляваща направени по делото разноски съобразно уважената част на първоначалните
искове.
Неоснователен е доводът на ответника по тези искове, че разноските във връзка със
същите следва да бъдат възложени върху направилата ги страна, тъй като не бил дал повод
за завеждане на делото – ответникът не е заплатил изискуеми и ликвидни свои задължения
преди предявяване на исковете и е оспорил същите. Видно и от изричните твърдения в
отговора на и.м., ответникът умишлено „задържал дължимите плащания, включително и
процесните – с цел да се принуди ищеца да спазва постигнатите между двете страни
договорки относно сроковете за изпълнение“.
По реда на чл.78, ал.1 от ГПК обаче на ищеца не следва да се присъждат разноските,
направени в хода на изпълнителното дело във връзка с издадената му обезпечителна заповед
– 160 лева, съставляващи внесена ДТ по изп. дело № 1594/2024 год. на ЧСИ Стоян Лазаров,
рег. № 927 от КЧСИ – изпълнителното производство по обезпечение на исковете, допуснато
на осн. чл.389 от ГПК с определение № 284/10.06.2024 год. по настоящото дело. Съгласно
разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год.,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението по обезпечения иск, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в
защита на правните последици от решението; горните разноски са единствено по отношение
на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска.
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
15
производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/
са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител и
не се присъждат в исковото производство.
Във връзка с насрещните искове ответникът по същите „М.М.“ С.р.л. е направил
разноски в общ размер на 12 712.90 лева – заплатен адвокатски хонорар за представителство
във връзка с тези искове, а ищецът по същите „Н.И.“ ЕАД е направил искане по чл.78, ал.5
от ГПК за намаляването им поради прекомерност, което съдът намира за неоснователно.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението
на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът
следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега – Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год.
на ВКС, II т.о./. Съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.5 и т.4 от Наредбата с оглед
отхвърления размер на насрещните искове /109 881.95 лева и 45 000 лева/ възнаграждението
би възлизало на 9 045.28 лева за първия иск и 4 250 лева за втория или общо на 13 295.28
лева, което е по-малко от заплатеното, като съдът намира последното за съответно на
фактическата и правна сложност на делото. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът по насрещните искове следва да се осъди да заплати на ответника по същите сумата
от 12 712.90 лева, съставляваща направените в цялост по делото разноски във връзка с
насрещните искове с оглед отхвърлената част на същите.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.53 и чл.78 от Конвенцията на Организацията на обединените
нации относно договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция) "Н.И."
ЕАД, ЕИК да заплати на "М. М." С.р.л. дружество, учредено съгласно законодателството на
Република Италия, вписано в Търговския регистър на Камарата на търговията, индустрията,
занаятите и селското стопанство на Гран Сасо д’Италия с код 02018840674, със седалище и
адрес на управление Република Италия, област Терамо, град Гран Нотареско, 64024, ул.
„Самачио“, представлявано от управителя и законен представител А.Д.Т. :
16
1. сумата от 43 441.33 лева /четиридесет и три хиляди четиристотин четиридесет и
един лв. и тридесет и три ст./, съставляваща незаплатена продажна цена на доставени на
ответника стоки по фактури № 80/V/16.09.2022 год. и № 87/V/07.10.2022 год., ведно със
законната лихва, считано от 10.06.2024 год. до окончателното й заплащане и
2. сумата от 7 768.01 лева /седем хиляди седемстотин шестдесет и осем лв. и една
ст./, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главниците по двете фактури,
както следва:
- 3 050.90 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата
от 16 834.22 лева по фактура № 80/V/16.09.2022 год., дължима за периода от 24.10.2022 год.
до 05.06.2024 год. и
- 4 717.11 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата
от 26 607.11 лева по фактура № № 87/V/07.10.2022 год., дължима за периода от 11.11.2022
год. до 05.06.2024 год.
ПРИЗНАВА на осн. чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК неистинността на следните
документи, представени в заверен препис с уточняваща молба вх. № 7693/07.08.2024 год. по
описа на СОС и в оригинал с молба от 10.03.2025 год. на ищеца по насрещните искове
„Н.И.“ ЕАД – декларация от 09.09.2022 год. с посочен автор Ем. Каравитакис, писмо от
„ПРОФИЛ УУД“ ООД от 03.08.2022 год. с посочен автор Василиос Триандахилидис и писмо
от 05.08.2022 год. с посочен като автор Майкъл Цемелис, като ИЗКЛЮЧВА неистинските
документи от доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Н.И." ЕАД, ЕИК срещу "М. М." С.р.л. дружество,
учредено съгласно законодателството на Република Италия, вписано в Търговския регистър
на Камарата на търговията, индустрията, занаятите и селското стопанство на Гран Сасо
д’Италия с код 02018840674, със седалище и адрес на управление Република Италия, област
Терамо, град Гран Нотареско, 64024, ул. „Самачио“, представлявано от управителя и законен
представител А.Д.Т., насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1
във вр. с чл.82, изр.1-во, предл.2-ро от ЗЗД и чл.79, ал.1 във вр. с чл.52 от ЗЗД –
1. за заплащане на осн. чл.79, ал.1 във вр. с чл.82, изр.1-во, предл.2-ро от ЗЗД на
сумата от 109 881.95 лева /сто и девет хиляди осемстотин осемдесет и един лв. и деветдесет
и пет ст./, съставляваща пропусната полза – нереализирана печалба от ищеца по насрещния
иск по следните отказани му от клиенти поръчки за доставки на бойлери, поради забавено и
неточно изпълнение на възложени на „М.М.“ С.р.л. доставки на капаци, розети и външни
PVC обвивки за бойлери:
- за доставка на 47 бойлера на обща стойност 17 659.55 евро по проформа фактура №
18.070/13.04.2022 год., с получател „А.К.С.“, еднолично частно дружество, с ДДС номер
EL800548538 и номер в Гръцкия Търговски регистър 128764701000, представлявано от
управителя Е.К.;
- за доставка на 50 бойлера на обща стойност 17 575.21 евро по проформа фактура №
18.298/06.06.2022 год., с получател „А.К.С.“;
17
- за доставка на 16 бойлера на обща стойност 16 312.88 лева по проформа фактура №
18.002/05.04.2022 год., с получател „П.У.“ ООД, ЕИК *********;
- за доставка на 64 бойлера на обща стойност 24 018.62 евро по проформа фактура №
18.149/05.05.2022 год., с получател „П“ АД, ДДС номер EL095355158 и номер в Гръцкия
Търговски регистър 013399917000, представлявано от изп. директор Георгия Папаемануил;
- за доставка на 67 бойлера на обща стойност 27 912.75 евро по проформа фактура №
18.167/09.05.2022 год., с получател „П“ АД и
- за доставка на 64 бойлера на обща стойност 24 206.79 евро по проформа фактура №
18.193/12.05.2022 год., с получател „П“ АД;
2. за заплащане на осн. чл.79, ал.1 във вр. с чл.52 от ЗЗД на сумата от 45 000 лева
/четиридесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди от забавено и неточно изпълнение на възложени на „М.М.“ С.р.л. доставки на капаци,
розети и външни PVC обвивки за бойлери – репутационни вреди, изразили се в загуба на
клиентела и уронване престижа и доброто име на търговеца „Н.И.“ ЕАД на пазара на
бойлери и системи за гореща вода.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК "Н.И." ЕАД, ЕИК да заплати на "М. М." С.р.л.
дружество, учредено съгласно законодателството на Република Италия, вписано в
Търговския регистър на Камарата на търговията, индустрията, занаятите и селското
стопанство на Гран Сасо д’Италия с код 02018840674, със седалище и адрес на управление
Република Италия, област Терамо, град Гран Нотареско, 64024, ул. „Самачио“,
представлявано от управителя и законен представител А.Д.Т., сумата от 6455.60 лева /шест
хиляди четиристотин петдесет и пет лв. и шестдесет ст./, съставляваща направени по делото
разноски съобразно уважената част на първоначално предявените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК "Н.И." ЕАД, ЕИК да заплати на "М. М." С.р.л.
дружество, учредено съгласно законодателството на Република Италия, вписано в
Търговския регистър на Камарата на търговията, индустрията, занаятите и селското
стопанство на Гран Сасо д’Италия с код 02018840674, със седалище и адрес на управление
Република Италия, област Терамо, град Гран Нотареско, 64024, ул. „Самачио“,
представлявано от управителя и законен представител А.Д.Т., сумата от 12 712.90 лева
/дванадесет хиляди седемстотин и дванадесет лв. и деветдесет ст./, съставляваща направени
по делото разноски съобразно отхвърлената част на насрещните искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
18