№ 21544
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110128733 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ЗАД“АРМЕЕЦ“,ЕИК : *********, против Столична Община, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 410,ал.1,т.2 от Кодекса за застраховането КЗ/,
вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД за заплащането на сумата от 1245,50лв.,
представляваща дължимо регресно обезщетение ,с ликвидационни разноски, за вреди от
ПТП , настъпило на 16.05.2019год. в гр.София,ж.к.“Сухата река“ ,зад бл.10 на
бул.“Владимир Вазов“ по л.а.“БМВ 320“ ,рег.№ СВ5147МА, ведно със законна лихва от
17.05.2024год. до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на
425,47лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 10.05.2021год. до
10.05.2024год.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.05.2019год. в гр.София,ж.к.“Сухата река“
,зад бл.10 на бул.“Владимир Вазов“ е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по
застраховка „Каско на МПС“ л.а.“БМВ 320“ ,рег.№ СВ5147МА.Сочи че водача на
автомобила предприел маневра „паркиране“ и попаднал в необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно – голяма дупка ,в следствие на което му били нанесени
материални вреди по предната дясна джанта.Твърди че отговорност за ремонта и
поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът Столична
община като собственик на общинските пътища,улиците,булевардите,площадите. Твърди, че
е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 1235,50лв. на
01.07.2020год. за ремонт на автомобила и 10 лева ликвидационни разноски.С регресна
покана ,получена от ответника на 03.08.2020год. поканил последния да му заплати сумата
,но същата не била платена. Претендира от ответника заплащането на сумата в общ размер
от 1245,50лв. като твърди и наличието на забава,поради което претендира обезщетение за
това в размер на 425,47лв. за периода от 10.05.2021год. до 10.05.2024год..Претендира и
деловодни разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск по
основание и размер.
1
Оспорва настъпването на процесното ПТП като твърди ,че не се установява
мястото на настъпването му , наличието , местоположението ,вида и размера на
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,както и че същото е настъпило на
паркинг,без да са налице доказателства за собствеността му,а от там и дали е налице
отговорност на Столична община за поддържането му.В тази връзка оспорва материално-
правната легитимация на СО да отговаря като собственик или лице,задължено да поддържа
пътят,на който се е случило ПТП.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП,като твърди ,че за същото не бил
съставен Протокол за ПТП,липсвал снимков материал ,водача бил уведомил само
застрахователя.Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното
произшествие и настъпилите вреди,предвид че оспорва застрахованото при ищеца МПС да е
било в изправност при твърдяното ПТП ,което било трето поред за него ,предвид че било
претърпяло ПТП на 10.03.2019год. и 20.03.2019год.,а Удостоверението му за техническа
изправност било от 18.01.2019год. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите, при
общи възражения за поведението на пътя на водача ,съобразено с конкретните
условия,както и евентуална употреба на алкохол и наркотици . Ето защо моли съдът да
отхвърли исковете като недоказани и неоснователни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
От представената по делото Комбинирана застрахователна полица № ********** ,
съдът приема за установено, че за л.а .“БМВ 320“ ,рег.№ СВ5147МА с ищеца ЗАД„Армеец“
е бил сключен договор за имуществена застраховка на “Каско ”, съобразно общите правила
на застрахователя, с клауза „Пълно Каско” ,с период на покритие 20.12.2018год. до
19.12.2019год.,приложени към делото.
От Уведомление за щета от 16.05.2019год. ,подадено до ЗАД„Армеец” от Х. Й. Д.
,в качеството му на водач на МПС ,се установява ,че е заявено застрахователно събитие ,в
срока на застрахователното покритие,а именно: на 16.05.2019год. ,на паркинга в кв.Сухата
река ,бл.10В ,при маневра за паркиране попаднал в дупка и се отчупило парче от предна
дясна джанта.
Представена е и Декларация от водач на застраховано МПС от 19.05.2019год. ,в
която Х. Й. Д. е декларирал настъпването на произшествието и увредата по лекия
автомобил.
Същите вреди по застрахованият автомобил от реализираното ПТП се установяват и
от преписката по образуваната при ищеца претенция – опис на претенция №
10319030104539 ,въз основа на който е изготвена калкулация по претенция и с Доклад по
щета от 25.06.2020год. е определено обезщетение в размер на 1235,50лв.,които да се
заплатят на М КАР София ООД /на когото с възлагателно Писмо от 16.05.2019год. е било
възложен и съответно извършен ремонт на автомобила/.
Видно от преводно нареждане от 01.07.2020год.,определеното застрахователно
обезщетение от 1235,50лв. е заплатено от ищеца.
На ответника Столична Община е изпратена от ищеца регресна покана,получена на
03.08.2020год. ,с която се претендира сумата от 1245,50лв.,включваща изплатеното
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 10лв.
Не са представени доказателства ответника да е заплатил претендираната сума на
ищеца.
Съгласно показанията на св. Х. Й. Д. сочи ,че е управлявал лек автомобил
БМВ,която била на съпругата му.Сочи че е декларирал щети по същия за увредено стъкло и
одрасквания,задна броня и предна врата.Сочи и че е завеждал щета и за джанта ,но не
помни добре случая ,предвид че са минали много години.
2
На свидетеля са предявени Уведомление по щета и Декларация на водач на
застраховано МПС от 19.05.2019 г. на стр.№ 25 от делото,като същия заяви ,че същите са
изписани и съответно подписани от него.
Прието по делото е заключение по съдебно – автотехническа експертиза на вещото
лице Й. Д.Й., което е приело следния механизъм на ПТП : на 16.05.2019год. ,водачът на л.а.
“БМВ 320 Д“ ,рег.№ СВ5147МА ,предприема маневра за паркиране ,в района на ж.к.“Сухата
река“,бл.10В ,вследствие на което превозното средство преминава през дупка на пътното
платно.
Щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.05.2019год.
ПТП.Според вещото лице стойността на щетите по автомобила ,изчислени на база пазарни
цени към датата на ПТП е 1235,50лв.,предвид че към датата на застрахователното събитие
автомобила е бил в експлоатация 1 година ,4 месеца и 26 дни от датата на първата
регистрация – 20.12.2017год.
Вещото лице е приело ,че джантата не подлежи на възстановяване ,тъй като същата
е от полиран метал и има аксиално/радиално изкривяване.Уврежданията са дълбоки и не
подлежат на ремонт.
Във връзка с представените преписки по предходни щети по процесния л.а,а именно
щета № 10319030102510 от 19.03.2019 и щета № 10319030102509 от 20.03.2019год. ,в о.с.з.
вещото лице сочи ,че същите нямат нищо общо с процесното увреждане и няма дублиране
на щетите
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване е
необходимо наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
От анализа на представите по делото писмени доказателства съдът приема, че
между ищеца в качеството му на застраховател и собственикът на л.а. “БМВ 320 Д“ ,рег.№
СВ5147МА е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор "Каско" на
МПС, с период на покритие към 16.05.2019год.
3
От представения по делото писмени доказателства – уведомление до застраховател
и декларация от водач, се установява, че на 16.05.2019год. в гр.София е настъпило ПТП, при
което застрахованото при ищеца МПС е преминало през необезопасена дупка на пътното
платно, вследствие на което по лекия автомобил са настъпили увреждания.
Според заключението на вещото лице ,изложено в с.з. и неоспорено от страните,
увредените детайли в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания , са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.05.2019год.
ПТП.В тази връзка са и показанията на св.Д..
В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по л.а.”БМВ 525” при ищеца е била
заведена щета , по която след направена оценка на щетите е определено застрахователното
обезщетение в размер на 1235,40 лева.
Тази сума е платена от застрахователя,съгласно платежно нареждане,което
плащане,което не е оспорено по делото.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, механизма на
настъпване на ПТП,както и че не е съставен протокол за ПТП от полицейски служител ,съда
намира за неоснователни.
В конкретния случай се касае за парично вземане, което произтича от
извъндоговорно –деликтно основание, за чието установяване са допустими всички
доказателствени средства. Не могат да ограничат предварително установяването на
определени факти само с писмен документ, тъй като процесуалният закон не предвижда
забрана. Ремонта за възстановяване на увреждания на лекия автомобил е извършен в
официален сервиз. Предвид това следва да намери приложение чл. 17, ал. 1 от Методиката
към Наредба № 24/8.03.2006 г., който посочва в кои случаи се приема за действителна
стойност на вредата- тази по фактури, когато са издадени от официален вносител и за
превозно средство със срок на експлоатация до 3 години. Автомобилът е предмет на
гаранционно поддържане към датата на настъпване на ПТП, а застрахователят има
задължение при вреди върху нов автомобил да заплати стойността на ремонт с части от
оторизиран (официален) сервиз на марката. Следа да се отбележи, че при нови автомобили е
налице гаранция, която става невалидна при ремонт на автомобила в неоторизиран сервиз
на марката. Ето защо налага се извод, че размерът на претенцията за главница се определя
по фактурата, издадена за ремонт на автомобила, чиято стойност се потвърждава от вещото
лице и касае смяна части, идентични на тези, установени от гласните и писмени
доказателства.
Общинските пътища са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3, вр.
чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската
собственост, имоти и вещи -общинска собственост, се управляват в интерес на населението
в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.
31 от ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
4
Следователно СО като собственик на пътя, има нормативно определеното задължение да
организира дейностите по поддържане уличното платно, незабавно да сигнализира в случай
на възникнало препятствие в неговия обхват и да го отстрани в най-кратък срок. Но дори и
да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на
общинските улици общината следва да осъществява дейности по тяхната поддръжка, като
осигурява нормален достъп, проходимост и предвижване на пешеходци по тях. Тъй като
общината като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена
работа на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са
взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по общинските
улици и пътища.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира за доказано виновното неизпълнение
на нормативно установеното задължение на ответника, чрез своите служители да осигурява
безпрепятствено придвижване на гражданите на пътното платно при слизане от превозните
средства. Безспорно по делото е обстоятелството, че са причинени имуществени вреди на
лекия автомобил, застрахован при ищеца, от попадане в процесната неравност на пътния
участък, стопанисван от ответника, която не е отстранил или сигнализирал като препятствие.
Противопоставените от ответника възражения останаха недоказани и неоснователни.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и необезопасена дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования,поради това съдът
намира претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния претендиран размер
от 1245,50 лева, с вкл. ликвидационни разходи в размер на 10лв., ,ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба /17.05.2024год./ до окончателното й заплащане.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД :
Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 425,47лв.,за периода
10.05.2021год. до 10.05.2024год.,който иск е обусловен от изхода на спора по главния иск
като съдът прие ,че главницата се дължи от ответника.В случая е неприложимо правилото на
чл.412 от КЗ ,тъй като същото се отнася само до претенции срещу
застрахователи.Следователно за изпадане на ответника в забава по отношение на регресната
претенция е необходима покана от кредитора.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение във връзка със
застрахователната преписка, получена от ответника на 03.08.2020год., поради което и по
5
аргумент то чл.84,ал.2 от ЗЗД, последният е изпаднал в забава, поради което и на основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД дължи мораторна лихва (обезщетение за забава в размер на законната
лихва).
Следователно и при приложението на чл. 162 ГПК, с оглед извършване на
аритметическо пресмятане на дължимите суми, съдът достига до извод, че претенциите за
мораторна лихва следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Същият е доказал разноски в размер на такива в общ размер на 515лв., от които
100 лева – държавна такса, 300 лева – за експертизи,15лв. – депозит за свидетел и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение,определено от съда ,предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ,с адрес в гр.София,ул.“Московска“ № 33,
да заплати на ЗАД“Армеец“ АД,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Стефан Караджа“ № 2 , на основание чл. 410,ал.1,т.2 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД сумата от 1245,50лв.,
представляваща дължимо регресно обезщетение ,с ликвидационни разноски, за вреди от
ПТП , настъпило на 16.05.2019год. в гр.София,ж.к.“Сухата река“ ,зад бл.10 на
бул.“Владимир Вазов“ по л.а.“БМВ 320 Д“ ,рег.№ СВ5147МА, ведно със законна лихва от
17.05.2024год. до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на
425,47лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 10.05.2021год. до
10.05.2024год. ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 515лв.
,представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6