№ 1128
гр. С., 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110150826 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 374729/20.11.2024 г. от името на ******* АД,
с която се иска изменение на решение № 20918/19.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 50826/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за
разноските. Моли се за изменение на решение № 20918/19.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 50826/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в
частта за разноските, като насрещната страна по делото бъде осъдена да
заплати в полза на ******* АД разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 34203/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Насрещната страна по молбата – Д. Е. Б., ЕГН **********, изразява
становище за неоснователност на молбата.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
50826/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна
1
и се явява процесуално допустимо /в законоустановения за това срок, преди
насроченото по делото открито съдебно заседание, е депозиран списък с
разноски от името на ищеца – на 14.11.2024 г., но поради технически пропуск
същата е регистрирана от служител на съда едва на 20.11.2024 г./. Разгледано
по същество, същото се явява частично основателно.
В депозирана на 14.11.2024 г. молба от името на ищеца е изразено
становище по съществото на спора и е направено искане за присъждане на
разноски, включително в заповедното производство по ч.гр.д. № 34203/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В полза на ищеца се дължат и разноски в заповедното производство за
заплатена държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете. В тази
връзка, следва да се посочи, че в случаите по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК,
единствената последица от предявяване на исковете /за вземанията, за които
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено от заповедния
съд/ в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, е възможността за заявителя да се ползва от
вече заплатената в заповедното производство държавна такса и да не внася
същата в цялост в новото исково производство по предявените осъдителни
искове. В този смисъл, следва извод, че ищецът има право на разноски за
заплатена държавна такса в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от предявените по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК, но не и на адвокатско възнаграждение, доколкото в същата част
заявлението на ищеца /заявител в заповедното производство/ е отхвърлено с
влязъл в сила съдебен акт и по аргумент от чл. 78 ГПК и сл., същият няма
право на разноски за адвокатско възнаграждение в това производство /освен в
частта, в която заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящия случай/.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Д. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н. И., ул. ******* № 14, вх.
В, ет. 3, ап. 11, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ******* АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ******* № ***,
сумата от 295,44 лева, представляваща разноски за държавна такса в
заповедното производство по ч.гр.д. № 34203/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 20918/19.11.2024 г., постановено по гр.д. №
50826/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта за разноските,
КАТО:
ОСЪЖДА Д. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н. И., ул. ******* № 14,
вх. В, ет. 3, ап. 1, да заплати в полза на ******* АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ******* № ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 295,44 лева, представляваща разноски за държавна
такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 34203/2024 г. по описа на СРС,
2
ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ******* АД, ЕИК ******* в
останалата й част.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
20918/19.11.2024 г., постановено по гр.д. № 50826/2024 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3